13 октомври 2007

Революция на селото

Доста по-възрастни от мен хора са ми разправяли какъв хаос е настъпил с идването на комунистите на власт след Втората световна война. Хора от село, не виждали телефон, пък камо ли с управленски опит, са заемали ръководни длъжности из предприятия и структурите на държавата само поради факта, че са верни на Партията. От тях не се е очаквало нищо друго освен да предават информацията по-нагоре, където „по-умни“ от тях да взимат важните решения.

60 години по късно, макар и отново в пазарна икономика, нищо не се е променило. След всички избори ръководните постове на властта се пълнят с всякакви хора, доста от които са или без нужното образование или без управленски опит или без двете, но са верни на партийните централи, които са ги анонсирали. Седят си кротичко, взимат си паричките и изпълняват нарежданията на техния покровител. Не се напъват да бъдат инициативни, въпреки че за един ръководител това е важно качество, а ако не дай си боже се наложи да се взимат бързи и важни решение, стискат палци да получат бързи инструкции „отгоре“. Разбира се, това не пречи да развиват мания за величие и да избиват каквито комплекси имат като парадират с властта, която някой им е дал.

Въпреки че такива кадрови назначения са характерни за малки (ДПС) или ново възникнали партии (ГЕРБ, Атака), то те не са чужди за бившите (СДС, НДСВ) и настоящите (БСП) големи партии. Дори и да няма липса на кадров ресурс, отделните лобита в дадена партия гледат да концентрират в себе си колкото се може повече информация и властови лостове, като за целта не биха се спрели да издигнат някой парашутист, за сметка на доказан специалист. В крайна сметка доверието е преди всичко.

Доколко тези тенденции са обезпокоителни или нормални не мога да преценя, но лично мен доста ме дразни, когато на някакви международни конференции и/или семинари, на които дискутират проблеми на страни в преход като България, българските политически представители да мълчат като пукъли. И ако все пак на такива форуми сигурно мълчанието е злато, за да не лъснат някои и други работи, то не смея да си помисля какво става на разните му дискусии, провеждани в отделните органи на управление на ЕС, на които се взимат политически решения за развитието на страните от ЕС. После да не се чудите защо ЕС пак ни е прее*ал.

Няма коментари: