Едно от нещата, които винаги са ме дразнели, е съзнателното смесване на верни факти и грешни интерпретации, от които се получават някакви полуистини. Когато на една такава теза или аргумент й се придаде публичност, лесно се манипулират доста хора, незапознатите с различните аспекти темата. Като че ли в доста случаи маркетинга използва такива приоми с цел да се прилапа и изцеди някой потребител, макар стъпката с грешното интерпретиране на фактите да остава в полето на потребителя.
Един от ярките примери в България в тази насока е една реклама на Първа Инвестиционна Банка (ПИБ). Някъде преди три години лансираха нов продукт, който беше депозит с нарастваща лихва. Като се има предвид, че са една от най-агресивните банки на пазара на кредити явно в този момент са решили да си увеличат депозитната маса, чрез такова атрактивно на пръв поглед предложение. Но дали наистина е било такова? За обикновения потребител може би. Все пак по това време едва ли доста хора са знаели или интересували, че международните лихви са били на най-ниските си нива и повечето хора занимаващи се с макроикономика са очаквали тяхното покачване. В крайна сметка ПИБ едва ли са си повишили цената на кредитния ресурс, но чрез внимателно избиране на фактите сигурно са увеличили спрямо другите банки депозитната си маса.
Разбира се, не винаги може да се разчита, че хората могат да стигнат сами до грешния извод и в такива случаи трябва да им се помага. Обикновено това става за обществено значими теми. В настоящия постинг ще се опитам да скицирам няколко типа такива манипулации, за които май е приет термина популизъм.
Политически популизъм. Това нещо се среща в голямо количество при две ситуации. Едната е свързана с наближаване на избори, когато разните му партии се скъсват да обещават несъвместими неща или неизпълними неща, само и само да се гласува за тях. За съжаление повечето хора не могат да разберат, че са баламосвани. Като че ли лидер в тази класация са царят и НДСВ с оправянето на държавата за 800 дни и несимволичното увеличение на заплатите. Макар и несимволичното увеличение заблатите да не се състоя (нищо че Никито Василев се опита да ни убеди в обратното, като измери увеличението на средната заплата в долари, в период в който доларът се обезцени с 20-30%), тяхното водачество в тази категория не е самостоятелен принос, а е подпомогнато и от дейността на другите партии, най-вече в лицето на СДС. Така например, ако прегледате изявленията на царя, ще видите че никъде не е казвал, че ще оправи страната за 800 дни, но благодарение на сравнителната предизборна кампания на СДС излезе, че точно това е обещал.
Като че ли избирателите добиха някаква резистентност към обещаването на какво ли не и вече е трудно да се повтарят резултатите на НДСВ или поне не в тая степен, но не такова е положението с популизма, който се проявява в една друга ситуация. Тя е свързана с взимането на трудни и/или непопулярни политически решения от някоя партия. В такава ситуация всяко решение, което се взима, има недостатъци и политическите опоненти на съответната партия правят всичко възможно да й вгорчат живота, като преекспонират недостатъците, нищо че другите възможни решения може да имат по-големи недостатъци. Забавното в тази ситуация е че най-непопулярните решения в България са взимани от Иван Костов, за което не може да не му се свали шапка. В крайна сметка благодарение на него България влезе в релсите на пазарната икономика, получи покана за членство в ЕС и извървя пътя за приемане в НАТО, но и заради тези решения той се превърна политически труп. От друга страна именно той и хората около него са лидери в използването на този вид популизъм. Не знам това дали се дължи на някакъв реваншизъм, но е факт, че правейки се на много принципни, правят сечено на всички.
Икономически популизъм. Някакви симпатични млади хора, яхнали либертарианската вълна, са решили, че могат да оправят благосъстоянието на всички българи, като ръсят глупост след глупост. Лидерите на този фронт са Георги Ангелов и юнаците от ИПИ. Не е ясно защо благосъстоянието на хората го свързват единствено и само с икономическия растеж. Но дори и да приемем, че това е най-важния показател, те не разглеждат неговата устойчивост и структура, а само количественото му измерение. В крайна сметка всички помним вица за това как средностатистически ядем свинско със зеле, но някои наблягат основно на свинското, а останалите компенсират със зелето. На база на тезите, които развиват младежите, човек остава с впечатление, че основната пречка за по-динамичното икономическо развитие е фискалната политика. Решението, което те предлагат, е въвеждането на плосък данък (една голяма глупост) и значително намаляване на ставките. Аргументите са някакви клишета от учебници (някои от които са неприложими за България), някакви статии и изследвания, за които е съмнително до колко са меродавни за протичащите в България процеси и някакви умопомрачителни анализи за българската икономика (да се чуди човек как са получили висше икономическо образование). От цялата тази тирада някак си настрана остава фактът, че все пак данъците в България не са високи (съизмерими са с тези на балтийските републики), а покрай нагъчването на всички прагове по ДОД в един тесен интервал практически може да приемем, че сме въвели плоско облагане. Така или иначе магическите ефекти от това няма и растежът е далеч от двуцифрени темпове. Едва ли е много трудно да се стигне до извода, че липсата на реформи в някои сектори на икономиката не може да се компенсира от фискалната политика, но младежите се опитват да наложат своето.
Факт е обаче, че и в самата фискална политика нещата са далеч от идеални. Липсата на прозрачност едва ли учудва някого и доста от критиките са напълно основателни. Само че за мен обвързването на тези критики с някакви смешни мерки не е приемливо и съответно няма как да ги подкрепя. Навремето когато Ангелов лансира идеята си за ниски данъци, само заради факта, че я обвърза с въвеждането на плосък данък загуби подкрепата на мен и още няколко познати. Разбира се, доста хора не направиха тази разлика и го подкрепиха. Хубавото е, че тези хора се развиват и се отдалечават от първоначалния им икономически екстремизъм. Лошата новина е, че българските политици не се славят голяма наличност на сиво мозъчно вещество и малко се огъват под този публичен натиск. В резултатът на което оплоскостяването на ДОД през последните няколко години от една страна доведе до смъкване на максималните ставки, но от друга страна бе направено така, че се повиши ефективната данъчно осигурителна тежест и фискалният стимул бе поет от шепа хора. Разбира се, лошите неща не свърват дотук. Най-голямата жертва на този популизъм е Бат Бойко, който в своите изказвания е дал индикация, че като вземе властта ще предприеме мерките на младежите.
Национал популизмът. Явно в човешката природа е залегнало това да се чувстваме гот, когато сме част от някаква общност. Тъй като си имаме древна история и култура, някак си логично следва да се фукаме с това, че сме българи. Най-умни, интелигентни, съобразителни, работливи и т.н. Просто сме the best. Вярно, че сега да не ни е много цветущо положението, но затова не сме виновни ние. Тези цигани ако бачкаха повече и не крадяха толкова (нищо че приватизацията сме я измислили още по Бай Тошово време) и тези турци да не ни комплексираха толкова щяхме да сме first. Като се има предвид, че покрай 45-те години строеж на развито социалистическо общество, вместо да си налягаме парцалите и да си решаваме проблемите сме свикнали държавата да ни ги оправя, някак си не е странно, че се явяват месии, които на база национални ценности и силна държавна намеса да поведат масата към светлото бъдеще. Лошото е, че национал-социалистическите партии нямат добра кредитна история, особено ако се сетим какво е ставало в началото на миналия век в Италия и Германия. От икономическа гледна точка държавния протекционизъм, който е характерен за такива партии, не е сред удачните политики. Вярно, че има отрасли, които държавата поради една или друга причина трябва на всяка цена да поддържа, но като цяло ефектът от държавния протекционизъм намалява конкуренцията, а от там съответно стоките цената на стоките е по-висока и качеството по-ниско. Само си представете какво би станало ако някой сметне, че производството на телевизори е критично важно за България и реши да редуцира вноса на чуждестранното производство.
И тъй като не трябва да оставим нещата неназовани, ако не е станало ясно си говорим за Атака. От икономическа гледна точка вижданията на Волен Сидеров ще батисат икономиката, но това едва ли трябва да ни прави нещастни, ако хората, които ни комплексират ги няма. Тъй като в последните години световната икономика доста се либерализира, то провеждането на протекционистична политика е трудно. Разбира се, за масите версията е че някой е предал интересите на България. Обаче нещо, което не може да се отрече, е че в България законите не са на почит. Покрай това някои хора в политиката доста се оядоха, което не може да бъде безразлично за масите, още повече когато същите хора се сещат за масите само по време на избори. Хубавото на партията на Сидеров е че благодарение на нея, започна да се говори за основните проблеми на хората. Лошото и е, че тя е и част от проблемите на обществото. Между другото интересен постинг на Вени Г. по темата.
