Топлофикация

Топлофикация са велики. Изпратили ли са ми съобщение към фактура, с което ме уведомяват, че ми дължат пари и че и аз им дължа пари. За това, което им дължа ми начисляват лихва, нищо че тяхното задължение към мен го покрива напълно. В същото време фактурата е на стойност по-малка от това, което ми дължат. Така пак завършваме в изходно положение. Те ми дължат пари, аз им дължа пари, а лихвите си текат. Добре, че не ползвам топла вода от тях и нямам радиатори иначе кой знае в какъв филм ще се вкарам.

За намалението на ДДС ставката

Четейки анонса за намаляване на ДДС ставката с 1-2 процентни пункта в бъдеше неопределено, все повече се убеждавам, че ГЕРБ и идея си нямат от какво е това фискална политика. По принцип не е важен толкова размера на ставките, колкото структурата на данъците (преки срещу косвени данъци, структура на преките и структура на косвените данъци). Чрез структурата на данъците правителството би могло много ефективно да насочва икономиката към едно или друго поведение. От своя страна размерът на ставките е важен дотолкова доколкото приходите в бюджета успяват да финансират разходната му част.

Очевидно е, че тази ДДС промяна не води до голяма промяна в структурата на данъците (въвеждане на диференцирани ставки би имало по-голям ефект), но в същото време ще има голям ефект върху приходната част на бюджета и почти никакъв върху инфлацията (каквото и да си говорим, цените трудно отиват надолу). Тоест от гледна точка на стимули към икономиката не може да се очаква нищо. Това от своя страна навежда на мисълта, че намалението на ставката се прави, защото разни оптимизации на разходите позволява това да се случи. Само по-себе си това е хубаво, само че силно контрастира с предишните послания относно спасяване на фискалната устойчивост, чрез прецакване пенсионери, хора в пред пенсионна възраст и бъдещи майки.

По отношение на пенсионерите това е доста радикална промяна на курса следван от предходните правителства. С пенсионната реформа започната от правителството на Костов се въведоха трита стълба на социалното осигуряване. Съответно бяха положени основите за минаване към частно осигуряване. Към онзи момент бюджетът на НОИ беше на минимален дефицит, а и икономиката не беше в някакъв кой знае какъв подем, така че това да се държи на циклични фактори. Едно от основните предизвикателства е как да се премина от солидарна към капиталова пенсионна система, без цената за това да се плати само от настоящите пенсионери. Очевидно бе, че без трансфер от централния бюджет не може да се мине. По време на управлението на правителствата на НДСВ и на БСП се наложи разбирането, че фондовете на НОИ не трябва да имат балансиран бюджет и дефицитите ще се финансират от приходи от данъци. За съжаление вместо този ресурс да се използва за повишаване на дела на капиталовия принцип в пенсионната система, бе опукан основно за намаляване на осигуровките. Разбиранията на разни либерални „икономисти“, които влияеха върху политиката на правителствата, бяха че осигуровките могат да паднат до 10% (нищо, че по съвсем групи сметки се показва, че ако си осигуряваш на под 15% в капиталова система, може да си умреш от глад с пенсията, която би взимал при пенсиониране) и траекторията, която трябва да се следва е първо да се стигне сумарната ставка и след това да се променят пропорциите на стълбовете.

Очевидно разбиранията на ГЕРБ са, че разходите на НОИ трябва да се финансират само от приходи от осигуровки. Разбира се, това не може да стане веднага, но пътят на постигането му минава не само през затягане на разходите за пенсии (увеличаване на годините за пенсиониране и никакви индексации), но и на стопирана на засилването на капиталовия принцип. Както се казва на печелившите честито.

На криво управление матрялът му виновен

След повече от две години управление ГЕРБ продължават да се оправдават за неудачите си с предишните управления. Вярно, че икономиката като цяло е инертна, но не предишните я забутаха в реката.

Държавния дълг. Премиерът се възмущава как са му оставили някакъв „грамаден“ дълг (15% от БВП) и заради него трябвало да се затягат коланите. Съответно той не бил виновен за това, а отново предшествениците му, и хората трябвало да протестират тогава, а не сега. Само това, което пропуска в своето разсъждение е, че хората протестираха. И то доста по-сериозно. Веднъж в зората на промените, а след това при управлението на Виденов. Всеки може да види какъв е бил тогава държавния дълг в номинално изражение и като процент от БВП и може да си направи сметка от тези протести и промяната в политиката колко е подобрението. Задълженията са намалели в пъти. В момента страната има един от най-ниските публични дългове в ЕС и не би трябвало да има сериозни затруднения да си рефинансира плащанията. Или поне сегашното правителство е/беше в далеч по-благоприятна ситуация отколкото правителството на Костов или НДСВ. Разбира се, сега има една дългова криза по цял свят, но никой ни ги е карал да чакат последния момент за да тестват финансовите пазари. Преди две години идваха хора от различни банки и си предлагаха услугите да организират разни емисии на ценни книжа. Тогава все още дълговата криза не се беше разраснала и финансиранията щяха да бъдат евтини. Е вярно, две години преди да ти трябват, но пък тогава нещата винаги излизат по-евтини. Разбира се, компетентният ни финансов министър го интересуваше как само да съкрати разходите за съответната година, без да гледа в перспектива. Съответно насаждането на пачи яйца бе в кърпа вързано.

Пенсионната реформа. Лансират се някакви оправдания за промените, които искат да прокарат. Едва ли не предишните правителства нищо не са направили и сега на ГЕРБ им се налага да изпият горчивата чаша. Разбира се, това не е нищо повече от една долна лъжа. Всеки може да погледне какви са били годините за пенсиониране през 2000 г. и какви са станали през 2010г. През този период възрастта за пенсиониране при жените се повиши с 5 години, а при мъжете 3. Нещо повече, през 2009 година излезе доклад на ЕК, който правеше оценки на застаряването на населението върху публичните разходи. Именно поради реформите започнали по време на правителството на Иван Костов и после продължили по времето на НДСВ и БСП, страната бе класирана сред „отличниците“. Тъй като докладът беше публикуван 1 месец, след като ГЕРБ спечели изборите (макар и сметките да бяха финализирани половин година по-рано) Бате Бойко не пропусна да си припише заслугите.

Пенсионна реформа по Дянковски

След като бастиса икономиката, Дянков е на път да се разправи и със пенсионната система. В момента се прекарва по тъч линията едно предложение за вдигане на възрастта за пенсиониране, което освен, че има доста странна аргументация, ще има и кофти реализация. Законността нямам намерение да я коментирам, защото ГЕРБ е над тези неща.

Аргументацията. Формално мотивите са, че доста от хората продължават да работят и след навършване на пенсионна възраст. Следователно щом хората искат да работят, защо не вдигнем възрастта? В тези разсъждения това, което остава на заден план е, че освен да навършиш пенсионна възраст ти трябва и осигурителен стаж. Съответно, ако последния не достига е ясно че трябва да се поработи още малко. Неформално мотивите се свеждат до това, че след като си бил умен да си прецакаш приходите, за да си избършеш задника трябва да отрежеш разходите. Накрая пак го отнасят пенсионерите. Кодекса за социално осигуряване отдавна има само пожелателни разпоредби.

Изобщо не искам да коментирам дали държавата трябва да е социална или не, но е хубаво тези, които са на власт съвсем ясно да кажат каква политика смятат, че трябва да се провеждат. Да кажат, че смятат, че държавата е прекалено социална. Съответно, че някои групи от населението се облагодетелствани повече от колкото трябва, съответно ще духат супата и да се оправят както намерят за добре. Фактът, че липсва дебат е доста смущаващ.

Реализацията. Вдигането на възрастта за пенсиониране е неизбежно, само че този инструмент е желателно да се използва малко след 2020 година, когато ще има значително намаляване на работната сила. Тогава с такава мярка хем ще се закрепи предлагането на труд, хем няма да се натовари чак толкова много пенсионната система от поредната излизаща от работната сила baby-boom вълна. Ефектите от увеличаването на възрастта са доста силни, но понеже Дянков очевидно работи с доста къс хоризонт, май предпочита да опука всички патрони, пък който трябва да спасява положението след 10 години да му мисли. Нищо чудно тогава да си говорим за пенсиониране на 70 години. Не че в разни други страни пенсионната възраст не се запътила натам, но и продължителността на живота е с около 5-6 години по-висока от българската. Разбира се, възможно е Дянков да знае нещо, което всички останали простосмъртни дори и не подозират. Все имам чувството, че се подготвя някаква страхотна 2 в 1 комбинация, в която чрез здравна реформа се решават пенсионни проблеми.

Трябва да се отбележи, че вдигането на възрастта за пенсиониране с такова темпо (с една година за една година) е доста стряскащо. При предишното увеличаване на възрастта реализацията беше с 6 месеца за една година. Дори тогава, това бе смятано за доста драстично. Може би всички трябва да се радваме, че Дянков не е решил да прави още по-драстични увеличениия.

Фокусът върху разходната част в бюджета, някак си остава на заден план ефектите върху пазара на труда. Очевидно ще кретаме с двуцифрена безработица още няколко години с всичките последващи ефекти върху заплащането. Със сигурност икономиката не се нуждае от такъв стимул, защото след една година като се отворят трудовите пазари на по-богатите страни членки на ЕС по-мобилното и квалифицирано население може да предпочете едно светло бъдеще, за което ГЕРБ още не може да формулира мерки как да го постигне.

За Facebook и събирането на данни

Все още успявам да стоя далеч от Facebook (за Skype се предадох това лято покрай един проект). Идеята да се регистрирам в сайт, който осмисля живота ми, докато се мъчи да ме профилира, събирайки информация за мен не ми допада много. Това, което обаче ме изненада неприятно, че Facebook знае доста неща за мен и без да съм му потребител.

От време на време някой познат ме кани да се присъединя към Faceebook. В писмата, които ме агитират да се присъединя, има списък с „други хора, които може би познавате във Facebook“. Хората в списъка са най-различни (приятели, колеги, студенти, роднини или просто „виртуални“ познати) и в повечето случаи не се познават помежду си. Някак си абсурдно ми се стори идеята на база профилирането на поканващия да се генерира този списък. Свързващото звено между всички предложени в списъка хора с мен беше кореспонденцията в GMail.

Зачудих се доколко Google продават данни в посока Facebook. Поразпитах моите познати в Google, но бях посрещнат с голямо учудване. Предположиха, че докато хората си проверяват GMail пощата през Facebook, то последният им проверява с какви хора си комуникират. Малко кофти, нали? Моето запитване обаче явно е задействало някакви комуникации между двете компании, тъй като вече като получавам писма с покани за Facebook, списъкът с потенциални познати отсъства. За съжаление това не значи, че кофти практики са преустановени.