Честита национализация

След промените в пенсионното осигуряване, гласувани вчера, може спокойно да се приеме, че вторият стълб за осигуряване е зачеркнат. Твърденията, че това се прави заради хората и им се дава право на избор, са меко казано смешни и само наивници биха им се вързали. На практика, това което е прието, че парите отиват в НОИ, но имаш право да си ги запазиш във фонда. Само че предвид кратките срокове за упражняване на това „право“, то има цена и то доста висока. В моя случай, разходите, които ще трябва да направя биха ми излезнали колкото годишната доходност. За хората, които се намират в чужбина по една или друга причина през това време, упражняването на това право, ще стане икономически неизгодно. За мен тази поправка и на това разчита, че доста от хората или няма да са заинтересовани или няма да могат да упражнят „правото“ си на избор. За сметка на това, прехвърлянето на голяма сума пари от фондовете към НОИ, доста ще натисне цените на активите, определено ще прецака хората, които остават във втория стълб. Разбира се, то ще даде възможност на хора с доста финансов ресурс, да направят добри пари. Мисля, че това обяснява и защо се бърза толкова с тази поправка и се прави в нарушение на всякакви административни и морални правила. Ясно е КОЙ покрай далаверата с КТБ гушна едни пари и сега иска да ги мултиплицира, а пък на ГЕРБ им трябва финансов ресурс в бюджета, чрез който пък да могат да се похвалят какво са направили, както и да облажат някои обръчи.

За мен в решението за поправката, няма нищо принципно и просто потвърждава модела на управление от миналата година. Много се надявам президентът да наложи вето, както и Горанов да вземат да го сменят. Интересно ми е реформаторите, претендиращи, че вкарват нов морал в политиката, дали ще останат в правителството. Аз на тяхно място бих напуснал веднага.  

ГЕРБ срещу майките 2

Предложението на Бойко Борисов към майките, осветено с малко повече детайли в тази статия на Дневник, е добра илюстрация за това, че демографията не е сред приоритетите на ГЕРБ. Ако трябва да говорим с цифри, офертата е всички майки да получават по-малко пари за майчинство, без да има нищо в замяна (детските градини не се строят с пари на НОИ, а вноските към НОИ не се променят). Най-малко засегнати са майките, които почти не са работили или си осигуряват на минимума. За целият период на майчинството ще получат грубо 1000 лева по-малко. Най-силно засегнати са майките осигуряващи се на максималния осигурителен доход. За тях офертата е да получат с около 6000 лева по-малко. Всички останали са между тези две граници. Майките, взимащи около средната за страната заплата, ще получат около 3000 лева по-малко.

Ако ГЕРБ смятат да намаляват периода на майчинските, то трябва да го правят за сметка на увеличаване на периода за изплащане на обезщетения близки до заплатата, както и да намалят периода, който се използва за пресмятане на размера на обезщетението. Последното е особено важно, ако искат да стимулират раждането на повече от едно дете. В момента има казуси, как майчинските за второто дете за 2-3 пъти по-ниски от майчинските за първото дете, без майката да си е сменяла работата или да има сериозни промени в заплатата.

За данъка върху лихвите

С въвеждането на данък върху лихвите от депозити ГЕРБ са на път да свършат една от най-големите глупости в своето управление. Като се има предвид, колко много глупости направиха, това е сериозно признание. Аргументите за въвеждането му обаче къртят всякакви мивки: 

• Изравнявал се режима на облагане на физически и юридически лица. Дрън-дрън глупости. Просто физическите лица ще се пренасочват към друг тип спестовни инструменти. Най-вероятно банките ще им помогнат в избора.
• Данъкът ще стимулира инвестициите. Трябва да си много тъп, за да застанеш зад такова твърдение. По-плашещото в него е, че неявно стои целенасочено желания да се изтеглят пари от банките при положение, че банковите кредити са основен източник за финансиране на инвестиции. Таман банковата статистика се оправи от глупостите, които БНБ натвори преди няколко години и сега отново ще почнат да хвърчат едни странни потоци.
• Така било и в другите страни. Много хубав аргумент, но когато тръгнеш да го използваш, не трябва да се ограничаваш само до този данък. Хубаво е да се напомни на управляващите, че в повечето страни има диференцирана ставка по ДДС и доста неща от първа необходимост или насърчаващи развитието на хората са с нулеви или доста ниски ставки.

Пенсионна реформа по Дянковски

След като бастиса икономиката, Дянков е на път да се разправи и със пенсионната система. В момента се прекарва по тъч линията едно предложение за вдигане на възрастта за пенсиониране, което освен, че има доста странна аргументация, ще има и кофти реализация. Законността нямам намерение да я коментирам, защото ГЕРБ е над тези неща.