Разбира се, примерите, които съм дал от една страна не са изчерпателни, а от друга са доста повърхностно описани и самото описание като нищо може, а и трябва да бъде квалифицирано като манипулативно. Толкова до колкото нещата съм ги писал с известна доза сарказъм, се надявам да сте проявили съответното чувство за хумор докато сте ги чели. Ако с нещо не сте съгласни може да драснете един коментар и да почешаме езици ;-)
Един от ярките примери в България в тази насока е една реклама на Първа Инвестиционна Банка (ПИБ). Някъде преди три години лансираха нов продукт, който беше депозит с нарастваща лихва. Като се има предвид, че са една от най-агресивните банки на пазара на кредити явно в този момент са решили да си увеличат депозитната маса, чрез такова атрактивно на пръв поглед предложение. Но дали наистина е било такова? За обикновения потребител може би. Все пак по това време едва ли доста хора са знаели или интересували, че международните лихви са били на най-ниските си нива и повечето хора занимаващи се с макроикономика са очаквали тяхното покачване. В крайна сметка ПИБ едва ли са си повишили цената на кредитния ресурс, но чрез внимателно избиране на фактите сигурно са увеличили спрямо другите банки депозитната си маса.
Разбира се, не винаги може да се разчита, че хората могат да стигнат сами до грешния извод и в такива случаи трябва да им се помага. Обикновено това става за обществено значими теми. В настоящия постинг ще се опитам да скицирам няколко типа такива манипулации, за които май е приет термина популизъм.
Политически популизъм. Това нещо се среща в голямо количество при две ситуации. Едната е свързана с наближаване на избори, когато разните му партии се скъсват да обещават несъвместими неща или неизпълними неща, само и само да се гласува за тях. За съжаление повечето хора не могат да разберат, че са баламосвани. Като че ли лидер в тази класация са царят и НДСВ с оправянето на държавата за 800 дни и несимволичното увеличение на заплатите. Макар и несимволичното увеличение заблатите да не се състоя (нищо че Никито Василев се опита да ни убеди в обратното, като измери увеличението на средната заплата в долари, в период в който доларът се обезцени с 20-30%), тяхното водачество в тази категория не е самостоятелен принос, а е подпомогнато и от дейността на другите партии, най-вече в лицето на СДС. Така например, ако прегледате изявленията на царя, ще видите че никъде не е казвал, че ще оправи страната за 800 дни, но благодарение на сравнителната предизборна кампания на СДС излезе, че точно това е обещал.
Като че ли избирателите добиха някаква резистентност към обещаването на какво ли не и вече е трудно да се повтарят резултатите на НДСВ или поне не в тая степен, но не такова е положението с популизма, който се проявява в една друга ситуация. Тя е свързана с взимането на трудни и/или непопулярни политически решения от някоя партия. В такава ситуация всяко решение, което се взима, има недостатъци и политическите опоненти на съответната партия правят всичко възможно да й вгорчат живота, като преекспонират недостатъците, нищо че другите възможни решения може да имат по-големи недостатъци. Забавното в тази ситуация е че най-непопулярните решения в България са взимани от Иван Костов, за което не може да не му се свали шапка. В крайна сметка благодарение на него България влезе в релсите на пазарната икономика, получи покана за членство в ЕС и извървя пътя за приемане в НАТО, но и заради тези решения той се превърна политически труп. От друга страна именно той и хората около него са лидери в използването на този вид популизъм. Не знам това дали се дължи на някакъв реваншизъм, но е факт, че правейки се на много принципни, правят сечено на всички.
Икономически популизъм. Някакви симпатични млади хора, яхнали либертарианската вълна, са решили, че могат да оправят благосъстоянието на всички българи, като ръсят глупост след глупост. Лидерите на този фронт са Георги Ангелов и юнаците от ИПИ. Не е ясно защо благосъстоянието на хората го свързват единствено и само с икономическия растеж. Но дори и да приемем, че това е най-важния показател, те не разглеждат неговата устойчивост и структура, а само количественото му измерение. В крайна сметка всички помним вица за това как средностатистически ядем свинско със зеле, но някои наблягат основно на свинското, а останалите компенсират със зелето. На база на тезите, които развиват младежите, човек остава с впечатление, че основната пречка за по-динамичното икономическо развитие е фискалната политика. Решението, което те предлагат, е въвеждането на плосък данък (една голяма глупост) и значително намаляване на ставките. Аргументите са някакви клишета от учебници (някои от които са неприложими за България), някакви статии и изследвания, за които е съмнително до колко са меродавни за протичащите в България процеси и някакви умопомрачителни анализи за българската икономика (да се чуди човек как са получили висше икономическо образование). От цялата тази тирада някак си настрана остава фактът, че все пак данъците в България не са високи (съизмерими са с тези на балтийските републики), а покрай нагъчването на всички прагове по ДОД в един тесен интервал практически може да приемем, че сме въвели плоско облагане. Така или иначе магическите ефекти от това няма и растежът е далеч от двуцифрени темпове. Едва ли е много трудно да се стигне до извода, че липсата на реформи в някои сектори на икономиката не може да се компенсира от фискалната политика, но младежите се опитват да наложат своето.
Факт е обаче, че и в самата фискална политика нещата са далеч от идеални. Липсата на прозрачност едва ли учудва някого и доста от критиките са напълно основателни. Само че за мен обвързването на тези критики с някакви смешни мерки не е приемливо и съответно няма как да ги подкрепя. Навремето когато Ангелов лансира идеята си за ниски данъци, само заради факта, че я обвърза с въвеждането на плосък данък загуби подкрепата на мен и още няколко познати. Разбира се, доста хора не направиха тази разлика и го подкрепиха. Хубавото е, че тези хора се развиват и се отдалечават от първоначалния им икономически екстремизъм. Лошата новина е, че българските политици не се славят голяма наличност на сиво мозъчно вещество и малко се огъват под този публичен натиск. В резултатът на което оплоскостяването на ДОД през последните няколко години от една страна доведе до смъкване на максималните ставки, но от друга страна бе направено така, че се повиши ефективната данъчно осигурителна тежест и фискалният стимул бе поет от шепа хора. Разбира се, лошите неща не свърват дотук. Най-голямата жертва на този популизъм е Бат Бойко, който в своите изказвания е дал индикация, че като вземе властта ще предприеме мерките на младежите.
Национал популизмът. Явно в човешката природа е залегнало това да се чувстваме гот, когато сме част от някаква общност. Тъй като си имаме древна история и култура, някак си логично следва да се фукаме с това, че сме българи. Най-умни, интелигентни, съобразителни, работливи и т.н. Просто сме the best. Вярно, че сега да не ни е много цветущо положението, но затова не сме виновни ние. Тези цигани ако бачкаха повече и не крадяха толкова (нищо че приватизацията сме я измислили още по Бай Тошово време) и тези турци да не ни комплексираха толкова щяхме да сме first. Като се има предвид, че покрай 45-те години строеж на развито социалистическо общество, вместо да си налягаме парцалите и да си решаваме проблемите сме свикнали държавата да ни ги оправя, някак си не е странно, че се явяват месии, които на база национални ценности и силна държавна намеса да поведат масата към светлото бъдеще. Лошото е, че национал-социалистическите партии нямат добра кредитна история, особено ако се сетим какво е ставало в началото на миналия век в Италия и Германия. От икономическа гледна точка държавния протекционизъм, който е характерен за такива партии, не е сред удачните политики. Вярно, че има отрасли, които държавата поради една или друга причина трябва на всяка цена да поддържа, но като цяло ефектът от държавния протекционизъм намалява конкуренцията, а от там съответно стоките цената на стоките е по-висока и качеството по-ниско. Само си представете какво би станало ако някой сметне, че производството на телевизори е критично важно за България и реши да редуцира вноса на чуждестранното производство.
И тъй като не трябва да оставим нещата неназовани, ако не е станало ясно си говорим за Атака. От икономическа гледна точка вижданията на Волен Сидеров ще батисат икономиката, но това едва ли трябва да ни прави нещастни, ако хората, които ни комплексират ги няма. Тъй като в последните години световната икономика доста се либерализира, то провеждането на протекционистична политика е трудно. Разбира се, за масите версията е че някой е предал интересите на България. Обаче нещо, което не може да се отрече, е че в България законите не са на почит. Покрай това някои хора в политиката доста се оядоха, което не може да бъде безразлично за масите, още повече когато същите хора се сещат за масите само по време на избори. Хубавото на партията на Сидеров е че благодарение на нея, започна да се говори за основните проблеми на хората. Лошото и е, че тя е и част от проблемите на обществото. Между другото интересен постинг на Вени Г. по темата.
Разбира се, примерите, които съм дал от една страна не са изчерпателни, а от друга са доста повърхностно описани и самото описание като нищо може, а и трябва да бъде квалифицирано като манипулативно. Толкова до колкото нещата съм ги писал с известна доза сарказъм, се надявам да сте проявили съответното чувство за хумор докато сте ги чели. Ако с нещо не сте съгласни може да драснете един коментар и да почешаме езици ;-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар