На криво управление матрялът му виновен

След повече от две години управление ГЕРБ продължават да се оправдават за неудачите си с предишните управления. Вярно, че икономиката като цяло е инертна, но не предишните я забутаха в реката.

Държавния дълг. Премиерът се възмущава как са му оставили някакъв „грамаден“ дълг (15% от БВП) и заради него трябвало да се затягат коланите. Съответно той не бил виновен за това, а отново предшествениците му, и хората трябвало да протестират тогава, а не сега. Само това, което пропуска в своето разсъждение е, че хората протестираха. И то доста по-сериозно. Веднъж в зората на промените, а след това при управлението на Виденов. Всеки може да види какъв е бил тогава държавния дълг в номинално изражение и като процент от БВП и може да си направи сметка от тези протести и промяната в политиката колко е подобрението. Задълженията са намалели в пъти. В момента страната има един от най-ниските публични дългове в ЕС и не би трябвало да има сериозни затруднения да си рефинансира плащанията. Или поне сегашното правителство е/беше в далеч по-благоприятна ситуация отколкото правителството на Костов или НДСВ. Разбира се, сега има една дългова криза по цял свят, но никой ни ги е карал да чакат последния момент за да тестват финансовите пазари. Преди две години идваха хора от различни банки и си предлагаха услугите да организират разни емисии на ценни книжа. Тогава все още дълговата криза не се беше разраснала и финансиранията щяха да бъдат евтини. Е вярно, две години преди да ти трябват, но пък тогава нещата винаги излизат по-евтини. Разбира се, компетентният ни финансов министър го интересуваше как само да съкрати разходите за съответната година, без да гледа в перспектива. Съответно насаждането на пачи яйца бе в кърпа вързано.

Пенсионната реформа. Лансират се някакви оправдания за промените, които искат да прокарат. Едва ли не предишните правителства нищо не са направили и сега на ГЕРБ им се налага да изпият горчивата чаша. Разбира се, това не е нищо повече от една долна лъжа. Всеки може да погледне какви са били годините за пенсиониране през 2000 г. и какви са станали през 2010г. През този период възрастта за пенсиониране при жените се повиши с 5 години, а при мъжете 3. Нещо повече, през 2009 година излезе доклад на ЕК, който правеше оценки на застаряването на населението върху публичните разходи. Именно поради реформите започнали по време на правителството на Иван Костов и после продължили по времето на НДСВ и БСП, страната бе класирана сред „отличниците“. Тъй като докладът беше публикуван 1 месец, след като ГЕРБ спечели изборите (макар и сметките да бяха финализирани половин година по-рано) Бате Бойко не пропусна да си припише заслугите.

Пенсионна реформа по Дянковски

След като бастиса икономиката, Дянков е на път да се разправи и със пенсионната система. В момента се прекарва по тъч линията едно предложение за вдигане на възрастта за пенсиониране, което освен, че има доста странна аргументация, ще има и кофти реализация. Законността нямам намерение да я коментирам, защото ГЕРБ е над тези неща.

Аргументацията. Формално мотивите са, че доста от хората продължават да работят и след навършване на пенсионна възраст. Следователно щом хората искат да работят, защо не вдигнем възрастта? В тези разсъждения това, което остава на заден план е, че освен да навършиш пенсионна възраст ти трябва и осигурителен стаж. Съответно, ако последния не достига е ясно че трябва да се поработи още малко. Неформално мотивите се свеждат до това, че след като си бил умен да си прецакаш приходите, за да си избършеш задника трябва да отрежеш разходите. Накрая пак го отнасят пенсионерите. Кодекса за социално осигуряване отдавна има само пожелателни разпоредби.

Изобщо не искам да коментирам дали държавата трябва да е социална или не, но е хубаво тези, които са на власт съвсем ясно да кажат каква политика смятат, че трябва да се провеждат. Да кажат, че смятат, че държавата е прекалено социална. Съответно, че някои групи от населението се облагодетелствани повече от колкото трябва, съответно ще духат супата и да се оправят както намерят за добре. Фактът, че липсва дебат е доста смущаващ.

Реализацията. Вдигането на възрастта за пенсиониране е неизбежно, само че този инструмент е желателно да се използва малко след 2020 година, когато ще има значително намаляване на работната сила. Тогава с такава мярка хем ще се закрепи предлагането на труд, хем няма да се натовари чак толкова много пенсионната система от поредната излизаща от работната сила baby-boom вълна. Ефектите от увеличаването на възрастта са доста силни, но понеже Дянков очевидно работи с доста къс хоризонт, май предпочита да опука всички патрони, пък който трябва да спасява положението след 10 години да му мисли. Нищо чудно тогава да си говорим за пенсиониране на 70 години. Не че в разни други страни пенсионната възраст не се запътила натам, но и продължителността на живота е с около 5-6 години по-висока от българската. Разбира се, възможно е Дянков да знае нещо, което всички останали простосмъртни дори и не подозират. Все имам чувството, че се подготвя някаква страхотна 2 в 1 комбинация, в която чрез здравна реформа се решават пенсионни проблеми.

Трябва да се отбележи, че вдигането на възрастта за пенсиониране с такова темпо (с една година за една година) е доста стряскащо. При предишното увеличаване на възрастта реализацията беше с 6 месеца за една година. Дори тогава, това бе смятано за доста драстично. Може би всички трябва да се радваме, че Дянков не е решил да прави още по-драстични увеличениия.

Фокусът върху разходната част в бюджета, някак си остава на заден план ефектите върху пазара на труда. Очевидно ще кретаме с двуцифрена безработица още няколко години с всичките последващи ефекти върху заплащането. Със сигурност икономиката не се нуждае от такъв стимул, защото след една година като се отворят трудовите пазари на по-богатите страни членки на ЕС по-мобилното и квалифицирано население може да предпочете едно светло бъдеще, за което ГЕРБ още не може да формулира мерки как да го постигне.

Правилните мерки в правилното време

Изказване на Дянков пред Народното събрание относно последните антикризисни мерки:

Беше хубаво тези мерки да са предприети още през есента на 2008 г., когато кризата реално започна. Тогава те щяха да имат по-силен ефект. Кабинетът Станишев обаче избра да си скрие главата под юргана и да не предприеме нищо.

От изказването става ясно, че мерките са закъснели. За това е виновен Станишев. Това, което не става ясно е, като тези мерки са толкова хубави, защо не бяха лансирани в рамките на процедурата за Бюджет 2010, а се налага да се обсъждат шест месеца по-късно. Тогава сигурно щяха да имат по-голям ефект отколкото сега. Явно на някой му е било приятно да стои под юргана със Станишев.

П.С. Сигурно е гот да се плюе по предишните (най-вероятно има и доста основания), но като се има предвид, че ГЕРБ скоро ще направят година управление, то критиките за ненавременни неща, ще са по-скоро критики към самите тях, отколкото към предишните. Колкото до мерките, предполагам, че на всеки му е ясно, че те имат за цел да спасят бюджета, а не толкова икономиката. Ако в края на миналата година не се вършеха фискални глупости, както с изпълнението на Бюджет 2009, така и с планирането на Бюджет 2010, то едва ли щеше да има нужда тепърва да се мислят мерки.

За Дянков и бюджетната статистика

От Mediapool разбираме схващанията на Дянков за бюджетната статистика на начислена основа:

Той обаче поясни, че това е бюджетната статистика, която се използва в България, но ЕК "използва методология на начислена основа, което означава, ако в някоя година е подписан договор, или в случая, който е новият проблем - анекс, дори и да не е разплатен този анекс или този договор, той влиза в тази година."

В горният цитат лошата новина е, че това не е вярно. На начислена основа се отчитат направените разходи, документирани по съответния ред (да се прави разлика с извършените плащания), а не сключените договори. Ако примерно сключите договор за изграждане на поредния лъч на метрото, може да се очаква, че работата няма да бъде свършена за месец-два, а ще отнеме няколко години (дейностите за втория лъч са планирани за четири години). Съответно в бюджета това няма да се отчете за разход в годината на сключване на договора, а сумите ще бъдат разхвърляни по някакъв начин през целия му период на действие, съгласно графика за извършване и отчитане на работата.

В изказването на Дянков не ми е ясно коя от следните две хипотези е в сила. Дали е убеден в това, което казва (жалко за действащ финансов министър) или просто се мъчи да манипулира обществеността как предишните управляващи са виновни за всички лоши показатели (жалко за претенциите му, че е честен).

За Дянков, фискалния резерв и ниските лихви

Поредното смешно изказване на Дянков:

Финансовият министър подчерта, че влизането в ERM II, а оттам в еврозоната ще доведе до много положителни неща за българите. "Първо, този фискален резерв, който сега го пазим, веднага ще може да се използва за проекти в инфраструктурата, за социални проекти и т.н. Лихвите веднага ще паднат с 2-3 пункта", обясни той.

Малко наивно е да се мисли, че фискалния резерв се пази заради валутния борд. Активите, които покриват левовете в обращение са извън фискалния резерв. От друга страна причините за поддържане на някакъв фискален резерв ще останат и след заветното влизане в еврозоната. Поради тази причина едва ли някой (не казвам Дянков, защото, когато влезем в еврозоната, едва ли някой ще си спомня за това недоразумение) ще тръгне да го харчи. Отделен е въпросът, че едно такова харчене е свързано с генериране на голям бюджетен дефицит. А това определено няма да се толерира от правилата в ЕС.

По отношение на лихвите Дянков е прав, че веднага ще паднат. Това, което се пропуска, е доколко е хубаво за икономиката. В краткосрочен план може би, в дългосрочен не. За справка може да се види какво става в прасешката група от страни. От теоретична гледа точка равновесния за икономиката лихвен процент е обратнопропорционално свързан със склонността да отделните индивиди да отлагат потреблението си. Това означава, че ако лихвите в страната са устойчиво по-ниски спрямо равновесните, ще се наблюдава силно вътрешно търсене и устойчиво външно задлъжняване на икономиката, което няма да доведе до устойчиво икономическо развитие. С други думи казано е необходимо икономиката на страната да се доближи като структура до страните в еврозоната и тогава да се мисли за влизане в нея.

Непремерени изказвания

От тази статия в Дневник научаваме за няколко непремерени изказвания на Бойко Борисов. До колкото човекът държи на думата си, дори и на по-късен етап да разбере, че се е изхвърлил, най-вероятно ще спази това, което е казал.

Първото изхвърляне и свързано с намаление на ДДС:

През 2011 година възнамеряваме да понижим ДДС с 3 процентни пункта, съобщи премиерът Бойко Борисов. В момента данъкът е 20%, което означава, че ще падне на 17%.

Не искам да коментирам дали е хубаво или не да се намалява ДДС-то, а по-скоро дали може към съответния момент бюджетът да си го позволи. Като че ли такова намаление през 2011 предполага добро (пре)изпълнение на бюджета за 2010. Лично аз съм силно скептичен относно такова развитие. Най-малкото, защото доста разходи за 2009 бяха отложени за 2010 (поради “тежкото” наследство). Надявам се хората, които са дали това предложение добре да имат ясна идея какво правят, както и мотивите за него да не са свързани с евентуалното ни приемане в еврозоната. Надеждата, че с намаление на ДДС ще се задържи инфлацията под контрол, може да бъде попарена по най-различни начини. В същото време ефектът върху приходите ще е значителен. Дори и управляващите да разчитат, че икономиката ще се възстанови бързо и приходите ще се увеличат значително, то не трябва да се забравя, че при такъв сценарий икономиката отново ще отиде в режим на прегряване и съответно трябва да се поддържат някакви излишъци по бюджета.

Другото изхвърляне е свързано с валутните резерви на БНБ:

Приемането на България в еврозоната ще освободи един огромен финансов ресурс, който в момента се използва, за да гарантира валутния борд. Това са пари, които може да се използват за здравеопазване, за строителството на магистрали, каза Борисов.

Не знам кое от много неща има предвид премиера, но е лесно да се предположи, че активите, които гарантират левовете в обращение, в процеса на приемане на евро ще намалеят или ще бъдат блокирани по друг начин. Ако Бойко Борисов има предвид, че ще може да харчи на спокойствие депозита на правителството в БНБ, то мога да му кажа, че нищо не му пречи и сега да го прави. Във всички случаи ефектът минава през бюджетен дефицит. Нещо, на което в годините след 2011 няма да се гледа с добро око. От една страна правителството има да погасява голямо количество външен дълг и при влошаване на салдото по бюджета не е ясно при какви условия ще може да го предоговори. От друга страна това ще е период, в който от Европейската комисия ще бият всички по канчето за фискална консолидация. Все пак дефицитите през тази година на повечето страни членки трябва да се свият в средносрочен период.

За конвергенцията на България

Една статия от Дневник, която ме разсмя доста, особено в следната си част:

Подкрепяният от сегашното правителство и повечето политици сценарий предвижда изравняването на жизнения стандарт на българите и ръста на доходите им с тези в ЕС да стане след влизане във валутния съюз, но в същото време да не изпреварват ръста на производителността на труда. Такава политика може да се прокара с ниско правителствено потребление и замразяване на държавните заплати и пенсиите, коментираха макроикономисти пред "Дневник".

Интересно как, ако средните заплати и пенсии в номинално изражение са 9 пъти по-ниски от средните за ЕС-15, то със замразяването на пенсиите и държавните заплати ще се изравни жизнения стандарт. Предполагам, че идеята за държавните заплати идва от хипотезата за нулева производителност (макар че ако това е случаят никак няма да е лошо предложилият го да се запознае с ефекта Balassa–Samuelson върху заплатите в нетъргуемия сектор), но изобщо не я разбирам по отношение на пенсиите.

Друг интересен въпрос е, при този забавен сценарий, ако трябва да поддържаме ценова стабилност и ни е позволена инфлация с 1.5% по-висока от средното на трите най-ниски, то с такъв марж за колко века се изравнява ценово ниво, което към момента е между 2 и 3 пъти по-ниско от това на ЕС-15? Също така е интересно какво става и с реалната конвергенция, защото поддържането на такава ниска инфлация означава и нисък ръст на производителността (за справка отново ефекта Balassa–Samuelson). И ако си говорим за съвсем дългосрочни работи, то при отворен пазар на труда в рамките на ЕС (след 5-6 години ще е отворен към всички страни членки) е интересно какво ще стане с материала в България?

За връзката между размера на БВП и приходите в бюджета

От следната статия в Дневник разбираме схващанията на Орешарски за прогнозиране на бюджетните приходи:

Според бившия финансов министър Пламен Орешарски, сега депутат от БСП, брутният продукт на страната тази година ще е по-голям от досегашните прогнози на ГЕРБ не с 1, а с 2 млрд. лв. и това ще донесе около 800 млн. лв. приходи повече спрямо разчетените.

Принципно при оценяването на приходите е важно, не толкова номиналното число за БВП, колкото неговата структура. Така например, ако спад в потреблението от 1 млрд. лева, се отрази в същото намаление на вноса, то номиналното БВП на страната няма да се промени. В същото време базата, на която се начисляват данъци ще се промени значително и приходите ще намалеят. Доколкото в корекцията на Дянков не е ясно какво става със структурата на икономиката, то изказванията за приходите от страна на Орешарски са малко неуместни.

Да се смееш или да плачеш

От статия във вестник „Дневник”:

Сегашният модел, при който бензиностанциите се отчитат електронно в края на деня, е само временно решение, още повече че позволява укриване на обороти. До него се стигнало заради желанието на финансовия министър Симеон Дянков този сектор бързо да бъде осветен и заради техническата невъзможност само за два месеца да се изгради дистанционна онлайн връзка с данъчните, обясниха експерти пред "Дневник". Най-вероятно връзката чрез GPRS ще стане задължителна от началото на 2011 г., а дотогава ще има гратисен период, в който засегнатите обекти да приведат уредите си в съответствие с новите изисквания. От НАП уточниха, че заради високите разходи по свързването се планира те да се приспадат от данъчната основа на търговците.

Много бих искал да видя как ще бъде реализирано това приспадане на данъчна основа, спрямо което въвеждането на диференцирани ставки по ДДС може да се счита за упражнение с нулеви административни разходи.

Дянков vs. АЕЦ "Белене"

Според Симеон Дянков:

Ако се направи пълен икономически анализ, ще се окаже, че АЕЦ "Белене" не ни трябва, заяви вицепремиерът.

След като, без да има направен анализ е ясно, че ако се направи такъв, ще излезе, че не се нуждаем от втори АЕЦ, то има ли смисъл изобщо да се прави анализ. Или някой много обича да говори глупости или просто си е поръчал един много „обективен” анализ с предизвестен край.

За начисляването на МЗР-тата

От интервю със Стоян Александров:

- Другото, което предлагам, е намаляване на минималните задължителни резерви.
- Но те вече бяха намалени, след като почна кризата - от 12 на 8%, което наля обратно в банките милиарди левове, но те изобщо не реагираха с понижаване на лихвите. Защо мислите, че сега тази мярка ще проработи?
- И 8% е много. Сега на всеки 100 лева кредит, който отпускам, аз трябва да държа по 8 лева на сметка в БНБ. И БНБ, тъй като сме във валутен борд и няма кой знае какви възможности да маневрира, слага тези 8 лева някъде в чужбина за 1-2% лихва. Това е цялата истина. Защо тези пари да стоят ей така, а да не се върнат в банките? Аз не казвам, че съвсем трябва да се премахнат минималните задължителни резерви, но колкото повече се намалят, толкова по-добре.

Винаги съм си мислел, че МЗР-тата се начисляват върху депозитната база, но кой съм аз, че да споря с малката секира. Мога само да съжалявам студентите му.

За конспирациите на МВФ

Покрай жегите разни хора съвсем слънчасаха и почнаха да плещят невероятни глупости.

МВФ си има стратегии за държави като България, които се колебаят, а тук при нас наблюдаваме и един преход на властта, заяви от своя страна Георги Ангелов. Според него от фонда си имат изготвен план по който действат. Самият факт, че пуснаха съобщение, че икономическият спад у нас ще бъде по-голям от предварително обявения (в рамките на 7%), но не направиха това за всички останали страни, особено за тези, които са взели пари от фонда, е показателен, че те таргетират нас, категоричен е Ангелов.

Честно казано на мен не ми е ясно към кое точно е насочено възмущението. Дали е че прогнозата е „доста негативна“ и „излязла по никое време“ или че МВФ са „обявили“ числа само за България.

Всеки който се занимава с прогнози си ги актуализира често. Това е напълно естествено. Всяка една прогноза се базира на някакви хипотези. С постъпването на нови данни съответните хипотези могат да бъдат приемани или отхвърляни. В период на криза, като сегашния, нещата се променят драматично и съответно разликите между отделните прогнози може да са големи.

Всеки който иска да направи добра прогноза за България трябва да си отговори на редица въпроси. Ето един примерен списък. С колко ще се свие световната търговия? В каква степен това ще се отрази на българския износ? В каква степен българската икономика може да привлича чуждестранен финансов ресурс? Доколко общата несигурност в доходите на отделните хора ще свие вътрешното потребление? Как ще реагират фирмите на свитото търсене? Откъде ще дойде корекцията в пазара на труда - през понижение на заплатите или съкращаване на хора? Как това ще се отрази на качеството на портфейлите на кредитните институции? Доколко банките са склонни да кредитират? За колко време ще се изчистят натрупаните дисбаланси в икономиката? Това до какви импликации води върху инвестиционните процеси в страната и икономическото развитие в средносрочен план? Докога ще продължи цялата несигурност?

Като цяло прогнозата не е едно или две числа, в които трябва да си фокусираме вниманието. Числата са просто количествено изражение на допусканията за развитие, които се правят. В началото на кризата беше трудно да се прецени в каква степен ще ни засегне, но на база данните за първите месеци на 2009 човек може много по-ясно да си отговори на горните въпроси. Ако човек може добре и да си остойности отговорите няма да му е трудно да разбере, че свиване на българската икономика с по-малко от 5-6% за 2009 е някакъв оптимистичен сценарий. Не че не може да стане, но засега не се вижда откъде може да дойде този светъл лъч надежда.

Малко коментари за това, че обявените числа засягат само България. Всеки себеуважаващ се икономист е наясно, че МВФ публикуват официални прогнози два пъти в годината – пролет и есен. По време на мисиите си в съответните страни, експертите правят оценка на развитието на конкретната страна и актуализират прогнозите си. Доста пъти съответните числа се появяват в отчетите за посещенията. Доколко на тях трябва да им се обръща внимание е спорно, тъй като в повечето случаи това, което е публикувано, не е достатъчно за да се разбере цялата философия зад прогнозата и съответно до колко меродавна е тя. Ако се отидете на страницата на МВФ в секцията за България ще видите, че официалната прогноза е за реално намаление на БВП от 2%. Съответно ако прочете отчета за последната мисия (от 27 април 2009) ще видите, че намалението е 3.5%. Други официални изявления няма. Сигурно се питате тогава откъде са се появили тези 7%? От интервю дадено от шефа на мисията за България пред Deutsche Welle. Това, че са интервюирали въпросния човек едва ли е учудващо предвид факта, че покрай изборите България малко или много попадна във фокуса на новините. В този контекст е някак си неуместно да се обвинява човека, че е коментирал единствено развитието на България. Просто не му е в компетенциите да коментира останалите страни в региона.

Разбира се, спорно е до колко е коректно да обявяваш числа извън официалния график за публикации но от друга страна след като хората ти задават конкретни въпроси ще е доста непрофесионално да се правиш, че нищо не се е случило и да защитаваш някакви стари числа, които е очевидно че няма как да се случат.

С оглед на казаното дотук е просто смешно да се твърди, че МВФ ни натиска да вземем заеме от тях. Още повече, че в самото интервю шефът на мисията казва, че ситуацията в България за момента е стабилна.

Приложението на икономическите теории

През тази седмица две в някаква степен независими събития ме убедиха за пореден път, че в България в следващите няколко десетилетия няма да има видим прогрес в нивото на икономическите знания. От една страна проблемът е чисто историческо-политически, тъй като така наречения ни икономически академичен елит се е оформил в едни други времена, но от друга страна и доста от по-модерно мислещите хора сред академичната общност имат доста изкривени понятия за икономиката. В настоящия си постинг ще се спра на едно от събитията, което е една статия във вестник Капитал. От нея може да научим няколко „доста интересни“ факти за икономическите теории:

Кризата все по-ясно показва, че много от тези теории имат значителни проблеми с адекватността си спрямо действителността. Може би най-важната причина за това е, че те са изграждани въз основа на данните за големи и сравнително затворени икономики.

Преди година и половина бях написал един постинг относно икономическата наука. В контекста на горния цитат са важни две неща. Първото е, че чрез данни и иконометрични оценки не се прави теория, а второто е, че всяка теория е направена при някакви допускания. Когато допусканията не са изпълнени, то е логично да се очаква, че и изводите да не са валидни.

За съжаление в този динамичен свят, изпълнен с индивидуална конкуренция, като че ли е по-важно да си прочел колкото се може повече статии, които без затруднения да цитираш във увода на своите разработки (макар че не рядко се наблюдават и референции към статии, които не е нужно и да са прочетени), отколкото да се разбрал поне една от тях. От практична гледна точка това води до запознаване с увода и заключението, а същността и съответно допусканията, при които са направени изводите, не са толкова интересни. В контекста на България този ефект се засилва и от факта, че повечето български икономисти са доста скарани с математически инструментариум, който се ползва в съвременната икономика, и дори да искат, трудно могат да разберат същността на нещата.

Поради тази причина доста често икономическата теория не се прилага коректно, а резултатът е приложно ориентирани статии, на които, ако хората, които взимат решенията, се доверят, могат доста здраво да закопаят икономиката. Примери за това много, даже наскоро бях коментирал един такъв.

БСК и бюджет 2009

От статия в Дневник:

Преди това БСК призова да се заложат по-реалистични показатели в макрорамката, сред които икономически растеж от 2%, дефицит по текущата сметка от 24% до 26% от БВП, инфлация от 4.5% и преки чуждестранни инвестиции не по-големи от 4 млрд. евро.

Ако не виждате каква тотална глупост е горното изречение, ще бъда така добър да обясня. През последните години високият икономически растеж в България се движи основно от вътрешното търсене. За момента то се финансира основно отвън, но и води до високи дефицити по текущата сметка (няма да се спирам дали това е хубаво или лошо, тъй като отговорът не е еднозначен). В предложения от БСК сценарий има значително забавяне на растежа. Като се има предвид, че очакват забавяне на външното финансиране с 1.3 млрд евро спрямо прогнозата на правителството и с над 2 млрд. евро, спрямо очакваните потоци за 2008, то не е трудно да се съобрази, че вътрешното търсене ще бъде силно засегнато. В тази ситуация човек едва ли трябва да е много съобразителен за да стигне до извода, че дефицитът по текущата сметка ще намалее (БСК са на друго мнение). Разбира се, може да се помисли за сценарии, в които се скапва износа и това да действа в посока влошаване на текущата сметка, но ако сте си играли да смятате еластичности, то ще видите че един такъв сценарий ще намали допълнително вътрешното търсене, нетния ефект от влошаването ще е доста ограничен и по-никакъв начин няма да изчисти подобрението на текущата сметка, дължащо се на свиването на външното финансиране. Има и няколко екстремни случая, но те със сигурност не са в сферата на положителни растежи на икономиката, както предполага сценария на БСК. Всъщност от цитираните три показателя (изключвам инфлацията) един е винаги в противоречие с останалите два.

За причинно следствените връзки в икономиката

Като се съберат много български макроикономисти да коментират световната криза винаги става някакъв цирк. Дори предаването на Асен Григоров за кризата го показа, но най-якото представление е когато се съберат всякакви научни работници. Тази статия, отразяваща едно такова събитие, е много забавна. Като нещото, на което се кефя най-много е:

Според икономиста Веселин Пасев, българските банки трябва да намалят лихвите по кредитите, тъй като това е причината за високата инфлация в България.

За разлика от младежите минали през школата на ИПИ, чийто връх в моделирането е слагането на два показателя на една графика, то за разните му научни работници няма проблем да аргументират „сериозно“ каквато и да е глупост и съответно да спечелят някоя анти-нобелова награда по икономика за сериозни приноси в осмислянето на причинно следствените връзки. Навремето много ми беше допаднала една статия, в която се твърдеше, че да се пребори дефицита по текущата сметка, то бюджетния баланс трябва да бъде на 2-3% дефицит. Поне „иконометричните сметки“ това показват. Ироничното в случая е, че новопостъпващите данни не могат да отхвърлят тази „зависимост“. В крайна сметка финансовата криза ще свие кредитирането в България и съответно ще ограничи дефицита по текущата сметка, но от друга страна през автоматичните стабилизатори ще редуцира и бюджетния излишък и двата баланса ще продължат „да бъдат“ отрицателно корелирани, а научните работници убедени в своята правота. Подобна е ситуацията и с лихвите и инфлацията.

Как се плашат инвеститори?

Петър Димитров е от хората, които говорят доста глупости, някои, от които са толкова големи, че трудно може да ме убеди човек, че министърът не се шегува. За съжаление обаче последните му изцепки около спада на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) няма как да ги счета за шега. Забавно е как човек, коментира някакви числа, без да познава методологията зад тях, намира причинно следствени връзки и адресира политики. Все едно е карал стаж в ИПИ.

Когато се коментират числата за ПЧИ, то човек винаги трябва да има едно на ум. Причината за това е, че минава доста време докато се събере „пълната” информация и първоначалните числа са плод на някаква оценка. Тъй като икономиката на България се развива доста динамично, то тези оценки често подценяват „действителните” числа. Това лесно може да се види от динамиката на отделните ревизии. Та човек, ако иска да е коректен е логично да сравнява ПЧИ-тата за първите 5 месеца на 2008 към първоначалната оценка за ПЧИ-тата за първите 5 месеца на 2007. Цифрите съответно са 1530 млн. евро за 2007 срещу 1705 млн.евро за 2008, което както и да се погледне е далеч от спад.

Явно Петър Димитров не ги знае тези работи и доста се е притеснил, но с тези си притеснения и говорене на празни приказки освен да откаже някой да дойде в България друго няма да постигне.

За износа и девалвацията на лева

Тъкмо страстите около необходимостта за девалвация на лева се поуспокоиха малко и Капитал решиха да налеят още масло в огъня. Статията макар и в началото да е малко зле (има фактологически неточности), има доста хубави коментари за българската икономика в средата, но завършва доста трагично. Не знам до колко трябва някой да е напушен, за да реши да стимулира износа на малка и отворена икономика, интегрирана в голям пазар, чрез обезценка на валутата. Така или иначе твърдението за нужда от обезценка на лева в тази статия е доста изсмукано от пръстите си и да няма кой знае каква аргументация. В този постниг ще гледам да кажа защо изложените аргументи са несъстоятелни.

Според статията:

Ефективният реален валутен курс, с който се измерва конкурентоспособността на българския износ, се е увеличил с 67% от момента на въвеждането на валутния борд в страната.

Честно казано никъде в литературата не е казано, че реалния ефективен валутен курс (РЕВК) трябва да е постоянен във времето. Нещо повече, тъй като неговото равновесно ниво е функция на доста фактори, то е нормално да се предположи, че с тяхната промяна и РЕВК ще се променя. Толкова доколкото през последните 10 години са се случили доста положителни неща в българската икономика е естествено да се предположи, че РЕВК се е увеличил. Дали тези 67% за много или малко е отделен въпрос, но така или иначе в статията не са изказани аргументи защо това нарастване е голямо.

Според статията:

Заплатите, макар и значително под средното европейско ниво, нарастват ускорено и се усеща недостиг на работна сила поради нарасналите възможности за работа в чужбина. Тези процеси увеличават разходите за единица труд, тъй като заплатите растат по-бързо от производителността на труда. През 2007 г. цените на дребно нараснаха с 15% (към май 2008 г.), а експортните цени - с 9%. При фиксиран валутен курс това ерозира конкурентоспособността на българския износ на важни европейски пазари, където инфлацията е много по-ниска.

Теза наблюдения са верни, но съответните проблеми по никакъв начин не могат да се разрешат чрез:

За справяне със сегашните проблеми ще е много по-безболезнено страната да влезе в еврозоната при значително девалвиран курс на лева.

Помислете малко, ако има недостиг на работна сила в България, което води до изпреварващ ръст на заплатите спрямо производителността, то девалвирането ще разреши ли проблема? Не е нужно да си гений, за да установиш, че няма. Даже ще го задълбочи и в крайна сметка заплатите в местна валута ще започнат да нарастват още по-бързо.

Както съм писал и преди, в момента основното предизвикателство за българските фирми е това, че се конкурират с европейските фирми на общия европейски пазар, както по отношение на предлагането на стоки, така и по отношение на наемането на хора и при тази конкуренция динамиката на валутния курс по никакъв начин няма да им помогне. Просто трябва да станат по-производителни, за да оцелеят.

Най-бедна ли е България в Европа?

В едни свои разсъждения Александър Божков твърди:

Година и четири месеца след присъединяването на България към Европейския съюз, осем години след началото на процеса на присъединяване, единадесет години след преодоляването на хиперинфлацията и икономическата катастрофа, осемнадесет години след падането на Берлинската стена, България продължава да бъде най-бедната и най-изостаналата страна в Европа.

Естествено възниква въпроса това дали е така? Списъкът със страните в Европа може да се види тук, а някакъв показател за БВП на глава от населението във физически обем за доста страни може да се види тук. Лесно се вижда, че България е далеч не е най-последната. След България са нареждат доста бивши съветски републики като Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Казахстан, Армения, Азербейджан. От страните, с които граничим, единствено Гърция е по-напред от нас, за 2005 (за тогава са данните) с Румъния сме на едно дередже (знам, че през 2006 са дръпнали леко), а останалите ни съседи (Турция, Сърбия и Македония) са след нас. Ако погледнете как сме спрямо останалите балкански страни то ще видите, че след нас се нареждат Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина.

От това сравнение стават ясни 2 неща. Първо, че не сме най-бедните в Европа, след като има поне 13 страни по-бедни от нас. Второ, това сравнение дава доста добре представа защо изоставаме от централно европейските страни. Просто сме в беден район, а вътрешният ни пазар е малък. Ако граничехме с голяма и богата страна (каквато Гърция не е), то като покупателна способност нямаше да изоставаме много от 10-те нови членки и съответно щяхме да се развиваме динамично като Балтийските страни (най-бедните от 10те нови членки). Положителното в цялата ситуация, че макар и късно (заради размириците в бивша Югославия) се движим напред. Който не вярва, нека погледне как се развива външната търговия между балканските страни.

Психологията около валутните курсове

Когато се интересувам от някакви международни икономически новини първото място, на което отивам е Bloomberg. Доста бързо се появяват статии защо на пазара са се случили разни събития. По някой път икономическата логика леко куца, но за това не са виновни толкова хората, които пишат статиите, а по-скоро самите участници, тъй като статиите от Bloomberg винаги се опитват да опишат техните очаквания. Преди няколко години си спомням как например доларът поскъпна, защото излязоха данни за по-висока инфлация и в съответната статия това беше посочено като аргумент. Едва ли ще намерите учебник по макроикономика, в който да има такава зависимост, но всъщност това, което се случи тогава бе, че пазарът очакваше увеличаване на лихвите като мярка за борба с инфлацията и съответно това бе веднага калкулирано в цената.

През тази седмица се случи някакво подобно събитие, което показва какво стадо са участниците на пазара. В началото на седмицата имаше поевтиняване на еврото спрямо долара. Като че ли всичко започна от някакви проблеми с UBS, но все пак се намесиха и фундаментални фактори като спадове на някакви индекси за продажби в Германия. В резултат на което започнаха да циркулират слухове, колко зле е европейската икономика (без да е ясно спрямо кое) и веднага се калкулираха очаквания за намаление на лихвите от страна на ЕЦБ. Разбира се, това че американците вършат глупости не значи, че останалите трябва да ги повтарят. В четвъртъка ЕЦБ остави лихвите непроменени (ценовата стабилност за тях е по-важна) и валутният курс се върна на старите си нива, а някои хора със сигурност са пили вода.

В цялата тази случка интересното е доколко американската икономическа политика е някакъв benchmark, по който останалите „трябва“ да се равняват. В момента американската икономика го е закъсала яко (направо са ми странни някои очаквания как тя бързо ще се възстанови догодина, още повече, че тоталния и край ще настъпи някъде след изборите за президент, но за сметка но това европейците нямало да се оправят, вапреки че за момента са една от най-стабилните икономики) и май единствения и шанс да се приземи по-леко е останалите да потънат с нея. Само че те не искат и доларът ще продължи да се обезценява.

Прегрява ли българската икономика?

Смехът е здраве, а от ИПИ определено се грижат да сме здрави. Авторът на това писание определено е демонстрирал липса на знания какво означава една икономика да прегрява и някак си опитва да ни убеди, че това не е така (има някаква сезонност в тези опити, през пролетта на миналата година пак се пишеха глупости на тази тема). В него се омаловажава инфлацията, като се изказват някакви фундаментални фактори, за които не става ясно защо не са се отразили в такава степен на повечето икономики в ЕС. За България има няколко изследвания относно оценяването на output gap-а, като повечето от тях показват, че икономиката прегрява. Разбира се, човек, ако реши да се заяжда, все ще намери нещо, което да не му хареса, но въпреки това, освен ако не е предубеден, лесно може да заключи, че икономиката прегрява. Не става въпрос само за инфлацията. Достатъчно е да погледне какво става с пазара на труда, безработицата намалява, има недостиг на хора и дори „официалните заплати" нарастват значително.

Забавни са и опитите да се коментират мерките за ограничаване на кредитите. През последните няколко години БНБ предприе мерки, чрез които изтегли ликвидност от системата, но по същество те адресират три групи от неща: качеството на отпуснатите кредити, нарастването на кредита (тези мерки вече отпаднаха) и депозитната маса. Интересно е как авторът се мъчи да обясни колко неефективно е увеличаването на МЗР като прехвърля върху него дефектите от въвеждането на кредитните тавани. Любопитна е и „информираността“ му относно натиска на ЕК върху бюджетните излишъци на България (честно казано е доста далеч от истината). А в следното изречение:

Второ, по-високото изземване и задържане на доход, предвид сегашната система на облагане, в сравнителен план се отразява по-негативно на по-нискодоходните групи, които не са от генераторите на външните дисбаланси (потребяват предимно български битови стоки; не купуват скъпи вносни стоки)

се съдържа и неявна критика към въвеждането на плосък данък в България, нещо, с което институтът, за който работи, ни пропищя ушите в последните четири години. Черешката на тортата обаче е изводът, че в прегряването на българската икономика няма нищо лошо (според авторът даже няма такова, но все пак като не знаеш какво е прегряване е трудно да установиш наличието му), защото през този период освен да се е увеличило благосъстоянието, не се е случило нищо особено. Да се чуди човек как такива хора успяват да завършат икономическите университети (за който не ми познава чувството за хумор, това е риторичен въпрос).