30 декември 2010

За Facebook и събирането на данни

Все още успявам да стоя далеч от Facebook (за Skype се предадох това лято покрай един проект). Идеята да се регистрирам в сайт, който осмисля живота ми, докато се мъчи да ме профилира, събирайки информация за мен не ми допада много. Това, което обаче ме изненада неприятно, че Facebook знае доста неща за мен и без да съм му потребител.

От време на време някой познат ме кани да се присъединя към Faceebook. В писмата, които ме агитират да се присъединя, има списък с „други хора, които може би познавате във Facebook“. Хората в списъка са най-различни (приятели, колеги, студенти, роднини или просто „виртуални“ познати) и в повечето случаи не се познават помежду си. Някак си абсурдно ми се стори идеята на база профилирането на поканващия да се генерира този списък. Свързващото звено между всички предложени в списъка хора с мен беше кореспонденцията в GMail.

Зачудих се доколко Google продават данни в посока Facebook. Поразпитах моите познати в Google, но бях посрещнат с голямо учудване. Предположиха, че докато хората си проверяват GMail пощата през Facebook, то последният им проверява с какви хора си комуникират. Малко кофти, нали? Моето запитване обаче явно е задействало някакви комуникации между двете компании, тъй като вече като получавам писма с покани за Facebook, списъкът с потенциални познати отсъства. За съжаление това не значи, че кофти практики са преустановени.

27 декември 2010

Какво има на рисунката?

Има едни кубчета предназначени за малки деца. Те съчетават няколко неща, които ги правят доста подходяща покупка.
  1. Пълнежът им е от дунапрен. Съответно са леки и детето може много лесно да ги хваща, мести и играе с тях, без да има риск да се нокаутира с някой ръб.
  2. Има цветни картинки на тях. Цветовете не са много, само четири (син, червен, жълт и зелен). Достатъчно контрастни и различими един от друг, без да натоварва очите на детето. В същото време картинките са прекалено прости и могат да се използват за всякакви игри за обучение на невронните мрежи на децата. Въпроси от сорта на къде е чадърчето, какъв е цветът на обувката, посочи каишката на часовника могат да се практикуват по цял ден.
Проблемът на мен в цялата ситуация е, че има една картинка, която не знам какво е нарисувано. Не претендирам, че на снимката долу съм я показал в правилната ориентация.
Представям си аз как си играем с хлапето, стигаме до нея и се чудя какво да му обясня. Досега предположенията ми са за телевизор, радио и тонколона, но всякакви други идеи са добре дошли.

26 декември 2010

Писъмце от НАП

От НАП са били така любезни да ми пратят писмо, с което ме информират за започването на поредната кампания за подаване на декларации за облагане на доходите на физическите лица.

Нещо, което доста ме зачуди и как да интерпретирам следното изречение:
До 3 януари ще работи и електронната система за подаване на подоходни декларации по Интернет с електронен подпис.
Ако трябва да го интерпретирам директно, то който подал данъчна декларация до 3 януари през Интернет, подал. След това по каналния ред, на хартия. Едва ли от НАП са имали предвид точно това, изпращайки писмото. Най-малкото е глупаво ограничение. От друга страна се чудя, ако едно прессъобщение не могат да напишат като хората, интересно какво ли става с писането на данъчните закони.

10 октомври 2010

АИАП презареждане

През последните 8 години (с изключение на един малък период) работих за АИАП. Като всяка работа си имаше своите вътрешни напрежения, търкания и стресове. Поводи за това най-различни: някой изостава от темпото на другите, планирането на високо ниво е такова, че трябва да свърши феноменално количество работа за кратко време или просто е спусната поредната безсмислена олигофренска задача. Въпреки това ми харесваше. Имаше интересни неща върху, които се работеше, много възможности за развитие, срещи с всякакви интересни хора, а работния колектив, противно на схващанията за държавната администрация, беше готин. Хубаво е да усещаш, че има смисъл от това, което правиш. А удовлетворението, което изпитваш всеки пък, когато твоя принос в дадена работа, е допринесло за нещо на глобално ниво беше незабравимо. Като всяка работа си имаше недостатъци, които не може да промениш, но въпреки това не съм се замислял да я сменям. За съжаление, всичко това свърши. АИАП като структура към Министерство на финансите бе закрита. Административната част от персонала бе уволнена, а експертния персонал (поне на хартия) бе прехвърлен към министерството.

В някакъв смисъл това бе очаквано. При предишното правителство АИАП изгуби облика си. В някакъв смисъл това бе резултат от комбинацията послушен шеф с административно некадърен министър (не мога да ги виня и двамата, тъй като и двамата бяха чужди сред свои). Доста от продуктите, които се правеха, спряха да виждат бял свят, а после и престанаха изобщо да се правят. Най-яркият пример в тази посока е краткосрочната тримесечна прогноза, но нещата не се изчерпват само с това. Всеки един материал трябваше да минава през пресцентъра на министерството, където пък на разни хора хич не им дремеше кога ще дадат зелена светлина. За анализи и прогнози, които са актуални към дадена дата, срокът на публикуване е от значение. Било то, за да си пръв в някаква теза, било то заради променящата се конюнктура и ревизия на данни.

С идването на новото правителство като че ли всички бяхме изпълнени с положителни очаквания. Сигналите бяха такива, че ще можем да работим спокойно. Съответно да възобновим нещата, които бяха занемарени и да върнем облика си в публичното пространство. За съжаление нищо от това не се случи. Причините за това са две.

Първо, през годините АИАП като институция си навлече доста неприятели. От една страна бяха конфликтите с БНБ. Те бяха породени от това, че заради личните амбиции на няколко човека, БНБ искаха колкото се може по-бързо да се въведе еврото в България. Независимо от всички негативи, които (щеше да) изпита икономиката. За постигането на тази цел често срещано явление, беше служители на БНБ да плюят на авторитета си, разправяйки врели некипели пред международни институции (от най-фрапантните, които си спомням, бе за това, че кредитът не стимулирал потреблението). Каквито и да са данните, всичко трябва да се представи с най-розовите очила. Вместо да се признават проблеми и да се коментира доколко има поводи за сериозни притеснения, всичко се отричаше. Когато пък това е невъзможно, се хвърля камък в градината на НСИ доколко качествени са оценките им. В целия този процес на „коректно“ представяне на икономическата ситуация в страната, не са били един или два случаите, когато служители на АИАП са минавали на „приятелски“ инструктаж какво да говорят и какво да не говорят при срещи с международни институции. Разправиите покрай изготвянето на Конвергентната програма на страната винаги са били черешката на тортата.
.
От друга страна бяха „конфликтите“ с неправителствените организации. Особено тези, които заляха публичното пространство с един тон глупости, за да бутнат фискалната политика в посока, която ги устройва (тях лично, а не обществото). На същите тези хора, организация, която има силен аналитичен капацитет, определено им пречеше.

Второ, изборът за министър на финансите на човек, който дълги години не е живял в България и има познания по макроикономика и публични финанси само на хартия, не беше най-доброто, което може да се случи на АИАП в процеса на възвръщане на позициите си. От една страна не му стига капацитета да оцени потенциала, който има в институцията (фактът, че даде на макроикономисти да оценяват клинични пътеки или да правят анализ на ефективност на конкретни инвестиционни проекти е доста показателен). От друга страна хората, които го въведоха в обстановката в страната, бяха сред тези, които предпочитат АИАП да не съществува. Отделно самочувствието, което бе придобил от защитаването на докторат в посредствен американски университет, му пречеше да си комуникира с експертите, които имаше на разположение (не си ли учил в САЩ не ставаш за нищо).

Закриването на АИАП бе част от административна реформа за намаляване на дублиращите се структури. С каквито и добри намерения да е било постлано, стана по възможно най-деструктивния начин. Едно от най-неприятните и демотивиращи неща, които могат да ти се случат, е да научаваш какво ще стане с работата ти от медиите и след това седмица наред да нямаш комуникация с този, който взима решенията..

В началото (октомври 2009) се погълнаха две дирекции в Министерство на финансите за да се тества процеса. Едната от дирекциите така или иначе беше сравнително самостоятелна в АИАП и от оперативна гледна точка беше все тая къде е позиционирана (няколко месеца престоя във финансите и след това се трансферира в Министерки съвет). С другата работата не седеше точно така, което създаде доста сериозни затруднения при изготвянето на миналогодишната Конвергентна програма. Мисля, че повечето хора ангажирани в процеса ще се съгласят, че това беше най-трагичния документ изготвян някога. Много хубаво описание на цели, които не се покриваха от изброените мерки. Всичко това гарнирано с неспазване на структурата зададена от ЕК, поради изрично настояване на голямото добро утро от оттатък голямата вода. Глупостите, които лично Дянков написа и никой не смееше да ги махне, няма да коментирам. Нарушаването на правилата за работа на Министерски съвет при приемането и, също.

В същото време от разни остатъци в министерството бе създадена някаква дирекция, която имаше какви ли не странни функции, с наименование близко до АИАП. За общата публика се подготвяше сцената как има още дублирани структури, които трябва да се слеят.

Втората стъпка по закриването на АИАП бе осъществена чрез преместването и на друго място. Мотивите бяха, че двата етажа, които обитаваше АИАП на Аксаков 31 са необходими на НАП (доколко НАП ще ги ползва предстои да се види, тъй като според клюките цялата сграда ще мине в частно владение и просто това е една от многото стъпки), както и че АИАП ще бъде физически по-близко до Дянков. Правно нямаше кой знае какви проблеми АИАП да освободи тези етажи, но юридическият екип на Дянков не можа да се справи с тази проста задача. Така постановлението на Министерски съвет, което дава тези два етажа на АИАП, бе отменено с решение на Министерски съвет (февруари 2010). В същото време това решение не казваше къде трябва да се настани агенцията и оставяше този въпрос в ръцете на администрацията на министерството. Това, че се отиде в някаква дупка (април 2010), можеше да се преживее, но основната загуба бе, че нямаше място къде да се събираме и да обсъждаме интересни въпроси, да представяме резултати от текущата си работа или да провеждаме вътрешно обучение. Крайният ефект бе, че няколко публикации от тази година бяха стопирани и така и не видяха бял свят, както и стопиране на няколко инициативи за повишаване на квалификацията (един курс по Иконометрия се прекъсна преди най-интересната му част, както и целият процес по запознаване на служителите с принципите на изграждащият се Datawarehouse за статистически данни).

В началото на юни бе взето решението за закриването на АИАП и вливане на експертната част на персонала към Министерство на финансите към създадената в края на 2009 г. дирекция. Умните хора обикновено обмислят всички детайли около дадена трансформация, преди да я предприемат. Очевидно Дянков не е сред тях, тъй като изобщо не го интересуваха детайлите. А те не бяха никак малко. Показателно бе, че оставащите хора, бяха преназначени със задна дата с близо месец закъснение. Или грубо казано ти не знаеш назначен ли си или не, какви са ти отговорностите и какво ще правиш. Дянков не можа да си намери хора за ръководните позиции в трансформирана дирекция. Осем човека от АИАП му отказаха да ръководят целия цирк. Част от дейностите извършвани от общата администрация на АИАП няма кой да ги поеме в рамките на Министерството. Интеграцията в информационната система на финансите започна с два месеца закъснение. Други проблеми тепърва ще излизат наяве. В АИАП имаше абонамент за JSTOR, който ако финансите решат да поддържат, ще се изръсят с доста по-голяма сума, тъй като са по-голяма организация. Ще има и доста забавни моменти със софтуера и библиотеката на АИАП. С други думи административният хаос бе пълен.

Мотивите за закриване на АИАП пред отделните аудитории бяха различни. Пред някои се лансираха съкращаване на разходи от премахване на общата администрация (в медиите Дянков се хвалеше как от това спестявал 2 млн. лева месечно, при положение че годишният бюджет на АИАП е под 1 млн. лева), пред други, че така събирал всичките си аналитици на едно място и ще работят по-добре (на заден план остана това, че основната част на дирекцията гостоприемник бе изселена в друга новосъздадена дирекция), за вътрешна употреба споменаваше как не бил доволен от работата на АИАП и чрез структурни и ръководни промени това щяло да бъде „поправено“. В процеса на „уточняване“ за необходимостта от трансформацията Дянков успя да изговори доста глупости и не случайно ВСИЧКИ му се обидиха. За ръководния състав, в който влизам и аз (към закриването на АИАП ръководих отдела по макроикономическо моделиране) някак си беше логично. Опитите да дава квалификации за неща, за които и идея си няма как са организирани и какво представляват, го направиха смешен в очите на всички. А при напъните да дава примери относно несправяне със задачите, някои хора го приеха доста лично.

В цялата тази ситуация някак си логично основното ядро на АИАП си взе шапката (в това число и целият forecast тим). На Дянков не му и дремеше от това развитие. В министерството (засега) останаха четирима от по-опитните експерти и една сурия хора със стаж в АИАП около половин година. Съответно и без достатъчно натрупан опит. По отношение на писането на анализи за развитието на българската икономика едва ли ще имат сериозни затруднения, но не така седи въпросът с използването на натрупания аналитичен инструментариум. По мои груби оценки половината от знанието и моделите в АИАП е безвъзвратно загубено. И то не защото някой е трил файлове или не е предавал информация. Всичко е предадено и запазено както си е по правилата. Просто няма кой да може да го използва. С другата половина нещата не са по-розови. Макар и оставащите хора да могат криво ляво да ползват, това което са наследили, то са няколко години време преди да могат да го развиват (Ако все още работят за финансите, разбира се. Последното го казвам, защото един от основните мотиви да работиш в АИАП, че може да научиш много от по-опитните колеги, вече го няма). Загубата от пропуснати възможности са също не малко. С моето напускане проектите по изграждане на Datawarehouse за статистическите данни и разработване на макроикономически модели стъпващи на микросимулации чрез многоагентни системи са безвъзвратно загубени.

Хората, които си тръгнахме, сравнително лесно си намерихме работа (аз се захванах с предизвикателства, които са далеч от макроикономиката и поне за сега нямам повод да се оплаквам). Беше ясно че няма как всички да се преместим заедно нанякъде. Това, което сме правили в АИАП е доста специфично, няма (голям) пазар за продаване и съответно е скъпо удоволствие някой да ни наеме като екип. Въпреки че се пръснахме по различни места, решихме че няма да е лошо да поддържаме връзка помежду си, а защо не и форма. Пък, ако нещо изскочи като възможност, като добре сработен отбор да успеем до го поемем. Някак си логично се роди идеята да основем сдружение, което да носи името на закритата агенция. Смятаме, че по този начин ще успеем да запазим духа, който е царил в АИАП, както и да създадем инфраструктура (данни, модели, обмен на виждания и мнения), която да ползваме съвместно. Към момента на основаване на сдружението, членовете му бяха 10 (напук на коментарите, че 2-3 човека са приватизирали АИАП) и сигурно бройката им ще расте с напускането на министерството от още хора. Сигурно има обидени, че не са включени в групата на учредителите. В същото време трябва да се има предвид, че нещата се развиха доста бързо, при спазване на голяма дискретност (за да не ни прави спънки някой), както и че за по-бързо конвергиране на мнения първоначалната група не трябва да е голяма.

Доколкото цялото това мероприятие стартира като дейност за свободното време още не е ясно накъде ще се развият нещата. Всеки има за себе си някаква идея как трябва да изглежда тази структура и с какво да се занимава. Нищо не пречи всички идеи да се реализират паралелно. Доколкото това е некомерсиален проект базиран на няколко принципа, ще можем да бъдем по-истински и искрени отвсякъде. Опитът и образованието биха ни помогнали да окупираме нишата за качествени анализи и количествени сметки. В същото време може да сме полезни на всякакви неправителствени и бизнес организации. Като възможностите за партньорства са от най-различно естество. За сега стартирахме със страница, на която спокойно да можем да изразяваме мнението си. Както и с краткосрочни прогнози за развитието на България, които ще излизат два пъти годишно (следващите са планирани за края на март). Предполагам, че няма да се ограничим с това.

Разбира се, няма да липсват „доброжелатели“ на цялата инициатива. Мога само да им кажа, че не трябваше да изпускат духа от бутилката.

20 август 2010

MySQL оптимизации

Изскочи една задача за оптимизиране на една SQL заявка. Интересно, ако explain-ът минава за 9 минути, за колко ли минава самата заявка?

14 април 2010

Правилните мерки в правилното време

Изказване на Дянков пред Народното събрание относно последните антикризисни мерки:
Беше хубаво тези мерки да са предприети още през есента на 2008 г., когато кризата реално започна. Тогава те щяха да имат по-силен ефект. Кабинетът Станишев обаче избра да си скрие главата под юргана и да не предприеме нищо.
От изказването става ясно, че мерките са закъснели. За това е виновен Станишев. Това, което не става ясно е, като тези мерки са толкова хубави, защо не бяха лансирани в рамките на процедурата за Бюджет 2010, а се налага да се обсъждат шест месеца по-късно. Тогава сигурно щяха да имат по-голям ефект отколкото сега. Явно на някой му е било приятно да стои под юргана със Станишев.

П.С. Сигурно е гот да се плюе по предишните (най-вероятно има и доста основания), но като се има предвид, че ГЕРБ скоро ще направят година управление, то критиките за ненавременни неща, ще са по-скоро критики към самите тях, отколкото към предишните. Колкото до мерките, предполагам, че на всеки му е ясно, че те имат за цел да спасят бюджета, а не толкова икономиката. Ако в края на миналата година не се вършеха фискални глупости, както с изпълнението на Бюджет 2009, така и с планирането на Бюджет 2010, то едва ли щеше да има нужда тепърва да се мислят мерки.

13 април 2010

Ако трябва да увеличим данъците, ще започнем от ...

Според икономическата теория за предпочитане е данъчните приходи да идват от косвени данъци. Обяснението е сравнително просто. Доходът, който се създава в икономиката, може да се използва за финансиране на крайно потребление или за формиране на спестявания. Косвените данъци се начисляват основно върху крайното потребление и частта от дохода, която отива за спестявания практически остава необложена. Обратното, при преките данъци не са прави разграничаване между спестявания и потребление. Когато приходната част в бюджета разчита основно на косвени данъци, това означава, че потреблението се облага релативно повече отколкото спестяванията. Ако дилемите на един икономически агент са между това да похарчи едни пари сега или чрез спестяване да ги увеличи и съответно похарчи в бъдеще, то тази структура на данъците стимулира втората опция. В резултат спестяванията в икономиката се увеличават, което се отразява положително на инвестиционната активност и съответно икономиката може да произвежда повече. Разбира се, тази схема е малко или много идеалистична и в малки отворени икономи като българската нещата могат да бъдат доста по-комплицирани. Въпреки това, ако се погледне данъчната политика през последните десет години, ще се види че има значително намаляване на прякото облагане в България. В контекста на казаните дотук неща това би трябвало да е хубаво нещо, но за съжаление печелившите от намалението бяха ограничен кръг лица (дори и без да се взима предвид въвеждането на единна ставка по ДОД).

На пръв поглед от тези разсъждения изглежда, че ако има възможност да се намаляват данъци, то това трябва да стане по линия на преките данъци и обратно, ако бюджетът има нужда от допълнителни приходи, за да се поддържа фискалната устойчивост, те трябва да дойдат по линия на косвените данъци. В контекста на бюджетната конюнктура, това правило би трябвало максимално благоприятно относно предлагането в икономиката. Както се вижда от действията на сегашното правителство за борба с кризата и закърпване на бюджета имаме намаление на осигурителната вноска с 2 процентни пункта от началото на годината (с цел да се стимулира икономиката) и намерения за повишаване на ставката по ДДС (с цел да се закърпи бюджета). Всичко това е в унисон с формулираното правило.

Това, което се пропуска в цялата картина, е че сегашната икономическа криза в България не се дължи на недостатъчно предлагане (даже напротив, предлагането е повече от достатъчно), а на значително свиване на търсенето. Последното в основната си част е резултат от негативните очаквания на доста от икономическите агенти за бъдещите им доходи. Данните за 2009 показват силен спад в крайното потребление, не чак такова намаление на общия доход в икономиката и значително нарастване на спестяванията. Това позволи и бързо затваряне на дефицита по текущата сметка. Анонсираните от правителството мерки ще подхранят тази тенденция (стимулиране на спестяванията и ограничаване на потреблението), съответно ще намалят допълнително външните дисбаланси в икономиката, но със сигурност няма да се отразят добре на икономическия растеж (заради негативния натиск върху търсенето). В този ред на мисли в сегашната бюджетна ситуация, ако се наложи да се увеличават данъчни ставки, най-добре е да се започне с преките данъци. Да, това ще намали разполагаемия доход на отделните икономически агенти, но така или иначе, ако те очакват това да се случи и съответно са намалили своето потребление, то реализирането на очакванията не би трябвало да се отрази допълнително върху потреблението. Ударът ще го понесат спестяванията. В момента те растат с бързо темпо и се използват за погасяване на задължения към нерезиденти (основно по линия на банковата система). Няма да е болка за умиране, ако тези процеси не случват.

В задачата за събиране на допълнително приходи в бюджета има още няколко неизвестни. От една страна за какви сума става въпрос. Аз лично не очаквам на начислена база дефицитът да мине 3% от БВП (така че не трябва да има притеснения за свръхдефицит и допълнителни спънки за ERM2), но на кешова база не бих се учудил ако достигне и 6%. Ако този дефицит се финансира през фискалния резерв, това (неоснователно) би напрегнало доста хора и съответно ще се търсят и други източници на финансиране. Макар и да е за предпочитане допълнителните приходи да дойдат от преки данъци, техният размер по тази линия има доста силно ограничения отгоре. Това в по-екстремна бюджетна ситуация означава, че без увеличение на ставката по ДДС няма да се мине, но поне необходимостта от увеличение ще е по-малка (в едно от предложениято на правителството се споменаха 22%, но има и не малко слухове, че може да се стигне до 24-25%.). Друго ограничение, което трябва да се има предвид, че увеличението на приходите от някои преки данъци следва с голямо закъснение увеличението на ставките. Ако има необходимост приходите да дойдат колкото се може по-бързо, то увеличението на осигуровките е най-подходящата стартова точка. Още повече, че това би намалило необходимостта от трансфер на централния бюджет към НОИ.

За съжаление от политическа гледна точка едно такова решение е трудно обяснимо (някои хора доста се изхвърлиха за намалението на осигуровките, че даже написаха и смешни статии за аргументация). Особено като се има предвид, че съвсем скоро бяха намалени. Трудно е да си признаеш, че си направил грешка. Но пък и никой не те е карал да си надценяваш приходите в бюджета.

12 април 2010

За Дянков и бюджетната статистика

От Mediapool разбираме схващанията на Дянков за бюджетната статистика на начислена основа:
Той обаче поясни, че това е бюджетната статистика, която се използва в България, но ЕК "използва методология на начислена основа, което означава, ако в някоя година е подписан договор, или в случая, който е новият проблем - анекс, дори и да не е разплатен този анекс или този договор, той влиза в тази година."
В горният цитат лошата новина е, че това не е вярно. На начислена основа се отчитат направените разходи, документирани по съответния ред (да се прави разлика с извършените плащания), а не сключените договори. Ако примерно сключите договор за изграждане на поредния лъч на метрото, може да се очаква, че работата няма да бъде свършена за месец-два, а ще отнеме няколко години (дейностите за втория лъч са планирани за четири години). Съответно в бюджета това няма да се отчете за разход в годината на сключване на договора, а сумите ще бъдат разхвърляни по някакъв начин през целия му период на действие, съгласно графика за извършване и отчитане на работата.

В изказването на Дянков не ми е ясно коя от следните две хипотези е в сила. Дали е убеден в това, което казва (жалко за действащ финансов министър) или просто се мъчи да манипулира обществеността как предишните управляващи са виновни за всички лоши показатели (жалко за претенциите му, че е честен).

11 април 2010

За Дянков, фискалния резерв и ниските лихви

Поредното смешно изказване на Дянков:
Финансовият министър подчерта, че влизането в ERM II, а оттам в еврозоната ще доведе до много положителни неща за българите. "Първо, този фискален резерв, който сега го пазим, веднага ще може да се използва за проекти в инфраструктурата, за социални проекти и т.н. Лихвите веднага ще паднат с 2-3 пункта", обясни той.
Малко наивно е да се мисли, че фискалния резерв се пази заради валутния борд. Активите, които покриват левовете в обращение са извън фискалния резерв. От друга страна причините за поддържане на някакъв фискален резерв ще останат и след заветното влизане в еврозоната. Поради тази причина едва ли някой (не казвам Дянков, защото, когато влезем в еврозоната, едва ли някой ще си спомня за това недоразумение) ще тръгне да го харчи. Отделен е въпросът, че едно такова харчене е свързано с генериране на голям бюджетен дефицит. А това определено няма да се толерира от правилата в ЕС.

По отношение на лихвите Дянков е прав, че веднага ще паднат. Това, което се пропуска, е доколко е хубаво за икономиката. В краткосрочен план може би, в дългосрочен не. За справка може да се види какво става в прасешката група от страни. От теоретична гледа точка равновесния за икономиката лихвен процент е обратнопропорционално свързан със склонността да отделните индивиди да отлагат потреблението си. Това означава, че ако лихвите в страната са устойчиво по-ниски спрямо равновесните, ще се наблюдава силно вътрешно търсене и устойчиво външно задлъжняване на икономиката, което няма да доведе до устойчиво икономическо развитие. С други думи казано е необходимо икономиката на страната да се доближи като структура до страните в еврозоната и тогава да се мисли за влизане в нея.

13 февруари 2010

Бюджетното салдо

Концепцията за бюджетно салдо в едно домакинство на пръв поглед изглежда доста проста. Това е разликата между приходите и разходите. Ако приходите ни са повече от разходите се казва, че бюджетът ни е на излишък. Съответната сума може да я държим в брой в джоба си, да я оставим някъде на депозит, да погасим някакви наши задължения, да кредитираме някой познат, а защо и да не я инвестираме на борсата. Обратно, ако разходите са повече от приходите, бюджетът е на дефицит, който съответно трябва да се финансира по някакъв начин. Може да използваме част от спестяванията си или да помолим някой да ни кредитира.

Усложненията настъпват, когато се опитваме да разберем кое е разход и кое е приход. Съвсем интуитивния подход е да се гледат паричните потоци. Входящите са приходи, а изходящите разходи. За съжаление това не коректно. Ето и няколко примера. Когато финансираме дадена покупка със заем, защото нямаме средства да си я купим без заем, съвсем естествено заемът не е приход (нищо че Александър Томов е на друго мнение), а финансираща операция на получения дефицит в семейния бюджет. Аналогично, когато плащаме вноските си по този заем, само лихвите се броят за разход, а погасяването на главницата също се класифицира като финансираща операция, макар и с обратен знак. При използването на по-сложни финансови инструменти нещата могат да станат и доста по-комплицирани.

