tag:blogger.com,1999:blog-140215052024-03-13T04:15:37.375+02:00Малко впечатленияБлог за туризъм, икономика, политика, технологии и живота такъв, какъвто не трябва да бъде.Unknownnoreply@blogger.comBlogger405125tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-27882514836322182802019-07-27T11:46:00.000+03:002019-07-27T11:46:47.825+03:00Изтичането на лични данни от НАП<div style="text-align: justify;">
Поддържането на информационната сигурност е доста отговорна и трудна задача. Дори да давате най-доброто от себе си, ако сте в такава роля, не сте застрахован от изтичане на данни от организацията, в която работите. Но в случая с изтичането на данни от НАП за мен има доста притеснителни неща, които ще се опитам да обобщя в настоящата бележка.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Процеси за разработка и внедряване на продуктов софтуер</b>. Наивно е да се мисли, че има абсолютно сигурни софтуерни приложения. По-скоро има приложения, които още не са разбити. При разработката на приложения е важно да се отдели внимание как се ограничават щетите, ако приложението бъде пробито, както и на регулярните процеси, които гарантират че състоянието му отговаря на текущите разбирания за сигурност (нови възможности за пробиви се появяват ежедневно). От това, което излезе като коментари от казуса с НАП, оставам с впечатление, че: </div>
<br />
<ul>
<li style="text-align: justify;">Използвана е уязвимост в приложение, чрез което са достъпни данни от други приложения (недобре обмислен дизайн); </li>
<li style="text-align: justify;">Използваната уязвимост е известна от 2012 година (липса на регулярни процеси за одитиране на софтуера). </li>
</ul>
<br />
<div style="text-align: justify;">
В този контекст дежурните оправдания, че заплатите на IT хората в администрацията са ниски спрямо тези на сектора и поради тази причина, хората, които са наети, толкова си могат, леко увисват. Двете точки по-горе са основно управленски проблем, не технически. Решението му е да имаш адекватни процеси.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
От техническа гледна точка има доста автоматизирани решения, които помагат за прилагането на такива процеси – анализиране на слаби места в IT инфраструктура, анализиране на софтуерен код спрямо известни атаки, penetration тестове. По отношение на процесите са важни следните неща:</div>
<br />
<ul>
<li style="text-align: justify;">Ясно разписани критерии за одобряване/внедряване на софтуер, които са еднакви както за вътрешни, така и за външни разработчици (включително за out of the box решения), с които всички разработчици са запознати </li>
<li style="text-align: justify;">Контролна функция в организацията, която проверява изпълнението на дефинираните критерии на регулярна база.</li>
<li style="text-align: justify;">Одитираща функция в организацията, която се грижи критериите да са актуални. </li>
</ul>
<br />
<div style="text-align: justify;">
В резултат на пробива, НАП помолиха Информационно обслужване да им направят одитиране на информационните системи, но в контекста на тук написаното, това е по-скоро реактивно действие, което не решава основния проблем с процесите. НАП е обществена институция и най-малко дължи обяснение какво е научила от пробива и до какви промени в процесите за внедряване на софтуер ще доведе инцидентът.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Процеси за работа с лични данни</b>. НАП има законово основание да събира лични данни без изрично съгласие на хората, което не означава, че нейните служители не трябва да спазват някакви базови правила въведени от GDPR за обработване на лични данни. От това, което се появи в медийното пространство, оставам с впечатление, че изтеклите данни са някакви моментни експортирания от базата данни, които са съхранявани на вътрешни файлови сървъри. Аз бих очаквал, когато служител на НАП анализира данни от информационната система във връзка с конкретна задача, да прави минимум следното: </div>
<br />
<ul>
<li style="text-align: justify;">Да ограничи анализа само до данните, до които има нужда. Честно казано експорт на данни за над 1 милион души, не ми се струва добра практика. Ако анализът предполага обобщаване на такъв обем от данни, най-вероятно могат да се ползват BI инструменти в самата информационна система, вместо да се наливат в инструменти извън нея. </li>
<li style="text-align: justify;">Ако се налага експортиране на данни от информационната система, да ограничи достъпа до тях само до хората, които са ангажирани със задачата. Фактът, че странично приложение е имало достъп до тях, води до допускането, че и голяма част от служителите на НАП също са имали достъп до тях.</li>
<li style="text-align: justify;">Да използва експортираните данни само за нуждите на анализа и да ги премахне след приключване на задачата. В медиите се появи информация, че част от данните са за периоди от преди повече от 10 години. За моите разбирания, това е повече от оперативния интерес на НАП, така че е вероятно съответните експорти са направени доста отдавна. </li>
</ul>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Както и в предишната точка, всичко се свежда до съществуването на адекватни процеси, тяхното прилагане и навременно актуализиране.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<b>Политическа отговорност.</b> С оглед на казаното дотук ми се струва, че най-малкото ръководителят на НАП трябва да си подаде оставката. Не знам дали има министър, който е натоварен със стратегията за информационни технологии в правителството, но ако има такъв, е добре да си намери друга работа, по-възможност извън IT сектора. Изказванията на различни политически лица по казуса и техния опит да отклонят вниманието считам меко казано за неуместни, но спокойно мога да отлича министъра на финансите в категорията цинизъм и неадекватност. Дали трябва да носи политическа отговорност за това? Не мога да преценя.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<b>GDPR</b>. Това изтичане на информация е своеволен тест до колко GDPR работи в България. За момента имам смесени чувства по отношение на НАП, тъй като им отнема повече време отколкото е нормално. Само за сравнение, алтернативни форми на проверка за изтекли данни се появиха почти веднага след теча. Интересно ми е как ще се справи Комисията за защита на личните данни с казуса. Ако НАП е причината да изтекат данни, то в целия скандал има още няколко организации, които помогнаха за достигането на бедствено положение и очаквам Комисията да вземе отношение по това.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Българските медии са далеч от цветущо положение, но се опитвам да си представя какво IQ трябва да имат журналистите, за да изтъпанчат в национален ефир линк за сваляне на данните и съответната парола. Въпреки всякакви етични кодекси, в търсене на сензацията, медиите са тези, които направиха данните общо достъпни и са отговорни за тяхното масово разпространение в разрез на разпоредбите по GDPR. Много се надявам Комисията за защита на личните данни да глоби провинилите се медии подобаващо.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
На хората, които по една или друга причина са свалили данните, мога да им обърна внимание, че е добре да ги премахнат. Не защото тези данни се ползват със законова защита и който ги съхранява без да е оторизиран подлежи на някакво санкциониране. А защото в тези данни има записи за техни приятели. Едва ли някой от тях иска данните им да се съхраняват от трети лица без тяхно съгласие и най-малко трябва да им се уважи това желание.</div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-86634853331068531152015-02-01T21:31:00.000+02:002015-02-01T21:31:16.725+02:00Електронно банкиране с Firefox 34+<!--[if gte mso 9]><xml>
<o:OfficeDocumentSettings>
<o:AllowPNG/>
</o:OfficeDocumentSettings>
</xml><![endif]--><br />
<!--[if gte mso 9]><xml>
<w:WordDocument>
<w:View>Normal</w:View>
<w:Zoom>0</w:Zoom>
<w:TrackMoves/>
<w:TrackFormatting/>
<w:PunctuationKerning/>
<w:ValidateAgainstSchemas/>
<w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid>
<w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent>
<w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText>
<w:DoNotPromoteQF/>
<w:LidThemeOther>EN-US</w:LidThemeOther>
<w:LidThemeAsian>X-NONE</w:LidThemeAsian>
<w:LidThemeComplexScript>X-NONE</w:LidThemeComplexScript>
<w:Compatibility>
<w:BreakWrappedTables/>
<w:SnapToGridInCell/>
<w:WrapTextWithPunct/>
<w:UseAsianBreakRules/>
<w:DontGrowAutofit/>
<w:SplitPgBreakAndParaMark/>
<w:EnableOpenTypeKerning/>
<w:DontFlipMirrorIndents/>
<w:OverrideTableStyleHps/>
</w:Compatibility>
<m:mathPr>
<m:mathFont m:val="Cambria Math"/>
<m:brkBin m:val="before"/>
<m:brkBinSub m:val="--"/>
<m:smallFrac m:val="off"/>
<m:dispDef/>
<m:lMargin m:val="0"/>
<m:rMargin m:val="0"/>
<m:defJc m:val="centerGroup"/>
<m:wrapIndent m:val="1440"/>
<m:intLim m:val="subSup"/>
<m:naryLim m:val="undOvr"/>
</m:mathPr></w:WordDocument>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:LatentStyles DefLockedState="false" DefUnhideWhenUsed="true"
DefSemiHidden="true" DefQFormat="false" DefPriority="99"
LatentStyleCount="267">
<w:LsdException Locked="false" Priority="0" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Normal"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="heading 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 7"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 8"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="9" QFormat="true" Name="heading 9"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 7"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 8"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" Name="toc 9"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="35" QFormat="true" Name="caption"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="10" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Title"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="1" Name="Default Paragraph Font"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="11" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Subtitle"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="22" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Strong"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="20" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Emphasis"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="59" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Table Grid"/>
<w:LsdException Locked="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Placeholder Text"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="1" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="No Spacing"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light List"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" UnhideWhenUsed="false" Name="Revision"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="34" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="List Paragraph"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="29" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Quote"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="30" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Intense Quote"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 1"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 2"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 3"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 4"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 5"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="60" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Shading Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="61" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light List Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="62" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Light Grid Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="63" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 1 Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="64" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Shading 2 Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="65" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 1 Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="66" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium List 2 Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="67" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 1 Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="68" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 2 Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="69" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Medium Grid 3 Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="70" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Dark List Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="71" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Shading Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="72" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful List Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="73" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" Name="Colorful Grid Accent 6"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="19" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Subtle Emphasis"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="21" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Intense Emphasis"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="31" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Subtle Reference"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="32" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Intense Reference"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="33" SemiHidden="false"
UnhideWhenUsed="false" QFormat="true" Name="Book Title"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="37" Name="Bibliography"/>
<w:LsdException Locked="false" Priority="39" QFormat="true" Name="TOC Heading"/>
</w:LatentStyles>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]>
<style>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0in 5.4pt 0in 5.4pt;
mso-para-margin-top:0in;
mso-para-margin-right:0in;
mso-para-margin-bottom:10.0pt;
mso-para-margin-left:0in;
line-height:115%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:"Calibri","sans-serif";
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;}
</style>
<![endif]-->
<br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">След </span>upgrade
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">на </span>Firefox<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"> започнах да имам проблем с електроннота банкиране
при ПИБ. Оказа се, че от </span>Firefox <span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">версия 34 нататък, са премахнали </span>window.crypto.signText<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"> функцията в резултат, на което не могат
да се</span><span lang="BG"> </span><span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">подписват
платежни нареждания. Детайли за мотивите около премахването могат да се
прочетат <a href="https://wiki.mozilla.org/SecurityEngineering/Removing_Proprietary_window.crypto_Functions">тук</a>, а решение на проблемът е, чрез инсталиране на <a href="https://github.com/mozkeeler/signTextJS/">signTextJS</a> плъгина
от <a href="https://addons.mozilla.org/en-US/firefox/addon/signtextjs/#">тук</a>.</span></div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-53889901112247092542014-12-20T06:39:00.000+02:002014-12-20T06:39:43.034+02:00Честита национализация<div lang="bg-BG" style="margin-bottom: 0in;">
<div style="text-align: justify;">
След промените
в пенсионното осигуряване, гласувани
вчера, може спокойно да се приеме, че
вторият стълб за осигуряване е зачеркнат.
Твърденията, че това се прави заради
хората и им се дава право на избор, са
меко казано смешни и само наивници биха
им се вързали. На практика, това което
е прието, че парите отиват в НОИ, но имаш
право да си ги запазиш във фонда. Само
че предвид кратките срокове за упражняване
на това „право“, то има цена и то доста
висока. В моя случай, разходите, които
ще трябва да направя биха ми излезнали
колкото годишната доходност. За хората,
които се намират в чужбина по една или
друга причина през това време, упражняването
на това право, ще стане икономически
неизгодно. За мен тази поправка и на
това разчита, че доста от хората или
няма да са заинтересовани или няма да
могат да упражнят „правото“ си на
избор. За сметка на това, прехвърлянето
на голяма сума пари от фондовете към
НОИ, доста ще натисне цените на активите,
определено ще прецака хората, които
остават във втория стълб. Разбира се,
то ще даде възможност на хора с доста
финансов ресурс, да направят добри пари.
Мисля, че това обяснява и защо се бърза
толкова с тази поправка и се прави в
нарушение на всякакви административни
и морални правила. Ясно е КОЙ покрай
далаверата с КТБ гушна едни пари и сега
иска да ги мултиплицира, а пък на ГЕРБ
им трябва финансов ресурс в бюджета,
чрез който пък да могат да се похвалят
какво са направили, както и да облажат
някои обръчи.</div>
</div>
<div lang="bg-BG" style="margin-bottom: 0in;">
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
</div>
<div lang="bg-BG" style="margin-bottom: 0in;">
<div style="text-align: justify;">
За мен в решението
за поправката, няма нищо принципно и
просто потвърждава модела на управление
от миналата година. Много се надявам
президентът да наложи вето, както и
Горанов да вземат да го сменят. Интересно
ми е реформаторите, претендиращи, че
вкарват нов морал в политиката, дали ще
останат в правителството. Аз на тяхно
място бих напуснал веднага. </div>
</div>
Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-48319749623144762862013-01-17T06:52:00.000+02:002013-01-17T06:52:16.332+02:00ГЕРБ срещу майките 2<div style="text-align: justify;">
<a href="http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/01/15/1984943_premierut_predlaga_sdelka_na_maikite_poveche_pari_za/">Предложението на Бойко Борисов към майките</a>, осветено с малко повече детайли в тази <a href="http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2013/01/16/1985346_v_gerb_bili_sklonni_da_se_uvelichat_parite_za/">статия</a> на Дневник, е добра илюстрация за това, че демографията не е сред приоритетите на ГЕРБ. Ако трябва да говорим с цифри, офертата е всички майки да получават по-малко пари за майчинство, без да има нищо в замяна (детските градини не се строят с пари на НОИ, а вноските към НОИ не се променят). Най-малко засегнати са майките, които почти не са работили или си осигуряват на минимума. За целият период на майчинството ще получат грубо 1000 лева по-малко. Най-силно засегнати са майките осигуряващи се на максималния осигурителен доход. За тях офертата е да получат с около 6000 лева по-малко. Всички останали са между тези две граници. Майките, взимащи около средната за страната заплата, ще получат около 3000 лева по-малко.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Ако ГЕРБ смятат да намаляват периода на майчинските, то трябва да го правят за сметка на увеличаване на периода за изплащане на обезщетения близки до заплатата, както и да намалят периода, който се използва за пресмятане на размера на обезщетението. Последното е особено важно, ако искат да стимулират раждането на повече от едно дете. В момента има казуси, как майчинските за второто дете за 2-3 пъти по-ниски от майчинските за първото дете, без майката да си е сменяла работата или да има сериозни промени в заплатата.</div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-80535540031494486252012-12-31T18:58:00.003+02:002012-12-31T18:58:34.326+02:00Проблеми със сигурността на Microinvest Warehouse Open<div style="text-align: justify;">
Във Microinvest Warehouse Open има проблем със сигурността, който на няколко пъти съм повдигал. За мое съжаление, хората от Microinvest го неглижират. С настоящия си постинг бих искал да дам публичност на проблема, така че от една страна хората, които ползват продукта да преценят до колко той отговаря на техните разбирания за сигурност, а от друга да стимулирам хората от Microinvest да го отстранят.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Microinvest Warehouse Open, както и повечето складово счетоводни програми, принадлежат към класа програми, предоставящи интерфейс върху някаква база данни. С други думи казано съхранението, манипулирането и управлението на данните се извършва от някаква СУБД (в случая на Warehouse Open това е MySQL), а приложният софтуер ни предоставя по-удобен начин да се случва това (не ни се налага да пишем директно сложни SQL команди). Когато се налага да се реализират някакви правила за достъп и промяна на данните сме изправени пред следната дилема – дали да ползваме функционалностите предоставени от СУБД или да направим нещо върху нея (ако е възможно), което да е реализирано в приложния софтуер.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Всяка себе уважаваща се СУБД предлага доста гъвкавост при управление на достъпа до данните. В повечето случаи не е трудно да се ограничи достъпа на потребителя до конкретна база данни, таблица, колони или редове в таблица, както и операциите, които може да прави върху дадени данни (да ги изтрива, променя по специфичен начин и т.н.). Имайки това в предвид, някак си съвсем естествено идва потребителите на приложния софтуер, да са потребители на СУБД. Разбира се, това може да наложи да се направят множество специфични изгледи на таблици или използването на stored procedures. Съответно, това усложнява структурата на базата данни и може би коства повече усилия да се реализира.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Другата възможност е сигурността да е реализирано в самия приложен софтуер. Най-често това става, като се съхранява таблица с потребители, информация за правата им за достъп и хешове на паролите им. Съответно, когато някой потребител се идентифицира в приложението, то проверява предоставената информация от съответната таблица. Ако всичко е успешно, то променя интерфейса си, съгласно зададените права за достъп. Предимството на този подход е че не се налага да се прави по сложна структура на базата данни и съответно времето за програмиране на приложението би било по-малко. Разбира се, това става на цената на редица недостатъци. За да може приложението да се закачи да СУБД, то трябва да използва потребител от СУБД. Този потребител, в термините на СУБД, трябва да има достъп за четене/промяна (поне) до данните, които управлява приложението. В частност и до таблицата с потребители на приложението. Основните рисковете, които крие тази реализация, са три:</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
</div>
<ul>
<li style="text-align: justify;">Данните за идентифициране пред СУБД трябва да се пазят в тайна. Разбиването на паролата на този единствен потребител, компрометира най-малко данните на използваното приложение. В същото време тази информация трябва да съхранява някъде, така че когато някой потребител иска да влезе в приложението, то да може да се закачи до СУБД.</li>
<li style="text-align: justify;">Ефективно всеки потребител на приложението има повече права, от колкото биха му били нужни за да си върши работата. Това от своя страна означава, че много по-лесно може да се използват грешки на самото приложение (sql injections, грешки в модела/интерфейса направата за достъп и т.н.).</li>
<li style="text-align: justify;">При злонамерени опити за прихващане на комуникациите между приложението и СУБД, чисто статистически най-вероятно е да има успех при потребителите, които най-често ползват приложението. Обикновено тези потребители (от бизнес гледна точка) не би трябвало да имат значителни права за работа върху данните. Така че компрометирането на техните account-и, не би трябвало да нанесе сериозни щети, ако управлението на сигурността на данните на приложението се извършва от СУБД. Когато самото приложение има грижата да управлява правата за достъп, то рискът от компрометиране на системата е значително по-висок.</li>
</ul>
<div style="text-align: justify;">
Подходът за реализиране на системата за сигурност в приложния софтуер се ползва най-често в web базираните приложения. Като цяло крайният потребител има достъп единствено до интерфейса на приложението, така че възможностите му да прочете файла, в който приложението съхранява информацията за достъп до СУБД или да предприеме атаки върху комуникацията между СУБД и приложението са значително ограничени. Съответно негативните ефекти от реализирането на този подход са силно смекчени.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
За съжаление това не е така при stand-alone приложенията. Ако чрез инструментите на операционната система би могло да се ограничат възможностите за атака (от компютъра на който работи приложението) на комуникацията между приложния софтуер и СУБД, то не е толкова лесно да се ограничи достъпа до файла, който съхранява информацията за достъп до СУБД. Като цяло затвореният софтуер разчита на security through obscurity подхода. Информацията се пази криптирана и се разчита, че само приложението знае алгоритъма и ключа който се използва за декриптирането и. Разбира се, този подход не работи при приложенията с отворен код, тъй като всеки би могъл до види използвания алгоритъм и ключ. За мое най-голямо учудване Microinvest Warehouse Open използва именно този подход.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Лесно може да видите информацията касаеща връзката до СУБД чрез:</div>
<div style="text-align: left;">
<span class="Apple-style-span" style="font-family: 'Courier New', Courier, monospace;">cat ~/.config/Microinvest/Warehouse\ Open/WarehouseOpen.exe.config |grep Db</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Криптираната парола за достъп до MySQL се съхранява във value полето на DbPassword реда. Бърз поглед върху изходния код на Warehouse Open ни дава информация за използвания алгоритъм и ключ. Имайки тази информация, лесно може да видим паролата чрез тази команда:</div>
<div style="text-align: left;">
<span class="Apple-style-span" style="font-family: 'Courier New', Courier, monospace;">cat ~/.config/Microinvest/Warehouse\ Open/WarehouseOpen.exe.config |grep DbPassword | cut -f4 -d'"' | openssl enc -des-cbc -a -d -K 4d6963726f696e76 -iv 1234567890abcdef; echo</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Мисля, че не е необходимо да обяснявам какви биха могли да бъдат последствията, ако паролата за достъп стане известна на злонамерен човек. Ако при инсталирането на Warehouse Open е използван административен потребител на MySQL, то рискът се пренася и върху другите приложения, които използват същия MySQL сървър.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Като цяло докато този проблем не бъде разрешен, не може да се разчита на правата за достъп на Warehouse Open. Съвсем тривиално е всеки да се сдобие с каквито права за достъп иска. Разбира се, това не добавя кой знае какъв допълнителен риск, ако всичко (приложен софтуер и СУБД) се върти на една машина, до която злонамерения потребител има физически достъп. В такава ситуация, макар и една идея по-трудно, могат да се случат доста неприятни неща. За съжаление, този проблем компрометира ситуации, в които машината, на която е разположена СУБД е добре физически и мрежово защитена.</div>