Аргументацията. Формално мотивите са, че доста от хората продължават да работят и след навършване на пенсионна възраст. Следователно щом хората искат да работят, защо не вдигнем възрастта? В тези разсъждения това, което остава на заден план е, че освен да навършиш пенсионна възраст ти трябва и осигурителен стаж. Съответно, ако последния не достига е ясно че трябва да се поработи още малко. Неформално мотивите се свеждат до това, че след като си бил умен да си прецакаш приходите, за да си избършеш задника трябва да отрежеш разходите. Накрая пак го отнасят пенсионерите. Кодекса за социално осигуряване отдавна има само пожелателни разпоредби.

Изобщо не искам да коментирам дали държавата трябва да е социална или не, но е хубаво тези, които са на власт съвсем ясно да кажат каква политика смятат, че трябва да се провеждат. Да кажат, че смятат, че държавата е прекалено социална. Съответно, че някои групи от населението се облагодетелствани повече от колкото трябва, съответно ще духат супата и да се оправят както намерят за добре. Фактът, че липсва дебат е доста смущаващ.

Реализацията. Вдигането на възрастта за пенсиониране е неизбежно, само че този инструмент е желателно да се използва малко след 2020 година, когато ще има значително намаляване на работната сила. Тогава с такава мярка хем ще се закрепи предлагането на труд, хем няма да се натовари чак толкова много пенсионната система от поредната излизаща от работната сила baby-boom вълна. Ефектите от увеличаването на възрастта са доста силни, но понеже Дянков очевидно работи с доста къс хоризонт, май предпочита да опука всички патрони, пък който трябва да спасява положението след 10 години да му мисли. Нищо чудно тогава да си говорим за пенсиониране на 70 години. Не че в разни други страни пенсионната възраст не се запътила натам, но и продължителността на живота е с около 5-6 години по-висока от българската. Разбира се, възможно е Дянков да знае нещо, което всички останали простосмъртни дори и не подозират. Все имам чувството, че се подготвя някаква страхотна 2 в 1 комбинация, в която чрез здравна реформа се решават пенсионни проблеми.

Трябва да се отбележи, че вдигането на възрастта за пенсиониране с такова темпо (с една година за една година) е доста стряскащо. При предишното увеличаване на възрастта реализацията беше с 6 месеца за една година. Дори тогава, това бе смятано за доста драстично. Може би всички трябва да се радваме, че Дянков не е решил да прави още по-драстични увеличениия.

Фокусът върху разходната част в бюджета, някак си остава на заден план ефектите върху пазара на труда. Очевидно ще кретаме с двуцифрена безработица още няколко години с всичките последващи ефекти върху заплащането. Със сигурност икономиката не се нуждае от такъв стимул, защото след една година като се отворят трудовите пазари на по-богатите страни членки на ЕС по-мобилното и квалифицирано население може да предпочете едно светло бъдеще, за което ГЕРБ още не може да формулира мерки как да го постигне.

Бюджетното салдо

Концепцията за бюджетно салдо в едно домакинство на пръв поглед изглежда доста проста. Това е разликата между приходите и разходите. Ако приходите ни са повече от разходите се казва, че бюджетът ни е на излишък. Съответната сума може да я държим в брой в джоба си, да я оставим някъде на депозит, да погасим някакви наши задължения, да кредитираме някой познат, а защо и да не я инвестираме на борсата. Обратно, ако разходите са повече от приходите, бюджетът е на дефицит, който съответно трябва да се финансира по някакъв начин. Може да използваме част от спестяванията си или да помолим някой да ни кредитира.

Усложненията настъпват, когато се опитваме да разберем кое е разход и кое е приход. Съвсем интуитивния подход е да се гледат паричните потоци. Входящите са приходи, а изходящите разходи. За съжаление това не коректно. Ето и няколко примера. Когато финансираме дадена покупка със заем, защото нямаме средства да си я купим без заем, съвсем естествено заемът не е приход (нищо че Александър Томов е на друго мнение), а финансираща операция на получения дефицит в семейния бюджет. Аналогично, когато плащаме вноските си по този заем, само лихвите се броят за разход, а погасяването на главницата също се класифицира като финансираща операция, макар и с обратен знак. При използването на по-сложни финансови инструменти нещата могат да станат и доста по-комплицирани.

Макар човек, въоръжен с необходимото образование, да успее да изчисти финансовите операции от входящите и изходящи парични потоци, то това, което остава пак не е коректно да бъде измерител на приходи или разходи. Причината е, че може да има разлика във времето между действието, което генерира приход или разход, и извършването на съответното плащане. Най-тривиалните примери са свързани с получаването на заплати и плащането на комунални услуги. Обикновено хората си получават трудовото възнаграждение за даден месец в началото на следващия (когато е възможно и вече да са безработни) или плащат сметките за ток, вода и парно, след като е отчетено точно колко са потребили. Принципно, ако тези потоци са стабилни във времето, то разликата между отчитането на приходите и разходите на база извършени плащания (касов подход) и този на база извършени действия (начислен подход) не би трябвало да е значима. За съжаление това не винаги е така, особено в ситуация като настоящата криза.

Поради някакви причини работодателят ви може да забави изплащането на последното ви възнаграждение (все пак криза е), което не значи, че вие не сте регистрирали съответния приход. Просто автоматично сте кредитирали работодателя си, което се брои за финансираща операция, но на касова база нищо не се е променило. Съответно, ако поради това забавяне, не можете да си платите сметката за парното и водата, това не значи, че не сте направили съответните разходи. Просто съответната фирма ви е кредитирала. От една страна звучи сложно, а от друга изглежда „забавно“. Забавната част става пълна, когато не извършите в срок плащанията си, макар и да имате достатъчно спестявания под формата на финансови активи, които да покрият тези разходи. В това едва ли винаги трябва да се търси някаква злонамереност. Просто спестяванията ви може да не са достатъчно ликвидни. Едва ли бихте прекратили депозита си, няколко седмици преди падежа и така да загубите лихвите по него или пък да продавате акции на фирми, когато цената им се е сринала. Разбира се, за да не изпадате в такава кофти ситуация е желателно да се поддържа някакво ниво на ликвидност за финансиране на разходи в екстремна ситуация. Звучи логично, нали?

Колкото и логично да ви изглежда всичко това, изглежда хората, които взимат решенията в Министерство на финансите са на друго мнение. Според тази новина бюджетът на България за 2009г. на касова база е завършил на 530 млн. лева дефицит. В същото време от публикуваната Конвергентна програма за 2009-2012 разбираме, че очакванията на правителството (до колко са реалистични е отделен въпрос) за дефицит на начислена база са от порядъка на 1.3 млрд. лева. Във фискалният резерв (спестяванията на правителството под формата на депозити) има достатъчно средства за погасяване на разликата, но поради някакви причини това не се прави. Това до колко вреди на икономиката няма да коментирам. За сметка на това, от тази новина разбираме, че депозитите там така се преструктурират, че възможностите за реакция на правителството в случай на нужда се ограничават значително. И всичко това заради някакви си 10 млн. лева в повече на година. Както се казва евтини сме на брашното и скъпи на триците.

1984

Допускането на грешки е неизбежно. Не е приятно, но по този начин трупаме опит и избягваме повтарянето им в бъдеще. Проблем възниква, когато си мислим, че сме над нещата и поради разни причини не смеем да си признаем грешките или откажем да се поправим. Върхът на нахалството е, когато демонстрирайки „своята правота”, ги повтаряме целенасочено. В тази връзка нещо, което е толкова арогантно, че е трудно да го възприема, за да се възмутя е разказано тук и тук. Явно силовото министерство може да действа единствено и само силово. Пожелавам си болшинството от българи да не е като тях и през лятото да поправи грешката, която е допуснало преди четири години.

Кризисен PR

Последните няколко седмици България се тресе от голям скандал свързан с МВР. Едва ли са много хората, които смятат, че Румен Петков трябва да остане министър, но БСП се мъчат да си правят политическо харакири. Някакви леви политици ни обясняват как министъра трябвало да остане за да се започнат реформите, но от тази статия в Дневник е ясно за какво е цялата борба:

Президентът предупреди, че трябва да се вземат мерки, които да ограничат критиките и не биха допуснали да бъде наложени санкции на България с юнския доклад на Европейската комисия.

Често се сблъсквам с поведение на хора, които вместо да си признаят за проблемите и да мислят как да се борят с тях, убеждават околните, че нищо страшно не се е случило, но това преминава границите, до които съм свикнал.

Отново за разделното събиране на отпадъци

Мога да разбера хората, които не си изхвърлят боклука разделно, въпреки че имат контейнери за разделно събиране на отпадъци. Все пак е едно усилие в повече да почистваш опаковките и да ги трупаш в различни пликчета или кошчета. Мога да приема и гледната точка на хората, които разбиват контейнерите и измъкват събраните опаковки, най-вече хартия, за да ги предадат на вторични суровини. Все пак трябва да се яде и живее. Но не мога да ги разбера какви са тези олигофрени, които изхвърлят биологични отпадъци в контейнерите за разделно събиране и прецакват цялата идея.

Общината и велосипедните алеи

Този постинг е провокиран от едно хубаво събитие – фотографската изложба на Ян Артюс-Бертран “Земята отвисоко”. Изложбата сама по себе си е хубава, но показва и какво е отношението на общината към велосипедистите, а именно – “не сте ми интересни”. Ако общината беше загрижена за велосипеда, като средство за транспорт, то едва ли щеше да даде разрешение изложбата да бъде разположена върху велосипедна алея. Ако нещо такова се беше случило в Холандия, цялата тази навалица на снимката горе щеше да се реди пред лекарските кабинети.

Аз не се придвижвам с велосипед на работа. Разстоянието, което трябва да изминавам, за моите разбирания е голямо, а честно казано би ме мързяло. Въпреки това се дразня на двуличието на общината по отношение на велосипедистите. Едно е да правиш PR акции как си направил велосипедни алеи .... в парка и си начертал някакви ленти около НДК (които или се използват като място за игра на малки деца или правят труден живота на пешеходците, ако не трябва да минават през тях), а съвсем друго е да имаш ясна визия какво трябва да се направи. Както е показано на снимката по-долу (от Берлин), най-лесно, а и най-евтино, е да се отдели една малка лента от пътното платно и където е необходимо да се преправят светофарните уредби. А когато се мине критичната маса от велосипедисти, да се изградят и специални алеи.

Паркирането в парка

В последно време автомобилите в България по една или друга причина се увеличат с бесни темпове. Освен за транспорт до родното място, пазаруване от магазин (винаги съм се чудил що за кретен трябва да си, че спортна кола за не знам си колко кинти да я товариш със сумати пазарски торби от Била или Хит) и ходене на работа (явно е проява на някакъв социален статус, аналогичен на пушенето на цигари в училище, да опукаш 300 лева за гориво на месец, но да не може да дадеш още толкова за паркиране) явно излиза на мода ползването на кола и при разходките в парка. Интересно ми е, като човек си прави кросчето в парка и на някоя пресечка се срещне с някое джипче дали принципно е с предимство или само ако е дясностоящ?

Паркирането по спирките

Софийският шофьор (нямам наблюдение за останалите) е идеала ми за егоизъм. На горната снимка е показана една доста интересна ситуация, на която станах свидетел докато чаках автобус на съответната спирка. На автобусни спирки е забранено паркирането, а спирането е разрешено само в случай на слизане или качване на пътници и то ако не се пречи на обществения транспорт. На някои от спирките (като горната) има уширение на пътното платно, така че автобусите да спират в него и да не затрудняват движението по улицата поради престоя си. Тъй като повечето шофьори не са чели Закона за движение по пътищата, то някак си логично интерпретират тези уширения като удобно място за краткосрочни престои от по 10-20 минути. Това, че заради тях автобусите задръстват улиците или чакащите на спирката хора имат затруднения да се качат на автобусите е нещо маловажно.

В горната ситуация има още един забавен елемент. Зад спирката има строителен обект и достъпът до него се извършва през спирката. Зеленият автомобил е спрял точно пред мястото, от където става заходът към него и товарният камион не може да мине (отделен е въпросът, че принципно камионът не трябва да минава от там, тъй като плочките на спирката се прецакват). Докато разните му работници се чудят какво да правят с колата, камионът е паркиран от една страна на спирка, а от друга страна така, че запушва едната лента на булеварда. Тъй като колата беше оставена на скорост и с вдигната ръчна спирачка работниците не можаха да я избутат и добре че собственикът и се появи сравнително скоро иначе щеше да види как бригада роми му я отнася на някъде.

ТНТМ-то в градския транспорт

За шофьорите от градския транспорт предната врата е някаква свещена крава. Дотолкова се е развил култът към нея, че някои могат да ти дръпнат едно конско само поради факта, че си се подпрял на нея. Други за да си пазят личното пространство от пътниците просто не я отварят (не става въпрос само за частта съответстваща на водача). Явно тези традиции трудно се нарушават и в някаква степен са се пренесли и върху новите малки автобуси, където и двете секции на първата врата са за пътници. На някои рейсове съм виждал как шофьора, бивайки голям техничар, е направил така че да се отваря само едното крило и при нужда с бутонче да се отваря и другото. Обаче шофьорът на автобуса на снимката горе направо е избил рибата по селяния. Чисто механично спира отварянето на вратата, като я е застопорил. Да оставим настрана това как прицаква механизма за отваряне на вратите. Интересно ми е, ако утре реши да се качи някой инвалид с количка какво ще направи шофьорът.

Образцово паркиране

От днес отварям още една категория в блога, която се казва “Селянии”. В нея смятам да слагам снимки на нещата, които ежедневно ме дразнят. Тъй като фотоапарата ми е обемен, това беше една от причините като си купувам GSM да държа да е с камера.

На горната снимка е даден автомобилът на водач, който успешно е покрил листовките за шофиране в центъра на София. Това, че е спрял за малко (но доста повече от 20 минути) за да си свърши някаква работа в близката административна сграда едва ли може да служи за оправдание, защото на 50 метра и в двете посоки на улицата има сини зони, които са предвидени точно за такива цели.