Макар човек, въоръжен с необходимото образование, да успее да изчисти финансовите операции от входящите и изходящи парични потоци, то това, което остава пак не е коректно да бъде измерител на приходи или разходи. Причината е, че може да има разлика във времето между действието, което генерира приход или разход, и извършването на съответното плащане. Най-тривиалните примери са свързани с получаването на заплати и плащането на комунални услуги. Обикновено хората си получават трудовото възнаграждение за даден месец в началото на следващия (когато е възможно и вече да са безработни) или плащат сметките за ток, вода и парно, след като е отчетено точно колко са потребили. Принципно, ако тези потоци са стабилни във времето, то разликата между отчитането на приходите и разходите на база извършени плащания (касов подход) и този на база извършени действия (начислен подход) не би трябвало да е значима. За съжаление това не винаги е така, особено в ситуация като настоящата криза.

Поради някакви причини работодателят ви може да забави изплащането на последното ви възнаграждение (все пак криза е), което не значи, че вие не сте регистрирали съответния приход. Просто автоматично сте кредитирали работодателя си, което се брои за финансираща операция, но на касова база нищо не се е променило. Съответно, ако поради това забавяне, не можете да си платите сметката за парното и водата, това не значи, че не сте направили съответните разходи. Просто съответната фирма ви е кредитирала. От една страна звучи сложно, а от друга изглежда „забавно“. Забавната част става пълна, когато не извършите в срок плащанията си, макар и да имате достатъчно спестявания под формата на финансови активи, които да покрият тези разходи. В това едва ли винаги трябва да се търси някаква злонамереност. Просто спестяванията ви може да не са достатъчно ликвидни. Едва ли бихте прекратили депозита си, няколко седмици преди падежа и така да загубите лихвите по него или пък да продавате акции на фирми, когато цената им се е сринала. Разбира се, за да не изпадате в такава кофти ситуация е желателно да се поддържа някакво ниво на ликвидност за финансиране на разходи в екстремна ситуация. Звучи логично, нали?

Колкото и логично да ви изглежда всичко това, изглежда хората, които взимат решенията в Министерство на финансите са на друго мнение. Според тази новина бюджетът на България за 2009г. на касова база е завършил на 530 млн. лева дефицит. В същото време от публикуваната Конвергентна програма за 2009-2012 разбираме, че очакванията на правителството (до колко са реалистични е отделен въпрос) за дефицит на начислена база са от порядъка на 1.3 млрд. лева. Във фискалният резерв (спестяванията на правителството под формата на депозити) има достатъчно средства за погасяване на разликата, но поради някакви причини това не се прави. Това до колко вреди на икономиката няма да коментирам. За сметка на това, от тази новина разбираме, че депозитите там така се преструктурират, че възможностите за реакция на правителството в случай на нужда се ограничават значително. И всичко това заради някакви си 10 млн. лева в повече на година. Както се казва евтини сме на брашното и скъпи на триците.

29 януари 2010

За намаление на ставката по ДДС

Принципно имам известни съмнения, че Дянков ще успее да намали процента на осигуровките с 5 процентни пункта в рамките на мандата, но не е невъзможно. Но нещо, което съм абсолютно сигурен е че ДДС няма да стане 16% в края на мандата. Нещо повече, силно съм скептичен, че ще го намалят на 18% догодина. Не мога да ги разбера хората, при положение, че при изпълнението и на бюджета за 2010 се оправдават с тежкото наследство на предходното правителство и не е ясно на какъв дефицит ще се завърши, защо трябва да се изхвърлят с някакви бомбастични изказвания. Но както се казва: експериментът продължава. Да живее приемането ни в еврозоната!

28 януари 2010

Как да не се регистрираме по ДДС

Гледам последните промени в закона за ДДС в частта регистрация и малко ми е трудно да схвана логиката на тези, които са ги предложили. Като че ли хипотезата е, че регистрацията по ДДС от гледна точка на фирмите е някаква привилегия и ако те искат да бъдат регистрирани, то трябва да отговарят на някакви условия. Пропуска се факта, че не всички фирми смятат регистрацията по ДДС за привилегия, но понеже подлежат на задължителна регистрация, нямат избор. Това вече не е така.

