Теория и практика

Като гледам тази снимка се сещам за един виц, в който се казваше, че на теория между практиката и теорията не трябва да има разлика, но на практика – има! Не мога да разбера защо някои хора, които с действията си трябва да бъдат за пример пред останалите, се правят на дребни тарикати. Разбира се, много примери могат да се дадат, но лошото е, че като че ли приемаме това за нормално.

Тенденции

Като гледам ще изкарам поредна Коледа болен. Не знам дали това се дължи на (не) достатъчно пиене или на това, че след целия стрес през годината, завършващ с голямо обикаляне по магазините в търсене на подаръци, се отпускам в празничните дни и давам шанс на бацилите да се развихрят, или голямото празнично тъпченето със всякакви неща изправя пред изпитание организма ми, или просто защото такъв е сезонът, но като цяло не е приятно. Пиенето на фервекси ме прави сънлив и ми е трудно да си събирам мисълта, но все пак това не пречи да пожелая весела Коледа на всички, които от време на време наминават към блога ми.

Cineplex и промоциите

Според горната обява клиентите на Cineplex могат да закупят голям сок на цената на малък. За съжаление, девойчето зад щанда със соковете, който се намира на метър от обявата, е на друго мнение. Не че ходя на кино за да си купувам сокове с намаление, но тази разсинхронизация е леко дразнеща.

Размерът има значение

Николай Василев и къртенето на мивки

Ники Василев написал отговор на Вени Марковски, който завършва със следния абзац:

Апропо, от десетина дни работя само с Open Office, който твои колеги инсталираха на моя компютър, за което им благодаря. В момента ще се въздържа да правя коментари дали ми харесва, или не. Това писмо все пак бях принуден да напиша на MS Word, за да могат повече хора да го отворят.

Чудя се, ако господин министърът се яви на някой от базовите изпити за компютърна грамотност, дали ще успее да го вземе.

Срам ни е от нас!

Йовко и Вени са пуснали коментари относно резултатите от търга за доставка на продукти на Microsoft. Лично аз нямам съмнение, че е проведен законно, но пък все пак се чудя защо се получава така, че фирмата спечелила търга (да е жива и здрава държавната администрация, че тази фирма без нея не знам какъв бизнес ще може да развива) предлага за единична бройка цена надвишаваща с 50% цената от даден магазин. Като се има предвид Ники Василев колко е икономически (не)грамотен (Това е в сила за всичките юпита, които влязоха в управлението на страната. Много смешен ми беше Милен Велчев, който обясняваше как, ако си изкупим брейдитата по пазарната им за 0.9 цента за 1 долар номинал ще сме на загуба, но ако изчакаме цената да мине долар и се възползваме от опцията за изкупуване по номинал, ще направим печалба), то не бих се учудил за него това да е нормално. Като нищо ще изтърси, че увеличеното търсене вдига цената и може да даде пример какво става с цената на петрола на международните пазари. За мен обаче, това не е нормално. Каквито и там екстри да се включат за upgrade-и, обучение и т.н. Да оставим на страна, че за последното специално е създаден „Институт по публична администрация и европейска интеграция”.

И виновни за това не са фирмите, които са решили да се нагушат с кинти (то това май е цел на всеки рационален агент в икономиката), а в тези, които са организирали търга. Определено хората от МДААР не са си поставили за цел да сключат най-изгодната за държавата сделка, иначе нямаше да се стараят да сведат броя на възможните участници до минимум, вместо да поканят всички големи играчи лично. В крайна сметка, когато става въпрос за правителства, мисля, че големите фирми, като Microsoft, без задръжки игнорират местните търговци на дребно и нямат нищо против договорите да се сключват директно с централния офис. Защо това не се случва при нас, може би се дължи на много фактори, но този, за който веднага се сещам е свързан корупция и далавера. Навремето юпитата на НДСВ, като дойдоха в България, се окичиха с фланелки „Срам ни е от вас!”, но като гледам вече е дошло времето да сложат и фланелките „Срам ни е от нас!”.

За паниката, валутния борд и обезценката на лева

Някаква паника е обзела хората относно бъдеща обезценка на лева, която ще се случи поради скорошно премахване на валутния борд. Ако това е нормално за нискообразовани хора, които имат достатъчно опит от последната криза, то е някак си странно тази паника да се подхваща от хора, занимаващи се в банковия сектор. Честно казано, аз съм доста скептичен относно здравият разум на разните дилъри (хора, които издигат в култ техническия анализ, който е съвременната форма на гледане на боб, вместо да използват advanced техниките за анализиране на времеви редове винаги са ми били странни), но паниката достига до такива комични размери, които са еквивалентни на това главният счетоводител да Ви пита дали ще раздава заплати този месец.

Поради тази причина в сегашния постинг ще обясня какво би станало, ако от утре валутният борд бъде премахнат и използваме плаващ валутен курс (само да отбележа, че фиксираният валутен курс е едно от правилата на борда, но не единственото). Ясно е, че ако се провежда неразумна парична политика, то левът може да отиде на майната си, така че няма да разглеждам такива екстремни сценарии. Една рационална централна банка ще гледа да поддържа икономическата стабилност в страната, като неутрализира сътресенията във финансовата система и поддържа ниска инфлация (двете цели не винаги са съвместими). Основният инструмент за постигане на тези цели е паричното предлагане.

В момента в България има висока инфлация. Тя може да се дължи на много неща, но ако БНБ можеше да упражнява политика за поддържане на ниска инфлация, то щеше да намали паричното предлагане, като не увеличава банкнотите в обръщение. Предвид финансовите потоци, които влизат в страната, това неизбежно ще доведе до поскъпване на лева в номинално изражение. Дори при фиксиран валутен курс, българската валута поскъпва, но в реално изражение. Както съм писал навремето, това че ефективният валутен курс поскъпва не означава, че левът е надценен, но също така не съм съгласен с твърденията на разни либерални икономисти, че реално левът е толкова, колкото е фиксингът на БНБ.

Основният въпрос, който възниква при тази схема е доколко ще продължават да влизат финансови потоци в страната, които да засилват валутата. Отговорът не може да е еднозначен, тъй като част от потоците са спекулативни и се силно свързани с надуването на имотния балон в страната и при един сериозен отлив е възможно да има резки шокове върху валутния курс (разбира се, това трябва да се интерпретира по следния начин: примерно, ако левът е поскъпнал до 1.60 лева за евро да падне до 1.90). Такива събития се наблюдават в момента в Румъния. Но изключвайки спекулативните потоци, то отговорът е, че финансов ресурс ще продължи да влиза. Това има много просто икономическо обяснение. В българската икономика наличното количество капитал не е достатъчно (все някой тръби как имаме нужда от инвестиции), което от своя страна води до висока възвращаемост на капитала (това се вижда лесно, ако се разгледа например Cobb-Douglas производствена функция) и приток на финансов ресурс от чужбина. Както вече казах, това води до поскъпване на валутата, но това поскъпване не е „кухо”. Увеличаването на капитала води до увеличаване на производителността на труда (при някои типове производствени функции, това не е вярно, но на макро ниво Cobb-Douglas производствена функция върши работа и за нея е изпълнено), което според икономическата теория е фундаментален фактор за засилване на валутата. Тъй като в България е фиксиран номиналния валутен курс, то тези процеси водят до висока инфлация. Като се има предвид, че ценовото ниво в България е на една трета от това в ЕС15, то докато се случат изравняванията в ценовите нива може да прецените за колко години ще имаме висока инфлация и кога ще е възможно да се въведе еврото. Това е и основният мотив за евентуално премахване на валутния борд, тъй като с плаващ (и поскъпващ) валутен курс ще се постигне по-бързо и с по-малки сътресения номиналната конвергенция с ЕС, което пък не значи, че бордът трябва да бъде премахнат.

