Стотинките в магазините

Едно от нещата, които мразя, когато ходя на пазар, е необходимоста да имам монети с определен номинал. Магазините измислят какви ли не начини за затрудняване на клиентите си, но основният е да имаш определени стотинки за да си вземеш количка. На това единственият разумен довод, който виждам, е да накарат клиента да върне количката на мястото откъдето я е взел. Но дали този довод е достатъчен? Количките в ХИТ работят със 20 и 50 стотинки, които се пъхат в една и съща дупка. Без затруднение 20-те стотинки се вадят веднага след като количката е отключена. И не виждам разумна причина, ако не съм на кеф да зарежа количката някъде на паркинга. Положението в Била е малко по-особено, тъй като за отделните видово стотинки има различни дупки. Там разбира се, спокойно могат да се ползват и монети от 5 стотинки, които се прежалват доста лесно. Неприятното във всички случаи е, когато нямате правилните стотинки. В такива ситуации ми се е налагало или да чакам някоя касиерка да ми развали някоя и друга банкнота или с някой излизащ клиент сме си разменяли стотинки (монета от 5 стотинки срещу няколко монети от по 1 и 2 стотинки), а веднъж се и пробвах с монета от 20 евроцента. В ХИТ положението е една идея по-добро, тъй като има кошници, но в Билата не съм забелязал тяхното присъствие. Така или иначе не ми е ясно защо тези магазини не си назначат прибирачи на колички както е в Метро, а трябва да се измъчват клиентите.
Следващият начин, чрез който магазините затрудняват клиентите си е когато трябва да оставят багажа някъде си. В Била това е свързано с наличие на 50 стотинки, които трябва да се сложат при заключването на сейфа, а в Метро е необходимо да се взима специален жетон (срещу 5 лева) от гишето за информация. Ако при Била-та проблемът е разбираем, то при Метро неприятният момент идва когато се е насъбрала голяма опашка за временни карти или нещо друго. От магазините, които посещавам май само ХИТ са си решили проблема културно, като багажа се оставя на гардероб.
Последното нещо, които се дразня при пазаруване е свързано с торбичките. Ясно е, че не може да бъдат безплатни, но не мога да разбера например защо в Била-та като искаш торбички не ти ги два касиерката, а се взимат малко преди касата. По този начин се създава възможност да ти се таксува торбичка, която ти си внесъл в магазина. Принципно когато пазарувам, торбите седят в колата и това не ме притеснява, но тъй като Била-та ми е на 5 минути пеша за дребни покупки предпочитам да се разхождам.

Счетоводство под Линукс

Една от причините да не пиша много в последните месеци е, че исках да доведа един от проектите, които движа до някакъв вид, който става за показване. Днес след като пооправих няколко неща, реших най-накрая да пусна първа версия на програмата RD Suite. Най-общо казано идеята на този проект е да бъде система за управление на фирмата, в чиято основа да седи счетоводна програма и всички модули в системата да си комуникират през счетоводната програма. За сега процеса на разработка е концентриран именно върху самата счетоводна програма, както и върху програмите за администриране на цялата система. Нещата са още в доста ранен етап. Има доста функционалности, въпреки че две от тях съм ги оставил посредата (става въпрос за едни по особени справки). Самата счетоводна програма да бъде напълно функционална се нуждае от още две основни неща. Едното е свързано с дълготрайни материални активи, а другото с поддържане на цени на база няколко принципа за материални запаси. Тъй като искам нещата да бъдат и документно ориентира по някое време трябва да направя частта, която позволява да се дефинират документи като формуляр на база библиотека от widget-и.
От гледна точка програмата да стане по user friendly трябва да почна да пиша нещо като документация. Освен това за момента имам проблем с обработката на SQL грешките. Postgresql връща кодовете на грешките като низ съставен от букви и цифри. За съжаление в QT библиотеката грешките могат да бъдат цели числа и това, което са направили разработчиците е просто да игнорират статуса на грешката при postgresql плъгина. Това е неприятно, защото като се издъни заявка не знам дали е заради синтактична грешка, недостатъчни права или нарушаване на някой първичен ключ. Явно трябва да пренаправям плъгина, което не ме изпълва с много въодушевление.
В този блог съм създал нова категория, която да касае новините около програмата. Не знам колко често ще пиша неща, но поне веднъж месечно ще гледам да споменавам нещо по темата. Като че ли това е засега. Коментари и предложения са добре дошли.

Новите паспорти

Днес Ради ми изпрати тази статия, която разглежда новите паспорти с биометрични данни издавани във Великобритания. Като знам как в България сакато се имплементират какви ли не технологии направо не ми се мисли какво би могло да излезе от новите ни паспорти, които се въвеждат от средата на следващата година.

А сега накъде?

Едни забавни табели на софийското летище, които указват, че изходите към самолетите се намират от двете страни на салона. Човек, който лети редовно, едва ли ще се обърка, но дали така стоят нещата за хора, които за първи път минават през летището?

Миграция

Дойде време да мина на новата версия на blogger.com, а заедно с това да взема да си пооправя малко блога, че все не остава време. Реших да мина към новата версия, най-вече покрай възможността да се слагат етикети на постингите, чрез които да се категоризират. Взеха че се пръкнаха няколко етикета и някакво тематично групиранена постингите, но все още не съм успял да си разгледам всички постинги и да видя как да ги категоризирам. Така или иначе има много постинги, които не влизат в категориите отстрани, поне засега. Реших да актуализирам и малко списъка с блоговете, които чета. Освен това добавих и списъче с връзки към няколко проекта,които може и да са полезни на някой. То в списъчето сега има основно софтуерни проекти, но за сметка на това са "свободни". Лека полека ще го разширявам и с други неща. Това е засега.

Впечатления от Open Fest 2006

През изминалата събота и неделя се проведе поредното издание на Open Fest. Досега по една или друга причина не съм ходил на такова събитие и за това издание реших да поправя тази грешка. Не съм имал някакви априорни очаквания за събитието, но в крайна сметка останах доста доволен. Програмата беше интересна, а организацията много добра. Браво на организаторите! Сигурно доста нерви и усилия им е струвало всичко това, така че в моите, а и навярно и в очите на останалите посетители всичко да изглежда толкова добре. За съжаление на някои от лекциите (от петте лекции, на които съм присъствал, една ми направи ужасно впечатление) лекторите не се бяха подготвили добре (ако са се готвили изобщо) и от това освен техния авторитет, може би в някаква степен пострада и авторитета на софтуера, който представяха. Както и да е, това по никакъв начин не развали доброто впечатление в мен от събитието.

Кутиите с бонбони

Не знам колко често си купувате кутия с бонбони, но поне два три пъти годишно се налага на човек да черпи по някакъв повод. В тези ситуации при избора на кутия освен вкусовите предпочитания се наместват и други, имащи по практична насоченост. Колко бонбони има в кутията, ще стигнат ли две или да взимам и трета и т.н. Оказа се, че в това отношение водещите "български" производители (български е в кавички, защото практически собствениците са чужденци) не предоставят много информация по опаковката.

Взимайки една малка кутия бонбони на Сушард, може да се информирате какъв е състава на бонбоните, енергийно съдържание, грамаж, процент на въглехидратите, мазнините и прочие, но не и колко бонбона има. Явно от фирмата са преценили, че тя е предназначена за консумация от един максимум два или трима човека и поради тази причина не се налага да дават такава информация и някак си е логично нещата с калориите да са на по-преден план. При големите кутии обаче Сушард са съобразили, че няма да е лошо да сложат и броя бонбони. Все пак 28 бонбона не са шега работа за един човек.

Конкурента им Нестле явно има доста по-високо самочувствие за бонбоните, които произвежда. При тях и на големите кутии липсва индикация колко бонбони има. Най-вероятно бонбоните им са толкова хубави, че е грехота да не се направиш на прасе, като си вземеш една или две кутии за лична консумация.

Между двата тура

Първият тур на изборите протече без кой знае какви изненади. За съжаление предварителните прогнози за резултатите от вота се сбъднаха, както и ниската избирателната активност беше очаквана. За съжаление за пореден път Информационно Обслужване АД, която е преброител на изборите, не предоставя съдържанието на секционните протоколи в интернет, което прави процеса на преброяване по-малко прозрачен.

Основната изненада може би дойде от поведението на Волен Сидеров. Очевидно той и неговия кандидат за вицепрезидент си бяха разделили ролите на доброто и лошото ченге. Риториката характерна за лидера на Атака беше подета от Павел Шопов, а Волен Сидеров се представи в ново амплоа. Явно и двата бяха преценили, че с досегашното си поведение са стигнали тавана от избиратели. В крайна сметка реваншистки настроените българи не са толкова много, а на останалите предполагам, че не им е толкова трудно да съобразят, че с или без няколко блока на АЕЦ Козлодуй ще останем енергийно зависима страна, че дори Турция да ни даде милиардите долари, за които Сидеров и компания имат претенции, то бедните хора няма как да го почустват по джоба и ще продължат да бъдат бедни, че няма как да се съчетава "независимата политика" в разбиранията на лидера на Атака и членство в ЕС (членството в ЕС предполага обща външна политика на страните в съюза, обща митническа политика, фискална политика в някакви граници и т.н) и прочие. Все пак хубаво нещо е да си патриот и да гласуваш за хора, което се представят за патриоти, но това освен да те освежи емоционално, няма как да ти оправи материалното положение.

Най-вероятно и Сидеров разбира това и без да отрича съществено досегашната си риторика (все пак няма нищо по-лошо от това до си непоследователен лидер), се опита да привлича нови избиратели като взе в доста умерен тон да обяснява защо според него Първанов не става за президент. В цялото това представяне стана ясно и каква е визията на Сидеров за президентската институция. Тя може да се обобщи с израза: "На всяка манджа мерудия". Според Сидеров Президента трябва да се меша във всяко значимо или незначимо събитие, да контролира всички институции и от някаква такава позиция дори да отсъжда, което е правилно и кое не, кое законно и кое незаконно. Все си мислех, че има съд за тази работа.

За пример мога да дам коментара на Сидеров за сделката (трябва да се говори за сделките, защото са няколко) за външния дълг, по която Президента трябвало да вземе отношение. Може би Сидеров пропуска, че сделката е законна, след като не е нарушена нормативната уредба, а въпросът за нейната изгодност е дискусионен и отговорът ще дойде може би след 5-10 години, защото в рамките на сделката за част от дълга се смени от долари в евро (тук е основния проблем, че не се направи при добър курс), намали се номиналната му част, като тя премина в лихвени плащания (за това са по-високи лихвите) и от плаващи лихви премина към фиксирани (при сегашното покачване на лихвите, ще даде доста добър резултат), а и се освободи обезпечение, което България трябваше да поддържа в чужди ценни книжа. Според мен накрая като се тегли чертата при единия вариант и при другия ще излезе, че сделката все пак е успешна, но е могла да бъде и по-успешна, ако някой е знаел информация от бъдещето.
Едва ли Президента може да е компетентен по всяка тема и трябва да разчита на съветниците си, а в коментарите на Сидеров съвсем ясно си личи, че неговите икономически съветници са гола вода.

Въпреки, че не настоящия президент не ми харесва много, се надявам на втория тур Сидеров и компания да загубят катастрофално, защото тяхната визия за президентската институция определено не ми харесва. А техните симпатизанти, които държат да променят статуквото, мога да ги питам: "Промяна добре, но защо към по-лошо?"

Като не върви, не върви

Завърши поредния сезон на Формула 1, а заедно с това и спортната кариера на Михаел Шумахер. Въпреки, че през този сезон болида на Ферари беше на доста добър, то късмета не достигна на Шумахер да стане шампион за осми път, а Ферари да вземе титлата при конструкторите. Ако за първото донякъде допринеса факта, че Алонсо е доста добър пилот, то развитието на борбата при конструкторите ми се вижда доста несправедливо. Но какво да се прави, като не върви, не върви. В крайна сметка през този сезон Шумахер не завърши в три състезания (Австралия, Унгария, Япония), в Монте Карло ме беше отнет pole position-а и трябваше да стартира последен, а в Бразилия имаше проблеми във финалната фаза на квалификацията и спука гума. От своя страна Алонсо отпадна в две състезания (Унгария и Италия), а в състезанията, в които колата им не беше на ниво, състезателите пред него отпадаха и той взимаше повече точки. Но какво да се прави така в спорта. Въпреки това втората титла на Алонсо не трябва да се омаловажава (за разлика от първата, където в първите няколко състезания Трули все успяваше да се класира втори на стартовата решетка и правеше тапа на хората след него), тъй като при тази конкуренция с доста хъс се състезаваше.

Това, което много ме зарадва в последното състезание, беше карането на шумахер. Той направо летеше. След спукването на гума, изоставаше на 30 секунди след предпоследния и Маса почти го беше затворил с обиколка, но накрая финишира 4-ти на 30 секунди след Маса и на 5 след втория. Направи толкова изпреварвания, колкото май да не беше направил за целия сезон до момента и някои от тях срещу доста опитни състезатели.

Надявам се през следващия сезон Ферари да имат повече късмет и пилотите им да жънат успехи. Интересно ми е Алонсо какво ще направи, защото неговото агресивно каране да не пасва да здравината на болидите на Макларън. А и не на последно място се надявам, ако БТВ отново излъчват формулата, да не се лигавят с излъчване на запис на квалификациите и състезанията заради филми и изборни глупости.

Трябва ли да се гласува?

В предишния постинг описах как става купуването на гласове. Тези схеми не съм си ги измислял в свободното време, а ми бяха разказани. Благодарение на схемите на последните парламентарни избори, някои партии получиха депутатски места, където най-малко може да се очаква. За кой става въпрос и кои са местата, лесно може да се съобрази ако се видят резултатите по отделните секции. Разбира се, това не става лесно, защото "Информационно обслужване АД", преброителят на последните няколко избори, е така любезно да не предоставя тази информация на интернет страницата (а трябва, поне такива са изискванията), която представя информация от изборите.

Покрай ниската избирателна активност се оказва, че крайните резултати доста силно се влияят от купуването на гласове. В крайна сметка 100 хиляди гласа са само 1 милион лева, което едва ли е финансова пречка за партиите и кандидати с по-големи амбиции. Докато хората като цяло са пасивни, изборните резултати ще се решават от такива хакове в системата. Затова според мен трябва да се гласува. Дори на никой от кандидатите да не симпатизираме, то едва ли сме безразлични към всички, нещо което заявяваме като не гласуваме. А дори да сме безразлични към всички е по-добре да се пусне невалиден глас, отколкото да си кротуваме в къщи. И в двата случая крайният изборен резултат ще бъде един същ, но по първия начин се изразява позиция. Ако например броят на недействителните гласове надминава броя на гласовете за третия или втория кандидат, това едва ли ще остане без коментар и последствия. Така че гласувай!

Как се купуват избори?

Наближават поредните избори и някак си тематиката е актуална. Не знам до колко сте обръщали внимание на промяната в начина на гласуване, но в зората на демокрацията до не много отдавна се гласуваше със цветни бюлетини. По някое време цветните бюлетини бяха заменени с бели, които се различаваха само по надписа върху тях, докато не се стигна и до гласуване с интегрална бюлетина, при която са написани всички кандидати и избирателят трябва да зачертае този, който предпочита. Разбира се тези промени бяха мотивира с аргументите, че така е модерно и се пестят разходи (белите бюлетини са по-евтини от цветните, а интегралната бюлетина може да спести печатене на доста излишни бюлетини). Разбира се имаше и скрити аргументи. Чрез тези промени се затрудняват по-възрастните или слабо грамотни хора, чрез които се характеризират електоратите на някои партии, да гласуват, което съответно да намали подадените гласове за съответни партии. Оказа се обаче, че тези промени улесняват купуването на гласове.

Защо това е така? На последните парламентарни избори се гласуваше с интегрална бюлетина. Влизаше избирателя и получаваше празна интегрална бюлетина, на която се слага секционен печат на определено място. По принцип печатите на отделните секции са еднакви (поне в рамките на РИК), но всяка секция го е наранила по уникален начин, така че практически отпечатъка да се различава в отделните секции. Това се прави с цел да се гарантира, че бюлетината е взета от съответната секция, а не е внесена отвън и вече попълнена. Влиза избирателят в стаичката и прави своя избор задрасквайки номера на кандидата, за който гласува. Подава бюлетината на отговорника в секцията, който поставя втори печат, на определеното място и избирателят пуска бюлетината в урната. Къде е хакът в системата. Влиза човек в избирателната секция с бюлетина, на която е поставен първия печат. Той може да не съвпада много с печата на секцията, но това не е проблем. Взима бюлетина, която му е дадена от секцията с валиден печат, влиза в стаичката и на излизане от стаичката дава бюлетината, която е внесъл. На нея и се слага втори печат и човека я пуска в урната. В най-лошия случай тази бюлетина ще се счита за невалидна заради разлика в печатите. Но не това е най-важното. Най-важното е, че е изнесена бюлетина с валиден печат за конкретна секция. Тази бюлетина се попълва навън и се дава на първия човек в редицата от купени гласове да гласува. Той взима друга валидна бюлетина и пуска тази. Като извади непопълнена бюлетина с валиден печат извън секцията си получава десетте лева от отговорника на мероприятието. Той попълва новата бюлетина и я дава на следващия. И така се завърта колелото. Партиите, които купуват гласове, имат гаранция, че парите, които са дали са отишли където трябва (при предишните избори я нямаха тази гаранция) и в края на изборния ден са доста сигурни колко гласа са получили. В крайна сметка 100 хиляди гласа са само един милион лева.

Имало едно време

Всяка приказка започва с имало едно време и тази няма да направи изключение. Та ... имало едно време един лидер на една партия. Понеже поел партията в труден за нея момент, нямало как и стоял няколко години в опозиция. Но се задали президентски избори и случайно или не, взел че ги спечелил. По принцип Президента има само представителни функции и от него не зависило нещо кой знае какво, но нашия човек решил да бъде по-активен. По почина на американския президент се обградил със съветници, чиято структура и ресори копирали структурата на правителството. Може да ви се струва глупаво и да е само харчене на пари, но партията, която го е издигнала продължавала да бъде в опозиция във втори пореден парламент и това било един начин да загрява за следващите избори. Малко или много доверените съветници на Президента били на ниво в своята област и Президента без да се замисля ги уреждал на добри позиции. Така някои станали членове на Управителния съвет на Централната банка и въпреки, че не били глупави, правили изказвания, които не са допустими за хора на такава позиция (все пак едва ли е ще се чувствате комфортно, ако от устата на такъв човек чуете, че те в централната банка не били много компетентни и трябвало бързо да се приема общата парична единица, така че да не носят много отговорност). Друг съветник станал главен прокурор, а трети, който бил цанен за министър-председател в едно евентуално коалиционно правителство, когато неговата партия спечелила изборите, бил принуден да се задоволи с длъжността на външен министър. Странното било, че от позицията на външен министър, въпросният съветник без проблем се изказвал по всякакви икономически и финансови тематики и неговите изказвания, които понякога били доста куриозни, се взимали за официална позиция на правителството.

Като цяло не можело да се отрекат качествата на тези приближени съветници на Президента и някои от тях успешно разпънали мрежа от протежета. Все пак в повечето случаи Президентът е трябвало да назначи някой. Без да прави кой знае какви грешки, с изключение на награждаването на хора от бившия репресивен апарат на държавата, Президентът се радвал на добър медиен комфорт. Но нещеш ли в навечерието на поредните президентски избори, някакъв журналист задал въпрос, който съдържал в себе си неудобен слух и настанала една какафония ....

Разбира това не е края на приказката. Тя продължава, а и доста интересни неща се случват около някои второстепенни герои в нея. Но за това друг път. Само за финал мога да кажа, че ако някой прави аналогии с реални действия и събития, то това се дължи само на неговото въображение и добра информираност.

Напред или назад?

Този постинг е някакво естествено продължения на предишния. Ясно е, че правителството провежда някаква политика (добра или лоша), която е между двете крайности (ако не беше така, то поне една от двете крайности нямаше да съществува) и точно правителството е в най-добра позиция да ги тушира. На практика не се получава така. Като цяло правителствата в България не знаят как да комуникират с хората, рядко успяват да аргументират политиката, която провеждат (защо правят нещо конкретно и какви са били алтернативите), а още по рядко да обяснят какво правят с прости думи на хората. Този факт е още по-загадъчен при положение, че в държавната администрация има не малко компетентни хора и може би едно от логичните обяснения е това, че повечето решения се взимат под натиск отвън (било от МВФ, ЕК, НАТО или т.н) съчетано с лошата комуникация между политическите лица и експертния състав. Аз лично знам за няколко случая, когато чуждестранни експерти са съветвали правителството да предприеме конкретни действия, на срещите на експертно ниво самите чуждестранни експерти са стигали до извода, че тези действия не са най-удачните, но въпреки това правителството ги е изпълнявало, защото не е имало добра комуникация със своите експерти и на срещите на политическо ниво, не е оставало друго освен да приема тезата на чуждестранните експерти.

