Кукери 2009

Днес се замъкнахме отново на кукерски фестивал в Перник. Както и предишния път, събитието си заслужаваше.




Макар и тази традиция да има доста история зад себе си, в някаква степен е доста гъвкава спрямо настоящето.

Ако за обекта на горната снимка няма съмнение, че е част от множеството на злите духове, които трябва да се прогонят, то не може със същата увереност да се прецени, в кой от двата отбора са образите от долната снимка.

Така или иначе независимо от отговора, когато една институция участва в кукерски обичай, то това едва ли говори добре за нея. Иначе във фестивала бяха застъпени и по-житейски и ежедневни проблеми на „европейците“.


Сигурно няма да е лошо този фестивал вместо в Перник да се провежда около Народното събрание, та барем най-накрая да бъдат изгонени злите духове от там. Разбира се, за да няма обидени институции Министерски съвет и правосъдната система също е хубаво да бъдат навестени. Така или иначе това едва ли е проблем, защото повечето важни сгради в София са близко една до друга.

Иначе за пореден път се убеждавам, че фотографите са големи хиени (благодарности на Нели за втората снимка).


Сигурно няма да е лошо следващия път и аз да се сдобия от някъде с акредитация, че да не се мъча да снимам кукерите през тълпата. Макар че като гледам ще трябва да се изръся със 100 лева за целта.

Мальовица

В събота се пробвахме да качим Мальовица. Прогнозата беше за хубаво време и групичката рано рано се запъти към Рила. Стигнахме до ЦПШ-то, времето беше слънчево, но Мальовица или по-скоро връхчето нея беше обвито в облаци. Надявахме се, че докато се качим до горе, те ще са се разчистили. Имаше и достатъчно сняг.


Докато се движехме през гората над ЦПШ-то, поклащането на дърветата даваше индикация, че вятърът ще е по-силен отколкото ни се искаше, но като излязохме от гората съмнението за това отпадна отвсякъде. Покрай реката се бяха оформили много хубави преспи и навявания.


Стигнахме до хижата, където пихме по чай да се сгреем и да вземем да се екипираме като хората.


За съжаление нямаше нищо за хапване, което мен ме изненада малко неприятно, защото дъвченето само на кроасани и сладки работи за закуска не се отразява добре на стомаха. Запрашихме нагоре.


До втора тераса вятърът беше доста силен. За съжаление и насрещен. От друга страна това беше помогнало за втвърдяването на снега и не се затъваше много.


След втора тераса работата взе да става тегава. На места се затъваше доста. При катеренето това е неприятно, защото затъването е комбинирано и с пързаляне надолу. На други места беше точно обратното. Снегът беше твърд. Със зор успявах да си сритам дупка, на която да се закрепя. Върхът не се виждаше, но лека по-лека драпахме нагоре.


Почти стигнахме до езерото и мъглата така се спусна, че не се виждаше на повече от 10 метра. Нямаше нужда от излишни геройства и решихме да се връщаме. Макар и да не се качихме на върха се получи приятна разходка.

Кукери

Вчера се замъкнахме на кукерския фестивал в Перник.

Времето беше страхотно и изпълнено с настроение.

Имаше колоритни чуждестранни гости, които придадоха по-особен привкус на фестивала.

Ето и малко снимки на нашите хора:








Ето и едно видео:


Разбира се, конкуренцията от зяпачи беше страхотна, като всичко започна още от София. Нали сме европейци, нашата групичка реши да се придвижи с влак до мястото на събитието. Явно и доста други хора бяха решили така, та на Централна гара се бяха образували едни опашки от желаещи да пътуват за Перник, което доста учуди жените зад гишето. Европейските ни разбирания бяха подкрепени от едно от новите влакчета на БДЖ (май беше от дизеловите Siemens-и и доста добре изглеждаше), но за съжаление от БДЖ не бяха преценили пикът на пътниците и бяхме като в консервена кутия. По ужасно от возенето в автобус в час пик.

Разбира се, и на Запад съм се возил в доста претъпкани влакове и фактът, че около нас се носеше доста чужда реч ми направи обстановката позната.

Като пристигнахме на площада имаше доста навалица и беше трудно да се снима каквото и да било. Добре че съм висок, имам дълги ръце, пък и ми се върти визьора, така че мога да го гледам отдолу. Единствено ми правиха проблем една групичка от привилегировани фотографи, които бяха на сцената и от тях беше трудно да се снима, тъй като винаги се набутваха в кадър.

Като цяло събитието беше много хубаво, макар и да присъствах за малко. Който не е бил, му препоръчвам догодина да не пропуска.

Концертът на INXS в София

В петък бях на концерта на INXS. Не беше лош концерт, но за сметка на това организаторите от Balkan Entertainment Company се оказаха някакви мошеници и постъпиха доста некоректно с част от публиката. За какво става въпрос? Първоначално концертът трябваше да се проведе на стадион Академик. Тъй като публиката едва ли щеше да го напълни, то се предвиждаше сцената да бъде разположена по-широката страна на стадиона, което освен че изкуствено прави стадиона по-пълен е огромна глупост. В тази ситуация имаше два типа билети. Едни по-скъпи, за нещо което се нарича VIP зона, на което далаверата му е, че си фронтално срещу сцената и по-евтини билети (с около 24%), на които прецаквацията е че си по фланговете. Разбира се, че ще се правим на гъзари, защото перспективата погледът ми да сключва ъгъл от 20 градуса със сцената не е от най-хубавите.
Дотук всичко върви добре, имам си билет два месеца преди концерта. Но явно нещата не са вървели добре за организаторите или по-точно не са се сбъднали очакваните продажби и изведнъж концертът се мести. Вместо на стадион Академик ще бъде в зала Фестивална. Формално причината е лошото време (което липсваше), въпреки че на билета пише: „Когато концертът е на открито, то той ще се състои независимо от метеорологичните условия.“, а не формално (като гледам колко беше пълна залата) да е липсата на кворум. Сигурно в тази графа попада следната клауза: „При екстремни обстоятелства организаторите си запазват правото за промяна на датата и мястото на концерта“.
Така или иначе ми е все тая къде щеше да бъде концерта, стига да не се променят началните условия, при които съм взел решението си какъв билет да си купя. За моя голяма изненада организаторите приравниха всички видове билети, такова животно като VIP зона, така и не се появи и в крайна сметка се оказа, че 10-те лева, които съм дал в повече са си жива набутвация.

Безопасно шофиране

Тази събота и неделя бях на курс по безопасно шофиране. В началото като ме агитираха да отида на такова нещо, доста се чудех какво представлява. Все си мислех, че човек за да шофира безопасно, трябва да кара със съобразена скорост (каквото и да значи това) и да е внимателен. Въпреки това, винаги е възможно нещо да ни изненада на пътя. Било дупка, която искаме да избегнем, или изскочило дете, или някой, който просто ни е отнел предимството, тези неща съчетани с хлъзгава пътна настилка могат да ни изиграят лоша шега. В такива ситуации своевременната и правилна реакция е от огромно значение. Не винаги е възможно да се намали достатъчно скоростта или да се спре автомобила и трябва да се намери друго решение.

Курсът се проведе на едно бивше военно летище и като цяло идеята му беше да ни поставят в критична ситуация, от която да се измъкнем. Това, което беше малко странно за мен, че влизането в критична ситуация става с агресивно каране, което не ми е много присъщо, но пък беше забавно. Тъй като всичко се развива доста бързо, то няма време много да се мисли и някак си реакциите трябва да стават подсъзнателно. В рамките на конкретно упражнение, тъй като знаехме какво да се прави, се справяхме добре, но все още не съм наясно до колко добре ще се справя в реална пътна обстановка. Честно казано се надявам и да не ми се налага много. Нещата върху, които е акцентира бяха в общи линии: правилна стойка и захват на волана, работа с педалите и скоростите, техники за спиране, овладяване на автомобила в критични ситуации и на различни настилки, реакция при презавиване и недозавиване на автомобила, промяна на центъра на тежестта при ускорение, спиране и завой.

Като цяло съм доста доволен от курса и препоръчвам всеки, ако има възможност, да мине през нещо такова. Най-малкото ще научи няколко техники за съхраняване на устойчивостта и управляемостта на автомобила.