AI технологиите вече не променят само начина, по който работим, а и начина, по който се създава изкуство. Особено видимо това се случва в музиката. Днес дори хора без професионална музикална подготовка могат с помощта на AI да създават професионално звучащи записи. Това поражда ожесточен спор.
От една страна стоят хората, според които няма значение как е създадена една песен. Ако тя предизвиква емоция, вдъхновява или докосва слушателя, тя изпълнява същата функция като всяко друго музикално произведение. Според тях AI е просто поредният инструмент – както някога са били синтезаторите, семплите или Auto-Tune. Освен това AI значително намалява бариерата за навлизане и позволява на много повече хора да реализират музикалните си идеи.
Другата страна възразява, че изкуството не е просто краен резултат. То е човешка комуникация. Когато слушаме песен, ние чуваме нечий живот, нечии преживявания и намерения. AI няма собствена история, която да разказва. Добавят се и практическите опасения – огромното количество генерирана музика, проблемите с авторските права и рискът човешките изпълнители постепенно да бъдат изместени от по-евтини AI алтернативи.
В крайна сметка спорът не е дали AI може да прави музика. Спорът е какво всъщност ценим, когато слушаме музика. Но според мен и двете страни пропускат един друг въпрос. Не какво е музика. А как AI ще промени музикалния бизнес.
Историята сякаш вече се е случвала
На пръв поглед отговорът изглежда очевиден. Преди около 150 години индустриализацията коренно променя начина, по който се произвеждат стоки. Фабриките започват да произвеждат по-евтино, по-бързо и в огромни количества. Голям брой занаятчии губят пазара си. Занаятите не изчезват, но остават в нишата на бутиковите и авторските изделия.
Ако направим аналогия с музиката, бъдещето изглежда почти предрешено. AI се превръща във фабриката. Човешките музиканти остават занаятчиите. Записаната музика се превръща в масово производство, а човешкото творчество оцелява единствено като скъп, нишов продукт. Ако се ограничим до тази историческа аналогия, няма особени основания за оптимизъм.
Само че има един проблем. Тази аналогия предполага, че музикалният бизнес днес работи по същия начин, както преди. А той не работи така.
Истинската промяна се случи много по-рано
Всъщност най-голямата революция в музиката не започна с AI. Тя започна с пиратството, а след това беше завършена от стрийминг платформите.
Преди двадесет-тридесет години моделът беше сравнително прост. Записваш албум. Продаваш албума. Концертите подпомагат продажбите. Записът беше продуктът.
Днес ситуацията е почти обърната. Песните все по-често са начин хората да открият даден изпълнител. Основните приходи идват от концертите, мърчандайза и общността около артиста. Записът вече не е крайната цел. Той е входната врата. Именно тук AI може да промени правилата по съвсем различен начин.
Ако цената за създаване на професионално звучащ запис спадне почти до нула, бариерата за навлизане в музикалния бизнес също ще спадне драматично. Много талантливи хора, които досега никога не са достигали до публика, ще могат да го направят.
Разбира се, това няма да направи всички успешни. Но и никога не е било така. Социалните мрежи са добър пример. Преди телевизиите решаваха кой ще стане известен. Днес всеки може да качи видео. Повечето хора никога няма да станат популярни. Но милиони получиха шанс, който преди това изобщо не съществуваше. Възможно е AI да направи нещо подобно и за музиката.
Къде всъщност ще бъде стойността?
Когато цената на един продукт пада почти до нула, стойността почти винаги се измества другаде. Това според мен е ключът към цялата история. Ако записът стане евтин и лесен за създаване, той постепенно ще престане да бъде основното конкурентно предимство.
Стойността ще започне да се премества към неща, които трудно могат да бъдат копирани:
- живото изпълнение;
- харизмата;
- доверието;
- връзката с публиката;
- историята зад артиста;
- общността около него.
Това е и причината да мисля, че аналогията с индустриализацията е полезна, но не е достатъчна. Фабриките променят свят, в който произведената стока е основният източник на стойност.
Музиката вече все повече прилича на свят, в който записът е само началото на отношенията между артиста и неговата публика. Възможно е AI действително да обезцени записаната музика. Но това съвсем не означава, че ще обезцени музикантите. Напротив.
Ако записът стане най-евтиният ресурс в музикалната индустрия, най-ценният ресурс може да стане човекът зад него. И ако това се случи, AI няма просто да промени начина, по който се прави музика. Ще промени начина, по който оценяваме музикантите.