По отношение на икономически становища и коментари, звеното на правителството, което е най-компетентно в тази област е "Агенция за икономически анализи и прогнози", само че за съжаление в последно време не й се чува гласа, защото й е наложена цензура. Ако допреди година нейни експерти спокойно можеха да коментират всякакви неща свързани с икономическата политика в медиите, да дават интервюта и така нататък, сега всичко минава през пресцентъра на "Министерство на финансите". Формалният повод да стане това е, че в кулминацията на изготвянето на държавния бюджет за 2006 година излезе регулярната им прогноза, в която приходите в бюджета се очакваха да бъдат с над милиард лева от тези, заложени в проекто-бюджета, което не се хареса на някои хора. Разбира се освен формалния повод има една доста по значима причина, а именно смяната на изпълнителния директор. Като цяло той е политическо лице и е логично да се очаква да бъде сменен при ново правителство, но едва ли някой е очаквал такъв пост да бъде зает от човек на 29 години, без грам управленски опит, страх да поема отговорност и липса на задълбочени познания в макроикономиката. Нещата с цензурата стигна такова ниво, че по време на изготвянето на бюджета за 2007 няма да излизат регулярните прогнози, за да не стават конфузни ситуации. Защо това е проблем? Най-вероятно, защото бюджета на държавата не се прави на база прогнози, изготвени от тази агенция, а в търсенето на политическия баланс те са били малко или много модифицирани и това не е хубаво да си личи.

И така, ако се върнем на основния въпрос, как правителството да си промотира икономическата политиката, след като налага такава цензура? Отговорът е много прост, ще ползва неправителствени организации, на които даже ще им плаща. Ако на това не се казва безпомощност, здраве му кажи. Излиза, че правителството не вярва на своите експерти и трябва да ползва външни, които е възможно и да не са много компетентни.

Наляво или надясно?

В последно време не съм писал много. Доста кратки постинги можеха да се пръкнат покрой разни моментни емоции и впечатления, но все не оставаше време да ги драсна, пък после впечатленията угасваха. Ако ли пък имаше време, то определено го пропилявах за глупости. В малкото свободно време през последния месец пишех дълги коментари в "Блога за икономика" на Георги Ангелов и Светла Костадинова. От една страна е глупаво и времеeмко това да взема да коментирам материалите на тези двамата, но от друга страна не мога да се стърпя на едностранното им интерпретиране на събития и факти. Направо се чудя на тези хора как за толкова години не научиха макроикономиката на едно сносно ниво, а само заливат пресата с глупост след глупост. Честно казано на мен този десен популизъм не ми харесва. Все някакви радикални неща трябвало да се направят, които щели да ни изстрелят напред икономически, поне така станало при други страни, пък то накрая се оказва, че ние тези неща сме ги направили пък не сме там, където трябва да бъдем. Поне като си мислят нещо да вземат да си го аргументират, а не при най-малкия въпрос или коментар тезата им да рухне и да не знаят какво да правят.

Лошото е, че за обикновения човек, който не е запознат със същината на материята, твърденията им изглеждат резонни и се получава нещо като десния вариант на глупостите на Волен Сидеров. В момента лошото според мен е оформянето на две крайни групички, ръсещи ляв и десен популизъм, които набират някаква представителност, но никоя от тях не адресира проблемите на хората в противоположната група, даже напротив май с идеите как трябва да се развива държавата биха ги задълбочили и в един момент нещата в обществото могат да избият като x.sin(x) към плюс безкрайност. За съжаление в цялата тази ситуация не се вижда фактор, който да води до по балансирана позиция.

Лунно затъмнение

Една снимка на частичното лунно затъмнение от тази вечер.

Харамийската пещера

По време на двудневния ни престой в Ягодина не се чудехме много с какво да си уплътним времето. Беше ясно, че ще се обикалят пещерите в района. Изникна възможност да се организира посещение в Харамийската пещера и без да му мисля много реших да се включа. Разбира се недостатъка беше, че можех да посетя най-много две от три пещери и така отпадна Дяволското гърло. За Харамийската пещера бяхме група от 14 човека, което доста увеличи времето за посещение на пещерата. Всъщност пещерата не е кой знае какво. Първо се изкатерва някаква 10 метрова стена. Тъй като всичките бяхме без опит, това отне към 10-15 минути на човек. Като гледаш отстрани ти се струва доста тривиално и се хилиш на какви ли не изпълнения на катерещите се, но като дойде и твоя ред не е много до смях. Колената ми бяха доста омекнали, но това го отдавам по-скоро на фактът че бях предпоследен и от седене и приклякане се бях схванал малко. Докато се катериш един от организаторите ти прави снимки. Има такива позьорски и такива докато се набираш. Излишно е да казвам, че излязох като изрод. Физиономията ми беше толкова намръщена (на снимката), че спокойно можеше да се конкурира с лицата на главните герои от филми, в които току що са поели противотанков снаряд и с последни сили отупват два взвода противници. За мое учудване се оказва, че аз така съм си ходил по принцип (поне така твърдят близките хора). Все си мислех, че от време на време се и усмихвам :-)

Като влязохме в пещерата, имаше някаква зала, от която излазихме през един процеп. Честно казано човек с по-големи габарити не би могъл да мине. От другата страна ни чакаше друга зала, от която щяхме да се спускаме с въже. Това, че бях последен, се отплати на спускането. Щях да съм пръв в 50 метровото спускане до долната галерия. Това от някаква страна ме зарадва, щото ще можех да снимам (поне така си мислех тогава) останалите. За разлика от качването този път нямаше инструкции. Казаха отпусни се и виси. Ама не ми беше толкоз лесно. Докато се провирах с краката напред се държах за въжето, но в един момент трябваше да се пусна или поне така се искаше на организаторите. Тънкия номер беше, че имало някаква платформа на която е трябвало да стъпя, но в този мрак съм я пропуснал. Като цяло си мислех, че ще се спускам по вертикална стена, от която ще се отблъсквам с крака, но се оказа че това било друг филм. Отпускането от въжето не беше лесна работа, особено когато за да минеш през процепа си свит на кравай, но след като го направих (мозъкът май малко се съпротивяваше) се долепих плътно до стената. При спускането първите десетина метри бяха на забавни, защото търкаш здраво стената и се въртиш около въжето. И представа си нямаш как ще се фраснеш. Аз бях подложен и на допълнителен стрес, който се дължеше на факта, че фотоапарата ми висеше на шкембето. Поодрасках го малко, но за щастие само с това му се размина. След като свърши стената, която избърсах, нещата бяха по-спокойни. Висях от тавана на някаква галерия, която се осветяваше от някаква дупка в далечината (към стотина метра). Така като си висиш отгоре обаче си изглежда страшничко. От една страна високо, от друга не знаеш какво те чака долу. Само гледаш как сянката ти се спуска по околните стени и се надяваш да мине всичко безпроблемно. В този миг разбрах, че не съм за бънджи скокове, и до такива мероприятия едва ли ще се докопам. Това съмнение се затвърди и от онзиденшното ми посещение в Софияленд, където посетих Кулата (два пъти бях при нея, за да преценя дали не съм се объркал нещо ;-) ).

От тези мисли, които ми минаваха в главата май не можах да се насладя много на висенето. Интересно стана при приземяването. Оказва се че краката не те държат много и ако не ги напънеш много се строполяваш. Добре че имам прилична филмова култура и отскочих. Една девойка от групата нямаше и се размаза малко на пода, т.е. приложи и ръце в запазване на равновесието. На последните хора в групата май спускането им беше най-забавно. Долу се беше събрала тълпа, която се смееше и подвикваше по техен адрес, което някак си създаваше по уютна обстановка.

Снимането се оказа пълен провал. Надух светкавицата на максимум, както и експозицията, но така или иначе е абсурдно в тази тъмница да снимаш човек на повече от 10-15 метра. Скоростта на затвора беше 1/2 от секундата, което помагаше и снимките да са прилично размазани. Ниската осветеност не даваше възможност да се zoom-ва, а на всичкото отгоре трябваше да сложа и апарата на ISO 200. Тъй като сензорът му е доста шумен, едно такова ISO доста влошава качеството на снимките, но за щастие започнаха да се появяват силуети на снимките.

След като се спусна групата излязохме през изхода, откъдето влизаше светлината и горе-долу това беше посещението в пещерата. Като разстояние преходчето беше доста кратко, но за сметка на това вътре не можеше да се види нищо интересно като образувание. Хората, които се водиха организатори не ни казаха нещо, кой знае колко интересно, при положение че тази пещера е била обитаемо преди не знам си колко хиляди години.

Това, което най ми хареса, беше пътя на слизане от изхода на пещерата. За да се приберем се наложи да минем по ръба на Триградското ждрело и гледката определено си заслужаваше.

По късно посетихме и Ягодинската пещера. Там ни информираха, че ако има желаещи може да се организира нещо подобно. За 8 часа се прави разходка из трите етажа на пещерата. Има пълзене и два пъти спускане с въже. Да сме живи и здрави към май догодина може да се организираме на едно такова пътуване.

Хотел "Звездоброй"

Едно от задължителните неща, които правим по време на екскурзионните летувания, е наблюдението на звездите. Обикновено през август времето е доста топло и ако небето е ясно, като нищо вечерите се пльокваме на някоя полянка и гледаме. Отдалечеността от големи населени места, които да осветяват небето и да скриват звездите, прави това занимание доста вълнуващо. Този ефект се засилва и фактът, че към средата на август (по някаква случайност тогава винаги ни се пада екскурзионното) преминава някакъв метеоритен поток. "Падащите звезди" са с такава интензивност, че списъка от желания много бързо се изчерпва. Може би при девойките да не е така (техните желания нямат край), но не това е най-важното. Най-важното е, че гледката си струва. Ето онзи тиган там е Голямата мечка, в ляво от нея е Северната корона. До нея е Херкулес, а тръгвайки надолу се вижда Змия. Някъде към небосклона се наблюдава опашката на Скорпиона. Поглеждайки по-нагоре се наслаждаваме на цялото величие на Млечния път. От време на време се чудим разни звезди какви са, но тогава светваме със фенерче към звездната карта, и отговорът се намира. За съжаление колкото и да е топло времето, след един два часа лежане на земята, човек се вкочанява. А как би било добре, ако може така да заспи. Догодина се надявам, екипирани със спални чували, на направим едно такова спане на открито.

Животът в Родопите

Едно от нещата, които ми харесаха на тазгодишното екскурзионно, беше възможността да добия впечатления от живота в Родопите. Ако трябва да го характеризирам с една дума, то това е "труден". Все пак трябва да уточня, че наблюденията не са ми много представителни, защото се простират само върху селата Ягодина, Триград и Мугла. Разбира се един такъв извод не изглежда нелогичен предвид факта, че в планинските райони трябва да се полагат повече усилия, но трудността се засилва и от непосредствената близост с бившата граница на "желязната завеса". Липсата на добра инфраструктура и развита промишленост усложнява в голяма степен живота.

По време на един от преходите бяхме седнали да похапнем на една ливада. Към нас се приближи един човек, който сечеше дърва. Явно му беше скучно и в наше лице видя компания, с която може да си побъбри. Разправяше как се подготвя за наближаващата зима, която според него в тези райони започва в средата на октомври и трае към половин година. Обясняваше как му трябват към 40 кубика дърва за да изкара зимата. Сам си ги сечеше и транспортираше до коларския път, откъдето след това някой щеше да му ги откара до вкъщи. Разбира се жалваше се, колко скъпо ставало всичко, въпреки, че на нас гледайки от "софийската камбанария" цените ни се видяха доста приемливи. Въпреки това спокойно можеше да се каже, че този човек се бореше за оцеляването си. Някак си нямаше избор. По-младите успяваха да мигрират и да си търсят късмета другаде. Коментирахме обезлюдяването на селата (в Родопите това май силна тенденция) и перспективите за развитие. Опитахме да му вдъхнем надежда, че нещата са почнали да се стабилизират, но като цяло дребните положителни промени са трудно оценими.

В тази ситуация на мен ми стана най-жал за децата родени в тези райони. Впрегнати в домашната работа в постигане на оцеляването на семейството, нямат възможност да получат добро образование, което ограничава възможностите им за по нататъшно развитие. Този факт се подсилва и от промените, които спохождаха България през последните години. Образователните реформи и закриването на училища се усещат най-силно в тези райони. Като минавахме през село Мугла, тамошното училище изглеждаше ужасно. През ум не ми е минало, че може да е действащо, а най-близко населено място е на 20 километра по четвъртокласен път. Явно през зимата имаше големи ваканции.

Единственото конкурентно предимство, които имат тези хора, е хубавата природа. Това им спомага да развиват туристически услуги и може би е най-сериозния им източник на приходи. Туристите определено бяха на почит. Спускайки се към Триград, нашата голяма група се виждаше отдалече и някъде в далечина се чу провикване: "Мамо, мамо, туристи!". Когато влязохме в селото, по оградите на дворовете уж така лежерно без причина седяха хора, които ни гледаха с интерес. Представях си как са били посрещани партизаните навремето. Това, както и начина по който трамбовахме ливадите, ме накара да направя аналогии и с Виетнам. Бяхме над 20 човека, които по коларските пътища се движехме в две редици, на прилично разстояние един от друг в редица. Ходихме с тежки раници на гръб и се оглеждахме в страни от пътя, но не да търсим неизвестни нападатели, а в търсене на маркировката.

В село Ягодина, седейки на една от пейките на площада, успях да се вслушам в разговорите на местните хора. Докато бях близо до тях не коментираха политика, а местните си проблеми и велможи. Споменаха се и разни кредитни карти и обяснения що за животно е това. Интересно настана когато дойде група от четерима туристи. Веднага почна да се коментира, че са чужденци. За тяхно съжаление бяха българи. С тази груха се срещнахме няколко часа по-рано. Разочарованието беше пълно, когато видяха, че са с палатки и спални чували. Явно нямаше да дадат сериозен принос в местната икономика. Напазаруваха набързо в магазина и отпрашиха.

В селските магазини бяхме голяма атракция. Бирите и сладоледите се свършваха като топъл хляб. Особено забавно беше, когато се запътихме към последната хижа. Там щяхме да седим 2 дни, а нямаше да ни чака никаква храна, та трябваше да заредим сериозно. Понеже бяхме много хора, в едното село разграбихме повечето неща в магазина и се наложи да дозаредим в следващото. Продавачката едва ли се е надявала да направи такъв оборот.

В заключение, ако нещо трябва да се спомене за хората в Родопите, то е че са доста неподправени, искрени, и готови да помогнат.

P.S. Надявам се този път да не ми забие редактора, защото ако трябва да пиша трети път толкова дълъг постинг, сигурно ще се откажа. Така или иначе първият вариант беше по-хубав от този.

P.S. С този постинг нямам късмет. Сега пък няма място при blogspot.com.

Ориентиране в Родопите

Едно от нещата, което почти веднага разбрахме в Родопите, бе че картите на Картография ЕООД не ни вършат много работа. За това имаше две основни причини. Първата бе, че самите Родопи са голяма планина и съответно мащабът на картите е малък - 1:100000. Това от своя страна води до не много добре направени изолинии, което затруднява ориентирането къде точно се намирате в даден участък. Последното нещо е подпомогнато и от втората причина, а именно маркировката на картата не съответства с действително поставената маркировка. Така например може да се случи, че на картата трябва да подсичате върха отдясно, но практически да сте го подсекли отляво. И това не е, защото сте се загубили, а защото Родопите в последно време са доста добре маркирана, но маркировката не е поставяна от Българския туристически съюз. Малко странно изглежда, но предвид политическата конюнктура, това не ме учудва. Министерство на финансите е отпуснало пари за маркировка на МОСВ (а не на БТС), което предвид факта, че се управлява от хора на ДПС, може само да стимулира фантазиите ни как тези пари се движат из разни кръгове и обръчи. Както и да е, тези разминавания не са фатални, стига да не искате да се отклонявате от стандартните маршрути. За последното могат доста до помогнат и съветите на местните хора, които си знаят много добре гората и използват някакви едва забележими кратки пътечки. В такива случаи е хубаво да се намира някой и друг GPS подръка.

Няколко думи за хижите в Западните Родопи

Приключи и таз годишното екскурзионно летуване. Честта се падна на Западните Родопи и тръгвайки малко от над Смолян, направихме една дъга до Девин. За пореден път се убеждавам, че Родопите не са за класическия туризъм, който съм свикнал да практикувам. Не са много високи, хубавите гледки не са постоянно явление, ходи се през доста през ливади и пече добре. Все неща, които ме карат да предпочитам Рила и Пирин. Въпреки това Родопите си имат своя чар. Има не малко местности, като ждрела, пещери и села, които прости си заслужава да се посети, било чрез автомобилна разходка или по някакъв друг повод.

Както и да е, отплеснах се малко. Та да скокна на основната тема свързана с хижите, пък другите впечатления се надявам през следващите няколко дни да ги опиша в серия от постинги. За последно на екскурзионно в Родопите бях преди 3 години и тогава хижите бяха голяма мизерия. Не мога да преценя дали положението се оправя, защото тази година поехме в диаметрална посока, но тъй като минахме транзит през хижа Студенец, на която спахме предишния път, май изводът е, че положението се влошава. Като, че ли основното правило за хижите в Родопите, е че колкото са по-достъпни, са толкова по-мизерни.

Хижите, на които нощувахме, са следните:

• Перелик - малка хижа, която е лесно достъпна с кола. Тъй като там ни беше първата нощувка, не сме били претенциозни за баня, но ми се струваше, че няма. За сметка на това храната беше ужасна. Вечерята ни се състоеше от някакви мазни кюфтета, при чийто вид всички завидяха на вегетарианците в групата, а хлябът който ни бяха дали беше мухлясал. Закуската също беше под всякаква критика, но някак си приживяхме нещата. Слава на сникърсите, които носих.
• Ледницата - ако четете малко на криво името, може да се объркате за някое бяло лечебно заведение, но хижата не беше лоша, особено на фона на Перелик. Както бяхме умрели от жега, след прехода, бяхме посрещнати с много хубав студен таратор (млякото беше Родопея) и за малко да изям и този на съседите. Храната също си я биваше, а имаше и баня, както и топла вода. Последното май зарадва всички.
• Чаирски езера - това е хижа, която се стопанисва от някакви адвентисти (надявам се да не съм объркал наименованието, пък ако съм го объркал, моля за извинение). От целия маршрут може да се каже, че е най-трудно достъпната хижа, но за сметка но това беше най-хубавата. Имаше вътрешна баня и тоалетна, но за съжаление бяха на едно. Така че като се появи опашка от желаещи за къпане, беше трудно да се дореди човек до тоалетната. Храната беше много добра и направо се чувствах яко угоен.
• Орфей - тази хижа се намира на доста хубаво място, но май с това и се изчерпват предимствата. Разполага с две сгради, като в едната има вътрешна тоалетна и баня. Тази сграда май е пооправена със някакви средства от ЕС. Другата сграда, в която бяхме ние, не беше в много цветущо състояние. Въпреки, че е вече на 30 години, някак си е недовършена, няма дори санитарен възел и чешма наблизо, така че при нужда трябва де се бие път до съседната сграда. Личи си, че и това, което има не се поддържа много и нещата са пред разруха. В тази сграда трябва да се намират столовата и кухнята, които не работят. Май това е и причината на тази хижа да не предлагат ядене. Като се има предвид, че там останахме две вечери, се наложи да взимаме доста ядене от съседното село. Разбира се не останахме гладни, а и около приготвянето манджата имаше доста приятни емоции. Но така или иначе, толкова добра хижа да се държи в пълна мизерия ми е повече от странно, при положение, че е много лесно достъпна с кола.

Разбира се хижите може би са поставени под доста силна конкуренция от възможността да се нощува из квартирите в родопските села, което намалява и необходимостта да са привлекателни, тъй като единствената им целева група са нискобюджетни туристи. Две вечери спахме в село Ягодина и мога да кажа, че беше доста хубаво, предполагам, че и из другите села квартирите са добре изпипани. Може би нещо, на което трябва да се обърне внимание при избор на квартира, е че инфраструктурата в селата не е на ниво, при което, ако не са взети съответните мерки, по баирите налягането на водата е доста символично. Така, че като избирате квартира (ако имате избор разбира се, защото в активния сезон е доста трудно) гледайте да е в ниската част на селото.

