30 май 2006

Видео камерите на МВР

Преди около два месеца на възлови кръстовища в София бяха поставени камери за постоянно видео наблюдение. Това действие бе предприето като мярка за борба с уличната престъпност и следене на пътните нарушители, но предизвика доста дискусии в интернет пространството. От една страна хората се притесняват, че така им се нарушава личното пространство и тяхната неприкосновеност, но от друга трябва да се прави баланс между свобода и сигурност. Изказаха се и критични мнения по отношение на икономическата обосновка на цялото мероприятие. Необходимо ли е било да се слагат толкова камери (наистина са страшно много), не може ли същия контрол да се прави с по-малък брой и като цяло не са ли се похарчили повече пари, отколкото е било необходимо?

Тъй като се написа доста по горните теми, аз не смятам да ги разглеждам. Обаче въпроса който ме вълнува е работи ли изобщо системата? В началото на април журналисти от Нова Телевизия поставиха съмнителен пакет около Президентството, точно в полезрението на една от камерите и няколко часа не бяха предприети никакви мерки за неговото отстраняване. Трябваше журналистите да се обадят в МВР и за съобщят за тяхното действие, че да стане нещо. Последните две-три седмици като се разхождам из центъра ми направи впечатление, че някои камери не са позиционирани така както бяха първоначално и това тяхно ново положение като че ли става перманентно. Ето го и моя фото репортаж.

Камерите пред единия от изходите в подлеза на кръстовището пред Ректората. Както може да се види на снимките двете камери са се “разфокусирали” нещо и вместо да следят минаващите през подлеза, гледат храстите. Сигурно от МВР за поели функциите на “Озеленяване” иначе няма логична причина тези камери да са в това състояние вече няколко седмици.

На Орлов мост може да се види как една от камерите, която би трябвало да следи движението към подлеза, се е вторачила в рекламния билдборд. Разбирам, че мониторинга на рекламни послания е важен, но все си мислех, че това е по-скоро в правомощията на СЕМ.

Малко по-нататък до спирката на рейсовете и тролеите на Орлов мост може да се види самотна стойка за камера. Камерата е запрашила на някъде.

Всички неща показани по-горе с в това състояние поне две седмици. Не че разбирам нещо от видео наблюдение, но все си мислех, че ако някоя от камерите дефектира, своевременно трябва да се инспектира какъв е проблемът и да се направи нещо за неговото отстраняване. От цялата тази работа излиза, че или на МВР не им пука дали работят камерите или, че системата не работи и МВР не могат да разберат какво се случва със отделните камери. Но и в двата случая остава въпроса: за какво се дадоха парите? И не на последно място, липсата на камера за видео наблюдение ни кара да се замислим дали ако МВР не може да опази собственото си имущество, може да помогне в опазването на собствеността на отделния гражданин.

17 май 2006

Наборната военна служба

В момента върви подписка в подкрепа на законопроект (нямо го текста за съжаление) внесен от СДС за отмяна на наборната военна служба. Ако искате да подкрепите законопроекта, може да се включите в подписката в интернет (този вариант май не е препоръчителен) на следния адрес или да отидете на някое от следните места.

14 май 2006

Тройната коалиция

Този постинг е следвиствие на едно мое обещание дадено към Gabo в коментарите към този постинг. Най-общо въпросът, който беше повдигнат, е след 10 месеца управление (практически в края на май ще станат 8, защото правителството функционира ефективно от началото на октомври, когато бяха назначени зам.министрите) как обещанията (в икономическата сфера) на трите партии, които участват в тройната коалиция, са започнали да се реализират. Далеч съм от мисълта да бъда адвокат на трите партии, още повече, че една от тях ми е супер противна и смятам, че тройната коалиция можа да мине доста по-добре без нея, а на друга от групата изобщо не споделям вижданията за повищаване на благосъстоянието на нацията, което пък не ги прави безсмислени или глупави.

