31 януари 2008

Оползотворяване на отпадъците

Когато човек се сдобива с „нещо" (предмет или услуга) то той би трябвало да взима предвид следните три компонента: разходи за първоначално придобиване, разходи при експлоатация и разходи по замазване на щетите. Възможно е за някои неща разходите по даден компонент да са нула. Например вървим си през някакви ливади в Родопите, минаваме покрай джанка, откъсваме няколко джанки (никакви разходи по придобиване), дъвчем си го на спокойствие (никакви разходи покрай експлоатацията) и изхвърляме костилката (това не прави някакви екологични щети, които трябва да покриваме). В другата крайност е произвеждането на електричество, използвайки АЕЦ, където основните разходи са концентрирани в първия и последния компонент. Едва ли някой е очаквал отработеното ядрено гориво да се хвърля на ливадата или след изчерпване на жизнения цикъл на реакторите, те да бъдат оставени на произвола на съдбата. За съжаление в доста други случаи последният компонент присъства, макар и да ни са даваме сметка за това и съответно да не го взимаме предвид, когато правим своя избор.

Покрай техническия прогрес, който се наблюдава през последните 100 години в употреба влизат какви ли не материали, чрез които животът ни става по-лесен. Лошото е, че в повечето случаи, същите тези неща са доста резистентни и не се разграждат с времето (сигурно и затова се ползват). Последното комбинирано с нарастването на населението и доходите на човек води до това, че доста такива материали поемат своя път към депата с отпадъци. Вземете за пример всякакви пластмасови и найлонови опаковки. За разликата от изхвърлените огризки от ябълки, те ще седят и ще си се трупат, без кой знае какви шансове за разграждане. С темповете, с които ядем, цялата Земя ще стане едно голямо сметище за едва ли повече от 100 години. Това ми е един от основните мотиви да подкрепям и участвам в разделното събиране на отпадъци. Не толкова поради факта, че така се пестяла някаква енергия и се намалявали въглеродни емисии и прочие, а поради факта, че по този начин се отлага времето, в което планетата ще стане един голям кенеф.

И докато за някои отпадъци процесът на рециклиране идва някак си икономически обосновано, то за доста това не е така. Причината е, че разходите по преработване на отпадъците надхвърлят приходите, които могат да се реализират. В януарския брой на National Geographic се разглежда темата с електронните отпадъци. Положението с тях никак не е розово (тепърва ще се генерират електронни отпадъци, тъй като бумът в електрониката беше сравнително наскоро) и препоръчвам на всеки, ако има възможност да прегледа материалите по темата (линк1, линк2). С електронните отпадъци едва ли се изчерпват екологичните проблеми, тъй като и вълната от нанотехнологиите тепърва се задава. По отношение на тях от екологична гледна точка нещата седят доста по-трагично. Не знам дали Ви прави впечатление, но колкото по-напредва техническия прогрес, толкова по гадни стават отпадъците.

За момента ние като че ли сме в по-добрата част на света, толкова до колкото има директива на ЕС, която касае събирането на електронните отпадъци. Разбира се, съответната директива е транспонирана (формално) в българското законодателство (не знам до колко ще е стабилен линка). Не съм се интересувал в детайли какво гласи тя, както и какви са практиките в отделните страни членки, но според статията в National Geographic част от страните се отървават като изнасят в трети страни (разбира се, за тяхното благополучие, както ние се напълнихме с какви ли не трошки от европейските автоморги). В България нещата са решени, като се събира такса, която се калкулира в цената на електроуредите, които купуваме. Преди 2-3 години гледах някакви сметки и разчети на МОСВ, относно прилагането на потребителските такси. То не бяха изграждане на пунктове за събиране на отпадъците, купуване на товарни автомобили, с които част от тях да се превозват до Германия, където да се преработват, разходи по преработването, заплати за хора и т.н. Планове как цялата система ще се изгради по отделните места. Оценки за приходите, които излизаха доста сериозни на база оцененото потребление и предложените такси. Всичко много хубаво, но досега от цялото това нещо нищо не се е реализирало, пък таксите се събират. Единственото нещо, което съм виждал е в дъното на паркинга на Технополис в Младост едно контейнерче, което пишеше, че е за електронни отпадъци. Както може и да се очаква, седеше празно (след някоя и друга година като ни оценяват за изпълнението на директивата не бих се учудил, ако глобят страната здраво).

Като се позамисли човек, подобни принципи седят и при събирането на опаковките. За сега се събират формално, така че разни фирми да не плащат потребителски такси, които ако не им се бяха досвидяли, щяхме и сега да си изхвърляме отпадъците от опаковки в стандартните контейнери, а държавата щеше да събира такси. Явно този икономически подход към момента да не върши много работа и може би трябва да се премине към по-сериозни регулации. Като че ли най-читавата схема е обратното изкупуване (като при бутилките с бира – пълна за празна), т.е. при покупката всяка нова стока да се дава отстъпка ако се върне стара техника. Малко или много е на принципа на таксите, с тази разлика, че когато потребителят си купува нов хладилник да речем е стимулиран да върне стария (ако има такъв, независимо дали работи или не) вместо да го хвърли до кошчето за боклук (което е нарушение на закона) и да се надява някой циганин до го оползотвори подобаващо, нищо че разни токсични работи ще попаднат в почвата и въздухът. От своя страна пък дистрибуторите на техника прекарват отпадъците до пунктовете за събиране и по-този начин биха си спестили някаква част от еко таксата (няма как да си я спестят цялата, защото самото рециклиране е скъпо) или пък да извършат рециклирането за своя сметка (при този вариант има риск боклукът да бъде изнесен за трети страни).

Разсъждавайки върху тези неща се зачудих до колко може с някакви икономически мерки да се стимулира екологичното отношение на хората. Някак си неусетно си представих някакви аналози на първата и втората теорема на благосъстоянието при модели на общо равновесие и доколко нещо, което е ефективно по Парето в някакъв смисъл, може да бъде поддържано чрез правилна фискална политика като равновесие в някакъв икономически модел, в който са диференцирани екологично приемливи и неприемливи стоки и производствени процеси. Ако някой е срещал нещо по въпроса, нека да сподели.

30 януари 2008

Толерантност по пътищата

Покрай постинга на dzver относно нетолерантността по пътищата се присетих за две случки. Първата е с мое участие и засега е единствения сериозен контакт (подпирането на някой в задръстване поради това, че неусетно съм си вдигнал крака от спирачката не ги броя) с друга кола, който за щастие не се превърна в ПТП. Случката се развива преди може би 7 години. Спускайки се надолу по Симеоновско шосе ме хваща светофара пред Зоологическата градина. Аз съм първа кола на светофара в лявата лента, а до мен в дясната лента се намира друг автомобил. Както така си седим и си чакаме да светне зелено, се чуват свирене на спирачки (настилката беше мокра) и докато се усетя какво става, някакъв преминава с не лоша скорост между мен и съседния автомобил. Явно имахме късмет, че между нас имаше достатъчно място (макар аз да не бих се ангажирал да мина с 40 km/h през такава дупка, просто няма да я уцеля), но все пак натрапникът ни обърна огледалата. Аз си оправих моето и шокиран останах да се радвам, че само с това съм се отървал, но съседа от дясно реши да се прави на мъж и се почнаха някакви бибипкания и засичания.

Все пак тази история е от едни други времена, когато трафикът в София беше доста по-различен и шофьорите не толкова нервни. Втората история се разви преди около година и в нея съм само наблюдател от един автобус (последното ми помогна да имам добра гледка към случката). Действието се развива на бул. Климент Охридски, непосредствено преди кърстовищего с Г. М. Димитров. Тогава покрай строежа на метрото правиха тунелите, които пресичат булеварда и пътните ленти бяха стеснени, имаше разни премествания на пътя, поради което трафикът беше ад. В час пик се получаваха големи задръствания. В такава ситуация разни тарикати карат в насрещното и се надяват да успеят да се включат (по-скоро до ги пусне някой) преди стеснението. В деня на случката задръстването беше голямо. От Техническия университет до Онкология се взимаше за 15 минути с кола. Един тарикат с лъскава черна кола (не мога да се сетя дали беше БМВ или Мерцедес) искаше да се намести в съседната лента. Разбираемо защо водачът на очуканата до него кола не иска да го пусне. Тарикатът обаче се оказва не само нахален, но тъп и упорит. Вместо да се пробва да влезе пред следващата кола си настоява на своето и вкарва в употреба клаксони, а може би и жестове. Водачът на другия автомобил явно се окозва по-умен и решава да отстъпи. Или поне така изглежда привидно. Тъй като е задръстването е голямо и няма къде да се ходи, след рязко тръгване и рязко спиране зад тарикатът, човекът, висок и хърбав мъж, излиза от колата и отива да търси обяснение от тариката. Не знам какво са си казали, но разговорът беше кратък. Това, което последва, бе отваряне на шофьорската врата на гъзарската кола от страна на хърбата и измъкване на тариката (като не си слагаш колан те измъкват лесно), който се оказа доста пълен костюмар. Размерите не предполагаха, което щеше да се случи. Хърбата с доста отработено движение завъртя тариката и го хвана с лакът за гушата, така че последния не само, че не можеше да мръдне, но най-вероятно се и задушаваше, и започна едно налагане. Тъй като в тази ситуация не се намират свободни ръце, то налагането се изразяваше в блъскане на главата на тариката в тавана на автомобилът му. Здраво. Мога да се обзаложа, че са се получили деформации по ламарините. Първите ми впечатления бяха, че тарикатът е взел дал. Просто не виждах изход от ситуацията. С него пътуваше някаква наконтена жена, която излезе да го спасява. Последното се изразяваше в някакви жалки опити да налага агресора. Без резултат. Хватката беше желязна. В следващия момент излезе една жена от другия автомобил да прибира побойника си. Също без резултат. Пичът беше здрав. Просто гледката как налага някакъв, който е почти два пъти по-тежък от него, как някаква жена го налага с чанта, а друга се мъчи да го дърпа не може да се опише. И тогава се намеси някакъв човек от трета кола. Нисичък, но едър за размера си. Подходи с бавна стъпка ала Бате Бойко на оглед към мястото на сбиването. Застана между двамата мъже и с аристократичен жест даде да се разбере, че това трябва да приключи. Хърбата отпусна хватката и успя да получи едно круше от тариката. Какво е станало после, не знам, тъй като автобусът, в който бях, потегли, но явно целият натоварен трафик се отразява зле на психиката на шофьорите и те се чувстват все едно са на война.

Лошото е, че във война рядко има печеливши. Колкото и да е трудно, в цялата тази обстановка човек трябва да е толерантен, да подхожда с разбиране към останалите участници в движението, а когато не среща такова от тях да не се ядосва. С това нищо няма да промени.

29 януари 2008

За регистрацията по интернет в Търговския регистър

Според зам.-директора на Агенцията по вписванията Даниела Митева:
Нека всеки, който е срещнал проблем, да се регистрира по интернет да дойде при мен и да опитаме да го направим заедно, кабинетът ми е отворен. Искам да подчертая, че данните ни показват, че в пиковите часове се подават по 2 хил. заявления в секунда, а номерата на заявките се дават според часа на постъпването им до секунда. Това означава, че е нормално да направите няколко опита, докато хванете свободна секунда. Електронната регистрация е единственият начин да избегнем излишната суматоха, хаоса и напрежението.
Мама му стара, няма ли някой технически грамотен в този регистър да направи като хората информационната система, вместо да се пишат смешни оправдания.

27 януари 2008

Самочувствие

Ето един цитат от тук:
Според Томов, докато не се инвестира в "Кремиковци" и не се произвеждат нови марки стомана при най-високи екологични правила, комбинатът няма да е конкурентоспособен. Според него неуспехът на Митал се дължал на друга концепция за собствения му бизнес и несъобразяване със ситуацията на световните финансови пазари.
Ей това се казва самочувствие. Някой ти е поверил да му ръководиш бизнеса в България, ти понеже нямаш способности го осираш, но накрая собственикът виновен, а ти като негово доверено лице си вода ненапита.

Кукери

Вчера се замъкнахме на кукерския фестивал в Перник.

Времето беше страхотно и изпълнено с настроение.

Имаше колоритни чуждестранни гости, които придадоха по-особен привкус на фестивала.

Ето и малко снимки на нашите хора:








Ето и едно видео:


Разбира се, конкуренцията от зяпачи беше страхотна, като всичко започна още от София. Нали сме европейци, нашата групичка реши да се придвижи с влак до мястото на събитието. Явно и доста други хора бяха решили така, та на Централна гара се бяха образували едни опашки от желаещи да пътуват за Перник, което доста учуди жените зад гишето. Европейските ни разбирания бяха подкрепени от едно от новите влакчета на БДЖ (май беше от дизеловите Siemens-и и доста добре изглеждаше), но за съжаление от БДЖ не бяха преценили пикът на пътниците и бяхме като в консервена кутия. По ужасно от возенето в автобус в час пик.

Разбира се, и на Запад съм се возил в доста претъпкани влакове и фактът, че около нас се носеше доста чужда реч ми направи обстановката позната.

Като пристигнахме на площада имаше доста навалица и беше трудно да се снима каквото и да било. Добре че съм висок, имам дълги ръце, пък и ми се върти визьора, така че мога да го гледам отдолу. Единствено ми правиха проблем една групичка от привилегировани фотографи, които бяха на сцената и от тях беше трудно да се снима, тъй като винаги се набутваха в кадър.

Като цяло събитието беше много хубаво, макар и да присъствах за малко. Който не е бил, му препоръчвам догодина да не пропуска.

21 януари 2008

Клишетата и инфлацията

Винаги съм се забавлявал за сметка на хората, които ползват клишета. Явно модата е, като ти липсва увереност, да говориш общи „високопарни“ приказки, та да се стресира отсрещната страна. Обаче в цялата тази схема резултатът най-често е някаква глупост. Ето и един пример:
Нарастването на цените през декември 2007 г. спрямо декември 2006 г. е с 12.5%, а средногодишната инфлация през 2007 г. е 8.4%, което е най-високата стойност от 2000 г. насам. Основната причина, от която зависи нарастването на цените, е промяната в паричното предлагане. То се обуславя от различни фактори, като основата е валутният борд.
От цялото това нещо човек разбира, че заради високото парично предлагане, дължащо се заради принципите на работа на валутния борд, има висока инфлация през 2007. Принципно връзката пари инфлация е всеизвестен теоретичен факт, но до колко тя обяснява инфлацията през 2007? Да хвърлим поглед на данните. На картинката долу съм направил съпоставка на годишното изменения (ноември към ноември, защото още няма данни за паричния отчет през декември 2007) на М3 (измерител на парично предлагане) и хармонизирания ценови индекс.

Виждате ли червеното квадратче? То съответства на 2007. Лично на мен ми изглежда доста далеч от регресионната права (тя е сметната без него, за да няма изместване), така че е доста неоправдано да виним паричното предлагане за високата инфлация през 2007. Забавното е, че и авторът на статията е стигнал до такива изводи при коментарите си за цените на услугите.

15 януари 2008

Общото между циганите и средната класа

Циганите са виновни за всичко! Да са живи и здрави, че да имаме с какво да се оправдаваме. Не, не ги оправдавам, но определено се дразня, когато някой оправдава недобросъвестността си на техен гръб. Като цяло са ниско образовани, трудно си намират работа и малко или много представляват някакъв проблем за обществото (най-малко заради начините, чрез които си финансират съществуването). Поради тази причина са малко повече толерирани. За съжаление това не решава проблема, но създава някаква форма на комплекси сред останалите (сигурно често се чували фразата: „Няма да си дупча билети, докато не почнат да глобяват и циганите“, като това може да бъде доста сериозен аргумент в спора с контрольора от СКГТ, но сам по себе си този аргумент е несъстоятелен, тъй като не само циганите са „привилегирована“ група за СКГТ и в аргумента спокойно може да замените думата „циганин“ с „пенсионер“). Семействата им са многодетни и това само задълбочава проблемът. Спомням си преди 2 години като скова един здрав студ през зимата и Бате Бойко, като новоизбран кмет, реши да прави PR акция в спасяване на бездомните. Та в някакъв репортаж, го даваха как се завира в някакви шахти на топлофикация, където се топлеха някакви цигани. Радостта, която ги обзе, едва ли щеше да надхвърли тази от появяването на Супермен, но Бате Бойко я изпари със следния въпрос: „Като нямате пари, защо ги раждате тези деца?“ и такова конско дръпна на някакъв колко безотговорен бил, че само за секс мислел, без да вземе предвид последствията и после търсел помощ от държавата или общината (тук може би малко преекспонирам, но смисълът беше такъв).

Интересно къде в цялата картина се намесва средната класа? В последно време в България някой като се види с малко повече излишни пари и си купува кола. Определено е удобство наличието на кола, а сигурно е въпрос и на престиж наличието и, като по-този начин се показва, че парите не отиват само за преживяване. Само че в цялото това поведение никой не мисли къде ще я паркира тази кола. Не става въпрос за паркирането в центъра (в центъра проблемът се решава лесно стига да има воля) или около местоработата. Става въпрос за паркирането на колата около местодомуването на собственика, проблем, който се наблюдава основно в крайните квартали. Решението на проблемът за момента се състои в паркиране по тротоари, градинки и детски площадки. Шофьорите живущи в „соц кварталите“ са малко по-привилегировани, защото навремето там са правени по-широки тротоари, пък и междублоковото пространство бая коли може да събере. Как да не ти стане драго, като видиш коли за по 15-20 хиляди паркирани на някоя полянка и собствениците им всеки кофти климатичен ден газят в кал от и до колата. По-заможните хора, които са се уредили с ново строителство, са изправени пред още по-сериозни предизвикателства. Сегашните строители правят тротоари, по които повече от двама души трудно се разминават, а междублоковите пространства са силно уплътнени. Все пак земята е скъпа, пък при всяка инвестиция е важна възвращаемостта. Макар и тези хора все някак си да намират къде да паркират (най-често на ливадата в съседен имот, на който още не е започнало да се строи), то перспективата е ситуацията им да влошава. Някак си неусетно проблемът с паркирането се превръща в проблем на обществото – изорано футболно парко игрище, малки деца, играещи си, около преминаващи коли, кални улици и тротоари. Ако вземете да питате някой дали е редно да паркира така, то той ще вдигне рамене и ще прехвърли топката към общината.

Не знам дали правите аналогия между двата казуса, но за мен тя е очевидна. Някаква група от обществото, угаждайки на своите капризи, не гледа по на далеч от носа си и по този начин създава на всички проблеми, които се очаква общината и/или държавата да разреши.

Конфликт на интереси

Според КЗК:
“Проучването на комисията показва, че съсредоточаването на функциите на собственик и управител в едно лице създава условия за конфликт на интереси.”
Направо не мога да си помисля вече какъв конфликт на интереси има в малките фирми, където собствениците са човек оркестър. Представям си случката, как някой завършил фармация, се сдобива с (или има) достатъчно пари и иска да развива бизнес и отваря аптека. На следващия ден му се изтърсват от КЗК и му казват: “Sorry мой човек, но имаш конфликт на интереси”.

14 януари 2008

Мъглата

Едва ли някой обича мъглата, която за поредна седмица е завладяла София, особено пък, ако заради нея виси на летището и му обърква графика или пък му дразни болното гърло. От друга страна пък именно заради мъглата клоните на дърветата са заскрежени и се получават много хубави гледки.

11 януари 2008

Излезе KDE 4.0

KDE 4.0 е вече факт. Сигурно ще трябва да се наложи да се изчакат няколко дни докато се появят пакетите за повечето дистрибуции. След дълго чакане, една нова страница в развитието на проекта е отворено. Като цяло в KDE4 има доста нововъведения (така и не написах постинг по въпроса), макар и повечето от тях да не са видими, а освен това благинките, които предлага (ще) са достъпни и за Mac и Windows потребителите. Разбира се, като за първа версия едва ли трябва да се очаква много от него. За момента са завършени kdelibs, които едва ли ще претърпят големи изменения в следващите версии, както и основните приложения са портнати криволяво към новите идеи заложени в kde. Тъй като всичко това е направено доста ударно, то е логично да се очаква, че ще има доста недоглеждания и грешки. Но дори и да ги нямаше, то пак KDE 4.0 нямаше да е много функционално. Просто повечето от приложенията за KDE тепърва ще започнат да се портват към новите библиотеки и дотогава няма да ги има налични за новата среда. Вярно, че има библиотеки за съвместимост с KDE3, но като човек, имаш опит с преминаване от Qt3 към Qt4, знам, че работите не са тривиални. Още повече, че при механичното портване, няма да има възможност за използване на новите концепции на средата. Така, че трябва да се почака, докато доста приложения бъдат пренаписани. Предполагам, че при излизането на KDE 4.1(някъде около 28 юли) критичната маса ще е мината, а заедно с това доста полезни програми, които нямат добри аналози, ще са достъпни за Windows и за Mac. Звучи хубаво, нали?

Мизерия

2008 започна зле. Поне от гледна точка на яденето. Първата обедна почивка беше борба за оцеляване. Повечето junk food заведения около работата бяха затворили. Явно част хората бяха преценили, че след голямото преяждане, е нужно малко по-лек режим, а другата може би бяха прекалили с пиенето и крайният ефект беше същия. Затворено! За моя радост дюнерджийницата работеше, но радостта ми беше набързо попарена от факта, че месо нямаше. Горните две причини, както и падналия сняг явно затрудняваха доставките. Фалафели не ми се ядяха и си взех някакво кексче от сладкарското магазинче, макар че бях късметлия, че уцелих времевото прозорче, в което беше отворено.

Седмица по късно обаче установих, че нещата на хранителния фронт са все още зле. Онзи ден с няколко познати решихме да похапнем заедно. Аз си поръчах нещо, което се казваше „понетрибири“ и както подсказва името не вървеше да го комбинирам с минерална вода, та се включих и с едно шуменско червено. Малко по-късно се оказа, че ще си остана само с шуменското, тъй като другото не можело да ми го приготвят. Въпреки това мога да кажа, че бях късметлия. Поне ми имаше бирата. Един от младежите нямаше този късмет. Но най-забавно беше поръчването на чай. Ето го диалога по спомен със сервитьорката:
Младеж: Един чай с ром.
Сервитьорка: Нямаме ром.
М: Тогава само чай.
С: Какъв? Билков, ...
М: Черен.
С: Нямаме черен. Билков или плодов?
М: Плодов.
Няколко минути по-късно.
С: Съжалявам, нямаме и плодов чай и ще бъде билков.
М: Ми добре.
Продължението с магданоза ще го пропусна. За съжаление на младежа това го имаше в кухнята, макар сервитьорката да беше изрично помолена да го пропусне. Какво да се прави, закони на Мърфи в действие.

10 януари 2008

Над мъглата



Снимката е правена от Витоша. Това отсреща е Стара планина, а сиво-бялата стена пред нея е мъглата или смога над София (според предпочитанията).

nonSense

Ясно е, че най-накрая простотията ще превземе Интернет. Съпротивата (да се приеме този факт) е безсмислена. Тъй като победителите не ги съдят, то ето го и моят принос за каузата:
Искате да изкарате пари от вашия блог? Нямате много посетители? Дори и двамата идиоти, които Ви четат, не кликат на AdSense линковете? Няма страшно, запознайте се с nonSense. Не е нужно да имате много посетители. Не е нужно да фалшифицирате броя на импресиите. Не е нужно да симулирате кликове. Обещана Ви е фиксирана сума, а идиотите, които четят блога Ви, сами ще свършат останалото. Това е nonSense.

07 януари 2008

Дилема

Среща. Ще се обсъжда поредния дълъг документ. Всеки от участниците е отделил поне ден в изчитането му, като са му хрумнали куп въпроси, коментари и забележки, които е нанесъл върху оригиналния документ. В цялата тази ситуация възниква въпросът, как всичко това да се домъкне до мястото на срещата. Тривиалното е на хартия, макар и при двустранен печат с 4 страници на лист, използваните листове от един човек ще са двуцифрено число и след края на срещата веднага отиват за рециклиране. Алтернативата е всеки да си домъкне нещата по електронен пък, като например използва преносим компютър. Но това, което се чудя, е дали последния вариант от екологична гледна точка е по-приемлив. В единия случай се похабяват някакви дървета за хартия, която после се рециклира, а в другия случай се консумира ток, който в повечето случаи е от невъзобновяеми източници. Но дори и през някакви енергийни еквиваленти консумираният ток да се прехвърли в брой дървета, то не ми е много ясно, кой от двата подхода е за предпочитане. Някакви идеи?

04 януари 2008

Под снега


Тези дни в София е много приятно. Не знам дали е, защото хората са си взели отпуска през кратката седмица и са извън града или пък „големите” снеговалежи са ги отказали да си подават носа навън, но крайният резултат ме радва. Тихо, спокойно и красиво. Наличната коледна украса създава допълнително празнично настроение. Де да можеше София да бъде такава и през останалите седмици.

01 януари 2008

Още една година отмина

Отмина още една година. Както е модерно да се казва, за мен тя беше „преходна“. Доста неща се промениха около мен, доста неща успях да свърша, доста попътувах, както и не се разминах с не малко проблеми, провали и грешки. Като цяло не мога да се оплаквам, но за съжаление повечето неща, които вършех, попаднаха в сянката на рутината и се случваха, не защото исках да се случат, а защото трябваше да ги направя. Макар и в не малка част да успях да се придвижа по-близко до целите, които искам да постигна, то още съм далеч от тях. Поне надобрях в това, докато жонглирам с няколко дини, да тъка на няколко стана. Но все пак е уморително. Като гледам и 2008 няма да се различава кой знае колко от 2007, но да се надявам през нея да успея да приключи повечето дългосрочни неща, с които съм се захванал. Освен всичките хубави и стандартни неща, които се пожелават в началото на годината, ми се иска ми остане повече време да правя нещата, които ми харесват и доставят удоволствие. Дори и да не остане, важното е да се гледа напред. ЧНГ на всички и много здраве, щастие и успехи през нея.