Едно от задължителните неща, които правим по време на екскурзионните летувания, е наблюдението на звездите. Обикновено през август времето е доста топло и ако небето е ясно, като нищо вечерите се пльокваме на някоя полянка и гледаме. Отдалечеността от големи населени места, които да осветяват небето и да скриват звездите, прави това занимание доста вълнуващо. Този ефект се засилва и фактът, че към средата на август (по някаква случайност тогава винаги ни се пада екскурзионното) преминава някакъв метеоритен поток. "Падащите звезди" са с такава интензивност, че списъка от желания много бързо се изчерпва. Може би при девойките да не е така (техните желания нямат край), но не това е най-важното. Най-важното е, че гледката си струва. Ето онзи тиган там е Голямата мечка, в ляво от нея е Северната корона. До нея е Херкулес, а тръгвайки надолу се вижда Змия. Някъде към небосклона се наблюдава опашката на Скорпиона. Поглеждайки по-нагоре се наслаждаваме на цялото величие на Млечния път. От време на време се чудим разни звезди какви са, но тогава светваме със фенерче към звездната карта, и отговорът се намира. За съжаление колкото и да е топло времето, след един два часа лежане на земята, човек се вкочанява. А как би било добре, ако може така да заспи. Догодина се надявам, екипирани със спални чували, на направим едно такова спане на открито.
Няма коментари:
Публикуване на коментар