03 февруари 2008

Мальовица

В събота се пробвахме да качим Мальовица. Прогнозата беше за хубаво време и групичката рано рано се запъти към Рила. Стигнахме до ЦПШ-то, времето беше слънчево, но Мальовица или по-скоро връхчето нея беше обвито в облаци. Надявахме се, че докато се качим до горе, те ще са се разчистили. Имаше и достатъчно сняг.


Докато се движехме през гората над ЦПШ-то, поклащането на дърветата даваше индикация, че вятърът ще е по-силен отколкото ни се искаше, но като излязохме от гората съмнението за това отпадна отвсякъде. Покрай реката се бяха оформили много хубави преспи и навявания.


Стигнахме до хижата, където пихме по чай да се сгреем и да вземем да се екипираме като хората.


За съжаление нямаше нищо за хапване, което мен ме изненада малко неприятно, защото дъвченето само на кроасани и сладки работи за закуска не се отразява добре на стомаха. Запрашихме нагоре.


До втора тераса вятърът беше доста силен. За съжаление и насрещен. От друга страна това беше помогнало за втвърдяването на снега и не се затъваше много.


След втора тераса работата взе да става тегава. На места се затъваше доста. При катеренето това е неприятно, защото затъването е комбинирано и с пързаляне надолу. На други места беше точно обратното. Снегът беше твърд. Със зор успявах да си сритам дупка, на която да се закрепя. Върхът не се виждаше, но лека по-лека драпахме нагоре.


Почти стигнахме до езерото и мъглата така се спусна, че не се виждаше на повече от 10 метра. Нямаше нужда от излишни геройства и решихме да се връщаме. Макар и да не се качихме на върха се получи приятна разходка.

1 коментар:

naddya каза...

Еха, завиждам ви направо :) Такава красота!