Злите сили

Една от любимите ми песни на Васко Кръпката е „Злите сили”. Не знам защо, но веднага се сетих за нея, когато прочетох следното писмо (случайно или не попаднало при мен):

Искате ли да присъствате на началото на края на лявото (истинския, а не мимикриите, на които сме били свидетели до сега), на социалната държава и на вярата в чудодейни спасения тип „добрия цар” и „силната ръка”?

Българското общество за индивидуална свобода (БОИС) Ви кани на кръгла маса-дискусия, която ще даде на дясномислещите хора нови аргументи в полза на пазара.

Противниците на свободния пазар твърдят, че той е “нечестен”, “жесток” и “безскрупулен.” Много хора приемат, че пазарите са необходими, но имат смътното усещане, че „в тях има нещо неморално”. Те се страхуват, че пазарите водят до неравенство и не харесват „егоистичния интерес”, който се отразява в тях.

На тези хора ние ще дадем моралните аргументи, които да използват през следващите няколко десетилетия, в защита на свободния пазар и неговия политически проект – капитализма. Тези аргументи съществуват отдавна, но артикулирането им за първи път в публичното пространство на България ще предизвика сензация и интелектуален шок. И, надяваме се, коренна промяна в представите за него.

В съвременното общество капитализмът е смятан за най-подходящия обществен строй единствено заради своята ненадмината икономическа ефективност. Смята се, че неговата роля е само да натрупва благосъстояние, което някаква колективистично настроена обществена надстройка е оторизирана да преразпределя за да постигне по-хармонично и справедливо общество. Това е заблуда, върху която са основани редица политически течения - както леви (социалдемокрация), така и десни (християндемокрация).

Всички тези течения разглеждат създаването на благосъстояние като само по себе неблагородно и антисоциално, а неговото преразпределение – за благородно решаване на социални проблеми. Това убеждение е разпространено до такава степен, че тези, които защитават преразпределението (социалисти, профсъюзи, политици), започват да се отъждествяват с морала и социалната отговорност! (Смята се, например, че е морално е да защитаваш трудещите се, потребителите, а работодателите, търговците и т. н. са по дефиниция неморални.)

Оттук и дълбоката вътрешна неприязън към бизнеса и неговите представители и тяхното изолиране от големите обществени дебати. Тяхното мнение се търси само по въпроси, които пряко засягат дейността им – квоти, осигуровки, трудово законодателство, професионално обучение и т. н. Това създава впечатлението в обществото, че те или нямат какво да кажат на хората, или гузно мълчат. А това не е така.

За поддръжниците на свободния пазар етичното решаване на проблемите е и най-практичното, и най-хуманното. Стремежът на хората да си сътрудничат и да подобряват собствения си живот, животът на семействата си и на съседите си, е естествен. Личните възнаграждения и наказания за успех и провал на пазара са трудният, но ефикасен път към по-голямо знание, мъдрост и благоденствие.

Философията в защита на капитализма съществува от доста години и става все по-популярна. Причината за все още бавното й разпространение са както преобладаващите колективистки нагласи на миналото столетие, така и съзнателното й маргинализиране и „замитане под килима” от страна на политическия мейнстрийм на Запад, който вижда в нея заплаха за собственото си съществуване. Според тази философия, капитализмът е не само ефективен и икономически преуспяващ - той по природа е морален. А тъй като се основава и на доброволни договаряния между хората – и благороден.

...

БОИС смята, че дългосрочната тенденция в световен мащаб вече се обръща, и че дясното вече е изчерпало популисткия си потенциал в България. През следващите няколко десетилетия ще бъдем свидетели на моралното реабилитиране на капитализма. Повратният момент за България ще бъде тъкмо тази дискусия – от една страна защото е първа по рода си, от друга защото гладът за смислен дебат вдясно е много голям. Така че, присъствайки на дискусията „Просперитетът обича свободата”, ще имате уникалната възможност да наблюдавате раждането на най-модерната тенденция в обществения живот на България.

Няма да казвам кой е подателят на писмото, макар че то е пратено от трето лице от някакъв game клуб. Няма да коментирам стила и избора на изразни средства. Поне на мен такива неща не ми влияят или впечатляват. За сметка на това си направих аналогии с разни исторически събития. Някакви хора се самонавиват и искат да разпространяват своите убеждения. Звучи ли Ви познато? Поне на мен асоциациите са ми религиозни. Честно казано нямам нищо против хората да си вярват в каквото си искат, стига да не се взимат на сериозно, с което да пречат на останалите. В крайна сметка едва ли е имало полза от кръстоносните походи, Инквизицията и всякакъв друг религиозен джихад. Не вярвам нещо добро да донесе и съвременната им версия.