Разбира се, за лаиците основните причини за махане на борда са текущата сметка и евентуалната задаваща се финансова криза, която ще е отзвук от това, което стана в САЩ. Първото, както вече съм казвал, е глупост. Стимулирането на малка и силно отворена икономика с девалвация на валутата е една голяма ракиена идея, която може да буди само смях. По отношение на второто смятам, че опасенията са силно преувеличени. Дори и да ни засегне значително ипотечната криза в САЩ, то при сегашния режим на работа на финансовата система на България, то в случай на ликвидна криза има възможност да се излеят страшно много пари в банковата система на страната. Механизмите за това са два. Единият е БНБ да намали минималните задължителни резерви. Към 7 декември резервите на търговските банки в БНБ са 5.5 млрд лева. Другият подход е правителството да си монетаризира депозита, който държи в БНБ, т.е. го да депозира в избрани търговски банки. Към същата дата става въпрос за 8 млрд. лева. Честно казано не знам каква ликвидна криза трябва да настъпи, така че 13.5 млрд. лева да не удържат стабилността на банковата система и да се получи ефекта на снежната топка.

Разбира се, в настоящия постинг не съм разгледал политическия риск. Винаги може да се намери някой олигофрен, който да рискува стабилността на финансовата система, за да направи пачки. Каква е вероятността това да се случи е отделен въпрос.

Образованието и ампутирането на мозъци

Преди няколко години водих упражнения към един курс на студенти от икономическа специалност. Като цяло идеята на курса беше да се разгледат няколко математически абстракции, чрез които да се моделират разни явления в икономиката. От една страна курсът не беше добре структуриран (за съжаление нищо не можех да направя по въпроса), а от друга техниките, които се използваха не бяха от най-лесните за не математическа специалност и за да успея да мотивирам студентите, че си заслужава целият зор, се мъчех да давам примери и задачи максимално близко да практиката. Като цяло смислените приложни задачи се решават с инструментариум извън разглеждания в курса, но като се има предвид, че идвах от практиката, не ми беше трудно да измисля и такива, които да се ограничат в рамките на преподавания до момента математически апарат. Само че странните неща за мен започнаха точно поради този мой опит. Оказа се, че студентите без кой знае какъв проблем могат да решават даден клас математически задачи, макар и да им се виждаше безсмислено да го знаят, но ако аз им формулирам същата задача, като някаква текстова икономическа задача, започваха да гледат стерео и не можеха да си формулират математическата задача, която съответстваше на текстовата задача. Определено хората не бяха глупави, но това им беше трудно. За мен остана учудването, че не съобразяваха очевидни неща.

Няколко години по-късно мисля, че разбрах какъв е проблемът. В момента (все още) подготвям по математика едно момче за кандидатстване след 7 клас. В такива ситуации се хваща някой сборник и се върви по него. Едно от първите неща, които излязоха наяве, бе това, че има проблеми с решаването на текстови задачи. Успеваемостта бе далеч от двуцифрено число. Макар и да обясних концепциите как неизвестните неща ги означаваме с някакви букви и условията на задачата ги формализираме с някакви равенства, от които ще намерим стойностите на неизвестните букви, то работата не даваше добри резултати. Или щеше да реши една задача, а следващата, която е абсолютно същата, но не става въпрос за ябълки и круши, а за маси и столове нямаше да реши или на следващата ни среща просто щеше да е забравил всичко, което съм му казал. Е никой не се е родил научен. Прецених, че на тези неща ще акцентираме допълнително и на първо време ще решаваме математически формулирани задачи, които за материала, който се изучава се свежда до уравнения и неравенства с едно неизвестно.

В този материал момчето като че ли не срещаше затруднения. Вярно правеше грешки на някои места от недоглеждане или бързане, но като че ли нямаше проблеми със задачите. След като реши доста от елементарните задачи, някак си логично го сложих във Висшата лига и започнах да му давам по-сложни задачи, в които трябваше да се комбинират няколко неща или самите сметки бяха по-сложни. Точно в този момент осъзнах какво сме правили до момента. Оказа се, че момчето не може да решава задачите, които съм му давал до момента. Всъщност, след като е получавал отговорите, явно е можел, но действията, които е извършвал не са били осъзнати, а просто като някакво правило, без да е ясно защо така се правят нещата. Истината беше, че не можеше да разкрива скоби на аритметични изрази, да прехвърля неща от едната страна в другата страна на равенство или неравенство и куп други дребни и тривиални неща. Просто докато съм му давал прости задачи съм попадал на класове задачи, които той е назубрил какво трябва да напише.

При тази постановка възниква въпросът: кой има нужда от такова образование? Мисля, че е излишно да казвам, че въпросното момче е сред отличниците в класа си, но жестоката истина е, че той не може да ползва в реалния живот нещата, които му се преподават по математика. Ако по аналогичен начин седят и нещата по другите предмети, то цялото образование е излишно, тъй като се превръща в зубрене на неща, които са далеч от смислено приложение, а в същото време децата не се стимулират да мислят. За какво развиване на обща култура може да се говори, ако знанията не се осмислят. Вместо в училище децата да се развиват, те се осакатяват и стават инвалиди, мозъчни инвалиди. На повърхността родителите виждат как децата им изкарват високи оценки, но като се стигне до приемни изпити, матури или интервюта за работа истината лъсва наяве.

Модули в RDsuite

Друго нещо, което ще се появи в коледната версия на RDsuite e възможността за работа с модули. Кодът, който администрира създаването им и раздаването на привилегиите на отделните потребители е вече в svn хранилището. Това като цяло дава възможност да се фокусира разработването на специфични програми, като склад, фактуриране и т.н. Като цяло идеята е следната: добавянето на фирма в системата регистрира схема в базата данни, която общо взето съдържа счетоводна информация за фирмата като номенклатури, сметкоплан, документи, осчетоводявания. Създаването на модул от своя страна създава допълнителна схема, която малко или много е свързана със схемата за счетоводната информация за дадена фирма. Разликата е в това, че в даден модул може да има по специфична информация, обхващаща дейността, за която е предназначен модула. Като цяло още имам няколко чуденки как да бъде реализирана комуникацията между отделните модули. За момента се ориентирам към това публичната информация за даден модул да бъде изнесена по някакъв начин в счетоводната схема и ако някой модул се нуждае от информация генерирана в друг модул, то да я търси в счетоводната схема. Възможно е да се измисли и начин за запитвания към отделен модул идващи от счетоводната схема, както и да се измисли някаква директна комуникация между отделните модули. Но дали ще се наложи да се правят такива сложни работи ще стане ясно, когато броят на отделните модули нарасне.

Като цяло добавянето на нов модул към административната част в системата става като се създадат два xml файла. Единият описва структурата на схемата, а другия съответния template. Към момента обаче регистрирането в системата става, чрез промяна в изходния код. Поради тази причина смятам след нова година да преразгледам db слоя но системата и да изнеса и тази конфигурация във външен файл. Това би дало възможност лесно да се разработват модули, които не е нужно да са базирани на QT4 или C++. Разбира се, при такъв сценарий няма да могат да се ползват готовите widget-и, освен, ако по някакъв начин не може да експортиран rdcorelib към съответните инструменти, които се използват.

Като финал да кажа и кое налага разработването на template-и и модули. Освен нещата, които за момента седят в svn хранилището има още четири програми, които ще бъдат включени в него. Два модула (за управление на арматурен двор, който е завършен доста отдавна и за управление на бетонопроизводство, който е някъде по средата на своето развитие), една програма за управление на xml файловете с дефинициите на отделните схеми (трябва малко да се пипне преди да я импортна в svn-а) и програма за ДДС дневници (сигурно ще бъде завършена след излизането на QT4.4, тъй като ще си спестя доста излишна работа). Така че, ако видите голямо изсипване на файлове в svn, то да не се притеснявате, че съм се преуморил. Просто ще бъдат неща, които залежават повече от година по диска ми.

Отново за разделното събиране на отпадъци

Мога да разбера хората, които не си изхвърлят боклука разделно, въпреки че имат контейнери за разделно събиране на отпадъци. Все пак е едно усилие в повече да почистваш опаковките и да ги трупаш в различни пликчета или кошчета. Мога да приема и гледната точка на хората, които разбиват контейнерите и измъкват събраните опаковки, най-вече хартия, за да ги предадат на вторични суровини. Все пак трябва да се яде и живее. Но не мога да ги разбера какви са тези олигофрени, които изхвърлят биологични отпадъци в контейнерите за разделно събиране и прецакват цялата идея.