Така или иначе е ясно, че в рамките на коалицията всеки е отстъпил по нещо от своите позиции. От една страна вижданията на БСП се бяха концентрирали в по-голяма намеса на държавата в икономиката (чрез спесифични разходи и помощи) както и по-сложна данъчна система (диференцирани ставки по ДДС и редица облекчения), а от друга страна НДСВ залагаха на намаляване на данъчната тежест (в термините на преки данъци), което от своя страна предполага и по-малка намеса на държавата в икономиката и съответно по-малко социални разходи.

Както може да си види, балансирането между двете позиции не е най-лесното нещо и двете големи партии в коалицията са в недобри позиции. От една страна е НДСВ, която първоначално тотално се разграничи от БСП, а после се коалира, а от друга страна е БСП, която на този етап е далеч от изпълнението на големите социални обещания, които даде. Обаче дори и НДСВ да не беше в коалицията, БСП нямаше да може да изпълни социалните си обещания поради няколко причини, които се дължат на начините, по които се провеждат съответните политики. Икономическата политика на правителството може да се провежда чрез някой от следните начини:
  • промяна на правната рамка
  • промяна на приходната политика в бюджета
  • промяна на разходната политика в бюджета
Ясно, е че промяната на правната рамка не е бърз процес. Дори и да имаш наблюдения върху проблемите в дадена област и знаеш как да промениш съществуващ закон или да внесеш изцяло нов, то обезателно трябва да се мине през следните стъпки (изключваме времето, което отнема самото разработване) - съгласуване с всички министерства и гласуване на Министерски Съвет (което някой път е доста времеемко, особено ако има сериозни възражения и дискусии), внасяне в Народното Събрание и разглеждане от съответните комисии, преминаване на съответните разглеждания и гласувания в пленарна зала и разбира се, публикуване в държавен вестник. Само за сравнение, мога да дам като пример новия закон за ДДС, който се разработва от есента на миналата година и още не е приет. Тоест каквито и гениални законопрокети да са имали и БСП, и НДСВ, едва ли са могли да ги вкарат в правната рамка на страната за изминалото време. Като причина за това може да се изтъкне както натовареността през есента на парламента в разглеждане и гласуване на бюджета, така и синхронизацията на българското законодателство с европейските директиви.

По не по-различен начин седи положението и с приходната и разходната политика на правителството. Причината за това е моментът, в който вече имаше ефективно правителство, а именно краят на септември, началото на октомври, при положене, че предложението за бюджета трябва да се внесе в Народното Събрание до края на октомври. Съответно бюджетът за тази година е бил разработен от предходното правителство и БСП не са могли да внесат сериозни промени в него, както в приходната, така и в разходната част. Защо се получава така? Най-общо причината се дължи на графика за изготвяне на бюджета. Стартирането на бюджетната процедура започва в средата на януари (тази година закъсня с няколко седмици, въпреки, че в медиите се тръбеше точно обратното) с изготвянето на тригодишни прогнози за развитие на икономиката. Заложените данъчни политики и целеви нива на бюджетния баланс комбинирани със средносрочните прогонози задават сумата на разходите, които може да направи бюджета. На база вижданията на правителството за приоритетни сектори, тези пари се разпределят между отделните министерства. Разглежданията в Министърски съвет започват от края на май и приключавт към края на юни, началото на юли. Нещо, което трябва да се отбележи, че в последните години се правят опити парите да не се дават на кило, а да се дават за конкретни проекти и програми, както и че бюджета се разглежда в тригодишен хоризонт. Крехкият политически баланс, който се наблюдава през последните 5 години обаче не дават възможност за преминаване към изцяло такъв тип бюджетиране. След края на отпускарския сезон (през септември), се актуализират основните разчети (от една страна това се дължи, ако има значителни промени в развитието на икономиката, а от друга страна дискусиите в МС могат да доведат до промяна на основните параметри на бюджета) и се подготвя промяна на нормативната база. След повторно разглеждане в МС през октомври проекто-бюджета се внася в парламента. От цялата тази схема се вижда, че правителствата формирани във втората половина на година са принудени през първата година и половина на своето управление да водят чужда фискална политика.

В контекстта на казаното може да се заключи, че до този момент правителството на Станишев от данъчна гледна точка следва политиката на НДСВ. Това си пролича, както в значителното намаляване на социално-осигурителните вноски (стъпка, която на мен ми харесва), така и в оплоскостяването на подоходния данък (нещо, което не одобрявам). От друга страна тъй като разходите на правителството вече са били разхвърляни по отделните министерства, то едва ли е имало възможност БСП да финансират разходите, които са искали да бъдят направени и следователно те не са заложени в такава степен в бюджета за 2006г. Нещо, което най-вероятно ще бъде направено в бюджета за 2007г. От друга страна повечето разходи измерени в лева, не значи повече полезност за обществото. Това най-вече важи за нереформирани сектори като здравеопазване и образование, където колкото и пари да се налеят, сякаш потъват в бездънна яма и не се виждат никакви ефекти. От моя гледна точка и двамата министри, отговарящи за тези сектори, знаят това и поне в началото направиха не лоши опити за повишаване на ефективноста на изразходваните средства в здравеопазването и образованието. За съжаление като че ли се сблъскаха доста интереси и нещата май отново отидоха познатото състояние.

Доколко двете големи партии в тройната коалиция ще успеят да си стиковат вижданията за развитие на икономиката, ще си проличи при разглеждането на Бюджет 2007. На този етап БСП и ДПС искат да правят повече разходи, а НДСВ да се намалява данъчна тежест. В това кой ще надделее и кой ще оттстъпи е рано да се каже, но спряганите промени в правителството покрай критиките, идващи от ЕС, могат да отприщат доста страсти. Едно е ясно, че между чука и наковалнята се намира Министрество на финансите и вече се пуснаха разни слухове, че следващият бюджет може да се разглежда от друг министър, защото на този взело да му писва.

10 май 2006

Every breath you take

Днес ми дадоха линк към клипчето на тази песничка:

Every breath you take
Every change of rate
Jobs you don't create
while we still stagflate
I'll be watching you!

Every single day
Bernanke takes my pay
When growth goes away
Inflation will stay
And I'll be watching you

Oh can't you see?
The Fed's where I should be
How my poor heart aches
With each of your mistakes

First you move your lips
And hike a few more BPS
When demand then dips
And the yield curve flips
I'll be watching you!

Since you came supply's lost without trace
I dream at night that I punch you in the face
Your interest policies I cannot embrace
I feel so wronged and I long for Greenspan's place
I keep crying'... Benny, Benny, please ...

Oh can't you see?
The Fed Chair should be me
How my poor heart aches
When prices escalate

Every move you make
Every oath you take
Hope your models break
Bet that beard is fake
I'll be watching you!

CBS is great
Wouldn't change my fate
But we'll be watching you

We'll be watching you
CBS is great
Wouldn't change my fate
CBS is great
Wouldn't change my fate

Както може и да се предположи останах доста накефен от цялото творчество. Явно от CBS не обичат новия шеф на Фед-а.

09 май 2006

Утопия

Всичко започва от една идея. Хубава идея. Представяме си колко хубав би бил светът, ако бъде реализирана. Тя става наша кауза. Стремим се към нейното реализиране. Обикновено то не зависи само от нас. Трябва да убедим и други хора. Почваме да ги обсебваме. Дотолкова се вглъбяваме в тази кауза, че първоначалният замисъл неусетно става фикс идея. Съсредоточени в основната цел започват да ни се губят детайлите. А те не са малко. Реалността се размива. Мисленето ни се трансформира в такова като на малко дете - добро и лошо, черно и бяло, с мен и против мен. Някои хора напълно споделят идеите ни. Правят ни щастливи с това. Други не са толкова ентусиазирани. Дори и да споделят идеята, те ни посочват дребните детайли и разни нюанси, които упорито игнорираме. Обявяваме мнението им за еретично. Дори не трябва да се аргументираме. Просто ние не мислим като тях, а пък те нищо не разбират. Дори и да мислят по-трезво от нас. В цялата тази ситуация сме си заложили авторитета си. Потопили сме се в утопията и чакаме всичко да рухне. Когато това стане за нас доста неща нямат вече никакъв смисъл.

P.S. Този постинг е провокиран от няколко отделни случая (повече от три), които имам възможност да наблюдавам в последно време. За два от тях впечатленията са ми от днес. Просто да се чудиш на хора, които изобщо не са глупави, потопени в своята утопия какви глупости ръсят. Аргументите са безсилни.

08 май 2006

НСБОП и пиратството


Днес попаднахна на следния линк, който може би е от полза при отстояване на правата. Явно ползата от поредната акция на НСБОП ще бъде увеличената правна култура на гражданите. А пиратството ще продължи, най-вече от тези дето искат пари за да ти предоставят разни услуги свързани с разпространение на филми и музика.

05 май 2006

Жега

Последните няколко седмици съм доста натоварен и не ми остава време да драсвам по нещо в блога. Причина за това е както натовареността в работата (поне април месец беше доста активен), така и приличния брой допълнителни неща, с които съм се захванал. Лошото в случая е, че и май месец се очертава да бъде достатъчно натоварен.

От страничните ангажименти в момента най-ангажиращ ми е курса по Иконометрия, който с още няколко човека водим в СУ-то. Въпреки, че сме няколко човека, това че на мен се е паднала честта да бутам и упражненията, общата ми тежест е към 50%, което горе долу прави по три учебни часа всяка седмица. От друга страна и самият курс все още се развива. С целия си акъл реших лекциите, които водя през тази година да ги правя на презентации. Доста време отне, но се надявам да си е заслужавало. Така или иначе, този зор догодина няма да присъства. Разбира се, упражненията също отнемат много време за подготовка. Въпреки, че структурата е готова от предходните години и примерите са отдавна избрани, още има трески за дялкане. Упражненията са базирани на R, който е доста гъвкав, но няма много написани функции, които да ми вършат работа, и се налага аз да си дописвам. Това от своя страна предполага и доста четене на статии, които коментират разни аспекти на изчислителните процедури. Надявам се, след като приключи зора през този семестър от цялата работа да се получи библиотека за R, която като възможности в динамичните модели да се конкурира с комерсиалните програми като PcGive и E-Views.

Друг ангаживент, който чопля от доста време е една счетоводна система, която пиша на C++ и е базирана на Qt4. Въпреки, че базовите неща са почти готови и се вижда светлината в тунела, още има какво да се прави и не става за публикуване някъде. Надявам се до края на годината да съм оправил нещата, които искам и да се ползва от повече хора. Но за този проект ще спомена повече, когато му дойде времето ;-)Иначе за капак на всичко напускам сегашната си работа и от първи юни съм на друго място. Малко ми писна от глупостите, които непрекъснато изкачат и това, че големите шефове някак си не уважават труда ми. Но за тези неща, може би ще драсна нещо в повече детайли по нататък. Малко ми е жал за колегите, които оставям, защото от една страна трябва сами да търпят глупостите, а от друга няма кой да ме замести. Напускането от своя страна предполага разчистване на натъпкания до козирката диск и като си има предвид, че филми и музика няма на него, ще е доста зор да го прехвърля на дискове по добре подреден начин. Винаги отлагам подреждането и сега ще ми излезе през носа. Иначе новата работа, няма да има много общо със старата. От икономика се прехвърлям на математика.

В целия този ред от ангажименти мога да се похваля, че последните три почивни дни с няколко познати скокнахме до Турция. Има доста впечатления от там, които също трябва да се опишат. Макар и престоя да беше за кратко, успях да си напълня всичките карти със снимки и сега трябва да пека два диска.

А и не на последно място по важност. Gabo, не съм забравил какво съм ти обещал. Надявам се до средата на месеца да съм написал нещо по дискутираната тема.