14 октомври 2007

Това ли е най-важното?

Този постинг е част от Blog Action Day инициативата относно околната среда. Тъй като инициативата малко или много е екстравагантна, не се учудвайте че и постингът е такъв.

Непрекъснато разни икономисти ни повтарят, колко важно е да имаме висок икономически растеж, колко важно е да се насърчава стопанската инициатива, как трябва да имаме ниски данъци и т.н. В пресата непрекъснато се появяват материали, колко много работели американците, каква им била производителността, но някак си се пропуска факта, че същите само дето не спят в офиса, нямат време да се разболеят, пък камо ли да отделят внимание на децата си. Ако се направи сравнение в сегашния стандарт на живот и производителност на труда спрямо този от преди 50, 100 или 150 години, най-вероятно ще се видят доста големи различия, независимо дали става въпрос за нискодоходна работа или за човек на доста престижна позиция.

След като от година на година човечеството си подобрява икономическия стандарт защо отделните хора продължават да работят и произвеждат повече? В крайна сметка това, което ни прави щастливи не са икономическите растежи. Ако хората предприемат политика към запазване на икономическия стандарт, то световната икономика в реално изражение ще нараства с темпа на нарастване на населението (1.2% годишно) вместо сегашните около 5% годишно. От друга страна нарастващата производителност би дала възможност хората да работят по-малко, да отделят повече време на себе си и на близките. Явно егоизмът и желанието на отделните индивиди да се докажат, че са повече от останалите са сред основните причини това да не се случва. Хората, за които това икономическо състезание е смисълът на живота, са стигнали такава критична маса, че за останалите е въпрос на оцеляване участието в него.

Може би е хубаво да спрем и да се позамислим дали взимаме от заобикалящия ни свят толкова, колкото ни е необходимо, или гледаме да изконсумираме всяка възможност само поради факта, че ако не сме ние, някой друг ще го направи. В цялото това състезание егоизмът ни надделява, играем индивидуално, намалява ни се солидарността (вярно че покрай някакви празници дава някакви пари по разни кампании за да си купим поредната индулгенция) и страдат отношенията ни с останалите хора, но най-вече страда природата. Представете си какво би станало, ако световната икономика растеше със значително по-ниски темпове. По-малко нарастване на потреблението, по-малка необходимост от ресурси, по-малко екологични щети, като парникови газове, изсичане на гори, намаляване на животински популации и т.н. Едва ли е толкова трудно да се постигне, но докато сме улисани в яденето едва ли ще е далеч момента, в който ще установим че сме изконсумирали всичко. Струва си да се позамисли човек.

За финал ще завърша със следния виц. Отишъл един американец в Африка и докато се разхождал да разглежда забележителности видял под една палма да се излежава негър, който се местел заедно със сянката. Като падне банан отгоре, негърът го взимал и изяждал. Нещо се напрегнала предприемчивата душа на американеца и отишъл той при негъра и му казал: “Виж какво вместо да лежиш под палмата и да се местиш със сянката и, вземи събери бананите и ги продай на пазара да изкараш малко пари”. Негърът се зачудил и вика: “И какво ще ги правя тези пари?”. Бизнесменът в американеца проговорил: “Ще си купиш кошница и ще може да събираш повече банани и ще изкарваш повече пари”. Негърът продължил да не доумява: “Добре де, а след това какво ще ги правя?”. Американецът продължил да подпомага негъра в бизнес логиката: “Как какво? Ще си наемеш подчинени, които ще събират и продават бананите вместо теб, а ти ще станеш шеф”. “Какво правят шефовете?” позаинтересувал се негърът. На американецът му писнало и решил да му каже за сладката страна на живота: “Как какво? Седят и се излежават под палмите.” При този отговор негърът се учудил: “Добре де, с какво това е по-различно от това, което правя в момента”.

5 коментара:

Георги каза...

А как - при предложението за нулев ръст на дохода на човек от населението - ще спрат да умират от глад стотици милиони хора в Африка? Които, очевидно, нямат дърво, което да им пуска целогодишно банани.

Как ще позволи на 700 милиона китайци, живеещи в селата, да си позволят достъп до лекар и образование? Как ще се обясни на пенсионер със 94 лева пенсия, че от сега до края на живота му покупателната способност на пенсията му няма да мръдне въобще.

D каза...

@георги: нещо гузната ти съвест се обадила и от либерален си станал социален. Всички тези работи, за които говориш сякаш не се случват сега при доста по-високите растежи. Факт е, че богатите стават по-богати, а бедните по-бедни сравнени със средния стандарт. Истината е, че всички живеят по-добре, но някои доста по-добре. Направи си труда да четеш National Geographic. В почти всеки брой се дискутира някакъв екологичен проблем.

Иначе по поставените ти въпроси. Ясно е, че доходите са неравномерно разпределени, но също така е ясно, че най-бедните ще настигнат най-богатите, когато най-богатите спрат да тичат. Тъй като в постинга съм говорил за среден ръст на икономиката, не е трудно да се досети човек, че бедните ще растат с повече от ръста на населението (въпреки, че доста от африканските страни, ако растат и с ръста ще се развиват доста по-добре от сега), а богатите по-малко. Формално погледнато ръстът на световната икономика няма отношение нито към образованието в Китай, нито към пенсиите в България. Всичко е въпрос на социалност и солидарност в държавата. Единственият проблем, който възниква с така предложената идея за постоянен доход е, че населението застарява и по-малко работещи трябва да издържат повече пенсионери, но да не забравяме, че производителността расте.

Все пак забележката в началото на постинга е за хора като теб, така че keep running!

Longanlon каза...

Само дето бананите не растат по палми.

Longanlon каза...

И не ми е ясно защо смяташ, че най-бедните трябва да настигнат най-богатите, че дори, че богатите трябва да спрат да тичат за целта.

Хората не са еднакви, затова не са еднакво богати. Още неандерталците са осъзнали тая максима, щото едни от тях са лапали банани, а като е дойдела зимата я са замръзвали, я ги е изяждал саблезъбия тигър, а други са се топлели с огъня в пещерите и са набивали мръвки, щото не ги е мързяло да се потрудят.

Ти идеализираш положението на безгрижния беден човек, но го правиш без да отчетеш фактори, които за тебе не съществуват именно заради ползите от тоя икономически растеж. Благодарение на развитието на икономиката и науката ти няма защо да се притесняваш, че всеки ден може да умреш от малария, туберкулоза, инфекции, неволно стъпване върху тигър... Не се тревожиш, че децата ти може да умрат от глад, ако тая година дървото не върже достатъчно банани, нито пък, че ще бъдат опечени и изядени от съседното племе, щото и там няма достатъчно банани.

Може би няма да е зле да прочетеш тази статия:
http://longanlon.bloghub.org/152

Често чуваме, че двадесет процента от населението на света потребява повече от 80 процента от ресурсите на земята, докато останалите 80 процента от населението потребяват по-малко от 20 процента от ресурсите.
Това, което критиците казват е, че бедните са бедни, защото богатите са богати, сякаш най-богатите 20 процента по някакъв начин са откраднали тези ресурси от останалите 80 процента."

D каза...

@longanlon: Аз не смятам, че бедните трябва да стигнат богати. Георги Ангелов е споделил такива виждания в коментара си и за това иска да има висок икономически растеж. Това, което казвам аз е, че може да растем с доста по-малко и да не си влошаваме стандарта и в резултат да нанасяме по-малко щети на околната среда. Дали е приемливо политически или икономически и доколко е реализуемо, не знам. Все пак постинга е за екологията, не за икономиката или политика. Да, идеята е странна, но си заслужава да помисли човек върху едно такова развитие. Иначе забележката ти за бананите не променя смисъла на вица.