Днес е последният почивен ден от новогодишната серия. За тези като мен, които са взели отпуска между Коледа и Нова година, това е последен ден от една не лоша ваканция. Не знам до колко съм успял да си почина, но за сметка на това си повиших уменията в излежаването до късно и яденето на корем. Те от своя страна бяха съчетани с научаване на времената на излъчване на доста сериали. И представа си нямах колко бързо лети времето като редуваш гледане на „Семейство Симпсън“, „Малкълм“, „Криминални уравнения“, „Убийства в Мидсъмър“, „Случаите на Поаро“ и „Доктор Хаус“. Сигурно изглежда странно, че по такъв начин съм си губил времето (е, посетихме и една дузина роднини), но някак си имах нужда от някаква форма на мързел.
Последната половин година ми беше доста натоварено. От една страна в работата беше гърч. Вертикалните комуникации съвсем се счупиха, което от своя страна породи странна приоритизация и не малко сериозни задачи от днес за вчера. Липсата на обратна връзка пък доведе до още по-странни неща. Имаше моменти, в които бяха ясни само крайните срокове, но не и какво, кой и по какъв начин да свърши нещата. В същото време се сдобих с нови отговорности. Някои временно поради закърпване на дупки, други за постоянно. Трябваше да се разтоваря от стари такива, но предаването на щафетата е процес, който не е ясно още колко време ще продължи. В този контекст някак си не беше странно, че имаше периоди, през които бях по 11-12 часа на работа.
Малкото останало свободно време беше запълнено с други офанзиви. Някои необходими (смяна на стара дограма, шпакловане и боядисване), други неприятни (в средата на лятото се озовах с неправомерно блокирани сметки) и трети покрай организация на разни събития. Някак си логично не ми остана време да пиша много в блога. Не че нямаше за какво. Постовете, които се появиха, бяха основно за икономика и политика. Не че ми харесва блогът да се превръща в тематично икономичен, но може би това са нещата, които са ме дразнили през последната една година. Някъде на заден план останаха положителните емоции от пътувания наляво и надясно или всякакви други неща, които са ми се въртели из главата.
Гледайки назад към изминалата година ми е трудно да кажа дали съм доволен от нея. Имаше доста хубави събития, но също така и негативни. Имаше и неща, които съчетаваха и двете едновременно (няма угодия и това си е). Гледайки напред в настоящата година знам, че ще е трудна. Доста по-трудна от предходната. И причината за това няма да е свързана с финансови или икономически кризи, а просто, че списъкът с неща за вършене и цели за постигане е дълъг. Това предполага добра концентрация и поддържане на високи обороти. Мога само да се надявам, че няма да ми свършат батериите по средата на годината, тъй като до следващата Коледа едва ли ще ми се отвори сериозен прозорец за презареждане.
Мдааа. Хубаво нещо беше мързелът. От утре всичко ще е по старому.
Последната половин година ми беше доста натоварено. От една страна в работата беше гърч. Вертикалните комуникации съвсем се счупиха, което от своя страна породи странна приоритизация и не малко сериозни задачи от днес за вчера. Липсата на обратна връзка пък доведе до още по-странни неща. Имаше моменти, в които бяха ясни само крайните срокове, но не и какво, кой и по какъв начин да свърши нещата. В същото време се сдобих с нови отговорности. Някои временно поради закърпване на дупки, други за постоянно. Трябваше да се разтоваря от стари такива, но предаването на щафетата е процес, който не е ясно още колко време ще продължи. В този контекст някак си не беше странно, че имаше периоди, през които бях по 11-12 часа на работа.
Малкото останало свободно време беше запълнено с други офанзиви. Някои необходими (смяна на стара дограма, шпакловане и боядисване), други неприятни (в средата на лятото се озовах с неправомерно блокирани сметки) и трети покрай организация на разни събития. Някак си логично не ми остана време да пиша много в блога. Не че нямаше за какво. Постовете, които се появиха, бяха основно за икономика и политика. Не че ми харесва блогът да се превръща в тематично икономичен, но може би това са нещата, които са ме дразнили през последната една година. Някъде на заден план останаха положителните емоции от пътувания наляво и надясно или всякакви други неща, които са ми се въртели из главата.
Гледайки назад към изминалата година ми е трудно да кажа дали съм доволен от нея. Имаше доста хубави събития, но също така и негативни. Имаше и неща, които съчетаваха и двете едновременно (няма угодия и това си е). Гледайки напред в настоящата година знам, че ще е трудна. Доста по-трудна от предходната. И причината за това няма да е свързана с финансови или икономически кризи, а просто, че списъкът с неща за вършене и цели за постигане е дълъг. Това предполага добра концентрация и поддържане на високи обороти. Мога само да се надявам, че няма да ми свършат батериите по средата на годината, тъй като до следващата Коледа едва ли ще ми се отвори сериозен прозорец за презареждане.
Мдааа. Хубаво нещо беше мързелът. От утре всичко ще е по старому.
Няма коментари:
Публикуване на коментар