31 декември 2008

Коледна админска мъдрост

Принципно на празници не е хубаво да се работи. Все нещо не става като хората. Когато се съберат повечко почивни дни, както става около Коледа и Нова година, освен яденето и спането, другите неща хич не ми вървят. Въпреки натрупаният опит в такива ситуации тази Коледа реших да пипана едно рутерче Linksys WRT54GL с OpenWRT на него. Ужким настройката трябваше да е дребна. Подкарване на OpenVPN сървър (какво да се прави, като обикалям познатите им пипам техниката). Принципно всичко стана точно, създадох CA на една машина в локалната мрежа, генерирах ключовете за рутера и клиентите, ужким направих и конфигурационните файлове, пипнах iptables-а даже и OpenVPN се стартираше без проблем. Регистрирах стартиращия скрипт да се зарежда, но след рестартиране на рутера нямаше и следа от стартиран OpenVPN. Когато файловата ти система е няколко мегабайта, някак си очевидно няма log файлове. Моето предположение беше, че нещо съм прецакал автоматичното стартиране и започнах да преглеждам как е организиран процеса на зареждане в OpenWRT. От файл на файл, попаднах на едни binary файл и рутерът умря. Вече не щеше да зарежда и достъп до него имаше само във fail safe режим. При монтирането на rootfs даваше някакви странни грешки и повечето команди не работеха. Нямах си никаква идея какво стана, а вече ме чакаха на следващата маса и просто положението беше меко казано напрегнато.

Та от цялата история поне за мен останаха два нови извода:
  • Не се бъзикай с рутери по празниците, тъй като не е нужно да си гений да ги прецакаш.
  • Когато се ровиш из файлове из embedded устройства ползвай cat вместо vi.

Във вторият извод се криеше и разковничето на моята глупост. Не съм навлизал много в детайлите, но се оказа че OpenWRT по много интересен начин разхвърля 4-те MB flash, с които разполага. Има някакъв 2 MB jffs дял, в който се записват конфигурациите, а останалите неща свързани със системата се монтират в режим само за четене. Всъщност, когато се модифицира файл от системните глупости, то се създава някакво изображение в jffs дялът. Та използвайки vi вместо cat, само заемам допълнително място, защото отварям файловете и за запис. А когато съм се натресъл на големият binary файл съм препълнил jffs дялът. Това само по себе си не е някаква болка, стига въпросният файл да не е busybox (разбира се, аз бях отворил линк към него). В резултат на което съм създал нефункциониращ busybox и системата не е искала да отлепи. Форматирайки jffs дялът нещата си дойдоха на мястото, но трябваше да конфигурирам нещата от нула. Добре че не бяха чак толкова много настройките, а и предвидливо ги бях запазил.

Иначе проблемът с OpenVPN се коренеше в това, че трябва да се указва пълния път до сертификатите и ключовете. Като го направих, работите тръгнаха. Сигурно някой път като не ме мързи, трябва да напиша някакво howto как става целият номер с OpenVPN и OpenWRT.

23 декември 2008

Кратка теория на парите

Ако имате чувство за хумор, имате някакви базови познания по математика и имате претенции да разбирате от икономика, то този линк ще ви допадне.

22 декември 2008

За един проект в повече

Винаги съм се радвал на Бате Бойко, когато беше главен секретар в МВР, колко лесно омаловажаваше разните престрелки между наркодилъри. Аргументът му беше с това, че така притиснал наркоканалите, че им се е свил пазара и се самоизяждат. Сигурно нещо такова е станало и в агенция САПАРД. Два интересни линка по случая, на които попаднах, докато си рових в врежата – цък1 и цък2.

11 декември 2008

Втори сблъсък с CEZ

След първия сблъсък с CEZ последва и втори такъв. Отново неуспешен. Този път не им работеше информационната система. При положение, че хората бяха там 10 минути преди започване на работното време, успяха да открият, че има проблем 10 минути, след като започна, което грубо казано означава загуба 20 минути в опити за диагностика и отстраняване. Не че е от значение. Честно казано приемам философски този „малшанс” и гледам да не се ядосвам за това, че съм загубил по някой и друг час, за да се замъкна до офиса им и да си чакам реда. Дано следващият път имам късмет да успеят да ми вземат парите.

Разбира се, за престоя си там се нагледах отново на абсурдни ситуации. Ще гледам да разкажа една от тях културно, макар че в края и обстановката бе доста взривоопасна. Един младеж се оплаква, че във фактурата му за пореден път отчетът е завишен с 1000 киловатчаса. Разбира се, този „дискомфорт” се отстранява лесно като се подаде молба до ЧЕЗ да се вземат предвид алтернативни показания, а в 7 дневен срок идва лице за арбитраж. Всичко е чудесно, стига да не ви се налага често да минавате по тази процедура, което не правеше младежа щастлив. Той беше готов да направи инвестиция в очила с висок диоптър за съответния служител на CEZ, но само да му кажели кой е той. От друга страна CEZ има навика да изпраща фактурите си със закъснение, така че те обикновено идват след крайния срок за плащане и може би около седмица преди да ви бъде преустановено подаването на ток (не знам кой трябва да бъде сезиран за това нещо). В такава ситуация дори и да сте в правото си е рисково да не платите завишената сметка, защото ще ви спрат тока, а дори и после да ви намалят сметката ще се охарчите доста, за да ви го пуснат отново. Разбира се, за тази ситуация не са виновни CEZ, защото те използвали външна фирма за изпращане на сметките и съответно тя е виновна за забавянето им, а ако не искате да си плащате високата сметка просто е трябвало по някакъв начин да се сетите, че ще ви я завишат (сигурно като си я проверявате през интернет или телефон) и да дойдете по-рано.

04 декември 2008

Първи сблъсък с CEZ

Всичко трябваше да бъде толкова просто. Най-обикновена смяна на титуляр на партида. Нищо и никаква работа, която струва около 17 лева с ДДС-то (една много пазарно ориентирана цена съобразена с извършените разходи). Нямаше и какво да се обърка. Като единствен собственик на имота, въоръжен с всички документи показващи това, нямаше за какво да се заяждат. Работите потръгнаха зле. Тамън успях да се докопам до гишето след 15 минутно изчакване на предния клиент и токът спря. Лоша поличба откъде и да я погледнеш. Няма по добър атестат за професионализъм от това да спре токът на енергото. Както и да е. През тази 15 минутна пауза успяхме с жената зад гишето да оправим, каквото имаше по документите. Непопълнени полета и всякакви неща от сорта. След като тръгна цялата информационна система (няколко минути след идването на тока) жената започна да рови до колко ми е основателно искането. Проверяваше ИТН-то, адреси и прочие и тамън да станат работите и токът спря отново. Още 20-тина минути отидоха в чакане. Но какво да се прави, то е като при финансовите пирамиди. Като се набуташ веднъж, се донабутваш още малко, че да излезеш на сухо. След още 20 минути започнахме отначало. Този път електроснабдяването беше стабилно, но изкочи следващия проблем. Имал съм неплатена сметка на тази партида и без да бъде платена не можело да се прехвърли на мое име. Ситуацията става патова, защото тази сметка е платена, но има лаг между момента на плащането и момента на отчитане в системата, който съм нацелил. Опитите да убедя жената да прехвърли задължението към мен са неуспешни, макар и плащанията в последствие да се разнасят по ИТН и така или иначе парите ще дойдат. От друга страна, ако платя на момента, после другите пари не можело да ми ги върнат. И най-добре да дойда в друг ден, когато всички транзакции са приключили успешно. Чудесно! След повече от час прекаран в офис на CEZ ще трябва отново да инвестирам толкова време за нищо и никаква услуга.

Успокоението ми беше, че имаше хора доста по зле от мен. На съседното гише трима човека се опитваха да осъществят същата процедура. Бяха наемодател, управител на фирма, която е наемател и представител на фирма, която е бивш наемател. Целта на занятието бе да се прехвърли партидата от едната фирма на другата фирма. Нямаше проблеми новият наемател да поеме партидата и да сключи договор, но изведнъж изникнаха проблеми да се прекрати стария договор. Какъв бил този представител, имал ли печат на фирмата, откъде да знаят, че този дето го е упълномощил бил управител на фирмата, носи ли свидетелство за актуалност, те нямали интернет и нищо че фирмата е пререгистрирана, не могат да проверят. Хората направо се видяха в чудо. Чудеха се как в една държавно-общинска фирма като Топлофикация са свършили работата за пет минути, а в една частна фирма като CEZ им се правят такива спънки. Решението беше някакви тромави неща, като пращане на факс, който поради липсата на ток нямаше как да бъде получен и така нататък. Но какво да се прави единственото нещо по-лошо от държавните монополи, са частните такива, като примерите валят из ведро. И за да не бъда разбран погрешно, жените зад гишетата бяха учтиви, но просто такива процедури са им спуснали.

03 декември 2008

Петър Димитров и ОЛП

От поредната публична изява на Петър Димитров:
Освен че предложи паралелно въвеждане на еврото през следващата година, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров представи някои основни мерки за справяне с икономическата криза през следващата година според вижданията на МИЕ. Сред тях са да се намалят задължителните резерви на банките и основният лихвен процент.
Честно казано основната антикризисна мярка на правителството трябва да бъде забраната на някои хора да си отворят устата.

01 декември 2008

Алтернативен бюджет на ИПИ за 2009

Преди седмица се представи поредния алтернативен бюджет, изготвен от ИПИ. След като прегледах презентациите и изслушах видеото, спокойно мога да кажа какво не ми харесва в него.

Оптимален дял на държавата в икономиката. Тази част на изложението спокойно пасва на стила „една жена казала“. Много забавно беше да се чуе как емпирични изследвания показвали колко бил оптималния дял на държавата в икономиката. Всеки, който е търсил някаква оптималност, може да разбере колко абсурдно е това словосъчетание. Все едно по 10 точки на някаква функция да кажете къде си достига максимума. Да, при използване на числени методи се уцелва оптималността с краен брой опити, но зад цялата процедура има солидна теория. Е, в макроикономиката тази теория тепърва се развива. Нещата свързани с оптимална данъчна политика тепърва прохождат (само за пример резултатът на Chamley от преди 20 години за нулев данък върху дохода от капитал, вече е отхвърлен при възрастово структурираните модели, които доста по-добре описват спестяванията в икономиката, а отделен е въпросът, че математически не е „издържан“), а какво остава да си говорим за оптимална фискална политика. Да не забравяме, че преди да коментираме на оптималност, трябва да имаме критерий за това. Като се има предвид, че фискалната политика адресира доста проблеми и различни хора, то е много реалистично тези задачи да са в класа на многокритериалната оптимизация и нещата да станат съвсем субективни. В този контекст твърдението за наличие на изследвания за България, които показвали, че дялът на държавата трябвало да бъде около 25%, е повече от смешно.

Дефицит по текущата сметка. Явно за да бъдат в крак проблемите на българската икономика изготвилите алтернативния бюджет са се напънали да правят размисли по отношение на дефицита по текущата сметка, като използват представянето спестявания минус инвестиции. Всичко хубаво, обаче да обясняваш високия дефицит по текущата сметка в България с ниския процент на спестяванията е меко казано екзотично. Най-малкото поради факта, че за да се затвори дефицита, то спестяванията трябва да стигнат 40% от БВП. Още по-забавно е това да бъде цел на фискалната политика. От една страна е глупаво, тъй като ще се утрепа потреблението, а от друга страна няма инструменти, с които да се постигне (разбира се, пропускам варианта правителството да поддържа високи двуцифрени излишъци).

Да се атакува този „проблем“ чрез промяна в пенсионната система е все едно с плюнка да се гаси пожар. Дори при сегашните осигурителни вноски, цялата събрана сума да се натрупва някъде на капиталов принцип, то тя няма да е достатъчна спестяванията да минат и 25% от БВП, а камо ли пък ако, ставката се намали 3 пъти. Отделен е въпросът доколко с тях могат да се финансират инвестиции в България, поради по-рестриктивните изисквания за управление.

Всичко това го казвам, за да се разбере, че проблемът с дефицита по текущата сметка не се дължи на спестяванията. Ако се погледне графиката с гадния червен фон, то ще се види, че спестяванията седят стабилно около някакво ниво, а инвестициите са нараснали много и това увеличаване на дефицита по текущата сметка с над четири пъти пъти като процент от БВП се дължи именно на тях. Едва ли трябва да си много съобразителен за да стигнеш до извода, че тяхната динамика през последните години е силно неустойчива и не може да продължава още дълго. В този контекст вайкането около това как щели да намалеят инвестициите и как не трябвало да се допуска едно такова развитие е доста несъстоятелно.

Осигурителни вноски. Култът към 10% не иска да подмине осигурителната система. Като гледам изложението и презентациите, доста неща не са ясно казани и на мен ми остава да гадая какво е имал предвид авторът (надявам се като намине да обясни и да ме поправи ако не съм разбрал нещо правилно). От всичко това разбирам, че от всички осигурителни вноски остават тези за пенсии, а останалите (най-голямата част от които е здравната вноска) се финансират от бюджета. Нищо че в презентацията пише, че държавата финансира само вноските на „пенсионери, деца, безработни, бедни“. От друга страна пък, ако наистина само това се има предвид ми е интересно как пенсионните фондове ще финансират здравни услуги и сбъдването на всякакви други рискови събития. Ако се върнем към първоначалното си предположение, то тогава има риск разходите, които финансира държавата да набъбнат значително, тъй като едно кило хора вече няма да имат стимул да декларират че са в чужбина, за да не дължат здравни вноски, тъй като държавата ще им ги поеме. Разбира се, може да се измисли нещо, но това определено няма да направи администрирането по-лесно. По отношение на здравеопазването и други разни технически неща са ми интересни, но да се върнем към пенсиите.

Винаги съм се чудел какъв хаос има в предложенията на едни и същи хора. Вече не помня от колко години са декларирали курса към капиталова пенсионна система (следващия път да помислят и как ще се разрешат дефектите от нея), но през последните години винаги, когато се е дискутирало какво да става с осигуровките, не са се застъпвали в увеличаване на вноската за втория стълб за сметка на първия, а са натискали за тяхното намаляване. Като се има предвид, че осигуровките в България са едни от ниските в Европа, то преструктурирането между първи и втори стълб е доста удачен инструмент да се намали бюджетния излишък без това да стимулира потреблението и съответно да не се увеличава допълнително дефицита по текущата сметка.

По отношение на числото 10%, мнението винаги ми е било, че това е доста ниско число. Да оставим настрана доколко е лесно бюджетът да си нагоди разходите, така че да поеме разликите (на хартия лесно се постига ефективност, но на практика нещата са доста по-различни и това доста ясно се вижда от оценките за някои екшънпланове на правителството). Нека разгледаме изцяло капиталова пенсионна система и се запитаме дали с тези вноски ще получаваме сносна пенсия. Моят отговор е не. Само за сравнение мога да кажа, че за 9 години (май толкова изминаха от въвеждането на втория стълб) участие във втория стълб с акумулираните средства по партидата ми стигат за изплащане на три заплати. Да, вноската е далеч от 10%, но ако от самото начало беше 10% сега нямаше да имам повече от 12 заплати. Е да, в класическия случай човек ще се осигурява над 40 години, те вноските се капитализират и сумата ще стане повече, но ще видите че няма да е много повече и може да ви стигне за 8-9 години пенсия. Всичко това при положение, че в България средния брой оставащи години живот след пенсия е някъде около 14. Който се интересува от сметките може да погледне тук (предполага се, че не може да ги променяте, но ако можете ме уведомете, иначе си правите копие и експериментирайте), но основният проблем в страните като България е че има доста бързи процеси на конвергиране на доходите с тези на останалите страни от ЕС, в резултат на което натрупаните в началото на периода вноски все по-трудно финансират пенсия при новия жизнен стандарт.

Други. В разходната част на алтернативния бюджет има неща, които не се връзват с твърденията на предишните слайдове. Например е интересно да се види как разходите за заплати и осигуровки намаляват с около 25%, което като се има предвид, че в администрацията осигуровките са за сметка на работодателя, малко не се връзва с твърдението 10% процента намаление на щатните бройки и 25% увеличение на заплатите. В приходната част, приходите от косвени данъци растат и поне на мен не ми става ясно дали това е индикация за подценени приходи от страна на правителството или са някакви косвени ефекти от намаляване на осигуровките върху потреблението. Ако е второто, тогава за какво се разтягаха тези локуми как ще се стимулират спестяванията. По отношение на капиталовите разходи е доста глупаво това свиване, ако така или иначе поради кризата се е свило вътрешното търсене. Само ще се задълбочат ефектите върху реалната икономика, със всичките му последици. Поне това показва опитът на страните засегнати от азиатската криза през 1997. Но ги разбирам авторите, гонят самоцелно излишък от 3%. Нищо не пречи да е по-малък и да го аргументират със фискална експанзия през намаляване на данъците. Отделен е въпросът доколко това е умно, защото ако сте работодател и ви се свие обема на работа по една или друга причина без ясна перспектива кога ще изгрее слънцето, то без много да му мислите ще уволните излишните хора и по-ниските осигуровки изобщо няма да ви спрат. В крайна сметка защо трябва да делите този фискален бонус с тях, ако можете да приберете целия. С данъци много хубаво се стимулира икономиката в дългосрочен план, но когато кризата ни цапардоса, работодатели спускат кепенците, хората започнат да остават без работа и не могат да си обслужват заемите, само добре премерени разходи ще свършат работа.