Малко текстове от закона по ДДС:
Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
......................................
(8) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
Да видим и изключенията.
Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
Ако при неспазване на първите три точки най-вероятно подлежите на някакви санкции по ДОПК, то по последните две, които са въведени от скоро, това не е така. Предпоследната точка е доста неясно написана, но поне аз я разбирам така – ако публичните задължения са на стойност по-голяма от капитала на фирмата, то могат да ви дерегистрират или откажат регистрация. Имайки предвид, че минимално изисквания капитал за ООД е два лева, то това условие доста лесно се активира. При последното условие е съвсем очевидно какво (не) трябва да се прави. Разбира се, това, че ги нарушавате, не ви гарантира задействане на чл. 176. От друга страна не бива да се забравя, че при ДДС измамите винаги има замесен някой от приходната администрация. Така че, когато става въпрос за „бизнес“, все ще се намери някой надежден „партньор“. Приложенията на тази вратичка предполагам са не малко, но нещо, при което може да се получи добра скалируемост и съответно печалба, са вътрешно общностните сделки.

21 януари 2010

Лансирането на Илиян Михов

Изпитвам някакво задоволство от лансирането на Илиян Михов за член на правителството. Честно казано, в сегашния му състав липсват макроикономисти. В контекста на приемане на България в ERM2 и стимулиране на икономическото развитие на страната, едва ли премиерът може да си позволи такава липса. Дянков може да има много референции към своите статии, което да го подрежда в челото на някакви икономически класации, но и самият той си признава, че не е макроикономист. Това от своя страна означава, че позицията му на финансов министър не е много удачна. В същото време като че ли стихията са му секторните политики, като образование, здравеопазване и енергетика. В тази връзка лично аз си мисля, че влизайки в правителството е най-удачно Михов да поеме Министерство на финансите, а Дянков да си гони реформите по другите министерства. Дали Борисов е на същото мнение, предстои да видим.

03 януари 2010

Рестартиране

Днес е последният почивен ден от новогодишната серия. За тези като мен, които са взели отпуска между Коледа и Нова година, това е последен ден от една не лоша ваканция. Не знам до колко съм успял да си почина, но за сметка на това си повиших уменията в излежаването до късно и яденето на корем. Те от своя страна бяха съчетани с научаване на времената на излъчване на доста сериали. И представа си нямах колко бързо лети времето като редуваш гледане на „Семейство Симпсън“, „Малкълм“, „Криминални уравнения“, „Убийства в Мидсъмър“, „Случаите на Поаро“ и „Доктор Хаус“. Сигурно изглежда странно, че по такъв начин съм си губил времето (е, посетихме и една дузина роднини), но някак си имах нужда от някаква форма на мързел.

Последната половин година ми беше доста натоварено. От една страна в работата беше гърч. Вертикалните комуникации съвсем се счупиха, което от своя страна породи странна приоритизация и не малко сериозни задачи от днес за вчера. Липсата на обратна връзка пък доведе до още по-странни неща. Имаше моменти, в които бяха ясни само крайните срокове, но не и какво, кой и по какъв начин да свърши нещата. В същото време се сдобих с нови отговорности. Някои временно поради закърпване на дупки, други за постоянно. Трябваше да се разтоваря от стари такива, но предаването на щафетата е процес, който не е ясно още колко време ще продължи. В този контекст някак си не беше странно, че имаше периоди, през които бях по 11-12 часа на работа.

Малкото останало свободно време беше запълнено с други офанзиви. Някои необходими (смяна на стара дограма, шпакловане и боядисване), други неприятни (в средата на лятото се озовах с неправомерно блокирани сметки) и трети покрай организация на разни събития. Някак си логично не ми остана време да пиша много в блога. Не че нямаше за какво. Постовете, които се появиха, бяха основно за икономика и политика. Не че ми харесва блогът да се превръща в тематично икономичен, но може би това са нещата, които са ме дразнили през последната една година. Някъде на заден план останаха положителните емоции от пътувания наляво и надясно или всякакви други неща, които са ми се въртели из главата.

Гледайки назад към изминалата година ми е трудно да кажа дали съм доволен от нея. Имаше доста хубави събития, но също така и негативни. Имаше и неща, които съчетаваха и двете едновременно (няма угодия и това си е). Гледайки напред в настоящата година знам, че ще е трудна. Доста по-трудна от предходната. И причината за това няма да е свързана с финансови или икономически кризи, а просто, че списъкът с неща за вършене и цели за постигане е дълъг. Това предполага добра концентрация и поддържане на високи обороти. Мога само да се надявам, че няма да ми свършат батериите по средата на годината, тъй като до следващата Коледа едва ли ще ми се отвори сериозен прозорец за презареждане.

Мдааа. Хубаво нещо беше мързелът. От утре всичко ще е по старому.