Unknownnoreply@blogger.com16tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-31041268882384944672012-12-30T06:43:00.001+02:002012-12-30T06:43:51.513+02:00RD Suite - край на играта<div style="text-align: justify;">
Последните 2-3 години не ми остава много време за RD Suite. Факторите за това са много и по всичко личи ще нещата ще изглеждат по същия начин и през следващите 2-3 години. За съжаление не можах да създам общност около проекта, така че няма кой да го движи, когато аз нямам възможност (разбира се, вината около това е изцяло моя). В тоя ред на мисли, смятам, че след 6 годишно публично съществуване е най-добре официално да сложа край на проекта. Ако някой все пак е решил да го продължи, мога да му прехвърля каквото сметне за необходимо. Хостингът е платен до средата на 2013.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Тези, които ползват в момента софтуера, могат при нужда да ми пишат. Далеч съм от мисълта да ги оставям да се оправят сами. Не изключвам възможността след 3 или 4 години да има remake (макар и под ново име). Разбира се, за да се случи това, проектът трябва да ми е основен източник на доходи, което означава, че и фокусът му ще е по-различен.</div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-46507496511825936362012-10-27T08:48:00.001+03:002012-10-27T08:51:06.234+03:00ГЕРБ срещу майките<div style="text-align: justify;">
През последната седмица имаше протести на майки, които искаха нещо, което ГЕРБ им отне. Майчинството през втората година, да е поне колко МРЗ. От изказвания на разни фактори, се разбра, че това не може да стане, защото <a href="http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/23/1931309_gerb_iskat_poveche_pari_za_iasli_i_gradini_a_ne/">ще натовари бюджета с цели 15 млн.лв</a>. на година(едно наистина непосилно бреме). В същото време <a href="http://www.dnevnik.bg/sport/2012/10/24/1931773_pravitelstvoto_otpusna_pochti_1_mln_lv_na_bnt_za/">правителството отпуска 1 млн. лв. за излъчване на родното първенство по телевизията</a>. Нищо лошо, въпрос на приоритети. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Шефът НОИ, <a href="http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/06/1920705_shefut_na_noi_osigurovkite_triabva_da_se_vdignat/">цитиран от Дневник</a>, загатна за основните идеи на социално-демографската политика на ГЕРБ.
</div>
<blockquote class="tr_bq" style="text-align: justify;">
"Логиката да не се предвиди повишаване на помощите за отглеждане на деца през 2013 г. е, че децата на 1 навършена година трябвало да се социализират, а майките им да се върнат на работа, за да не се деквалифицират, обясни директорът на НОИ." </blockquote>
<div style="text-align: justify;">
Посланието е съвсем ясно, в средно-срочен план втора година майчинство няма да има. В тази посока предполагам, че всякакви бивши „експерти“ на Световната банка ще изсипят едно кило аргументи как е по света и ще ги подкрепят с „регресии“ на благосъстояние срещу месеци майчинство.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
В настоящия момент обаче намирам това изказване за силно неадекватно. Не знам как е по другите големи населени места, но в София положението с детските градини е зле. От <a href="http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/05/1920467_bsp_ne_dostigat_13_291_mesta_v_detskite_gradini_v/">тази статия на Дневник</a> става ясно, че не достигат около 13 хиляди места. Не може да се отрече, че има прогрес по въпроса, но положението е зле. В същото време трябва да се отбележи, че дефицита с местата в яслените групи (за деца от 1 до 3 години) е доста по-сериозен. Предлагането е доста по-малко по чисто обективни причини – тези деца имат нужда от повече грижи. Поради тази причина местата за втора яслена (възраст от 2 до 3 години) група са 2-3 пъти по-малко от местата в градински групи, а тези в първа яслена (от 1 до 2 години) група са още 2 пъти по-малко. Съответно възниква въпросът, ако имаме дефицит на градински групи (деца над 3 години), около 5-6 пъти по-малко места за първа яслена група (деца от 1 до 2 години) и насилим майките да ходят на работа, кой ще гледа децата? </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Няколко възможни опции са както следва:</div>
<div style="text-align: justify;">
</div>
<ul>
<li style="text-align: justify;">Бабите, ако са се измъкнали от пенсионните реформи. Принос към социализиране – нула. </li>
<li style="text-align: justify;">Частни детски градини. За възраст от 1 до 3 години пазарът хич не е развит, макар и да има търсене. Разходите започват от 400 лева нагоре, така че за да има финансова изгода за семейството, майката трябва да взима поне 700 лева брутна заплата. </li>
<li style="text-align: justify;">Бавачки. Сериозен разход (от 600 лева нагоре), никаква социализация, икономически изгодно, при заплати от 900 лева нагоре. </li>
</ul>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Предвид факта, колко често боледуват децата в тази възраст, когато са изложени на социализация (две седмици лекарства на една седмица социализация), може да си представим за какво квалифициране на майките става на въпрос, ако работодателят ги търпи (формално има правни спънки, но практически има доста законови реализации). </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Силно неадекватно ми се струва <a href="http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/24/1931639_poveche_pari_za_detski_nadbavki_moje_da_ima_pri/">изказването и на социалния министър</a>, че да има по-високи майчински през втората година, трябва да има увеличение на приходите, с намек към ставката. </div>
<blockquote class="tr_bq" style="text-align: justify;">
„Парите за майчински се осигуряват от вноските, които постъпват в НОИ за целта и за да се увеличат, трябва да се повишат тези вноски.„ </blockquote>
<div style="text-align: justify;">
През своя мандат ГЕРБ направиха две косвени стъпки в тази посока, но явно си затварят очите за тях: </div>
<div style="text-align: justify;">
</div>
<ul>
<li style="text-align: justify;">Увеличаването на минималната заплата и осигурителните прагове директно увеличават приходите в НОИ, но от това увеличение, нищо не отива към майчинските. </li>
<li style="text-align: justify;">ГЕРБ увеличиха периода, върху който се изчислява сумата за майчински от 12 на 24 месеца. Това увеличение директно намалява обезщетенията плащани през първата година (Нормално е заплатите да растат, съответно в края на периода да се по-високи спрямо началото на периода. Отделно, че част от майките може да не са работили две години), но няма компенсация за втората година. </li>
</ul>
<div style="text-align: justify;">
Не мога да разбера защо в контекста на задаващата се демографска криза ГЕРБ, в лицето на НОИ, води такава кампания срещу майките и раждаемостта. Само два примера в тази посока: </div>
<div style="text-align: justify;">
</div>
<ul>
<li style="text-align: justify;">Увеличаване на периода, върху който се изчислява сумата за майчински, при равни други условия води до отлагане на раждането на първо дете. Всеки може да се сети какви са последствията върху демографията. </li>
<li style="text-align: justify;">Поради други фактори, раждането на първо се отлага във времето, но то може да бъде компенсирано с по-скорошно раждане на второ дете. Но отново начина, по който се изчисляват обезщетенията действа демотивиращо. Освен ако не застъпите майчинствата, т.е две деца родени в по-малко от година и половина разлика (доста силно изживяване), трябва да изчакате поне две години, след като ви е приключило майчинството, за да може да получавате през първата година на второто ви майчинство обезщетения близки до заплатата ви. В тази връзка ниския размер на майчинските през втората година на първата бременност засилва допълнително проблема. </li>
</ul>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Няма да коментирам неща от сорта на спиране на майчинските при записване в детска градина, което прави периодът на адаптация на детето изключително приятно занимание. (хем трябва да си на работа, хем трябва да вземеш детето на обяд и така в продължение на поне седмица). Разбира се, това се компенсира с отпуска (натрупана през годините майчинство), което също е трън в очите на управляващите. Преди известно време, за да си решат проблемите с натрупаните отпуски в администрацията, се прокрадваха идеи как при продължителни отсъствия от работа (по каквато и да е причина) да не се полага отпуска за съответния период. За щастие все още нереализирани.</div>
Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-88819425916944847122012-10-11T22:33:00.000+03:002012-10-11T22:33:22.975+03:00За данъка върху лихвите<div style="text-align: justify;">
С въвеждането на данък върху лихвите от депозити ГЕРБ са на път да свършат една от най-големите глупости в своето управление. Като се има предвид, колко много глупости направиха, това е сериозно признание. Аргументите за въвеждането му обаче къртят всякакви мивки: </div>
<br />
<ul>
<li style="text-align: justify;"><b>Изравнявал се режима на облагане на физически и юридически лица.</b> Дрън-дрън глупости. Просто физическите лица ще се пренасочват към друг тип спестовни инструменти. Най-вероятно банките ще им помогнат в избора.</li>
<li style="text-align: justify;"><b>Данъкът ще стимулира инвестициите.</b> Трябва да си много тъп, за да застанеш зад такова твърдение. По-плашещото в него е, че неявно стои целенасочено желания да се изтеглят пари от банките при положение, че банковите кредити са основен източник за финансиране на инвестиции. Таман банковата статистика се оправи от глупостите, които БНБ натвори преди няколко години и сега отново ще почнат да хвърчат едни странни потоци.</li>
<li style="text-align: justify;"><b>Така било и в другите страни</b>. Много хубав аргумент, но когато тръгнеш да го използваш, не трябва да се ограничаваш само до този данък. Хубаво е да се напомни на управляващите, че в повечето страни има диференцирана ставка по ДДС и доста неща от първа необходимост или насърчаващи развитието на хората са с нулеви или доста ниски ставки.</li>
</ul>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-83925082066085253422012-05-09T22:56:00.001+03:002012-05-10T07:23:03.463+03:00Песимистичните прогнози за икономическия растеж на България през 2012<div style="text-align: justify;">
Доста се чудя на хората,
които очакват силно забавяне на растежа
България през тази година, че даже и да
предричат и евентуален спад. Вярно, че
има доста несигурност в европейските
икономики и съответно българският износ
няма да се развива толкова успешно както
през предходните две години (честно
казано и в добри времена ще е трудно да
се повторят тези растежи), но в крайна
сметка икономиката не се движи само от
износ.</div>
<div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
</div>
<div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
Три фактора повлияха
на силният спад на икономиката през
2009г.:</div>
</div>
<ol>
<li><div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
На всички бе ясно,
че моделът на растеж преди това не беше
устойчив и съответно трябваше да се
случат някакви корекции. В крайна сметка
трудно се поддържа дял на инвестициите
от 40% от БВП и дефицити по текущата
сметка от 25%. Предвид нуждата от корекции,
ефектът върху вътрешното търсене нямаше
как да не е огромен.</div>
</div>
</li>
<li><div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
Паниката в световен
мащаб нямаше как да не се отрази на
износа на България, но беше ясно, че
това е временен проблем.</div>
</div>
</li>
<li><div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
„Адекватната“
политика на ГЕРБ вместо да смекчи
ефектите от кризата, ги позасили.
Най-светъл пример в това отношение е
спирането на разплащанията от страна
на бюджета.</div>
</div>
<div style="margin-bottom: 0cm;">
</div>
</li>
</ol>
<div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
В годините след кризата
износът беше основен двигател на растежа.
Това не беше учудващо, тъй като имаше
доста за възстановяване след спада,
както и потенциал за допълнително
нарастване. В същото време чистенето
на дисбаланси доведе до спад на вътрешното
търсене, а политиката на ГЕРБ до
допълнителното му свиване. В резултат,
растежите на икономиката бяха символични.
В момента макар и износът да се развива
доста зле, процесите свързани с чистене
на дисбаланси са приключили. В крайна
сметка миналата година завършихме с
положителна текуща сметка и дота
по-приемливи нива на инвестиции. Това
от своя страна означава, че корекциите са приключили и негативният им ефект върху вътрешното търсене и растежа на БВП е изчерпан. Съответно това би компенсирало забавянето на износа. Нещо повече, вече
са налице индикации за развитие в тази
посока. Салдото по текущата сметка взе
да се влошава. Ако инстинктивното
обяснение е, че това се случва заради
износа, то интерпретацията през баланса
спестяване-инвестиции води до следните
заключение:</div>
</div>
<ol>
<li><div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
или спестяванията
в икономиката намаляват, съответно
потреблението расте</div>
</div>
</li>
<li><div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
или инвестициите
нарастват</div>
</div>
</li>
<li><div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
или някаква комбинация
от двете</div>
</div>
</li>
</ol>
<div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
С други думи вътрешното
търсене се възстановява. Аз лично очаквам
растежът за тази година, да не е по-лош
от миналогодишния.</div>
</div>
<div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
</div>
<div style="margin-bottom: 0cm;">
<div style="text-align: justify;">
Разбира се, всеки ще се
вгледа във flash оценките, които излизат
след седмица. Те няма да са добри по
отношение на БВП-то, което ще подкрепи
тезата на всички песимисти. В момента
моите очаквания са за номинално нарастване
на БВП между 2 и 3%. Съответно реалният
растеж би бил някъде около нулата. Най-вероятно фокусът ще падне върху динамиката
на износа и сигналите по линия на
потреблението и инвестициите ще бъдат
игнорирани.</div>
</div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-43719442587448855422012-05-05T15:59:00.001+03:002012-05-05T15:59:39.541+03:00За емисията на външен дълг<div style="text-align: justify;">
<span style="background-color: white; font-family: Arial, sans-serif; font-size: 13px; line-height: 18px;">Четейки следната <a href="http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/05/04/1820474_dulg-o-ochakvan/">статия от Капитал</a>, усещам че ще има напрегнато дългово лято. От една страна ще ни залеят какви ли не журналистически анализи, в които няма да се прави разлика между доходност и лихвени плащания. От друга страна ще почнат какви ли не PR акции какви ниски лихвени плащания ще имаме и добре че е ГЕРБ да ги договори. Съответно на заден план ще остане, че високите лихвени плащания, които имаме в момента, са резултат от преструктуриране на главница в лихви, с което НДСВ успя да намали в не малка степен външния дълг по време на тяхното управление. Едва ли някой ще тръгне да прави сравнения по доходността на двете емисии. Вярно, че технически е трудно, но и резултатите едва ли ще са удобни за сегашните управляващи. Сигурно и заради това новата емисия ще е за 5 , вместо за 10 години.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="background-color: white; font-family: Arial, sans-serif; font-size: 13px; line-height: 18px;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="background-color: white; font-family: Arial, sans-serif; font-size: 13px; line-height: 18px;">Положителното в цялата новина е че най-накрая Дянков се хвана да прави това, което трябваше да направи преди доста време, вместо да върши глупости и тарикатлъци на дребно. Добре, че беше ЕЦБ, да му <a href="http://www.ecb.int/ecb/legal/pdf/bg_con_2012_29.pdf">издърпа ушите</a>.</span></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-19090167345048466292012-04-16T22:15:00.000+03:002012-04-16T22:15:11.706+03:00Конвергентната програма (2012-2015)<div style="text-align: justify;">
Последната Конвергентна програма (2012-2015), <a href="http://www.minfin.bg/document/10706">качена на страницата на МФ</a>, изглежда да е един страшно грозен документ. Несъгласувани форматирания на графики (както цветово, така и като структура, направо може да познаеш кой с каква версия на офиса работи), несъгласувани форматирания на таблици, като се стигне и до шедьоври на глупости в една таблица (различни шрифтове, размери и прецизност на цифри) и графика (заглавието на една страница, самата графика на друга). Разбирам го Дянков, че иска да прави бюджетни ограничения (все пак криза е, ББ още не я е изпратил), но аз лично доста бих се срамувал, ако подопеченото ми министерство продуцира толкова аматьорско направени неща.</div>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-85467000104473544432012-01-04T07:05:00.000+02:002012-01-04T07:05:03.198+02:00Топлофикация<div style="text-align: justify;">Топлофикация са велики. Изпратили ли са ми съобщение към фактура, с което ме уведомяват, че ми дължат пари и че и аз им дължа пари. За това, което им дължа ми начисляват лихва, нищо че тяхното задължение към мен го покрива напълно. В същото време фактурата е на стойност по-малка от това, което ми дължат. Така пак завършваме в изходно положение. Те ми дължат пари, аз им дължа пари, а лихвите си текат. Добре, че не ползвам топла вода от тях и нямам радиатори иначе кой знае в какъв филм ще се вкарам.</div><br /><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8d2UW_k4O-U3O7nlZk13hPe3a-EyPgGoZ0ihRur43p9pPr1XjldKNgp65ZTcWCnEJHCp7uwf14TYZ80bTyMLEndNDNsM_pKVawlBzI3Ma1RIaRwWgNdZMQlI3OU3yvFWWQtRg/s1600/faktura_toplofikacia.JPG" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 134px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8d2UW_k4O-U3O7nlZk13hPe3a-EyPgGoZ0ihRur43p9pPr1XjldKNgp65ZTcWCnEJHCp7uwf14TYZ80bTyMLEndNDNsM_pKVawlBzI3Ma1RIaRwWgNdZMQlI3OU3yvFWWQtRg/s320/faktura_toplofikacia.JPG" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5693499981141407346" /></a>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-15227907587712497322012-01-03T21:41:00.000+02:002012-01-03T21:43:10.224+02:00За намалението на ДДС ставката<div style="text-align: justify;">Четейки анонса за намаляване на ДДС ставката с 1-2 процентни пункта в бъдеше неопределено, все повече се убеждавам, че ГЕРБ и идея си нямат от какво е това фискална политика. По принцип не е важен толкова размера на ставките, колкото структурата на данъците (преки срещу косвени данъци, структура на преките и структура на косвените данъци). Чрез структурата на данъците правителството би могло много ефективно да насочва икономиката към едно или друго поведение. От своя страна размерът на ставките е важен дотолкова доколкото приходите в бюджета успяват да финансират разходната му част.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Очевидно е, че тази ДДС промяна не води до голяма промяна в структурата на данъците (въвеждане на диференцирани ставки би имало по-голям ефект), но в същото време ще има голям ефект върху приходната част на бюджета и почти никакъв върху инфлацията (каквото и да си говорим, цените трудно отиват надолу). Тоест от гледна точка на стимули към икономиката не може да се очаква нищо. Това от своя страна навежда на мисълта, че намалението на ставката се прави, защото разни оптимизации на разходите позволява това да се случи. Само по-себе си това е хубаво, само че силно контрастира с предишните послания относно спасяване на фискалната устойчивост, чрез прецакване пенсионери, хора в пред пенсионна възраст и бъдещи майки.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">По отношение на пенсионерите това е доста радикална промяна на курса следван от предходните правителства. С пенсионната реформа започната от правителството на Костов се въведоха трита стълба на социалното осигуряване. Съответно бяха положени основите за минаване към частно осигуряване. Към онзи момент бюджетът на НОИ беше на минимален дефицит, а и икономиката не беше в някакъв кой знае какъв подем, така че това да се държи на циклични фактори. Едно от основните предизвикателства е как да се премина от солидарна към капиталова пенсионна система, без цената за това да се плати само от настоящите пенсионери. Очевидно бе, че без трансфер от централния бюджет не може да се мине. По време на управлението на правителствата на НДСВ и на БСП се наложи разбирането, че фондовете на НОИ не трябва да имат балансиран бюджет и дефицитите ще се финансират от приходи от данъци. За съжаление вместо този ресурс да се използва за повишаване на дела на капиталовия принцип в пенсионната система, бе опукан основно за намаляване на осигуровките. Разбиранията на разни либерални „икономисти“, които влияеха върху политиката на правителствата, бяха че осигуровките могат да паднат до 10% (нищо, че по съвсем групи сметки се показва, че ако си осигуряваш на под 15% в капиталова система, може да си умреш от глад с пенсията, която би взимал при пенсиониране) и траекторията, която трябва да се следва е първо да се стигне сумарната ставка и след това да се променят пропорциите на стълбовете.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Очевидно разбиранията на ГЕРБ са, че разходите на НОИ трябва да се финансират само от приходи от осигуровки. Разбира се, това не може да стане веднага, но пътят на постигането му минава не само през затягане на разходите за пенсии (увеличаване на годините за пенсиониране и никакви индексации), но и на стопирана на засилването на капиталовия принцип. Както се казва на печелившите честито.</div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-79391651616002374852011-12-01T23:14:00.001+02:002011-12-01T23:17:26.362+02:00На криво управление матрялът му виновен<div style="text-align: justify;">След повече от две години управление ГЕРБ продължават да се оправдават за неудачите си с предишните управления. Вярно, че икономиката като цяло е инертна, но не предишните я забутаха в реката.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Държавния дълг.</span> Премиерът се възмущава как са му оставили някакъв „грамаден“ дълг (15% от БВП) и заради него трябвало да се затягат коланите. Съответно той не бил виновен за това, а отново предшествениците му, и хората трябвало да протестират тогава, а не сега. Само това, което пропуска в своето разсъждение е, че хората протестираха. И то доста по-сериозно. Веднъж в зората на промените, а след това при управлението на Виденов. Всеки може да види какъв е бил тогава държавния дълг в номинално изражение и като процент от БВП и може да си направи сметка от тези протести и промяната в политиката колко е подобрението. Задълженията са намалели в пъти. В момента страната има един от най-ниските публични дългове в ЕС и не би трябвало да има сериозни затруднения да си рефинансира плащанията. Или поне сегашното правителство е/беше в далеч по-благоприятна ситуация отколкото правителството на Костов или НДСВ. Разбира се, сега има една дългова криза по цял свят, но никой ни ги е карал да чакат последния момент за да тестват финансовите пазари. Преди две години идваха хора от различни банки и си предлагаха услугите да организират разни емисии на ценни книжа. Тогава все още дълговата криза не се беше разраснала и финансиранията щяха да бъдат евтини. Е вярно, две години преди да ти трябват, но пък тогава нещата винаги излизат по-евтини. Разбира се, компетентният ни финансов министър го интересуваше как само да съкрати разходите за съответната година, без да гледа в перспектива. Съответно насаждането на пачи яйца бе в кърпа вързано.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Пенсионната реформа.</span> Лансират се някакви оправдания за промените, които искат да прокарат. Едва ли не предишните правителства нищо не са направили и сега на ГЕРБ им се налага да изпият горчивата чаша. Разбира се, това не е нищо повече от една долна лъжа. Всеки може да погледне какви са били годините за пенсиониране през 2000 г. и какви са станали през 2010г. През този период възрастта за пенсиониране при жените се повиши с 5 години, а при мъжете 3. Нещо повече, през 2009 година излезе доклад на ЕК, който правеше оценки на застаряването на населението върху публичните разходи. Именно поради реформите започнали по време на правителството на Иван Костов и после продължили по времето на НДСВ и БСП, страната бе класирана сред „отличниците“. Тъй като докладът беше публикуван 1 месец, след като ГЕРБ спечели изборите (макар и сметките да бяха финализирани половин година по-рано) Бате Бойко не пропусна да си припише заслугите.</div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-61618618773638590162011-11-26T13:57:00.003+02:002011-11-26T14:12:07.526+02:00Пенсионна реформа по Дянковски<div style="text-align: justify;">След като бастиса икономиката, Дянков е на път да се разправи и със пенсионната система. В момента се прекарва по тъч линията едно предложение за вдигане на възрастта за пенсиониране, което освен, че има доста странна аргументация, ще има и кофти реализация. Законността нямам намерение да я коментирам, защото ГЕРБ е над тези неща.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Аргументацията</span>. Формално мотивите са, че доста от хората продължават да работят и след навършване на пенсионна възраст. Следователно щом хората искат да работят, защо не вдигнем възрастта? В тези разсъждения това, което остава на заден план е, че освен да навършиш пенсионна възраст ти трябва и осигурителен стаж. Съответно, ако последния не достига е ясно че трябва да се поработи още малко. Неформално мотивите се свеждат до това, че след като си бил умен да си прецакаш приходите, за да си избършеш задника трябва да отрежеш разходите. Накрая пак го отнасят пенсионерите. Кодекса за социално осигуряване отдавна има само пожелателни разпоредби.<br /><br />Изобщо не искам да коментирам дали държавата трябва да е социална или не, но е хубаво тези, които са на власт съвсем ясно да кажат каква политика смятат, че трябва да се провеждат. Да кажат, че смятат, че държавата е прекалено социална. Съответно, че някои групи от населението се облагодетелствани повече от колкото трябва, съответно ще духат супата и да се оправят както намерят за добре. Фактът, че липсва дебат е доста смущаващ.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Реализацията.</span> Вдигането на възрастта за пенсиониране е неизбежно, само че този инструмент е желателно да се използва малко след 2020 година, когато ще има значително намаляване на работната сила. Тогава с такава мярка хем ще се закрепи предлагането на труд, хем няма да се натовари чак толкова много пенсионната система от поредната излизаща от работната сила baby-boom вълна. Ефектите от увеличаването на възрастта са доста силни, но понеже Дянков очевидно работи с доста къс хоризонт, май предпочита да опука всички патрони, пък който трябва да спасява положението след 10 години да му мисли. Нищо чудно тогава да си говорим за пенсиониране на 70 години. Не че в разни други страни пенсионната възраст не се запътила натам, но и продължителността на живота е с около 5-6 години по-висока от българската. Разбира се, възможно е Дянков да знае нещо, което всички останали простосмъртни дори и не подозират. Все имам чувството, че се подготвя някаква страхотна 2 в 1 комбинация, в която чрез здравна реформа се решават пенсионни проблеми.<br /><br />Трябва да се отбележи, че вдигането на възрастта за пенсиониране с такова темпо (с една година за една година) е доста стряскащо. При предишното увеличаване на възрастта реализацията беше с 6 месеца за една година. Дори тогава, това бе смятано за доста драстично. Може би всички трябва да се радваме, че Дянков не е решил да прави още по-драстични увеличениия.<br /><br />Фокусът върху разходната част в бюджета, някак си остава на заден план ефектите върху пазара на труда. Очевидно ще кретаме с двуцифрена безработица още няколко години с всичките последващи ефекти върху заплащането. Със сигурност икономиката не се нуждае от такъв стимул, защото след една година като се отворят трудовите пазари на по-богатите страни членки на ЕС по-мобилното и квалифицирано население може да предпочете едно светло бъдеще, за което ГЕРБ още не може да формулира мерки как да го постигне.<br /></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-66875702810443290782010-12-30T21:49:00.002+02:002010-12-30T21:52:40.049+02:00За Facebook и събирането на данни<div style="text-align: justify;">Все още успявам да стоя далеч от Facebook (за Skype се предадох това лято покрай един проект). Идеята да се регистрирам в сайт, който осмисля живота ми, докато се мъчи да ме профилира, събирайки информация за мен не ми допада много. Това, което обаче ме изненада неприятно, че Facebook знае доста неща за мен и без да съм му потребител.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">От време на време някой познат ме кани да се присъединя към Faceebook. В писмата, които ме агитират да се присъединя, има списък с „други хора, които може би познавате във Facebook“. Хората в списъка са най-различни (приятели, колеги, студенти, роднини или просто „виртуални“ познати) и в повечето случаи не се познават помежду си. Някак си абсурдно ми се стори идеята на база профилирането на поканващия да се генерира този списък. Свързващото звено между всички предложени в списъка хора с мен беше кореспонденцията в GMail.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Зачудих се доколко Google продават данни в посока Facebook. Поразпитах моите познати в Google, но бях посрещнат с голямо учудване. Предположиха, че докато хората си проверяват GMail пощата през Facebook, то последният им проверява с какви хора си комуникират. Малко кофти, нали? Моето запитване обаче явно е задействало някакви комуникации между двете компании, тъй като вече като получавам писма с покани за Facebook, списъкът с потенциални познати отсъства. За съжаление това не значи, че кофти практики са преустановени.</div>Unknownnoreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-47829972251287376802010-12-27T16:49:00.002+02:002010-12-27T16:55:20.373+02:00Какво има на рисунката?<div style="text-align: justify;">Има едни кубчета предназначени за малки деца. Те съчетават няколко неща, които ги правят доста подходяща покупка.</div><ol><li style="text-align: justify;">Пълнежът им е от дунапрен. Съответно са леки и детето може много лесно да ги хваща, мести и играе с тях, без да има риск да се нокаутира с някой ръб.</li><li style="text-align: justify;">Има цветни картинки на тях. Цветовете не са много, само четири (син, червен, жълт и зелен). Достатъчно контрастни и различими един от друг, без да натоварва очите на детето. В същото време картинките са прекалено прости и могат да се използват за всякакви игри за обучение на невронните мрежи на децата. Въпроси от сорта на къде е чадърчето, какъв е цветът на обувката, посочи каишката на часовника могат да се практикуват по цял ден.</li></ol><div style="text-align: justify;">Проблемът на мен в цялата ситуация е, че има една картинка, която не знам какво е нарисувано. Не претендирам, че на снимката долу съм я показал в правилната ориентация.</div><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhy48mCJwpI0G_qL8aPaf8L9WkZepNAiUWlKSHsYKsGgnd5Cv2pYU-4APnZQuiVo3MrIECONG8Ss6VxhnXwBwjU6bvPVHZPCs9II1QJsW-Btb1pl5FoMIWq59liCVy2Xcv31ylg/s1600/kubche.JPG"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhy48mCJwpI0G_qL8aPaf8L9WkZepNAiUWlKSHsYKsGgnd5Cv2pYU-4APnZQuiVo3MrIECONG8Ss6VxhnXwBwjU6bvPVHZPCs9II1QJsW-Btb1pl5FoMIWq59liCVy2Xcv31ylg/s320/kubche.JPG" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5555374862833503042" /></a><div style="text-align: justify;">Представям си аз как си играем с хлапето, стигаме до нея и се чудя какво да му обясня. Досега предположенията ми са за телевизор, радио и тонколона, но всякакви други идеи са добре дошли.</div>Unknownnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-47457413828689600962010-12-26T16:52:00.002+02:002010-12-26T16:56:42.371+02:00Писъмце от НАП<div style="text-align: justify;">От НАП са били така любезни да ми пратят писмо, с което ме информират за започването на поредната кампания за подаване на декларации за облагане на доходите на физическите лица.</div><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifDc_YdVAdn43F2U5mh7pcOXTY1qUlDxTveJVSUc6yF9RE9i46LzHGIiswWoAKbCqlHEMLOWPBghR4XHsccIShMQlKcHSv-w9_eG8-BA3mI953facS5H0pV9U88yo_SMOBvzk3/s1600/nap.png"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifDc_YdVAdn43F2U5mh7pcOXTY1qUlDxTveJVSUc6yF9RE9i46LzHGIiswWoAKbCqlHEMLOWPBghR4XHsccIShMQlKcHSv-w9_eG8-BA3mI953facS5H0pV9U88yo_SMOBvzk3/s320/nap.png" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5555004510577226002" /></a><div style="text-align: justify;">Нещо, което доста ме зачуди и как да интерпретирам следното изречение:</div><div style="text-align: justify;"><blockquote>До 3 януари ще работи и електронната система за подаване на подоходни декларации по Интернет с електронен подпис.</blockquote></div><div style="text-align: justify;">Ако трябва да го интерпретирам директно, то който подал данъчна декларация до 3 януари през Интернет, подал. След това по каналния ред, на хартия. Едва ли от НАП са имали предвид точно това, изпращайки писмото. Най-малкото е глупаво ограничение. От друга страна се чудя, ако едно прессъобщение не могат да напишат като хората, интересно какво ли става с писането на данъчните закони.</div>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-42546113018340665952010-10-10T11:56:00.002+03:002010-10-10T12:03:26.906+03:00АИАП презареждане<div style="text-align: justify;">През последните 8 години (с изключение на един малък период) работих за АИАП. Като всяка работа си имаше своите вътрешни напрежения, търкания и стресове. Поводи за това най-различни: някой изостава от темпото на другите, планирането на високо ниво е такова, че трябва да свърши феноменално количество работа за кратко време или просто е спусната поредната безсмислена олигофренска задача. Въпреки това ми харесваше. Имаше интересни неща върху, които се работеше, много възможности за развитие, срещи с всякакви интересни хора, а работния колектив, противно на схващанията за държавната администрация, беше готин. Хубаво е да усещаш, че има смисъл от това, което правиш. А удовлетворението, което изпитваш всеки пък, когато твоя принос в дадена работа, е допринесло за нещо на глобално ниво беше незабравимо. Като всяка работа си имаше недостатъци, които не може да промениш, но въпреки това не съм се замислял да я сменям. За съжаление, всичко това свърши. АИАП като структура към Министерство на финансите бе закрита. Административната част от персонала бе уволнена, а експертния персонал (поне на хартия) бе прехвърлен към министерството.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">В някакъв смисъл това бе очаквано. При предишното правителство АИАП изгуби облика си. В някакъв смисъл това бе резултат от комбинацията послушен шеф с административно некадърен министър (не мога да ги виня и двамата, тъй като и двамата бяха чужди сред свои). Доста от продуктите, които се правеха, спряха да виждат бял свят, а после и престанаха изобщо да се правят. Най-яркият пример в тази посока е краткосрочната тримесечна прогноза, но нещата не се изчерпват само с това. Всеки един материал трябваше да минава през пресцентъра на министерството, където пък на разни хора хич не им дремеше кога ще дадат зелена светлина. За анализи и прогнози, които са актуални към дадена дата, срокът на публикуване е от значение. Било то, за да си пръв в някаква теза, било то заради променящата се конюнктура и ревизия на данни.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">С идването на новото правителство като че ли всички бяхме изпълнени с положителни очаквания. Сигналите бяха такива, че ще можем да работим спокойно. Съответно да възобновим нещата, които бяха занемарени и да върнем облика си в публичното пространство. За съжаление нищо от това не се случи. Причините за това са две.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Първо, през годините АИАП като институция си навлече доста неприятели. От една страна бяха конфликтите с БНБ. Те бяха породени от това, че заради личните амбиции на няколко човека, БНБ искаха колкото се може по-бързо да се въведе еврото в България. Независимо от всички негативи, които (щеше да) изпита икономиката. За постигането на тази цел често срещано явление, беше служители на БНБ да плюят на авторитета си, разправяйки врели некипели пред международни институции (от най-фрапантните, които си спомням, бе за това, че кредитът не стимулирал потреблението). Каквито и да са данните, всичко трябва да се представи с най-розовите очила. Вместо да се признават проблеми и да се коментира доколко има поводи за сериозни притеснения, всичко се отричаше. Когато пък това е невъзможно, се хвърля камък в градината на НСИ доколко качествени са оценките им. В целия този процес на „коректно“ представяне на икономическата ситуация в страната, не са били един или два случаите, когато служители на АИАП са минавали на „приятелски“ инструктаж какво да говорят и какво да не говорят при срещи с международни институции. Разправиите покрай изготвянето на Конвергентната програма на страната винаги са били черешката на тортата.</div><div style="text-align: justify;">. </div><div style="text-align: justify;">От друга страна бяха „конфликтите“ с неправителствените организации. Особено тези, които заляха публичното пространство с един тон глупости, за да бутнат фискалната политика в посока, която ги устройва (тях лично, а не обществото). На същите тези хора, организация, която има силен аналитичен капацитет, определено им пречеше.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Второ, изборът за министър на финансите на човек, който дълги години не е живял в България и има познания по макроикономика и публични финанси само на хартия, не беше най-доброто, което може да се случи на АИАП в процеса на възвръщане на позициите си. От една страна не му стига капацитета да оцени потенциала, който има в институцията (фактът, че даде на макроикономисти да оценяват клинични пътеки или да правят анализ на ефективност на конкретни инвестиционни проекти е доста показателен). От друга страна хората, които го въведоха в обстановката в страната, бяха сред тези, които предпочитат АИАП да не съществува. Отделно самочувствието, което бе придобил от защитаването на докторат в посредствен американски университет, му пречеше да си комуникира с експертите, които имаше на разположение (не си ли учил в САЩ не ставаш за нищо).</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Закриването на АИАП бе част от административна реформа за намаляване на дублиращите се структури. С каквито и добри намерения да е било постлано, стана по възможно най-деструктивния начин. Едно от най-неприятните и демотивиращи неща, които могат да ти се случат, е да научаваш какво ще стане с работата ти от медиите и след това седмица наред да нямаш комуникация с този, който взима решенията..</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">В началото (октомври 2009) се погълнаха две дирекции в Министерство на финансите за да се тества процеса. Едната от дирекциите така или иначе беше сравнително самостоятелна в АИАП и от оперативна гледна точка беше все тая къде е позиционирана (няколко месеца престоя във финансите и след това се трансферира в Министерки съвет). С другата работата не седеше точно така, което създаде доста сериозни затруднения при изготвянето на миналогодишната Конвергентна програма. Мисля, че повечето хора ангажирани в процеса ще се съгласят, че това беше най-трагичния документ изготвян някога. Много хубаво описание на цели, които не се покриваха от изброените мерки. Всичко това гарнирано с неспазване на структурата зададена от ЕК, поради изрично настояване на голямото добро утро от оттатък голямата вода. Глупостите, които лично Дянков написа и никой не смееше да ги махне, няма да коментирам. Нарушаването на правилата за работа на Министерски съвет при приемането и, също.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">В същото време от разни остатъци в министерството бе създадена някаква дирекция, която имаше какви ли не странни функции, с наименование близко до АИАП. За общата публика се подготвяше сцената как има още дублирани структури, които трябва да се слеят.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Втората стъпка по закриването на АИАП бе осъществена чрез преместването и на друго място. Мотивите бяха, че двата етажа, които обитаваше АИАП на Аксаков 31 са необходими на НАП (доколко НАП ще ги ползва предстои да се види, тъй като според клюките цялата сграда ще мине в частно владение и просто това е една от многото стъпки), както и че АИАП ще бъде физически по-близко до Дянков. Правно нямаше кой знае какви проблеми АИАП да освободи тези етажи, но юридическият екип на Дянков не можа да се справи с тази проста задача. Така постановлението на Министерски съвет, което дава тези два етажа на АИАП, бе отменено с решение на Министерски съвет (февруари 2010). В същото време това решение не казваше къде трябва да се настани агенцията и оставяше този въпрос в ръцете на администрацията на министерството. Това, че се отиде в някаква дупка (април 2010), можеше да се преживее, но основната загуба бе, че нямаше място къде да се събираме и да обсъждаме интересни въпроси, да представяме резултати от текущата си работа или да провеждаме вътрешно обучение. Крайният ефект бе, че няколко публикации от тази година бяха стопирани и така и не видяха бял свят, както и стопиране на няколко инициативи за повишаване на квалификацията (един курс по Иконометрия се прекъсна преди най-интересната му част, както и целият процес по запознаване на служителите с принципите на изграждащият се Datawarehouse за статистически данни).</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">В началото на юни бе взето решението за закриването на АИАП и вливане на експертната част на персонала към Министерство на финансите към създадената в края на 2009 г. дирекция. Умните хора обикновено обмислят всички детайли около дадена трансформация, преди да я предприемат. Очевидно Дянков не е сред тях, тъй като изобщо не го интересуваха детайлите. А те не бяха никак малко. Показателно бе, че оставащите хора, бяха преназначени със задна дата с близо месец закъснение. Или грубо казано ти не знаеш назначен ли си или не, какви са ти отговорностите и какво ще правиш. Дянков не можа да си намери хора за ръководните позиции в трансформирана дирекция. Осем човека от АИАП му отказаха да ръководят целия цирк. Част от дейностите извършвани от общата администрация на АИАП няма кой да ги поеме в рамките на Министерството. Интеграцията в информационната система на финансите започна с два месеца закъснение. Други проблеми тепърва ще излизат наяве. В АИАП имаше абонамент за JSTOR, който ако финансите решат да поддържат, ще се изръсят с доста по-голяма сума, тъй като са по-голяма организация. Ще има и доста забавни моменти със софтуера и библиотеката на АИАП. С други думи административният хаос бе пълен.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Мотивите за закриване на АИАП пред отделните аудитории бяха различни. Пред някои се лансираха съкращаване на разходи от премахване на общата администрация (в медиите Дянков се хвалеше как от това спестявал 2 млн. лева месечно, при положение че годишният бюджет на АИАП е под 1 млн. лева), пред други, че така събирал всичките си аналитици на едно място и ще работят по-добре (на заден план остана това, че основната част на дирекцията гостоприемник бе изселена в друга новосъздадена дирекция), за вътрешна употреба споменаваше как не бил доволен от работата на АИАП и чрез структурни и ръководни промени това щяло да бъде „поправено“. В процеса на „уточняване“ за необходимостта от трансформацията Дянков успя да изговори доста глупости и не случайно ВСИЧКИ му се обидиха. За ръководния състав, в който влизам и аз (към закриването на АИАП ръководих отдела по макроикономическо моделиране) някак си беше логично. Опитите да дава квалификации за неща, за които и идея си няма как са организирани и какво представляват, го направиха смешен в очите на всички. А при напъните да дава примери относно несправяне със задачите, някои хора го приеха доста лично.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">В цялата тази ситуация някак си логично основното ядро на АИАП си взе шапката (в това число и целият forecast тим). На Дянков не му и дремеше от това развитие. В министерството (засега) останаха четирима от по-опитните експерти и една сурия хора със стаж в АИАП около половин година. Съответно и без достатъчно натрупан опит. По отношение на писането на анализи за развитието на българската икономика едва ли ще имат сериозни затруднения, но не така седи въпросът с използването на натрупания аналитичен инструментариум. По мои груби оценки половината от знанието и моделите в АИАП е безвъзвратно загубено. И то не защото някой е трил файлове или не е предавал информация. Всичко е предадено и запазено както си е по правилата. Просто няма кой да може да го използва. С другата половина нещата не са по-розови. Макар и оставащите хора да могат криво ляво да ползват, това което са наследили, то са няколко години време преди да могат да го развиват (Ако все още работят за финансите, разбира се. Последното го казвам, защото един от основните мотиви да работиш в АИАП, че може да научиш много от по-опитните колеги, вече го няма). Загубата от пропуснати възможности са също не малко. С моето напускане проектите по изграждане на Datawarehouse за статистическите данни и разработване на макроикономически модели стъпващи на микросимулации чрез многоагентни системи са безвъзвратно загубени.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Хората, които си тръгнахме, сравнително лесно си намерихме работа (аз се захванах с предизвикателства, които са далеч от макроикономиката и поне за сега нямам повод да се оплаквам). Беше ясно че няма как всички да се преместим заедно нанякъде. Това, което сме правили в АИАП е доста специфично, няма (голям) пазар за продаване и съответно е скъпо удоволствие някой да ни наеме като екип. Въпреки че се пръснахме по различни места, решихме че няма да е лошо да поддържаме връзка помежду си, а защо не и форма. Пък, ако нещо изскочи като възможност, като добре сработен отбор да успеем до го поемем. Някак си логично се роди идеята да основем сдружение, което да носи името на закритата агенция. Смятаме, че по този начин ще успеем да запазим духа, който е царил в АИАП, както и да създадем инфраструктура (данни, модели, обмен на виждания и мнения), която да ползваме съвместно. Към момента на основаване на сдружението, членовете му бяха 10 (напук на коментарите, че 2-3 човека са приватизирали АИАП) и сигурно бройката им ще расте с напускането на министерството от още хора. Сигурно има обидени, че не са включени в групата на учредителите. В същото време трябва да се има предвид, че нещата се развиха доста бързо, при спазване на голяма дискретност (за да не ни прави спънки някой), както и че за по-бързо конвергиране на мнения първоначалната група не трябва да е голяма.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Доколкото цялото това мероприятие стартира като дейност за свободното време още не е ясно накъде ще се развият нещата. Всеки има за себе си някаква идея как трябва да изглежда тази структура и с какво да се занимава. Нищо не пречи всички идеи да се реализират паралелно. Доколкото това е некомерсиален проект базиран на няколко принципа, ще можем да бъдем по-истински и искрени отвсякъде. Опитът и образованието биха ни помогнали да окупираме нишата за качествени анализи и количествени сметки. В същото време може да сме полезни на всякакви неправителствени и бизнес организации. Като възможностите за партньорства са от най-различно естество. За сега стартирахме със <a href="http://aeaf.bg">страница</a>, на която спокойно да можем да изразяваме мнението си. Както и с краткосрочни <a href="http://aeaf.bg/images/stories/forecasts/aeaf_201009.pdf">прогнози за развитието на България</a>, които ще излизат два пъти годишно (следващите са планирани за края на март). Предполагам, че няма да се ограничим с това.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Разбира се, няма да липсват „доброжелатели“ на цялата инициатива. Мога само да им кажа, че не трябваше да изпускат духа от бутилката.</div>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-82779775071889068982010-08-20T15:39:00.003+03:002010-08-20T15:50:59.028+03:00MySQL оптимизации<div style="text-align: justify;">Изскочи една задача за оптимизиране на една SQL заявка. Интересно, ако explain-ът минава за 9 минути, за колко ли минава самата заявка?<br /><br /></div><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxijgcW43TcAecrx9tuEkRbbSkHdK4HPvGzM-uxa930Ppcpbp3Nl6PllT5CtMYA-FjNGxM0C_Of1o5E1M2wVR9ZNRE3Bhv6xo1kbQplnq21GCyxgaUCsceHnvn50w8Vq6UhiQa/s1600/mysql.JPG"><img style="display: block; margin: 0px auto 10px; text-align: center; cursor: pointer; width: 320px; height: 256px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxijgcW43TcAecrx9tuEkRbbSkHdK4HPvGzM-uxa930Ppcpbp3Nl6PllT5CtMYA-FjNGxM0C_Of1o5E1M2wVR9ZNRE3Bhv6xo1kbQplnq21GCyxgaUCsceHnvn50w8Vq6UhiQa/s320/mysql.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5507471391047376818" border="0" /></a>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-35999395064850032292010-04-14T00:18:00.000+03:002010-04-14T00:18:00.306+03:00Правилните мерки в правилното време<div style="text-align: justify;"><a href="http://parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=692">Изказване</a> на Дянков пред Народното събрание относно последните антикризисни мерки:<br /><blockquote>Беше хубаво тези мерки да са предприети още през есента на 2008 г., когато кризата реално започна. Тогава те щяха да имат по-силен ефект. Кабинетът Станишев обаче избра да си скрие главата под юргана и да не предприеме нищо.</blockquote>От изказването става ясно, че мерките са закъснели. За това е виновен Станишев. Това, което не става ясно е, като тези мерки са толкова хубави, защо не бяха лансирани в рамките на процедурата за Бюджет 2010, а се налага да се обсъждат шест месеца по-късно. Тогава сигурно щяха да имат по-голям ефект отколкото сега. Явно на някой му е било приятно да стои под юргана със Станишев.<br /><br />П.С. Сигурно е гот да се плюе по предишните (най-вероятно има и доста основания), но като се има предвид, че ГЕРБ скоро ще направят година управление, то критиките за ненавременни неща, ще са по-скоро критики към самите тях, отколкото към предишните. Колкото до мерките, предполагам, че на всеки му е ясно, че те имат за цел да спасят бюджета, а не толкова икономиката. Ако в края на миналата година не се вършеха фискални глупости, както с изпълнението на Бюджет 2009, така и с планирането на Бюджет 2010, то едва ли щеше да има нужда тепърва да се мислят мерки.</div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-89705555687487167792010-04-13T20:36:00.001+03:002010-04-13T20:39:31.076+03:00Ако трябва да увеличим данъците, ще започнем от ...<div style="text-align: justify;">Според икономическата теория за предпочитане е данъчните приходи да идват от косвени данъци. Обяснението е сравнително просто. Доходът, който се създава в икономиката, може да се използва за финансиране на крайно потребление или за формиране на спестявания. Косвените данъци се начисляват основно върху крайното потребление и частта от дохода, която отива за спестявания практически остава необложена. Обратното, при преките данъци не са прави разграничаване между спестявания и потребление. Когато приходната част в бюджета разчита основно на косвени данъци, това означава, че потреблението се облага релативно повече отколкото спестяванията. Ако дилемите на един икономически агент са между това да похарчи едни пари сега или чрез спестяване да ги увеличи и съответно похарчи в бъдеще, то тази структура на данъците стимулира втората опция. В резултат спестяванията в икономиката се увеличават, което се отразява положително на инвестиционната активност и съответно икономиката може да произвежда повече. Разбира се, тази схема е малко или много идеалистична и в малки отворени икономи като българската нещата могат да бъдат доста по-комплицирани. Въпреки това, ако се погледне данъчната политика през последните десет години, ще се види че има значително намаляване на прякото облагане в България. В контекста на казаните дотук неща това би трябвало да е хубаво нещо, но за съжаление печелившите от намалението бяха ограничен кръг лица (<a href="http://bgeconomy.info/?p=11">дори и без да се взима предвид въвеждането на единна ставка по ДОД</a>).<br /><br />На пръв поглед от тези разсъждения изглежда, че ако има възможност да се намаляват данъци, то това трябва да стане по линия на преките данъци и обратно, ако бюджетът има нужда от допълнителни приходи, за да се поддържа фискалната устойчивост, те трябва да дойдат по линия на косвените данъци. В контекста на бюджетната конюнктура, това правило би трябвало максимално благоприятно относно предлагането в икономиката. Както се вижда от действията на сегашното правителство за борба с кризата и закърпване на бюджета имаме намаление на осигурителната вноска с 2 процентни пункта от началото на годината (с цел да се стимулира икономиката) и намерения за повишаване на ставката по ДДС (с цел да се закърпи бюджета). Всичко това е в унисон с формулираното правило.<br /><br />Това, което се пропуска в цялата картина, е че сегашната икономическа криза в България не се дължи на недостатъчно предлагане (даже напротив, предлагането е повече от достатъчно), а на значително свиване на търсенето. Последното в основната си част е резултат от негативните очаквания на доста от икономическите агенти за бъдещите им доходи. Данните за 2009 показват силен спад в крайното потребление, не чак такова намаление на общия доход в икономиката и значително нарастване на спестяванията. Това позволи и бързо затваряне на дефицита по текущата сметка. Анонсираните от правителството мерки ще подхранят тази тенденция (стимулиране на спестяванията и ограничаване на потреблението), съответно ще намалят допълнително външните дисбаланси в икономиката, но със сигурност няма да се отразят добре на икономическия растеж (заради негативния натиск върху търсенето). В този ред на мисли в сегашната бюджетна ситуация, ако се наложи да се увеличават данъчни ставки, най-добре е да се започне с преките данъци. Да, това ще намали разполагаемия доход на отделните икономически агенти, но така или иначе, ако те очакват това да се случи и съответно са намалили своето потребление, то реализирането на очакванията не би трябвало да се отрази допълнително върху потреблението. Ударът ще го понесат спестяванията. В момента те растат с бързо темпо и се използват за погасяване на задължения към нерезиденти (основно по линия на банковата система). Няма да е болка за умиране, ако тези процеси не случват.<br /><br />В задачата за събиране на допълнително приходи в бюджета има още няколко неизвестни. От една страна за какви сума става въпрос. Аз лично не очаквам на начислена база дефицитът да мине 3% от БВП (така че не трябва да има притеснения за свръхдефицит и допълнителни спънки за ERM2), но на кешова база не бих се учудил ако достигне и 6%. Ако този дефицит се финансира през фискалния резерв, това (неоснователно) би напрегнало доста хора и съответно ще се търсят и други източници на финансиране. Макар и да е за предпочитане допълнителните приходи да дойдат от преки данъци, техният размер по тази линия има доста силно ограничения отгоре. Това в по-екстремна бюджетна ситуация означава, че без увеличение на ставката по ДДС няма да се мине, но поне необходимостта от увеличение ще е по-малка (в едно от предложениято на правителството се споменаха 22%, но има и не малко слухове, че може да се стигне до 24-25%.). Друго ограничение, което трябва да се има предвид, че увеличението на приходите от някои преки данъци следва с голямо закъснение увеличението на ставките. Ако има необходимост приходите да дойдат колкото се може по-бързо, то увеличението на осигуровките е най-подходящата стартова точка. Още повече, че това би намалило необходимостта от трансфер на централния бюджет към НОИ.<br /><br />За съжаление от политическа гледна точка едно такова решение е трудно обяснимо (някои хора доста се изхвърлиха за намалението на осигуровките, че даже написаха и <a href="http://dvasilev.blogspot.com/2009/01/blog-post_25.html">смешни статии за аргументация</a>). Особено като се има предвид, че съвсем скоро бяха намалени. Трудно е да си признаеш, че си направил грешка. Но пък и никой не те е карал да си надценяваш приходите в бюджета.</div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-5469223181335921052010-04-12T00:29:00.000+03:002010-04-12T00:29:00.143+03:00За Дянков и бюджетната статистика<div style="text-align: justify;">От Mediapool разбираме <a href="http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163975">схващанията</a> на Дянков за бюджетната статистика на начислена основа:<br /><blockquote>Той обаче поясни, че това е бюджетната статистика, която се използва в България, но ЕК "използва методология на начислена основа, което означава, ако в някоя година е подписан договор, или в случая, който е новият проблем - анекс, дори и да не е разплатен този анекс или този договор, той влиза в тази година."</blockquote>В горният цитат лошата новина е, че това не е вярно. На начислена основа се отчитат направените разходи, документирани по съответния ред (<a href="http://dvasilev.blogspot.com/2010/02/blog-post.html">да се прави разлика</a> с извършените плащания), а не сключените договори. Ако примерно сключите договор за изграждане на поредния лъч на метрото, може да се очаква, че работата няма да бъде свършена за месец-два, а ще отнеме няколко години (дейностите за втория лъч са планирани за четири години). Съответно в бюджета това няма да се отчете за разход в годината на сключване на договора, а сумите ще бъдат разхвърляни по някакъв начин през целия му период на действие, съгласно графика за извършване и отчитане на работата.<br /><br />В изказването на Дянков не ми е ясно коя от следните две хипотези е в сила. Дали е убеден в това, което казва (жалко за действащ финансов министър) или просто се мъчи да манипулира обществеността как предишните управляващи са виновни за всички лоши показатели (жалко за претенциите му, че е честен).<br /></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-81282117290323088082010-04-11T14:13:00.002+03:002010-04-11T14:18:51.458+03:00За Дянков, фискалния резерв и ниските лихви<div style="text-align: justify;">Поредното <a href="http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/04/11/885455_diankov_vuzmojno_e_da_kandidatstvame_za_chakalniata_na/">смешно изказване</a> на Дянков:<br /><blockquote>Финансовият министър подчерта, че влизането в ERM II, а оттам в еврозоната ще доведе до много положителни неща за българите. "Първо, този фискален резерв, който сега го пазим, веднага ще може да се използва за проекти в инфраструктурата, за социални проекти и т.н. Лихвите веднага ще паднат с 2-3 пункта", обясни той.</blockquote>Малко наивно е да се мисли, че фискалния резерв се пази заради валутния борд. Активите, които покриват левовете в обращение са извън фискалния резерв. От друга страна причините за поддържане на някакъв фискален резерв ще останат и след заветното влизане в еврозоната. Поради тази причина едва ли някой (не казвам Дянков, защото, когато влезем в еврозоната, едва ли някой ще си спомня за това недоразумение) ще тръгне да го харчи. Отделен е въпросът, че едно такова харчене е свързано с генериране на голям бюджетен дефицит. А това определено няма да се толерира от правилата в ЕС.<br /><br />По отношение на лихвите Дянков е прав, че веднага ще паднат. Това, което се пропуска, е доколко е хубаво за икономиката. В краткосрочен план може би, в дългосрочен не. За справка може да се види какво става в прасешката група от страни. От теоретична гледа точка равновесния за икономиката лихвен процент е обратнопропорционално свързан със склонността да отделните индивиди да отлагат потреблението си. Това означава, че ако лихвите в страната са устойчиво по-ниски спрямо равновесните, ще се наблюдава силно вътрешно търсене и устойчиво външно задлъжняване на икономиката, което няма да доведе до устойчиво икономическо развитие. С други думи казано е необходимо икономиката на страната да се доближи като структура до страните в еврозоната и тогава да се мисли за влизане в нея.<br /></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-14021505.post-15886930742796535312010-03-11T11:47:00.002+02:002010-03-11T11:50:03.987+02:00Пробив в пространствено-времевия континиум<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuOMdfrrlQCHsXPHXqVcw8apYGNsj0xcOj3OLEzL__FJfVUh_p1CdYsmkDT74LvI-HToPjTEtOcSWznkktEWtBmywmaNlu2DKC7JbF1eKZPlxc0EvfWThz5112mxFO8tN33rb_/s1600-h/metro.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer; width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuOMdfrrlQCHsXPHXqVcw8apYGNsj0xcOj3OLEzL__FJfVUh_p1CdYsmkDT74LvI-HToPjTEtOcSWznkktEWtBmywmaNlu2DKC7JbF1eKZPlxc0EvfWThz5112mxFO8tN33rb_/s320/metro.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5447311171684467122" border="0" /></a>Unknownnoreply@blogger.com0