Идват някакви клечки оттатък голямата вода да ни гледат офиса и настъпиха едни големи суматохи. Голяма пасмина сме и сега за няколко дни нещата трябва да изглеждат добре излъскани. Винаги се почва с работното време. Обикновено преди 11 часа са малцина хората решили да дойдат на работа. Разбира се, съответно си и тръгват по-късно, но сега ще демонстрираме дисциплина. Всички да са дошли до 9:30, но за сметка на това ще си тръгват и по-късно.
Другото стягане на редиците идва по линия на софтуерните лицензии. През изминалата седмица се деинсталираше целия софтуер, за който нямаме лицензи. Честно казано не ми е ясно защо трябва да ползваме такъв софтуер, при положение, че има аналогични програмки (може да ги нямат точно същите функционалности, но повечето), които да заместват комерсиалния софтуер. Тъй като съм единствения човек в офиса, който ползва Linux на работната си станция, бая зор виждам докато се стиковам с колегите заради решенията относно работата ни в екип. На някои фронтове успявам да ги накарам да не залитат по лесните работи, защото е много гадно като се вържеш с конкретно решение, от което не може да избягаш. За щастие се разминахме от ползване на Visio, но нямах такъв късмет при писането на документацията. Въпреки, че едва ли имаме повече от пет лиценза за MS Office, беше решено документацията да се съхранява в doc формата на MS. Който е изпадал в такава ситуация, може да разбере до колко е безпомощно използването на OpenOffice.org. Въпреки, че последният се справя сравнително добре при импортирането на данни от MS Office, то в обратната посока има още какво да се желае. Опитите ми да подкарам MS Office под Linux не бяха много успешни, в смисъл той си върви, но в момента в който трябва да се вмъкват обекти работата се разваляше. В резултат на което откарах последните два месеца под Windows, за да си върша работата. Хубавото сега при това посещение е че няма на какво да пиша документация и си карам по другите задачи под Linux.
Разбира се треската тресе и местния мениджмънт. Днес беше много забавно, когато влетя един от шефовете ни българи и взе да ръси нещо на английски без да присъства нито един чужденец. Ние по навик взехме да му отговаряме на английски и след две три реплики се спогледахме и се зачудихме защо се мъчим толкова. Май през тази седмица ще има доста комични случки, но се надявам всичко да мине добре, че следващата седмица да съм отпускар.
Другото стягане на редиците идва по линия на софтуерните лицензии. През изминалата седмица се деинсталираше целия софтуер, за който нямаме лицензи. Честно казано не ми е ясно защо трябва да ползваме такъв софтуер, при положение, че има аналогични програмки (може да ги нямат точно същите функционалности, но повечето), които да заместват комерсиалния софтуер. Тъй като съм единствения човек в офиса, който ползва Linux на работната си станция, бая зор виждам докато се стиковам с колегите заради решенията относно работата ни в екип. На някои фронтове успявам да ги накарам да не залитат по лесните работи, защото е много гадно като се вържеш с конкретно решение, от което не може да избягаш. За щастие се разминахме от ползване на Visio, но нямах такъв късмет при писането на документацията. Въпреки, че едва ли имаме повече от пет лиценза за MS Office, беше решено документацията да се съхранява в doc формата на MS. Който е изпадал в такава ситуация, може да разбере до колко е безпомощно използването на OpenOffice.org. Въпреки, че последният се справя сравнително добре при импортирането на данни от MS Office, то в обратната посока има още какво да се желае. Опитите ми да подкарам MS Office под Linux не бяха много успешни, в смисъл той си върви, но в момента в който трябва да се вмъкват обекти работата се разваляше. В резултат на което откарах последните два месеца под Windows, за да си върша работата. Хубавото сега при това посещение е че няма на какво да пиша документация и си карам по другите задачи под Linux.
Разбира се треската тресе и местния мениджмънт. Днес беше много забавно, когато влетя един от шефовете ни българи и взе да ръси нещо на английски без да присъства нито един чужденец. Ние по навик взехме да му отговаряме на английски и след две три реплики се спогледахме и се зачудихме защо се мъчим толкова. Май през тази седмица ще има доста комични случки, но се надявам всичко да мине добре, че следващата седмица да съм отпускар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар