В настоящия си постинг ще разкажа няколко тенденции в развитието на икономиката като наука. Като повечето науки началото тръгва от философстването. Нямам намерение да се спирам на подробностите, но като цяло хората си размишлявали на спокойствие за живота, вселената и всичко около тях. Но неизбежното се случило и се появили математиците. Като цяло смущенията, които те направили в спокойния живот на философстващите, дошли по две линии.
Първата е продиктувана от натрупването на разни икономически данни. В крайна сметка за какво ти е да развиваш теории, ако не може да ги провериш дали са в сила. Статистиците са се развихрили, а особеностите на икономическите данни са довели до специализиране на някои техники, от което пък се пръкнали иконометрията и времевите редове. Натрупването на данни и развитието на изчислителната техника през последните 30 години дадоха голям тласък на емпиричните изследвания. Въпреки че съм преподавател по иконометрия, се отнасям доста скептично към такива изследвания. За това има няколко причини.
Едната е свързана с това, че тези изследвания могат да се използват единствено и само за проверка на някакви предположения залегнали при изграждането на дадена икономическа теория, но самите те не могат да се използват пряко за развитие на теорията, т.е. ако правейки някакво емпирично изследване стигнете до извода, че промяната да речем на данъчната политика води до такива и такива резултати, то не може да се заключи автоматично, че това е някаква икономическа зависимост.
Друга причина е свързана с репликирането на резултатите. С каквато и наука да се занимавате винаги трябва да се съмнявате в истинността на резултатите. Особено пък ако не са интуитивни. Това важи най-вече при емпирични изследвания. Тъй като хората възприемат по различен начин света, то е възможно по съвсем различен начин да интерпретират едни и същи факти. Когато става въпрос за иконометрични изследвания, дори и в най-коректно направената статия е трудно да прецените на база предоставените резултати от тестове и оценки до колко изводите са меродавни. В крайна сметка винаги и възможно на авторът да е пропуснал някаква възможност за интерпретация, което от своя страна води до липса на резултати от тестове, които я приемат или отхвърлят. Единственият начин да разсеете тези съмнения от главата си е да хванете същите данни и да повторите изследването. За съжаление това не винаги и възможно.
Последната причина, но не и по важност, е фактът, че в момента куцо, кьораво и сакато взе да прави иконометрични оценки. Както можете са се досетите тези количествени натрупвания не са довели до качествени промени. В момента се бълват изследвания на килограм, като в половината от тях авторите демонстрират знания, ако не от началото на миналия век, то поне от преди 20-30 години. В резултат на което се правят изводи на база изместени и несъстоятелни оценки, които пък за нещастие доста бързо се попиват от всякакви пишман икономисти и науката се замърсява с грешни твърдения.
Въпреки всички тези недостатъци иконометричните изследвания и за в бъдеще ще играят основна роля в приложните изследвания и ще дават насоки за развитие на фундаменталната наука. Още повече, че и самата иконометрия като инструментариум се развива с доста добри темпове.
Втората линия, по която са се появили смущения от математиката в икономиката, е формализирането на разсъжденията. Най-грубо казано допусканията залегнали в разни теории са формализирани, в резултат на което са се получават абстрактни математически задачи, чиито решения задават някакви икономически зависимости. Използването на математиката позволило да се усложнят допусканията, което пък довело до построяване на икономически модели, които по-добре отговарят на действителността. Целият този подход качествено дръпнал икономическата теория напред. Нещо повече, симбиозата между математиката и икономиката се отразила добре и на математиката, като някои области от нея към момента се развиват основно заради икономическото им приложение. За съжаление този подход си има и своите ограничения. Все пак research-ът се движи (най-вече покрай финансирането) от приложни задачи, които ако трябва да се моделират с доста детайли, водят до сложни математически проблеми, чието изследване към момента е трудно. Част от проблемите са свързани с големите размерности на задачите, а друга с това, че математическият инструментариум трябва да се развие. Разбира се, с развитието на изчислителната техника решаването на задачи с големи размерности не е чак такъв проблем, но когато се занимавате с наука не се интересувате само от количествени, но и от качествени резултати.
Въпреки, че икономиката като наука е поела по пътя на точните науки, има един фундаментален проблем, който към момента ограничава нейното развитие в тази посока. За разлика от физиката например няма повтаряемост на експеримента, а за някои неща дори няма и експерименти. Този факт създава доста ограничения както върху емпиричните изследвания, така и върху развитието на теорията. Светъл лъч надежда в тази посока идва по линия на симулирането на икономически системи, което ще даде възможност за повтаряемост на експерименти и за доста по прецизно изследване на ефекти от какви ли не икономически политики, което към момента малко или много не мислимо. За момента нещата около симулирането на икономически системи се въртят около принципите на многоагентните системи, като идеята е на база прости правила идващи от икономическата теория и чрез многообразието на популацията в системата да се опишат сложните процеси, които се наблюдават в икономиката. По този начин могат да се зададат доста нелинейности, които към момента с традиционните подходи, които се използват в икономическото моделиране не могат да бъдат изследвани. От гледна точка на развитие на икономическата наука, този подход ще даде два основи плюса. Единият е свързан с това, че покрай повтаряемостта на експеримента ще може да се дръпне доста с емпиричните изследвания, а другият е, че математическата абстракция може да се ограничи до по-прости задачки, което ще освободи доста математически ресурс, който може да се използва за анализиране на новите идеи които навлизат в икономическата наука. Като цяло приложението на многоагентните системи в икономиката са показани в тази книга и много съм благодарен на Искър, че ми съдейства за сдобиването ми с нея.
В този постинг си мислех да разкажа и няколко неща относно как се развива икономическата наука в България, обаче той стана доста дългичък и ще се огранича в две изречения. Като цяло човек няма да сбърка много, ако каже че икономическата наука в България се развива с около 100 години назад (това със сигурност важи за инструментариума, който да не е мръднал много от философстването, но трябва да се отбележи, че част от идеите, развили се през последните десетилетия малко или много са се отразили на тезите при различните философски дискусии), което от своя страна повдига въпроса какво се изучава в българските университети. От друга страна, ако погледнете какви са публикациите в българските икономически списания ще ви стане ясно, че с малки изключения, няма кой да предава съвременни неща.
Първата е продиктувана от натрупването на разни икономически данни. В крайна сметка за какво ти е да развиваш теории, ако не може да ги провериш дали са в сила. Статистиците са се развихрили, а особеностите на икономическите данни са довели до специализиране на някои техники, от което пък се пръкнали иконометрията и времевите редове. Натрупването на данни и развитието на изчислителната техника през последните 30 години дадоха голям тласък на емпиричните изследвания. Въпреки че съм преподавател по иконометрия, се отнасям доста скептично към такива изследвания. За това има няколко причини.
Едната е свързана с това, че тези изследвания могат да се използват единствено и само за проверка на някакви предположения залегнали при изграждането на дадена икономическа теория, но самите те не могат да се използват пряко за развитие на теорията, т.е. ако правейки някакво емпирично изследване стигнете до извода, че промяната да речем на данъчната политика води до такива и такива резултати, то не може да се заключи автоматично, че това е някаква икономическа зависимост.
Друга причина е свързана с репликирането на резултатите. С каквато и наука да се занимавате винаги трябва да се съмнявате в истинността на резултатите. Особено пък ако не са интуитивни. Това важи най-вече при емпирични изследвания. Тъй като хората възприемат по различен начин света, то е възможно по съвсем различен начин да интерпретират едни и същи факти. Когато става въпрос за иконометрични изследвания, дори и в най-коректно направената статия е трудно да прецените на база предоставените резултати от тестове и оценки до колко изводите са меродавни. В крайна сметка винаги и възможно на авторът да е пропуснал някаква възможност за интерпретация, което от своя страна води до липса на резултати от тестове, които я приемат или отхвърлят. Единственият начин да разсеете тези съмнения от главата си е да хванете същите данни и да повторите изследването. За съжаление това не винаги и възможно.
Последната причина, но не и по важност, е фактът, че в момента куцо, кьораво и сакато взе да прави иконометрични оценки. Както можете са се досетите тези количествени натрупвания не са довели до качествени промени. В момента се бълват изследвания на килограм, като в половината от тях авторите демонстрират знания, ако не от началото на миналия век, то поне от преди 20-30 години. В резултат на което се правят изводи на база изместени и несъстоятелни оценки, които пък за нещастие доста бързо се попиват от всякакви пишман икономисти и науката се замърсява с грешни твърдения.
Въпреки всички тези недостатъци иконометричните изследвания и за в бъдеще ще играят основна роля в приложните изследвания и ще дават насоки за развитие на фундаменталната наука. Още повече, че и самата иконометрия като инструментариум се развива с доста добри темпове.
Втората линия, по която са се появили смущения от математиката в икономиката, е формализирането на разсъжденията. Най-грубо казано допусканията залегнали в разни теории са формализирани, в резултат на което са се получават абстрактни математически задачи, чиито решения задават някакви икономически зависимости. Използването на математиката позволило да се усложнят допусканията, което пък довело до построяване на икономически модели, които по-добре отговарят на действителността. Целият този подход качествено дръпнал икономическата теория напред. Нещо повече, симбиозата между математиката и икономиката се отразила добре и на математиката, като някои области от нея към момента се развиват основно заради икономическото им приложение. За съжаление този подход си има и своите ограничения. Все пак research-ът се движи (най-вече покрай финансирането) от приложни задачи, които ако трябва да се моделират с доста детайли, водят до сложни математически проблеми, чието изследване към момента е трудно. Част от проблемите са свързани с големите размерности на задачите, а друга с това, че математическият инструментариум трябва да се развие. Разбира се, с развитието на изчислителната техника решаването на задачи с големи размерности не е чак такъв проблем, но когато се занимавате с наука не се интересувате само от количествени, но и от качествени резултати.
Въпреки, че икономиката като наука е поела по пътя на точните науки, има един фундаментален проблем, който към момента ограничава нейното развитие в тази посока. За разлика от физиката например няма повтаряемост на експеримента, а за някои неща дори няма и експерименти. Този факт създава доста ограничения както върху емпиричните изследвания, така и върху развитието на теорията. Светъл лъч надежда в тази посока идва по линия на симулирането на икономически системи, което ще даде възможност за повтаряемост на експерименти и за доста по прецизно изследване на ефекти от какви ли не икономически политики, което към момента малко или много не мислимо. За момента нещата около симулирането на икономически системи се въртят около принципите на многоагентните системи, като идеята е на база прости правила идващи от икономическата теория и чрез многообразието на популацията в системата да се опишат сложните процеси, които се наблюдават в икономиката. По този начин могат да се зададат доста нелинейности, които към момента с традиционните подходи, които се използват в икономическото моделиране не могат да бъдат изследвани. От гледна точка на развитие на икономическата наука, този подход ще даде два основи плюса. Единият е свързан с това, че покрай повтаряемостта на експеримента ще може да се дръпне доста с емпиричните изследвания, а другият е, че математическата абстракция може да се ограничи до по-прости задачки, което ще освободи доста математически ресурс, който може да се използва за анализиране на новите идеи които навлизат в икономическата наука. Като цяло приложението на многоагентните системи в икономиката са показани в тази книга и много съм благодарен на Искър, че ми съдейства за сдобиването ми с нея.
В този постинг си мислех да разкажа и няколко неща относно как се развива икономическата наука в България, обаче той стана доста дългичък и ще се огранича в две изречения. Като цяло човек няма да сбърка много, ако каже че икономическата наука в България се развива с около 100 години назад (това със сигурност важи за инструментариума, който да не е мръднал много от философстването, но трябва да се отбележи, че част от идеите, развили се през последните десетилетия малко или много са се отразили на тезите при различните философски дискусии), което от своя страна повдига въпроса какво се изучава в българските университети. От друга страна, ако погледнете какви са публикациите в българските икономически списания ще ви стане ясно, че с малки изключения, няма кой да предава съвременни неща.
6 коментара:
За мен въпросът е доколко е приложимо широкото използване на математически модели в икономика, в която няма дълги редове с данни. И дори там където ги има през няколко години се случва структурна промяна, която променя всичко.
От административна икономика преминахме на пазарна. От дискреционна централна банка към строго правило на паричната политика. От държавна собственост към частна. От регулирани цени към пазарни. От затворена икономика към отворена. От неприветливо за инвеститорите място към привличане на най-много чужди инвестиции в региона. От високи данъци към по-ниски...
@георги: Не знам дали си забелязал, но за развитие на икономическата теория чрез математически модели не ти трябват данни. Доколкото и самият ти си жертва на българското икономическо образование, то за мен не е учудващо, че свързваш емпиричните изследвания с икономическата теория (просто това е нивото на преподавателите), но истината е, че с емпирични изследвания не може да правиш теория. Да, те ще ти помогнат в даването на насоки, ако искаш да развиваш теорията, ще ти помогнат и да прилагаш теорията в разни практически задачи, но нищо повече.
От един момент нататък образованието има все по-малко влияние върху хората. Един програмист, завършил преди 15 години, не може да се оправдава с образованието си ако не е в час със случващото се в сектора му.
Подкрепям d. Развитието на икономическата теория става именно с помощта на математическите модели, а емпиричните данни само могат да подкрепят или не дадена теория. Но те не са нужни за съставяне на модела. Вижте например от game theory - сигурно за 90% от моделите няма никакви наблюдаеми данни, за да бъдат тествани емпирично.
От друга страна, иконометрията се развива с бурни темпове, затова Георги да не се притеснява - структурните точки на пречупване могат да се моделират.
Образованието е важно да бъде в крак с прогреса в съответната област. Затова трябва преподавателите в университетите сами да правят изследвания.
@георги: В общи линии има най-грубо казано три дейности, които хората могат да вършат, ако се занимават с икономика:
1. Философстване на тема животът и вселената. В това няма нищо лошо, тъй като от такива неща могат да се родят нови идеи или да се даде нова гледна точка върху вече известни неща.
2. Прилагане на икономическата теория. В тази дейност влизат всякакви емпирични изследвания, които помагат да се разбере как работят конкретни икономики, но също така поради проблемите с данните, които си споменал, част от хората дават принос и върху развитието на иконометричния апарат.
3. Създаване на икономическа теория. Принципите са много ясни - формализиране и изследване на идеи чрез използване на математическия апарат. По този начин много по-лесно и структурирано може да извлечеш следствията от предположенията, които се правят. Ако не се използваше математическият апарат в доста от направленията в икономиката нямаше да има развитие. Погледни Нобеловите награди по икономика за какво се раздават последните десетилетия и ще ти стане ясно колко голям е приносът на математиката.
Един човек принципно е възможно и да извършва по нещо от всички видове дейности, но трагедията в България е, че в така наречената икономическа научна общност са се концентрирали хора, които могат да правят само първия вид дейност. Това няма как да не се отрази и на знанията на студентите. Съгласен съм с теб, че знанията придобити в университета оказват по-малко влияние от един момент нататък, но от друга страна, ако искаш да се занимаваш със съвременна икономическа наука, то завършвайки университет в България излизаш доста осакатен и има много да се наваксва. Само хвани инструментариума, който се ползва в развитието на икономическата теория и си прецени сам до колко подготвени излизат студентите от УНСС в областта на прилагането на теория на игрите, оптималното управление, динамичното оптимиране, стохастично оптимиране или всякакви там съвременни техники от иконометрията развили се през последните 15 години. Самият ти ако трябва да наваксваш най-вероятно ще се наложи да изкълвеш 5 учебника по математика и още толкова по икономика, което пък ще ти е трудно да го правиш между другото. Тъжната истина е, че в България почти не се прави икономическа наука (хората, които имат капацитет да се занимават с това са капка в морето) и почти не се преподава икономика (нещата са ограничени до разглеждане на институционални неща и нахвърляне на твърдения, които всеки с добро ниво на интелигентност може сам да достигне до тях), но пък от друга страна няма търсене за хора с добро образование по икономика.
Много добър пост, само не съм съгласен с това за философстването. Хайек винаги ще бъде актуален в икономиката.
И това, че никой не преподава съвременни неща, е по-скоро заради неподготвената аудитория, според мен.
Публикуване на коментар