Гледам последните промени в закона за ДДС в частта регистрация и малко ми е трудно да схвана логиката на тези, които са ги предложили. Като че ли хипотезата е, че регистрацията по ДДС от гледна точка на фирмите е някаква привилегия и ако те искат да бъдат регистрирани, то трябва да отговарят на някакви условия. Пропуска се факта, че не всички фирми смятат регистрацията по ДДС за привилегия, но понеже подлежат на задължителна регистрация, нямат избор. Това вече не е така.
Малко текстове от закона по ДДС:
Малко текстове от закона по ДДС:
Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.Да видим и изключенията.
......................................
(8) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:Ако при неспазване на първите три точки най-вероятно подлежите на някакви санкции по ДОПК, то по последните две, които са въведени от скоро, това не е така. Предпоследната точка е доста неясно написана, но поне аз я разбирам така – ако публичните задължения са на стойност по-голяма от капитала на фирмата, то могат да ви дерегистрират или откажат регистрация. Имайки предвид, че минимално изисквания капитал за ООД е два лева, то това условие доста лесно се активира. При последното условие е съвсем очевидно какво (не) трябва да се прави. Разбира се, това, че ги нарушавате, не ви гарантира задействане на чл. 176. От друга страна не бива да се забравя, че при ДДС измамите винаги има замесен някой от приходната администрация. Така че, когато става въпрос за „бизнес“, все ще се намери някой надежден „партньор“. Приложенията на тази вратичка предполагам са не малко, но нещо, при което може да се получи добра скалируемост и съответно печалба, са вътрешно общностните сделки.
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар