За намаление на ставката по ДДС

Принципно имам известни съмнения, че Дянков ще успее да намали процента на осигуровките с 5 процентни пункта в рамките на мандата, но не е невъзможно. Но нещо, което съм абсолютно сигурен е че ДДС няма да стане 16% в края на мандата. Нещо повече, силно съм скептичен, че ще го намалят на 18% догодина. Не мога да ги разбера хората, при положение, че при изпълнението и на бюджета за 2010 се оправдават с тежкото наследство на предходното правителство и не е ясно на какъв дефицит ще се завърши, защо трябва да се изхвърлят с някакви бомбастични изказвания. Но както се казва: експериментът продължава. Да живее приемането ни в еврозоната!

Как да не се регистрираме по ДДС

Гледам последните промени в закона за ДДС в частта регистрация и малко ми е трудно да схвана логиката на тези, които са ги предложили. Като че ли хипотезата е, че регистрацията по ДДС от гледна точка на фирмите е някаква привилегия и ако те искат да бъдат регистрирани, то трябва да отговарят на някакви условия. Пропуска се факта, че не всички фирми смятат регистрацията по ДДС за привилегия, но понеже подлежат на задължителна регистрация, нямат избор. Това вече не е така.

Малко текстове от закона по ДДС:

Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
......................................
(8) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

Да видим и изключенията.

Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.

Ако при неспазване на първите три точки най-вероятно подлежите на някакви санкции по ДОПК, то по последните две, които са въведени от скоро, това не е така. Предпоследната точка е доста неясно написана, но поне аз я разбирам така – ако публичните задължения са на стойност по-голяма от капитала на фирмата, то могат да ви дерегистрират или откажат регистрация. Имайки предвид, че минимално изисквания капитал за ООД е два лева, то това условие доста лесно се активира. При последното условие е съвсем очевидно какво (не) трябва да се прави. Разбира се, това, че ги нарушавате, не ви гарантира задействане на чл. 176. От друга страна не бива да се забравя, че при ДДС измамите винаги има замесен някой от приходната администрация. Така че, когато става въпрос за „бизнес“, все ще се намери някой надежден „партньор“. Приложенията на тази вратичка предполагам са не малко, но нещо, при което може да се получи добра скалируемост и съответно печалба, са вътрешно общностните сделки.

Hayek vs. Keynes Rap Anthem

Миховска рапсодия

Лансирането на Илиян Михов

Изпитвам някакво задоволство от лансирането на Илиян Михов за член на правителството. Честно казано, в сегашния му състав липсват макроикономисти. В контекста на приемане на България в ERM2 и стимулиране на икономическото развитие на страната, едва ли премиерът може да си позволи такава липса. Дянков може да има много референции към своите статии, което да го подрежда в челото на някакви икономически класации, но и самият той си признава, че не е макроикономист. Това от своя страна означава, че позицията му на финансов министър не е много удачна. В същото време като че ли стихията са му секторните политики, като образование, здравеопазване и енергетика. В тази връзка лично аз си мисля, че влизайки в правителството е най-удачно Михов да поеме Министерство на финансите, а Дянков да си гони реформите по другите министерства. Дали Борисов е на същото мнение, предстои да видим.

Рестартиране

Днес е последният почивен ден от новогодишната серия. За тези като мен, които са взели отпуска между Коледа и Нова година, това е последен ден от една не лоша ваканция. Не знам до колко съм успял да си почина, но за сметка на това си повиших уменията в излежаването до късно и яденето на корем. Те от своя страна бяха съчетани с научаване на времената на излъчване на доста сериали. И представа си нямах колко бързо лети времето като редуваш гледане на „Семейство Симпсън“, „Малкълм“, „Криминални уравнения“, „Убийства в Мидсъмър“, „Случаите на Поаро“ и „Доктор Хаус“. Сигурно изглежда странно, че по такъв начин съм си губил времето (е, посетихме и една дузина роднини), но някак си имах нужда от някаква форма на мързел.

Последната половин година ми беше доста натоварено. От една страна в работата беше гърч. Вертикалните комуникации съвсем се счупиха, което от своя страна породи странна приоритизация и не малко сериозни задачи от днес за вчера. Липсата на обратна връзка пък доведе до още по-странни неща. Имаше моменти, в които бяха ясни само крайните срокове, но не и какво, кой и по какъв начин да свърши нещата. В същото време се сдобих с нови отговорности. Някои временно поради закърпване на дупки, други за постоянно. Трябваше да се разтоваря от стари такива, но предаването на щафетата е процес, който не е ясно още колко време ще продължи. В този контекст някак си не беше странно, че имаше периоди, през които бях по 11-12 часа на работа.

Малкото останало свободно време беше запълнено с други офанзиви. Някои необходими (смяна на стара дограма, шпакловане и боядисване), други неприятни (в средата на лятото се озовах с неправомерно блокирани сметки) и трети покрай организация на разни събития. Някак си логично не ми остана време да пиша много в блога. Не че нямаше за какво. Постовете, които се появиха, бяха основно за икономика и политика. Не че ми харесва блогът да се превръща в тематично икономичен, но може би това са нещата, които са ме дразнили през последната една година. Някъде на заден план останаха положителните емоции от пътувания наляво и надясно или всякакви други неща, които са ми се въртели из главата.

Гледайки назад към изминалата година ми е трудно да кажа дали съм доволен от нея. Имаше доста хубави събития, но също така и негативни. Имаше и неща, които съчетаваха и двете едновременно (няма угодия и това си е). Гледайки напред в настоящата година знам, че ще е трудна. Доста по-трудна от предходната. И причината за това няма да е свързана с финансови или икономически кризи, а просто, че списъкът с неща за вършене и цели за постигане е дълъг. Това предполага добра концентрация и поддържане на високи обороти. Мога само да се надявам, че няма да ми свършат батериите по средата на годината, тъй като до следващата Коледа едва ли ще ми се отвори сериозен прозорец за презареждане.

Мдааа. Хубаво нещо беше мързелът. От утре всичко ще е по старому.