Толкова за хижите. Може би нещо, което трябваше да кажа, е че където сме ползвали баня е било безплатно. В близките дни се надявам да драсна още някой постинг за впечатленията от Родопите.

Мезето в храната

Едно от неприятните за мен неща, когато ям някое плодче, е да видя някакво мезе под формата на червей в него. Като цяло имам неприязън към червеите и избягването на тези близки срещи като че ли в последно време води до ограничаване на консумацията на плодове. Знам, че е глупаво, още повече, че плодчетата с червеи са по-здравословни от останалите, най-вече поради липсата на химикали в тях, но такива са моите реакции.

Онзи ден докато сладко си похапвах една прасковка за мой ужас се срещнах с поредното мезе. Докато отвратен се чудех какво да правя с остатъка от плода, Нелка така се въодушеви, че с ножчето набързо го извади, пльосна го на една чиния и каза: Хайде да го снимаме! Това е част от резултата:

Pivot table

Обикновено данните, с които се налага да работят хората, имат доста сложна структура и класификация. Например в рамките на една средно голяма фирма, всяка една продажба освен със своята стойност се характеризира и с: дата на продажба, артикул, магазин, клиент, продавач и т.н. Всички тези характеристики заемат стойности от някакво изброимо множество, в което може да има, а може и да няма наредба, и ни карат да ги интерпретираме като координати в някакво n-мерно пространство. Тъй като обикновено хората трудно си представят нещата в многомерните пространства, обикновено в този случай работят най-много до 2D неща или казано по друг начин - с таблички. Тоест на цялата тази сложна съвкупност от данни трябва да и се намери 2D проекция, която да представя необходимата информация. Ако са "правилно" структурирани данните инструменти, които помагат да са направи тази проекция са Pivot table в Excel или Data pilot в OpenOffice.org Calc.
Използвайки тези инструменти много бързо се правят какви ли не справки. За съжаление и двата инструмента не поддържат (част от) координатите на данните да принадлежат на множество, в което е въведена някаква дървовидна структура, т.е елементите му да имат родител, който принадлежи на същото множество. Тъй като се интересувам от такъв инструмент, ако някой е срещал нещо подобно, да бъде така добър да ми каже. Не ми остава много време да взема да си напиша :-)

Разходка

След като в последно време не ми остава свободно време да се разхождам из паркове и гори, днес тази тенденция беше прекъсната с една разходка в Борисовата градина, което от своя страна беше повод да се направят много снимки. Това разбира се, беше за сметка на нарушеното спокойствие на паяците,

както и на доста отделено време за наблюдаване на живота на гълъбите.

Надявам се през август да успея да се отдам на повече outdoor activities и съвсем да обърна тенденцията. Поне ме чака едноседмично мотаене из Родопите.

Структурно окабеляване

Отворените формати и Обществената информация

Тези дни ми попадна стенограмата от заседанието на Комисията по гражданско общество и медии, на което са обсъждани предложението за промяна на Закона за достъп на обществената информация, целящо да засили използването на "отворени" (в термините на предложението) формати в обмена на информация между граждани и държавната администрация. Четейки стенограмата две неща ми правят доста силно впечатление. Първото е как едно нещо може да не бъде прието при положение, че няма нито един човек гласувал срещу него, а второто е как хора, които явно нищо не разбират от тематиката, без да са се консултирали със експерти взимат решение на база на това да се направи сечено на някой. Навремето ми бяха разправяли случки от разни заседания на бюджетната и икономическата комисия от предходния парламент, но това определено "вдига" летвата по простотия.

Иначе върху внесеното предложение има две критики внесени съответно от ДАИТС и администрацията на Министерски съвет. От първите критиката идва най-вече по линия на дефиницията на "отворен формат". Причините за това могат да се гадаят, но ако трябва да отворя въображението си в посока на Microsoft-ката конспирация, тази дефиниция изключва "отворения формат" на Microsoft, което сигурно не се нрави на някои хора от ДАИТС.

Втората критика е свързана с това, че така записано предложението за изменение на въпросния закон е излишно, защото при сега действащия закон всеки може да избере формата, по която иска да получи въпросната информация (ако е в електронен вид, може да се укажат и техническите изисквания). Разбира се в това становище се пропуска фактът, че законът допуска възможност органът на изпълнителната власт да не съобрази с техническите изисквания в редица случаи. От друга страна предложението не се бори да затвори тези пропуски и да направи така, че ако някой иска информацията в "отворен формат", то да не му бъде отказан достъпа в този му вид, а по-скоро е някакъв "каруцарски" хак, чрез който независимо какво искаш и как го искаш, ще получиш информацията и във някакъв отворен формат.

За някои този хак, може да е досаден, защото ако примерно искат информацията в някой от форматите на Microsoft, ще получат информацията и в още един формат, който ще е отворен и ще бъде по избор на държавната администрация. Последното от своя страна, може доста да натовари потребителя, като трафик, ако администрацията реши да му праща нещата като сканирани документи във вид на pdf. За други, които пък са фенове на отворените формати, този хак няма да върши работа, защото дори и да са поискали информацията да бъде предоставена като файл от електронната таблица на OpenOffice.org, пак може да им бъде отказан достъп във този формат и да получат нещата като Excel-ски файл плюс файл в свободен формат по избор на държавната администрация, например pdf или файл на OpenOffice Writer. Тоест пак няма да може да свършат работа, без да конвертират Excel-ския файл. Изводът е, че ако администрацията реши да бъде некооперативна, тази промяна няма да я спре, което поставя под въпрос ефективността на предлаганата промяна.

Разбира се, за авторите на предложението за изменение на проекта, то изглежда добро. Целта, която са си поставили, е всички неща качени по интернет страници някъде, да могат да се свалят и в отворен формат, а не само в Microsoft-ските такива. Само че не става ясно защо се прави взаимно-еднозначно съответствие между информация качена по разни страници в интернет и обществена информация. В крайна сметка обществена информация, към която е ориентиран закона, за момента е в пъти повече от информацията качена по разни страници. Сигурно е хубаво по страниците да има качена повече обществена информация за всяка една администрация (като становища, заповеди и т.н), но за момента това е положението и при тази ситуация това допускане не е много уместно. Явно е целена простота (в смисъл на кратко и ясно) в това предложение, но някак си тази простота разширява промените не само до информацията сложена на интернет страници, а до цялата обществена информация.

Нещо, което прави доста лошо впечатление при дискусиите възникнали около този проект, е заемането на доста крайни позиции, което едва ли ще се отрази добре при следващите опити за засилване на позициите на отворените формати.

Microsoft и ODF

Тази седмица стана ясно, че Microsoft са решили да вкарат поддръжка на Open Document Format в новия си офис пакет. На първо време като add-in и няма да е вграден в основния продукт. Мен една такава стъпка от страна Microsoft за поддръжка на ODF доста ме учудва (маркетингово не е правилен ход), но явно „натиска“ (извинението да се мигрира от MS Office) от страна на няколко правителства е дало ефект. Това от своя страна ще отприщи по-широко използване на ODF и съответно до по-голяма популярност на OpenOffice.org.

В момента няма какво да си кривим душата, но навлизането на OpenOffice.org и неговия формат е доста ограничено. Аз поне от себе си съм забелязал, че когато ползвам OpenOffice.org дори и да записвам файловете в ODF, то поради причината, че контактувам с хора, които не могат да ги прочетат, се виждам принуден да ги записвам и в MS Office форматите. От друга страна е малко безсмислено поддръжката на едно съдържание във два формата. Дори в работата да имаме политика, за налагането на ODF и помежду си обменяме документите така, то не може да имаме такива изисквания към нашите контрагенти. От друга страна имаме лицензиран MS Office и поради факта, че сме заковани за doc и xls формати, логично си ползваме него, а не OpenOffice.org (все пак последният има доста да догонва, особено в електронните таблици).

Та в тоя ред на мисли поддръжката на ODF от страна на MS Office доста ще облекчи тези ограничения и особено хората с по-малко претенции към офис пакетите ще забравят за doc и xls форматите, а дали съм прав – бъдещето ще покаже.

Оптимизации

Тази седмица здраво се „оптимизирах“ в работата. За един продукт се разработва оценяване на ARMA-GARCH модели от произволен ред и трябваше да се експериментират най-различни solver-и, които да максимизират функцията на правдоподобие, защото не сме толкова „яки“, че да си напишем сами. Тя работата малко гадна, защото от една страна има едни здрави нелинейни ограничения, на които и да се счупим, няма да можем да им сметнем аналитично производните и явно трябва числено да се апроксимират, а от друга страна и функцията на правдоподобие не е много готина. Направо не ми се мисли, ако се набутаме да правим и асиметрични t-разпределения на грешката.

За да се види, кой от многото алгоритми ни върши най-добра работа се пробвах да тествам няколко общо достъпни solver-а. Те общодостъпни, но се извикват по-различен начин и не гот да се омешат толкова езици с различен синтаксис . Един фортрански код, го закачих към една програма на C, която вършеше всичко останало. В R имаше реализирани 3 алгоритъма, които също бяха тествани (от това тестване спокойно може да излезе пакет за оценяване на ARMA-GARCH в R). Лошото на тези използвани алгоритми беше, че са за оптимизация без ограничения и въпреки, че нашата оптимизация я свеждаме до такава, чрез penalty функции, то когато оптималното решение е на границата, работата не е много гот.

За целта се пробвахме със Frontline Solver (това е и solver-а, който се ползва в Excel), защото поддържа ограничения. Свалих една 15 дневна trial версия, да видя що за животно е и се оказа, че е доста голямо. Първо под Linux не можах да го подкарам. Трябваше малко да актуализирам gcc-то и glibc-то, за да могат бинарните му работи да се линкват като хората, но с тази trial защита не можах да се преборя. Не, че съм искал да я лъжа, но той просто не се оправяше с 15 дневния лиценз. През Matlab-ът си казваше, че няма лицензен файл, а като се пробвам да се закача през C, правеше директно Segmentation fault.

За мой най-голям неприязън трябваше да го боря под Windows, където се предполага, че нещата ще минат доста по-гладко. Да, ама не. Matlab-ът пак изплюваше, че не намира лицензен файл. И работата отиде в реката. След доста часове опити, накрая разбрахме къде е бил ключа от палатката. Трябвало е да се инициализира една променлива по правилния начин. Много кофти работа, могат да напишат над 500 страници референции за функциите в цялата простотия, а не могат да отделят 10 страници да кажат каква е логиката на цялото нещо и как се инициализира проклетата система.

Като се тегли чертата, лошото е че никой от тестваните алгоритми не се представи по-добре от оптимизационния toolbox на Matlab и ако трябва да го портваме на Java или C, ще ни се завие свят от матрични операции. Не че LAPACK-ът не е насреща, но все пак.

Планинско

След като миналата година изкачихме през нощта Черни връх, тръгвайки от Драгалевци, за снощи бяхме запланували да катерим Мусала от Боровец. Напук на всякакви лоши прогнози за времето, решени да посрещнем първоюлския изгрев на Мусала, няколко сериозни човека потеглихме към поредното предизвикателство. На мен се падна честта да превозвам хората, което не е много комфортно особено на връщане, ако не си спал достатъчно.

Началото беше добро. Някъде към 22 часа потеглихме от Боровец. Изпрати ни италианския химн, звучащ от телевизора в близкото заведение. Небето беше ясно и се виждаха много звезди. Надявахме се синоптиците да са сбъркали и задаващите се валежи да се позабавят с един ден. Така или иначе имаше доста различни нюанси в прогнозите, които гледахме на три различни места. Ходейки по пътя нагоре, по някое време започна да присветва. Беше доста интересно, защото небето продължаваше да е ясно, звездите се виждаха, но въпреки това небето поне веднъж в минутата беше осветявано от светкавица. Гърмежи обаче не се чуваха и най-вероятно светкавиците бяха доста далече.

Един от хората в групата изказа своята теория за образуването на тези гръмотевични бури. Според него (той не е синоптик и незнам до колко една такава теория е приета сред синоптиците) през последните дни, когато времето беше доста горещо, се е изпарила доста вода от водоемите и така са се образували локално разни облаци, които обаче имат различни потенциали. Появяването на вятър в такава ситуация, смесва облаците и създава големи гръмотевични бури.

Някъде към полунощ се появиха облаци и звездите зачезнаха. Освен това интензитета на светкавиците се и усили. Беше ни ясно, че до върха няма да стигнем, но поне да се класираме до хижата. По това време бяхме някъде на не повече от час път до хижа Мусала, гората вече беше зад нас и не можехме да се ползваме от нейната закрила. Тогава започна да вали, а гръмотевиците вече се чуваха. Сложихме набързо дъждобраните и докато гората беше наблизо решихме да се връщаме. Добре че не валеше силно.

Успешно се върнахме до Боровец към 1:30 и тамън влязохме в колата и потеглихме, и се развихри страхотен дъжд, придружен с град. Трудно се караше с над 30 km/h. Просто нямаше видимост. За щастие премина бързо. След това станахме свидетели на много красиви гледки. Жалко, че не можах да ги снимам (опитах се, но не съм си играл много с фотоапарата за такъв тип снимки и не излезе нищо хубаво, още повече, че нямаше как та го закрепя на статив в колата). Водата от мокрите пътища взе да се изпарява и създаваше впечатление, все едно се шофира върху облаци. Пътят не се виждаше. Това от друга страна създаваше и проблеми, защото от време на време се попадаше в локви, които на бързо изплискваха предното стъкло. Последното не беше много приятно изживяване, когато беше съчетано и с разминаване с друго превозно средство.

Цялата обстановка с карането върху облаци беше много хубава. Това чувство особено се засилваше, когато цялото небе се осветяваше от някоя силна светкавица. А светкавици имаше много. Имаше интересни комбинации и серийни присветвания. Май беше една от най-хубавите гръмотевични бури, които съм виждал. Впечатленията от нея, някак си компенсираха разочарованието от непокоряването на Мусала. Но няма страшно и на него ще му дойде времето.

Билетите за градския транспорт

От първи юли цените на градския транспорт в София се увеличават. Едно такова действие едва ли е много учудващо предвид развитието на цените на енергийните ресурси на международните пазари през последната година, както и фактът, че СКГС не са променяли скоро цени. Обаче не мога да разбера недалновидността на Софийската община да не признава вече закупените билети и да иска специално доплащане и презаверка, сякаш ще се прецакат много, ако остави старите билети валдини още седмица две.

Според мен при сегашната схема СКГТ губи повече, защото хората, които се возят без билет в дните преди смяната, се увеличват. Например днес на мен ми се налагаше да пътувам и понеже предвидливо бях опукал всички талони с билети предварително, нямах никакъв запас от билети. Исках да си купя билет, но повечето бутки не продаваха. Вкрайна сметка и те са решили да си спесят усилията покрай разправиите със старите билети. Разбира се, в самите превозни средства рядко има билети, особено пък при промяна на цените и така за пръв път от доста време насам станах гратисчия. Не ми беше вного комфортно, но какво да се прави. За щастие нямаше контрола, пък ако беше дошла си мислех да я отсвиря доста брутално.

Радиостанциите в интернет

В последно време взех да се увличам по интернет радиата. Изборът е доста голям, разходите за такова радио май са доста по-малки сравнено с конвенционалните и човек, доста по-лесно може да си намери нещо, което за му е присърце. Тези дни попаднах на едно интересно интернет радио, което на база на изпълнител или песен изготвя програма, която да се върти около стилът на избрана песен или изпълнител. Много яко!

Авторското право

Това е една снимка, която съм направил по време на посещението ми в Турция преди два месеца. Както успях да избъзикам хора, с които бях заедно на тази екскурзия, това е снимка, която съм правил от покрива на една джамия. Всъщност истината, че снимах едно светещо пано със снимки от Истанбул, намиращо се в “Цистерната”. Въпреки това снимката си е моя, снимана е с моя фотоапарат и би трябвало да имам всякакви права върху нея и да мога да правя каквото си искам. От друга страна, ако реша да я продам някъде, най-вероятно авторът на снимката изложена на платното ще се усети и той ще предяви своите претенции. Незнам до колко един такъв казус е уреден в законите за авторското право, но според става някаква манджа с грозде. Този казус разбира се без много затруднения би могъл да се прехвърли и върху други обекти на авторското право, като музика и филми, където винаги може да се претендира, че нещо е записано от радиото или телевизията.

Видео камерите на МВР

Преди около два месеца на възлови кръстовища в София бяха поставени камери за постоянно видео наблюдение. Това действие бе предприето като мярка за борба с уличната престъпност и следене на пътните нарушители, но предизвика доста дискусии в интернет пространството. От една страна хората се притесняват, че така им се нарушава личното пространство и тяхната неприкосновеност, но от друга трябва да се прави баланс между свобода и сигурност. Изказаха се и критични мнения по отношение на икономическата обосновка на цялото мероприятие. Необходимо ли е било да се слагат толкова камери (наистина са страшно много), не може ли същия контрол да се прави с по-малък брой и като цяло не са ли се похарчили повече пари, отколкото е било необходимо?

Тъй като се написа доста по горните теми, аз не смятам да ги разглеждам. Обаче въпроса който ме вълнува е работи ли изобщо системата? В началото на април журналисти от Нова Телевизия поставиха съмнителен пакет около Президентството, точно в полезрението на една от камерите и няколко часа не бяха предприети никакви мерки за неговото отстраняване. Трябваше журналистите да се обадят в МВР и за съобщят за тяхното действие, че да стане нещо. Последните две-три седмици като се разхождам из центъра ми направи впечатление, че някои камери не са позиционирани така както бяха първоначално и това тяхно ново положение като че ли става перманентно. Ето го и моя фото репортаж.

Камерите пред единия от изходите в подлеза на кръстовището пред Ректората. Както може да се види на снимките двете камери са се “разфокусирали” нещо и вместо да следят минаващите през подлеза, гледат храстите. Сигурно от МВР за поели функциите на “Озеленяване” иначе няма логична причина тези камери да са в това състояние вече няколко седмици.

На Орлов мост може да се види как една от камерите, която би трябвало да следи движението към подлеза, се е вторачила в рекламния билдборд. Разбирам, че мониторинга на рекламни послания е важен, но все си мислех, че това е по-скоро в правомощията на СЕМ.

Малко по-нататък до спирката на рейсовете и тролеите на Орлов мост може да се види самотна стойка за камера. Камерата е запрашила на някъде.

Всички неща показани по-горе с в това състояние поне две седмици. Не че разбирам нещо от видео наблюдение, но все си мислех, че ако някоя от камерите дефектира, своевременно трябва да се инспектира какъв е проблемът и да се направи нещо за неговото отстраняване. От цялата тази работа излиза, че или на МВР не им пука дали работят камерите или, че системата не работи и МВР не могат да разберат какво се случва със отделните камери. Но и в двата случая остава въпроса: за какво се дадоха парите? И не на последно място, липсата на камера за видео наблюдение ни кара да се замислим дали ако МВР не може да опази собственото си имущество, може да помогне в опазването на собствеността на отделния гражданин.

Наборната военна служба

В момента върви подписка в подкрепа на законопроект (нямо го текста за съжаление) внесен от СДС за отмяна на наборната военна служба. Ако искате да подкрепите законопроекта, може да се включите в подписката в интернет (този вариант май не е препоръчителен) на следния адрес или да отидете на някое от следните места.

Тройната коалиция

Този постинг е следвиствие на едно мое обещание дадено към Gabo в коментарите към този постинг. Най-общо въпросът, който беше повдигнат, е след 10 месеца управление (практически в края на май ще станат 8, защото правителството функционира ефективно от началото на октомври, когато бяха назначени зам.министрите) как обещанията (в икономическата сфера) на трите партии, които участват в тройната коалиция, са започнали да се реализират. Далеч съм от мисълта да бъда адвокат на трите партии, още повече, че една от тях ми е супер противна и смятам, че тройната коалиция можа да мине доста по-добре без нея, а на друга от групата изобщо не споделям вижданията за повищаване на благосъстоянието на нацията, което пък не ги прави безсмислени или глупави.

Така или иначе е ясно, че в рамките на коалицията всеки е отстъпил по нещо от своите позиции. От една страна вижданията на БСП се бяха концентрирали в по-голяма намеса на държавата в икономиката (чрез спесифични разходи и помощи) както и по-сложна данъчна система (диференцирани ставки по ДДС и редица облекчения), а от друга страна НДСВ залагаха на намаляване на данъчната тежест (в термините на преки данъци), което от своя страна предполага и по-малка намеса на държавата в икономиката и съответно по-малко социални разходи.

Както може да си види, балансирането между двете позиции не е най-лесното нещо и двете големи партии в коалицията са в недобри позиции. От една страна е НДСВ, която първоначално тотално се разграничи от БСП, а после се коалира, а от друга страна е БСП, която на този етап е далеч от изпълнението на големите социални обещания, които даде. Обаче дори и НДСВ да не беше в коалицията, БСП нямаше да може да изпълни социалните си обещания поради няколко причини, които се дължат на начините, по които се провеждат съответните политики. Икономическата политика на правителството може да се провежда чрез някой от следните начини:

• промяна на правната рамка
• промяна на приходната политика в бюджета
• промяна на разходната политика в бюджета

Ясно, е че промяната на правната рамка не е бърз процес. Дори и да имаш наблюдения върху проблемите в дадена област и знаеш как да промениш съществуващ закон или да внесеш изцяло нов, то обезателно трябва да се мине през следните стъпки (изключваме времето, което отнема самото разработване) - съгласуване с всички министерства и гласуване на Министерски Съвет (което някой път е доста времеемко, особено ако има сериозни възражения и дискусии), внасяне в Народното Събрание и разглеждане от съответните комисии, преминаване на съответните разглеждания и гласувания в пленарна зала и разбира се, публикуване в държавен вестник. Само за сравнение, мога да дам като пример новия закон за ДДС, който се разработва от есента на миналата година и още не е приет. Тоест каквито и гениални законопрокети да са имали и БСП, и НДСВ, едва ли са могли да ги вкарат в правната рамка на страната за изминалото време. Като причина за това може да се изтъкне както натовареността през есента на парламента в разглеждане и гласуване на бюджета, така и синхронизацията на българското законодателство с европейските директиви.

По не по-различен начин седи положението и с приходната и разходната политика на правителството. Причината за това е моментът, в който вече имаше ефективно правителство, а именно краят на септември, началото на октомври, при положене, че предложението за бюджета трябва да се внесе в Народното Събрание до края на октомври. Съответно бюджетът за тази година е бил разработен от предходното правителство и БСП не са могли да внесат сериозни промени в него, както в приходната, така и в разходната част. Защо се получава така? Най-общо причината се дължи на графика за изготвяне на бюджета. Стартирането на бюджетната процедура започва в средата на януари (тази година закъсня с няколко седмици, въпреки, че в медиите се тръбеше точно обратното) с изготвянето на тригодишни прогнози за развитие на икономиката. Заложените данъчни политики и целеви нива на бюджетния баланс комбинирани със средносрочните прогонози задават сумата на разходите, които може да направи бюджета. На база вижданията на правителството за приоритетни сектори, тези пари се разпределят между отделните министерства. Разглежданията в Министърски съвет започват от края на май и приключавт към края на юни, началото на юли. Нещо, което трябва да се отбележи, че в последните години се правят опити парите да не се дават на кило, а да се дават за конкретни проекти и програми, както и че бюджета се разглежда в тригодишен хоризонт. Крехкият политически баланс, който се наблюдава през последните 5 години обаче не дават възможност за преминаване към изцяло такъв тип бюджетиране. След края на отпускарския сезон (през септември), се актуализират основните разчети (от една страна това се дължи, ако има значителни промени в развитието на икономиката, а от друга страна дискусиите в МС могат да доведат до промяна на основните параметри на бюджета) и се подготвя промяна на нормативната база. След повторно разглеждане в МС през октомври проекто-бюджета се внася в парламента. От цялата тази схема се вижда, че правителствата формирани във втората половина на година са принудени през първата година и половина на своето управление да водят чужда фискална политика.

В контекстта на казаното може да се заключи, че до този момент правителството на Станишев от данъчна гледна точка следва политиката на НДСВ. Това си пролича, както в значителното намаляване на социално-осигурителните вноски (стъпка, която на мен ми харесва), така и в оплоскостяването на подоходния данък (нещо, което не одобрявам). От друга страна тъй като разходите на правителството вече са били разхвърляни по отделните министерства, то едва ли е имало възможност БСП да финансират разходите, които са искали да бъдят направени и следователно те не са заложени в такава степен в бюджета за 2006г. Нещо, което най-вероятно ще бъде направено в бюджета за 2007г. От друга страна повечето разходи измерени в лева, не значи повече полезност за обществото. Това най-вече важи за нереформирани сектори като здравеопазване и образование, където колкото и пари да се налеят, сякаш потъват в бездънна яма и не се виждат никакви ефекти. От моя гледна точка и двамата министри, отговарящи за тези сектори, знаят това и поне в началото направиха не лоши опити за повишаване на ефективноста на изразходваните средства в здравеопазването и образованието. За съжаление като че ли се сблъскаха доста интереси и нещата май отново отидоха познатото състояние.

Доколко двете големи партии в тройната коалиция ще успеят да си стиковат вижданията за развитие на икономиката, ще си проличи при разглеждането на Бюджет 2007. На този етап БСП и ДПС искат да правят повече разходи, а НДСВ да се намалява данъчна тежест. В това кой ще надделее и кой ще оттстъпи е рано да се каже, но спряганите промени в правителството покрай критиките, идващи от ЕС, могат да отприщат доста страсти. Едно е ясно, че между чука и наковалнята се намира Министрество на финансите и вече се пуснаха разни слухове, че следващият бюджет може да се разглежда от друг министър, защото на този взело да му писва.

Every breath you take

Днес ми дадоха линк към клипчето на тази песничка:

Every breath you take
Every change of rate
Jobs you don't create
while we still stagflate
I'll be watching you!

Every single day
Bernanke takes my pay
When growth goes away
Inflation will stay
And I'll be watching you

Oh can't you see?
The Fed's where I should be
How my poor heart aches
With each of your mistakes

First you move your lips
And hike a few more BPS
When demand then dips
And the yield curve flips
I'll be watching you!

Since you came supply's lost without trace
I dream at night that I punch you in the face
Your interest policies I cannot embrace
I feel so wronged and I long for Greenspan's place
I keep crying'... Benny, Benny, please ...

Oh can't you see?
The Fed Chair should be me
How my poor heart aches
When prices escalate

Every move you make
Every oath you take
Hope your models break
Bet that beard is fake
I'll be watching you!

CBS is great
Wouldn't change my fate
But we'll be watching you

We'll be watching you
CBS is great
Wouldn't change my fate
CBS is great
Wouldn't change my fate

Както може и да се предположи останах доста накефен от цялото творчество. Явно от CBS не обичат новия шеф на Фед-а.

Утопия

Всичко започва от една идея. Хубава идея. Представяме си колко хубав би бил светът, ако бъде реализирана. Тя става наша кауза. Стремим се към нейното реализиране. Обикновено то не зависи само от нас. Трябва да убедим и други хора. Почваме да ги обсебваме. Дотолкова се вглъбяваме в тази кауза, че първоначалният замисъл неусетно става фикс идея. Съсредоточени в основната цел започват да ни се губят детайлите. А те не са малко. Реалността се размива. Мисленето ни се трансформира в такова като на малко дете - добро и лошо, черно и бяло, с мен и против мен. Някои хора напълно споделят идеите ни. Правят ни щастливи с това. Други не са толкова ентусиазирани. Дори и да споделят идеята, те ни посочват дребните детайли и разни нюанси, които упорито игнорираме. Обявяваме мнението им за еретично. Дори не трябва да се аргументираме. Просто ние не мислим като тях, а пък те нищо не разбират. Дори и да мислят по-трезво от нас. В цялата тази ситуация сме си заложили авторитета си. Потопили сме се в утопията и чакаме всичко да рухне. Когато това стане за нас доста неща нямат вече никакъв смисъл.

P.S. Този постинг е провокиран от няколко отделни случая (повече от три), които имам възможност да наблюдавам в последно време. За два от тях впечатленията са ми от днес. Просто да се чудиш на хора, които изобщо не са глупави, потопени в своята утопия какви глупости ръсят. Аргументите са безсилни.

НСБОП и пиратството

Днес попаднахна на следния линк, който може би е от полза при отстояване на правата. Явно ползата от поредната акция на НСБОП ще бъде увеличената правна култура на гражданите. А пиратството ще продължи, най-вече от тези дето искат пари за да ти предоставят разни услуги свързани с разпространение на филми и музика.

Жега

Последните няколко седмици съм доста натоварен и не ми остава време да драсвам по нещо в блога. Причина за това е както натовареността в работата (поне април месец беше доста активен), така и приличния брой допълнителни неща, с които съм се захванал. Лошото в случая е, че и май месец се очертава да бъде достатъчно натоварен.

От страничните ангажименти в момента най-ангажиращ ми е курса по Иконометрия, който с още няколко човека водим в СУ-то. Въпреки, че сме няколко човека, това че на мен се е паднала честта да бутам и упражненията, общата ми тежест е към 50%, което горе долу прави по три учебни часа всяка седмица. От друга страна и самият курс все още се развива. С целия си акъл реших лекциите, които водя през тази година да ги правя на презентации. Доста време отне, но се надявам да си е заслужавало. Така или иначе, този зор догодина няма да присъства. Разбира се, упражненията също отнемат много време за подготовка. Въпреки, че структурата е готова от предходните години и примерите са отдавна избрани, още има трески за дялкане. Упражненията са базирани на R, който е доста гъвкав, но няма много написани функции, които да ми вършат работа, и се налага аз да си дописвам. Това от своя страна предполага и доста четене на статии, които коментират разни аспекти на изчислителните процедури. Надявам се, след като приключи зора през този семестър от цялата работа да се получи библиотека за R, която като възможности в динамичните модели да се конкурира с комерсиалните програми като PcGive и E-Views.

Друг ангаживент, който чопля от доста време е една счетоводна система, която пиша на C++ и е базирана на Qt4. Въпреки, че базовите неща са почти готови и се вижда светлината в тунела, още има какво да се прави и не става за публикуване някъде. Надявам се до края на годината да съм оправил нещата, които искам и да се ползва от повече хора. Но за този проект ще спомена повече, когато му дойде времето ;-)Иначе за капак на всичко напускам сегашната си работа и от първи юни съм на друго място. Малко ми писна от глупостите, които непрекъснато изкачат и това, че големите шефове някак си не уважават труда ми. Но за тези неща, може би ще драсна нещо в повече детайли по нататък. Малко ми е жал за колегите, които оставям, защото от една страна трябва сами да търпят глупостите, а от друга няма кой да ме замести. Напускането от своя страна предполага разчистване на натъпкания до козирката диск и като си има предвид, че филми и музика няма на него, ще е доста зор да го прехвърля на дискове по добре подреден начин. Винаги отлагам подреждането и сега ще ми излезе през носа. Иначе новата работа, няма да има много общо със старата. От икономика се прехвърлям на математика.

В целия този ред от ангажименти мога да се похваля, че последните три почивни дни с няколко познати скокнахме до Турция. Има доста впечатления от там, които също трябва да се опишат. Макар и престоя да беше за кратко, успях да си напълня всичките карти със снимки и сега трябва да пека два диска.

А и не на последно място по важност. Gabo, не съм забравил какво съм ти обещал. Надявам се до средата на месеца да съм написал нещо по дискутираната тема.

Датата 26 Април

На днешната дата, освен аварията в Чернобил, се е появил и още един проблем.


Ако се чудите кой е това, вижте тук

Hack Contest 2006

В неделя реших да посетя Hack Contest-а и да видя какво представлява. Честно казано ми хареса идеята на мероприятието и явно организаторите доста са се постарали за неговото провеждане. Разбира се, винаги могат да се намерят кусури. На мен лично ми беше трудно да гледам какво точно правят участниците, защото трябва да се зяпат мониторите им, което не е лесно. Особено, ако има тарапана около тях. Виждал съм (на снимка) по разни подобни състезания в чужбина, как действията на всеки отбор се показват на голям дисплей, но това за българската действителност май е пресилено желание.

От гледна точка на самото състезание обаче съм леко разочарован. Някак си то се изроди на състезание по добро администриране (всеки отбор имаше сървър, който трябваше да бъде настроен по специфичен начин) и “DoS-ене “ (или DoS-ване, не знам как е по-правилно). Например отборът спечелил първо място (не че му омаловажавам заслугите) освен да уцели една парола (което си беше чист късмет, а не резултат на някаква систематична дейност), да промени името на форумите на отборите, които ползваха кофти версия на phpBB-то и да флуди яко, нищо друго не можа да направи. Другите отбори явно не си носеха програмки за генериране на кофти трафик и не се представиха толкова добре (т.е. взеха по-малко точки). В крайна сметка организаторите се бяха постарали да оставят няколко доволно незащитени компютри, на които почти нищо (този на който му уцелиха паролата, не го броим) не им се случи и така един Windows 2000 без грам пачове оцеля през цялото състезание :-) Дано следващия път отборите бъдат по-добре подготвени.

Реалните IP адреси

Използването на термина “реален IP адрес” докарва някои от посетителите на Linux-BG до ръба на нервна криза. Според тях такъв термин няма, ползвали го болни хора и най-“смисления” аргумент който са давали (или поне аз знам) е че: “Някои ще ми обясни ли какво е това реално IP и ако това е реално, кое е нереално?”. Разбира се задаването на такъв въпрос е малко демонстрация на ниско обща култура, тъй като обратното на “реално” не е задължително да бъде “нереално”. Например:

• Има “реални числа”, но досега не съм чувал да има “нереални числа”
• В комплексните числа двете компоненти, които ги характеризират се наричат “реална” и “имагинерна” част, а не “реална” и “нереална”.
• В икономиката, когато от нарастването дадена променлива е изключен ценовия ефект се говори за “реален растеж”, а когато не е изключен за “номинален растеж”, т.е. и тук няма “нереален растеж”.

Разбира се човек, ако се напъне, може да даде още примери, но логиката в това да се отрича примерно червения цвят, защото няма “нечервен” цвят не ми допада много.

Разбира се на мен ми стана интересно какъв е проблема с термина и как би трябвало да се нарича на български термина “public ip address”. Между другото като се поразрових отгоре през RFC-тата не срещнах такъв термин (може би да не съм се ровил достатъчно), а термини като public и private host и private address space. Тоест дори някой да се е напънал да направи официален превод на съответните RFC, превод на термина няма.

В този ред на мисли, сигурно хората се дразнят, че public е различно от реално. Обаче, ако трябва да превеждам буквално използвайки речника, като нищо мога да генерирам следните термини:

• Публичен IP адрес
• Общодостъпен IP адрес
• Обществен IP адрес
• Народен IP адрес
• Държавен IP адрес
• Открит IP адрес

Както може да се види, при буквалния превод някои от горните термини никак не седят добре. От друга страна прилагателното пред IP адрес по никакъв начин не е задължено да има нещо общо с директния превод на думата public. Вярно, че в българския език чуждите термини в повечето случаи навлизат “българизирани”, но по някой път има и изключения. Най-интересното в случаят е, че термина “реален ip адрес” е навлязъл доста и при положение, че няма официален документ на български, който да дефинира наименование на обекта, за който се отнася, не виждам защо да е грешен. Още повече, че по страниците на разните му интернет доставчици се ползва масово (търсене в Google дава към 22 хиляди срещания). Ако някой има аргументиран отговор защо този термин е грешен, да бъде така добър да ми каже.

Снимки от слънчевото затъмнение

Икономическа журналистика

Винаги съм си мислел, че икономическата журналистика в България е голяма порнография, но днес получих неоспоримо доказателство. Наслаждавайте се.

Информационните технологии и държавната администарция

След като последно време пишех все кратки постинги пълни с глупости, дойде време да напиша малко по-сериозен. Донякъде той е провокиран от днешната конференция на Linux-Bg, на която присъствах и останах малко разочарован. Хората толкова се бяха вперили в свободния софтуер, че някак си пропускаха по-важните неща. Така или иначе програмата максимум за използване на свободен софтуер от страна на държавните служители (изключвам там всякакви сървъри и прочие) е офис пакет и при много уговорки операционна система. Друго няма какво да се замести, тъй като се предполага администрацията да ползва специализиран софтуер, който е разработен специално за нея. За сметка на това доста може да се направи, така че да се улесни достъпа на граждани до електронин услуги, но IT бакията в администрацията не дава надежди това да стане скоро.

Един от основните проблеми е като цяло ниското ниво на IT специалистите в администрацията. За това нещо влияят два фактора. Първият е ниското ниво на заплащане, а другият е свързан с изискването съответния човек да има придобита поне бакалавърска степен. Честно казано за 300-450 лева няма как да се намерят свестни хора. Най-много някой студент да се навие да бачка, но пък не може да бъде назначен, защото не е завършил. Така на тези позиции в повечето случаи попадат посредствени хора, които май да нямат много амбиции за развитие, не следят развитието на технологиите и работата им се ограничава до рутинни действия от преинсталиране на компютри, чистене на вируси и "настройване" на приложни програми. Това, което не може да се очаква от тези хора е да формират IT политика на администрацията.

Последното от своя страна е проблем, защото за да действа администрацията като добре смазана машина е необходима й добра информационна система. Какво се получава на практика? Висшият менинджмънт, в лицето на изпълнителния директор или главния секретар на администрацията, не е глупав, гледал е достатъчно филми, и иска да с натискането на няколко копчета да прави това, което трябва и да оптимизира дейността или иначе казано да укрепва административния капацитет. В интерес на истината пари за това има бол. Има толкова пари по разни европейски проекти и стратирането на разработването на информационната система или там както ще се нарича чудото може да започне без грижи. Основният проблем, който възниква обаче е, че няма кой да направи заданието и кой да следи изпълнението. В резултат на което фирмата изпълнител прави заданието на база разпитване на ползвателите и генерира нещо, което все пак да и минимизира разходите. За администрацията, това е все едно да си купува кола на база външен дизайн и цвят, без да се интересува от технически подробности като разходни норми, сервизно обслужване, издръжливост и прочие. Така стартираният проект се оказва бъгав от самото начало, но когато истината излезе наяве вече е късно, трудно е да се преработи и трябва да се почва отначало. За да се замаже ситуацията, нещото се нарича пилотен проект, който в някакъв по-нататъшен момент ще се доразвива. Така хем фирмата доволна, че взела парите без да свърши много работа, хем администрацията, че да може да отчете парите пред Европейската комисия, но бюрокрацията не се оправя. Само вижте какво става с електронното правителство и как за да ползвате услугите, трябва да отговаряте на едно кило условия. Освен, че системите се проектират по линия на най-малкото съпротивление, обвързвайки се с доста ограничителни платформи (например инсталиране на .net framework), им се губи възможността да комуникират лесно с други такива и бакията става пълна.

Разбира се проблемите не се изчерпват с това. Изборът на фирми изпълнителки е винаги толкова скандален, че човек не може да не остане със съмнение за корупционан практика. В това отношение е най-покровителствена държавната фирма Ииформационно обслужване АД. Например, на база договор от преди доста години с Министерство на финансите на база спечелена обществена поръчка, тя е избрана да разработва всички следващи информационни продукти за минисреството и прилежащите му агенции, т.е. ако на Министерство на финансите сега му притрябва да се разработи някакъв специлизиран софтуер, няма да обяви обществена поръчка както си му е реда, а ще даде работата на ИО. Много удобно, нали? Разбира се мога да дам и още доста примери, но това няма да помогне ситуацията да се оправи.

Слънчево затъмнение

Другата седмица ще има слънчево затъмнение, което на 70-80% ще се наблюдава и в България. Във тая връзка с колеги от работата се чудехме дали да не скочим до Турция, където ще може да се наблюдава на 100%, но едва ли ще ни огрее. Така или иначе се надявам да направя добри снимки от София и да не ми се развали матрицата на фотоапарата при снимане директно към слънцето. От предишното затъмнение си спомням много добри ефекти от слънчевата светлина. Повече информация за събитието на линк1 и линк2.

Аклиматизация

С наближаването на пролетта се наблюдава постепенно покачване на температурите навън, които още малко и ще достигнат положителни двуцифрени стойности, и времето става по-приятно. Мога да се разхождам с по-тънко яке, а даже и по тениска с къс ръкав. Интересно защо зимата при такива температури мога да съм по-леко облечен, а лятото трябва да се навличам? Миналато лято, когато катерихме с други луди Черни връх от Драгалевци през нощта, си избрахме може би един от най-хубавите дни през месец август, но горе при 6 градуса тези с по-летни дрешки бая студ браха и не можахме да изчакаме изгрева горе. Явно в целия този процес е от значение аклиматизацията на човек към температурите и от значение не абсолютната температура, а относителната спрямо среднодневната температура. Последното ме прави оптимист и сигурно другата зима може да спретна нощно катерене на Черни връх посред зимата. Ако ми е вярна логиката, температури от порядъка на -25 градуса не би трябвало да са много притеснителни ;-)

Иначе, ако някой иска да катери Черин връх през нощта, от мен да знае, че няма смисъл. Това лято може би ще проверя има ли смисъл да се катери Мусала през нощта.