Креативност

Преди няколко дни получих номинация за креативен блог. Не съм от най креативните (искрено завиждам на хората нарисували горното върху парче мазилка), но благодаря.

За Starbucks и гъзарията

По повод ироничния коментар на Нели за Starbucks, проведох следния разговор с нея:

аз: айде сега
гроздето било кисело
да те черпя едно кафе за 4ри лева
Nelly: е не, за мен от по-скъпичкото, за 5.5 )))))
аз: ми добре
не мога да не ти направя това удоволствие
Nelly: ама да си с лаптопа и да си го отвориш там и да си браузваш, иначе не е същото
аз: ма с лаптоп ще отидем
Nelly: а най-добре да вземеш бял мак, изживяването ще е по-пълноценно
аз: айде са, бял лаптоп
какви са тези расови дискриминации
Nelly: ама да си личи че браузваш
примерно в амазон
или нещо още по-гъзарско
аз: аз мога и в пернишката да браузвам
Nelly: там кой штъ види, бре?
и за 5.50 има първо, второ и хляб

Виц за 220 милиона евро

Следващият виц е провокиран от “адекватната” реакция на българското правителство относно загубата на 220 милиона евро по програма ФАР.

Франц-Херман Брюнер, шеф на ОЛАФ в разговор със Сергей Станишев:
-Г-н Станишев, не мога да разбера защо не искате да се преборите с корупцията при усвояване на средства от ЕС и хитрувате на дребно. Нали разбирате, че при всяка една измама Ви хващаме?
Сергей Станишев повдигнал очилата, подсмихнал се и леко раздразнено казал:
-Хайде сега ще се обиждаме! Чак пък при всяка една измама ...

Накъде отиват лихвите

Горната картинка е показателна за динамиката на реалната лихва в САЩ през един доста голям период от време, за който могат да се правят доста аналогии и сега (икономически и политически). Малко или много историята се повтаря и няма да сбъркате, ако направите прогноза за развитието на показателя, като насложите динамиката (от 70-та година насам) още веднъж до него. Вярно амплитудите може да не са същите, времето да тече с малко по-различна скорост, но профилът е същия. Поне нещата случили се през първите 6 липсващи години го потвърждават. От такава гледна нека всички, които са хванали влакчето на понижаващите се лихви да са една идея по-внимателни, защото няма да е много далеч времето, когато трендът ще се обърне и зорлем да успеят да изкарат положителна доходност.

За техническите рецесии

Според последните новини голямо нещастие е сполетяло Германия и те „технически“ са в рецесия, която може да се сравнява с рецесията им преди 12 години. Това от своя страна доста фрустрира всякакви надървени инвеститори, които всеки момент очакват края на света.

Когато си говорим за технически рецесии, сигурно е хубаво да разберем какво му е техническото. Според дефиницията трябва в две последователни тримесечия да има спад в растежите на съответното тримесечие спрямо предходното на същата година. Само че нюансът, който убягва на повечето хора е, че тези растежи имат сезонен компонент и той трябва да се изчисти при сравнението. Има какви ли не иконометрични техники, които могат да се приложат, но всички те страдат от един съществен недостатък – има (на моменти сериозно) изместване в последните точки, което може и да доведе до грешни интерпретации. От такава гледна точка е много по-удачно да се сравняват годишни растежи (текущо тримесечие към съответното тримесечие на предходната година).

И като си говорим за Германия един пресен пример. Първото тримесечие за тази година е доста силно, което измества цялата база за следващите тримесечия. Както може да се сетите, не всеки ден е Великден и съвсем нормално на тримесечна база, второто тримесечие не може да повтори резултатите и спрямо първото има спад от 0.4%. В същото време на годишна база ръстът през второто тримесечие е рекорден 3.1% при 1.8% за второто. Обаче от това техническо упражнение се правят някакви трагедии, формират се негативни очаквания, които наистина след това могат да катурнат каруцата. В момента Германия както е в техническа рецесия, така има 1.3% растеж за третото тримесечие на годишна база. Вярно, че имат проблеми в икономиката си и има забавяне, но за икономика като тяхната този растеж никак не е малък.

БСК и бюджет 2009

От статия в Дневник:

Преди това БСК призова да се заложат по-реалистични показатели в макрорамката, сред които икономически растеж от 2%, дефицит по текущата сметка от 24% до 26% от БВП, инфлация от 4.5% и преки чуждестранни инвестиции не по-големи от 4 млрд. евро.

Ако не виждате каква тотална глупост е горното изречение, ще бъда така добър да обясня. През последните години високият икономически растеж в България се движи основно от вътрешното търсене. За момента то се финансира основно отвън, но и води до високи дефицити по текущата сметка (няма да се спирам дали това е хубаво или лошо, тъй като отговорът не е еднозначен). В предложения от БСК сценарий има значително забавяне на растежа. Като се има предвид, че очакват забавяне на външното финансиране с 1.3 млрд евро спрямо прогнозата на правителството и с над 2 млрд. евро, спрямо очакваните потоци за 2008, то не е трудно да се съобрази, че вътрешното търсене ще бъде силно засегнато. В тази ситуация човек едва ли трябва да е много съобразителен за да стигне до извода, че дефицитът по текущата сметка ще намалее (БСК са на друго мнение). Разбира се, може да се помисли за сценарии, в които се скапва износа и това да действа в посока влошаване на текущата сметка, но ако сте си играли да смятате еластичности, то ще видите че един такъв сценарий ще намали допълнително вътрешното търсене, нетния ефект от влошаването ще е доста ограничен и по-никакъв начин няма да изчисти подобрението на текущата сметка, дължащо се на свиването на външното финансиране. Има и няколко екстремни случая, но те със сигурност не са в сферата на положителни растежи на икономиката, както предполага сценария на БСК. Всъщност от цитираните три показателя (изключвам инфлацията) един е винаги в противоречие с останалите два.

За причинно следствените връзки в икономиката

Като се съберат много български макроикономисти да коментират световната криза винаги става някакъв цирк. Дори предаването на Асен Григоров за кризата го показа, но най-якото представление е когато се съберат всякакви научни работници. Тази статия, отразяваща едно такова събитие, е много забавна. Като нещото, на което се кефя най-много е:

Според икономиста Веселин Пасев, българските банки трябва да намалят лихвите по кредитите, тъй като това е причината за високата инфлация в България.

За разлика от младежите минали през школата на ИПИ, чийто връх в моделирането е слагането на два показателя на една графика, то за разните му научни работници няма проблем да аргументират „сериозно“ каквато и да е глупост и съответно да спечелят някоя анти-нобелова награда по икономика за сериозни приноси в осмислянето на причинно следствените връзки. Навремето много ми беше допаднала една статия, в която се твърдеше, че да се пребори дефицита по текущата сметка, то бюджетния баланс трябва да бъде на 2-3% дефицит. Поне „иконометричните сметки“ това показват. Ироничното в случая е, че новопостъпващите данни не могат да отхвърлят тази „зависимост“. В крайна сметка финансовата криза ще свие кредитирането в България и съответно ще ограничи дефицита по текущата сметка, но от друга страна през автоматичните стабилизатори ще редуцира и бюджетния излишък и двата баланса ще продължат „да бъдат“ отрицателно корелирани, а научните работници убедени в своята правота. Подобна е ситуацията и с лихвите и инфлацията.