Преди седмица се представи поредния алтернативен бюджет, изготвен от ИПИ. След като прегледах презентациите и изслушах видеото, спокойно мога да кажа какво не ми харесва в него.
Оптимален дял на държавата в икономиката. Тази част на изложението спокойно пасва на стила „една жена казала“. Много забавно беше да се чуе как емпирични изследвания показвали колко бил оптималния дял на държавата в икономиката. Всеки, който е търсил някаква оптималност, може да разбере колко абсурдно е това словосъчетание. Все едно по 10 точки на някаква функция да кажете къде си достига максимума. Да, при използване на числени методи се уцелва оптималността с краен брой опити, но зад цялата процедура има солидна теория. Е, в макроикономиката тази теория тепърва се развива. Нещата свързани с оптимална данъчна политика тепърва прохождат (само за пример резултатът на Chamley от преди 20 години за нулев данък върху дохода от капитал, вече е отхвърлен при възрастово структурираните модели, които доста по-добре описват спестяванията в икономиката, а отделен е въпросът, че математически не е „издържан“), а какво остава да си говорим за оптимална фискална политика. Да не забравяме, че преди да коментираме на оптималност, трябва да имаме критерий за това. Като се има предвид, че фискалната политика адресира доста проблеми и различни хора, то е много реалистично тези задачи да са в класа на многокритериалната оптимизация и нещата да станат съвсем субективни. В този контекст твърдението за наличие на изследвания за България, които показвали, че дялът на държавата трябвало да бъде около 25%, е повече от смешно.
Дефицит по текущата сметка. Явно за да бъдат в крак проблемите на българската икономика изготвилите алтернативния бюджет са се напънали да правят размисли по отношение на дефицита по текущата сметка, като използват представянето спестявания минус инвестиции. Всичко хубаво, обаче да обясняваш високия дефицит по текущата сметка в България с ниския процент на спестяванията е меко казано екзотично. Най-малкото поради факта, че за да се затвори дефицита, то спестяванията трябва да стигнат 40% от БВП. Още по-забавно е това да бъде цел на фискалната политика. От една страна е глупаво, тъй като ще се утрепа потреблението, а от друга страна няма инструменти, с които да се постигне (разбира се, пропускам варианта правителството да поддържа високи двуцифрени излишъци).
Да се атакува този „проблем“ чрез промяна в пенсионната система е все едно с плюнка да се гаси пожар. Дори при сегашните осигурителни вноски, цялата събрана сума да се натрупва някъде на капиталов принцип, то тя няма да е достатъчна спестяванията да минат и 25% от БВП, а камо ли пък ако, ставката се намали 3 пъти. Отделен е въпросът доколко с тях могат да се финансират инвестиции в България, поради по-рестриктивните изисквания за управление.
Всичко това го казвам, за да се разбере, че проблемът с дефицита по текущата сметка не се дължи на спестяванията. Ако се погледне графиката с гадния червен фон, то ще се види, че спестяванията седят стабилно около някакво ниво, а инвестициите са нараснали много и това увеличаване на дефицита по текущата сметка с над четири пъти пъти като процент от БВП се дължи именно на тях. Едва ли трябва да си много съобразителен за да стигнеш до извода, че тяхната динамика през последните години е силно неустойчива и не може да продължава още дълго. В този контекст вайкането около това как щели да намалеят инвестициите и как не трябвало да се допуска едно такова развитие е доста несъстоятелно.
Осигурителни вноски. Култът към 10% не иска да подмине осигурителната система. Като гледам изложението и презентациите, доста неща не са ясно казани и на мен ми остава да гадая какво е имал предвид авторът (надявам се като намине да обясни и да ме поправи ако не съм разбрал нещо правилно). От всичко това разбирам, че от всички осигурителни вноски остават тези за пенсии, а останалите (най-голямата част от които е здравната вноска) се финансират от бюджета. Нищо че в презентацията пише, че държавата финансира само вноските на „пенсионери, деца, безработни, бедни“. От друга страна пък, ако наистина само това се има предвид ми е интересно как пенсионните фондове ще финансират здравни услуги и сбъдването на всякакви други рискови събития. Ако се върнем към първоначалното си предположение, то тогава има риск разходите, които финансира държавата да набъбнат значително, тъй като едно кило хора вече няма да имат стимул да декларират че са в чужбина, за да не дължат здравни вноски, тъй като държавата ще им ги поеме. Разбира се, може да се измисли нещо, но това определено няма да направи администрирането по-лесно. По отношение на здравеопазването и други разни технически неща са ми интересни, но да се върнем към пенсиите.
Винаги съм се чудел какъв хаос има в предложенията на едни и същи хора. Вече не помня от колко години са декларирали курса към капиталова пенсионна система (следващия път да помислят и как ще се разрешат дефектите от нея), но през последните години винаги, когато се е дискутирало какво да става с осигуровките, не са се застъпвали в увеличаване на вноската за втория стълб за сметка на първия, а са натискали за тяхното намаляване. Като се има предвид, че осигуровките в България са едни от ниските в Европа, то преструктурирането между първи и втори стълб е доста удачен инструмент да се намали бюджетния излишък без това да стимулира потреблението и съответно да не се увеличава допълнително дефицита по текущата сметка.
По отношение на числото 10%, мнението винаги ми е било, че това е доста ниско число. Да оставим настрана доколко е лесно бюджетът да си нагоди разходите, така че да поеме разликите (на хартия лесно се постига ефективност, но на практика нещата са доста по-различни и това доста ясно се вижда от оценките за някои екшънпланове на правителството). Нека разгледаме изцяло капиталова пенсионна система и се запитаме дали с тези вноски ще получаваме сносна пенсия. Моят отговор е не. Само за сравнение мога да кажа, че за 9 години (май толкова изминаха от въвеждането на втория стълб) участие във втория стълб с акумулираните средства по партидата ми стигат за изплащане на три заплати. Да, вноската е далеч от 10%, но ако от самото начало беше 10% сега нямаше да имам повече от 12 заплати. Е да, в класическия случай човек ще се осигурява над 40 години, те вноските се капитализират и сумата ще стане повече, но ще видите че няма да е много повече и може да ви стигне за 8-9 години пенсия. Всичко това при положение, че в България средния брой оставащи години живот след пенсия е някъде около 14. Който се интересува от сметките може да погледне тук (предполага се, че не може да ги променяте, но ако можете ме уведомете, иначе си правите копие и експериментирайте), но основният проблем в страните като България е че има доста бързи процеси на конвергиране на доходите с тези на останалите страни от ЕС, в резултат на което натрупаните в началото на периода вноски все по-трудно финансират пенсия при новия жизнен стандарт.
Други. В разходната част на алтернативния бюджет има неща, които не се връзват с твърденията на предишните слайдове. Например е интересно да се види как разходите за заплати и осигуровки намаляват с около 25%, което като се има предвид, че в администрацията осигуровките са за сметка на работодателя, малко не се връзва с твърдението 10% процента намаление на щатните бройки и 25% увеличение на заплатите. В приходната част, приходите от косвени данъци растат и поне на мен не ми става ясно дали това е индикация за подценени приходи от страна на правителството или са някакви косвени ефекти от намаляване на осигуровките върху потреблението. Ако е второто, тогава за какво се разтягаха тези локуми как ще се стимулират спестяванията. По отношение на капиталовите разходи е доста глупаво това свиване, ако така или иначе поради кризата се е свило вътрешното търсене. Само ще се задълбочат ефектите върху реалната икономика, със всичките му последици. Поне това показва опитът на страните засегнати от азиатската криза през 1997. Но ги разбирам авторите, гонят самоцелно излишък от 3%. Нищо не пречи да е по-малък и да го аргументират със фискална експанзия през намаляване на данъците. Отделен е въпросът доколко това е умно, защото ако сте работодател и ви се свие обема на работа по една или друга причина без ясна перспектива кога ще изгрее слънцето, то без много да му мислите ще уволните излишните хора и по-ниските осигуровки изобщо няма да ви спрат. В крайна сметка защо трябва да делите този фискален бонус с тях, ако можете да приберете целия. С данъци много хубаво се стимулира икономиката в дългосрочен план, но когато кризата ни цапардоса, работодатели спускат кепенците, хората започнат да остават без работа и не могат да си обслужват заемите, само добре премерени разходи ще свършат работа.
Оптимален дял на държавата в икономиката. Тази част на изложението спокойно пасва на стила „една жена казала“. Много забавно беше да се чуе как емпирични изследвания показвали колко бил оптималния дял на държавата в икономиката. Всеки, който е търсил някаква оптималност, може да разбере колко абсурдно е това словосъчетание. Все едно по 10 точки на някаква функция да кажете къде си достига максимума. Да, при използване на числени методи се уцелва оптималността с краен брой опити, но зад цялата процедура има солидна теория. Е, в макроикономиката тази теория тепърва се развива. Нещата свързани с оптимална данъчна политика тепърва прохождат (само за пример резултатът на Chamley от преди 20 години за нулев данък върху дохода от капитал, вече е отхвърлен при възрастово структурираните модели, които доста по-добре описват спестяванията в икономиката, а отделен е въпросът, че математически не е „издържан“), а какво остава да си говорим за оптимална фискална политика. Да не забравяме, че преди да коментираме на оптималност, трябва да имаме критерий за това. Като се има предвид, че фискалната политика адресира доста проблеми и различни хора, то е много реалистично тези задачи да са в класа на многокритериалната оптимизация и нещата да станат съвсем субективни. В този контекст твърдението за наличие на изследвания за България, които показвали, че дялът на държавата трябвало да бъде около 25%, е повече от смешно.
Дефицит по текущата сметка. Явно за да бъдат в крак проблемите на българската икономика изготвилите алтернативния бюджет са се напънали да правят размисли по отношение на дефицита по текущата сметка, като използват представянето спестявания минус инвестиции. Всичко хубаво, обаче да обясняваш високия дефицит по текущата сметка в България с ниския процент на спестяванията е меко казано екзотично. Най-малкото поради факта, че за да се затвори дефицита, то спестяванията трябва да стигнат 40% от БВП. Още по-забавно е това да бъде цел на фискалната политика. От една страна е глупаво, тъй като ще се утрепа потреблението, а от друга страна няма инструменти, с които да се постигне (разбира се, пропускам варианта правителството да поддържа високи двуцифрени излишъци).
Да се атакува този „проблем“ чрез промяна в пенсионната система е все едно с плюнка да се гаси пожар. Дори при сегашните осигурителни вноски, цялата събрана сума да се натрупва някъде на капиталов принцип, то тя няма да е достатъчна спестяванията да минат и 25% от БВП, а камо ли пък ако, ставката се намали 3 пъти. Отделен е въпросът доколко с тях могат да се финансират инвестиции в България, поради по-рестриктивните изисквания за управление.
Всичко това го казвам, за да се разбере, че проблемът с дефицита по текущата сметка не се дължи на спестяванията. Ако се погледне графиката с гадния червен фон, то ще се види, че спестяванията седят стабилно около някакво ниво, а инвестициите са нараснали много и това увеличаване на дефицита по текущата сметка с над четири пъти пъти като процент от БВП се дължи именно на тях. Едва ли трябва да си много съобразителен за да стигнеш до извода, че тяхната динамика през последните години е силно неустойчива и не може да продължава още дълго. В този контекст вайкането около това как щели да намалеят инвестициите и как не трябвало да се допуска едно такова развитие е доста несъстоятелно.
Осигурителни вноски. Култът към 10% не иска да подмине осигурителната система. Като гледам изложението и презентациите, доста неща не са ясно казани и на мен ми остава да гадая какво е имал предвид авторът (надявам се като намине да обясни и да ме поправи ако не съм разбрал нещо правилно). От всичко това разбирам, че от всички осигурителни вноски остават тези за пенсии, а останалите (най-голямата част от които е здравната вноска) се финансират от бюджета. Нищо че в презентацията пише, че държавата финансира само вноските на „пенсионери, деца, безработни, бедни“. От друга страна пък, ако наистина само това се има предвид ми е интересно как пенсионните фондове ще финансират здравни услуги и сбъдването на всякакви други рискови събития. Ако се върнем към първоначалното си предположение, то тогава има риск разходите, които финансира държавата да набъбнат значително, тъй като едно кило хора вече няма да имат стимул да декларират че са в чужбина, за да не дължат здравни вноски, тъй като държавата ще им ги поеме. Разбира се, може да се измисли нещо, но това определено няма да направи администрирането по-лесно. По отношение на здравеопазването и други разни технически неща са ми интересни, но да се върнем към пенсиите.
Винаги съм се чудел какъв хаос има в предложенията на едни и същи хора. Вече не помня от колко години са декларирали курса към капиталова пенсионна система (следващия път да помислят и как ще се разрешат дефектите от нея), но през последните години винаги, когато се е дискутирало какво да става с осигуровките, не са се застъпвали в увеличаване на вноската за втория стълб за сметка на първия, а са натискали за тяхното намаляване. Като се има предвид, че осигуровките в България са едни от ниските в Европа, то преструктурирането между първи и втори стълб е доста удачен инструмент да се намали бюджетния излишък без това да стимулира потреблението и съответно да не се увеличава допълнително дефицита по текущата сметка.
По отношение на числото 10%, мнението винаги ми е било, че това е доста ниско число. Да оставим настрана доколко е лесно бюджетът да си нагоди разходите, така че да поеме разликите (на хартия лесно се постига ефективност, но на практика нещата са доста по-различни и това доста ясно се вижда от оценките за някои екшънпланове на правителството). Нека разгледаме изцяло капиталова пенсионна система и се запитаме дали с тези вноски ще получаваме сносна пенсия. Моят отговор е не. Само за сравнение мога да кажа, че за 9 години (май толкова изминаха от въвеждането на втория стълб) участие във втория стълб с акумулираните средства по партидата ми стигат за изплащане на три заплати. Да, вноската е далеч от 10%, но ако от самото начало беше 10% сега нямаше да имам повече от 12 заплати. Е да, в класическия случай човек ще се осигурява над 40 години, те вноските се капитализират и сумата ще стане повече, но ще видите че няма да е много повече и може да ви стигне за 8-9 години пенсия. Всичко това при положение, че в България средния брой оставащи години живот след пенсия е някъде около 14. Който се интересува от сметките може да погледне тук (предполага се, че не може да ги променяте, но ако можете ме уведомете, иначе си правите копие и експериментирайте), но основният проблем в страните като България е че има доста бързи процеси на конвергиране на доходите с тези на останалите страни от ЕС, в резултат на което натрупаните в началото на периода вноски все по-трудно финансират пенсия при новия жизнен стандарт.
Други. В разходната част на алтернативния бюджет има неща, които не се връзват с твърденията на предишните слайдове. Например е интересно да се види как разходите за заплати и осигуровки намаляват с около 25%, което като се има предвид, че в администрацията осигуровките са за сметка на работодателя, малко не се връзва с твърдението 10% процента намаление на щатните бройки и 25% увеличение на заплатите. В приходната част, приходите от косвени данъци растат и поне на мен не ми става ясно дали това е индикация за подценени приходи от страна на правителството или са някакви косвени ефекти от намаляване на осигуровките върху потреблението. Ако е второто, тогава за какво се разтягаха тези локуми как ще се стимулират спестяванията. По отношение на капиталовите разходи е доста глупаво това свиване, ако така или иначе поради кризата се е свило вътрешното търсене. Само ще се задълбочат ефектите върху реалната икономика, със всичките му последици. Поне това показва опитът на страните засегнати от азиатската криза през 1997. Но ги разбирам авторите, гонят самоцелно излишък от 3%. Нищо не пречи да е по-малък и да го аргументират със фискална експанзия през намаляване на данъците. Отделен е въпросът доколко това е умно, защото ако сте работодател и ви се свие обема на работа по една или друга причина без ясна перспектива кога ще изгрее слънцето, то без много да му мислите ще уволните излишните хора и по-ниските осигуровки изобщо няма да ви спрат. В крайна сметка защо трябва да делите този фискален бонус с тях, ако можете да приберете целия. С данъци много хубаво се стимулира икономиката в дългосрочен план, но когато кризата ни цапардоса, работодатели спускат кепенците, хората започнат да остават без работа и не могат да си обслужват заемите, само добре премерени разходи ще свършат работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар