Повод да напиша това е една статия във вестник "168 часа" (снимката горе). Винаги съм смятал, че икономическата журналистика я няма никаква, но това "творение" на споменатия вестник определено може да се конкурира, с който и да е жълт вестник. Хванати са някакви факти изнесени от контекстта. Сложена им е някаква интерпретация направена от пишман икономисти и "разбирачи" като автора на тази статия, които са окичени с безброй титли, но с липса на елементарна логика. След което въпросната теза е присвоена на институции като МВФ (били автори на някакъв таен доклад, муахааа), БНБ (казали са, че левът е поевтинял, но нищо повече) и правителството (външният министър взел да се изказва по икономически становища) и се търси сензация. Както можете да предположите това, че едно евро е равно на три лева е някаква измишлютина на хора, които и хабер си нямат от икономика.
Преди да обясна защо това твърдение е абсурдно, ще кажа какво означава левът да е надценен или подценен. В момента България се намира във валутен борд и един лев е се продава/купува за 0.51 евроцента. Левът е надценен, ако неговата действителна цена е по-ниска от тези 0.51 евроцента (например 0.30 евроцента) и е подценен, ако неговата действителна цена е по-висока от тези 0.51 евроцента (например 0.99 евроцента).
Това, което е безпорен факт и не се отрича от никой, е че инфлацията в България е по-висока от тази в Еврозоната. Съгласно икономическата теория това означава, че действителната цена на лева поевтинява (според различни сметки около 40% от средата на 1997 година). Това е което са казали МВФ и БНБ, но това по никакъв начин не може да се тълкува еднозначно, че лева е надценен. Възможните случаи са следните:
- ако левът в началния период е бил надценен или равен на фиксирания курс, то сега е надценен.
- ако левът в началния период е бил подценен е възможно сега вече да е надценен.
- ако левът в началния период е бил подценен и възможно да остава да бъде подценен.
Какви са мотивите на "разбирачите" да предполагат, че левът е надценен: най-вече растящите дефицити по търговския баланс и текущата сметка на платежния баланс. Това е някакъв косвен признак, който по никакъв начин не може еднозначно да потвърди надценяването. Нещо повече, това е характерен процес наблюдаван в страните от преход и си има съвсем логично обяснение. Българската икономика се нуждае от доста инвестиции за да настигне икономиките от ЕС като стандарт. От друга страна заради ниското ниво на доходите в България не могат да се генерират достатъчно спестявания, които да финансират тези инвестиции. За сметка на това нормата на възвращаемост в България е сравнително висока и този недостиг на спестявания лесно се компенсира от външно финансиране. Резултатът от целия този процес е отварящ се дефицит текущата сметка и в частност търговския баланс, големи входящи потоци по финансовата сметка и нарастване на валутните резерви. През всичките тези години търговският баланс не се е отварял заради слабо нарастване на износа, даже напротив износът през повечето години е растял с двуцифрени темпове в реално изражение, а на високото нарстване на вноса. Ако трябва да се затварят тези дефицити (нещо, което е глупаво да се поставя за самоцел), мерките трябва да са насочени към намаление на обема инвестиции (нещо, което за икономика като България изглежда безсмислено) и увеличаване на спестяванията. Последното е еквивалентно да се намали потреблението, което съчетано с ниския стандарт на живот в България изглежда неприемливо. Нещо повече и двата подхода ще ограничат растежа на българската икономика.
Какво следва от обезценката на лева и запазването на номиналния валутен курс? Директния ефект е, че губим конкурентоспособност, което не означава че не сме достатъчно конкурентоспособни. Освен това трябва да се отбележат няколко неща:
- Динамиката на действителната стойност на лева освен през инфлация може да се смята и по други начини.
- Смятането през инфлация в конкретния случай търпи критики от страна на това, че ценовите индекси не са съпоставими, тъй като са базирани на различни кошници.
- В българската инфлация сериозен принос има вдигането на косвени данъци и либерализацията на административно регулирани отрасли, които са били субсидирани. Както може да се предположи в термините на износ точно тези повишавания директно не влошават конкурентоспособността, тъй като са ориентирани само към вътрешния пазар и съответно не водят до обезценка на лева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар