23 януари 2007

Авторското право и интернет страниците на администрацията

Този постинг е провокиран от възмущенията на Йовко Ламбрев по отношение на Copyright надписите из разните интернет страници на администрацията.

Първо: Това, че нещо е направено с пари на данъкоплатците не означава, че върху няма авторски права или че авторските права принадлежат на отделните данъкоплатци. Една такава логика е доста елементарна. Защо това е така ще илюстрирам с един пример. Вземете някое публично акционерно дружество. Обикновено неговата собственост е разпределена между много акционери. Някои са по-големи и имат представител в управленските органи на дружеството, а други могат имат съвсем малък дял и да не могат да въздействат върху управленските решения на дружеството. Въпреки това всеки един от акционерите е вложил някаква сума пари в полза на дружеството. Да предположим, че това дружество разработва софтуерен продукт. Дали носителят на авторските права върху този софтуер е дружеството или носители са отделните акционери? Отворете коя и да е популярна програма и вижте дали седи името на организацията, която я разработва и поддържа или седят имената на отделните акционери като носители на авторското право. За това си има причина и тя не е, че списъкът с акционери е прекалено дълъг или пък, че акционерите се сменят непрекъснато.

Аналогията е пълна, ако си представим правителството, като едно акционерно дружество и отделните данъкоплатци като отделни акционери. Разбира се, едно такова сравнение е доста грубо, но резултатът е, че носител на авторското право е правителството, нищо че тази дейност е финансирана с пари на данъкоплатците. Ако има закон който казва, че авторските права принадлежат на отделните граждани на страната хаосът ще е пълен. Доста абсурдни ситуации биха могли да се получат.

Второ: От това, че нещо е маркирано със (c) Copyright по никакъв начин не следва, че не може да бъде цитирано, копирано или използвано. В повечето случаи наистина е така, но обикновено този надпис е съпътстван с all rights reserved или нещо от сорта. Сам по себе си този надпис индикира кой е носителят на авторското право, но само на негова база не може да се заключи какво е разрешено и какво е забранено. Само за сравнение отворете изходния код на някоя програма, която се разпространява под GPL лиценз. Например вземете произволен файл от KDE проекта и вижте какво пише най-отгоре. Например в kdebase/ konqueror/ KonquerorIface.h седи:

This file is part of the KDE project
Copyright (C) 2000 Simon Hausmann <****@kde.org>
Copyright (C) 2000 David Faure <****@kde.org>

This program is free software; you can redistribute it and/or modify it under the terms of the GNU General Public License as published by the Free Software Foundation; either version 2 of the License, or (at your option) any later version.
...............................................................................................


Разбира се, недостатък на интернет страниците на администрацията е че не са указани условията при които може да се ползва публикуваната информация.

Трето: Това че нещо не може да бъде обект на авторско право, не означава че начинът на неговото представяне не може да бъде. Вземете например един закон. Някой може да го въведе да кажем в html формат, с доста препратки към други нормативни актове или използвайки някакви скриптове да предоставя актуална версия на закона към даден момент. Всичко това е обект на авторското право. Това, че самият закон не може да бъде обект на авторско, най-грубо означава, че всеки може да го представи пред останалите по начина, по който е избрал.

В заключение мога да кажа, че надписът (c) Copyright на интернет страниците на администрацията, не е нито неморален, нито нелогичен, а най-малкото пък незаконен.

07 януари 2007

Премахването на граници

Покрай влизането ни в ЕС бяха проведени доста PR акции, но тези, които според мен избиха рибата, бяха свързани с махането на гранични бариери с Румъния и Гърция. Не знам дали журналистите са толкова прости или просто им беше платено, но това махане на границите беше широко отразено. В действителност границите не са махнати и няма и да бъдат махнати в скоро време. Това, което се промени е, че вече няма митническа проверка, тъй като сме част от общото пространство за свободно движение на стоки в ЕС. Това дава доста възможности за развитие на регионалната търговия, но за плюсовете от това медиите не обелиха дума.
Иначе на всички сухопътни граници със страни от ЕС ще продължават да се извършват паспортни проверки. Това ще продължи така, докато не станем част от Шенгенското пространство. Нещо, което едва ли ще се случи в следващите 5 години. От такава гледна точка въвеждането на визи към гражданите на Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ) едва ли е далновидно, тъй като дори и да влизат в България без визи, то ако им трябват визи за Гърция или Румъния, те няма да могат да минат съответните граници на България с тези страни. Интересни са ми мотивите на Външно министерство за това решение, след като от ЕК нямат основание да ни натискат за такова действие. Явно някой умник или е решил да се направи на голям "европеец" в Брюксел или да принуди гражданите на БЮРМ да придобият и българско такова. Странно е, че във време, когато се премахват бариери, ние издигаме такива.

03 януари 2007

Вече сме в ЕС. А сега накъде?

Посрещането на 2007 година освен с обичайните ядената и пиената, мина и под знака на EU. Влязохме в клуба, къде заслужено, къде не и вече няма мърдане от него. Въпреки приемането ни в ЕС, някак си не се чувствам много радостен от този факт. Не че съм противник на влизането в ЕС, даже напротив, все си мисля, че малко или много съм допринесъл за неговото случване (нищо, че Вени Марковски не ме познава), но сега ще стане ясно, че не сме готови за това членство и това политическо решение ще има краткосрочни негативни последици. Какво имам предвид? Просто българската администрация не е готова да работи заедно с европейската, всичко е един хаос и докато нещата потръгнат и се наместят ще минат месеци. На този фон стартирането на НАП през миналата година ще изглежда като добре планирана дейност, а на всички нас ще ни трябват здрави нерви. Не ми остава нищо друго да пожелая успех на всички.