17 май 2009

Антикризисната програма на Синята коалиция

Прегледах предизборната програма на Синята коалиция и по специално частта „Икономическа политика“ срещу кризата и определено съм впечатлен какви глупости смятат да правят, ако са част от следващото управление. В този постинг ще се наблегна на някои от най-абсурдните неща.
Намаляване на ДДС, съкращаване на срока и плащане наказателна лихва от НАП при забава възстановяването на данъчния кредит
Определено намаляването на ДДС като антикризисна мярка ще е най-голямото бюджетно харакири, което може да се направи. При положение, че приходите спадат и поддържането на дефицита в разумни граници е немалко предизвикателство, то този ход определено ще натегне допълнително обстановката. Освен това философията, че намалявайки косвени данъци ще стимулираш потреблението е тотално сбъркана. Ако през последните години на макро ниво в България сме консумирали над финансовите си възможности и сега е дошло време да плащаме сметката и съответно се налага да се стискаме, то не виждам с какъв акъл ще буташ икономиката да поддържа по-високо потребление. Иначе спор няма, че по-ниска ставка ще се отрази по-добре на бюджетите на отделните хора при равни други условия, само че през кризисните години парите в повече няма да се насочат към потребление.

Намаляването на срока за възстановяване на ДДС е една много интересна популистка заигравка. Ако имате ДДС за възстановяване ситуацията е горе долу следната – приспадат ви се всякакви други задължения, ако още имате пари да получавате, се приспада внасянето на ДДС за следващите три месеца и ако тогава имате да получавате още пари, то в 45 дневен срок, след направена ревизия, съответната сума ви се възстановява (има едни изключения за по-бързо възстановяване, но тях няма да ги дискутирам). Ако не сте съгласни с ревизията има процедури по обжалване, така че процедурата може да отнеме доста време. Разбира се, ако всичко е точно, ви се губят 4-5 месеца. Ясно е, че намаляването на срока на възстановяване на ДДС може да се стане по най-различни начини. В програмата не е конкретизирано как ще стане, но на база законопроект на Мартин Димитров съм останал с впечатление, че трита месеца плюс 45 дневния срок ще бъде намалени на 15 дни. Крайният ефект от това ще бъде, че законът няма да се спазва. В тези 15 дни, в най-добрия случай има 11 работни. През тези 11 работни, както и да се гледа 2 отиват в чисто административни простотии свързани с възлагане на ревизии и иницииране на връзка с фирмата, както и с оформяне на акта за възстановяване и прихващане, така че може спокойно да броим ревизията за 9 дни, през които може да се наложи да се направят и насрещни проверки (минимум 5 дни). Всички тези неща ще стават във втората половина на месеца и дори да се обезпечи администрацията с достатъчно хора, то няма с какво да бъдат ангажирани през първата половина на месеца. Разбира се, в през месец декември работните дни във втората му половина са съвсем кът и купонът ще става пълен. Отделен е въпросът, че отпадането на периодът, през който се приспада данъка от следващи периоди, увеличава значително броят на ревизиите. Разбира се, това не означава, че срокът на възстановяване не може да се намали, но тези 15 дни изглеждат абсурдно.

Идеята за наказателната лихва е хубава, обаче от комуникационна гледна точка прави доста лошо впечатление. В общи линии явно си признаваш, че не може да се справиш в срок и поради тази причина предлагаш компенсации. Нещо повече, може да легализира забавянето на възстановяването. В предложението за изменение на закона, което със посочил по-горе, съвсем ясно се вижда, че няма срок, в който да приключи ревизията. Тоест, ако шефът на териториалната дирекция не те харесва, няма да ти приключи ревизията, пък ти си получавай лихвите, върху сума, която е спорна. Така или иначе няма да ги плаща той.
Освобождаване от ДДС на първия закупен жилищен имот на семействата
Аз принципно подкрепям идеята за диференцирани ставки, но това е едно много странно предложение, което в този си вид е много трудно за администриране и всъщност не е стимул към семействата, а към строителните фирми. Естествено възниква въпроса защо да се стимулират строителните фирми, които така или иначе имат добра норма на печалба, а не някакви други сектори от икономиката.

Да обясня защо е бонус към строителните фирми. Право да начислява ДДС имат фирмите, които имат регистрация по ДДС. Съответно, ако си купувате жилище от частно лице, то няма как да ви начисли ДДС и съответно да ползвате преференцията. Като че ли това прави нещата равнопоставени, но това е така на пръв поглед. Въпросното частно лице се е сдобило по някакъв начин с това жилище, съответно си е платило ДДС-то (при покупка преди влизане на промяната или ако не му е първо жилище) и като тръгне да го препродава, съответно ще иска да си възстанови тези разходи. Просто примерче, ако разгледаме две еднакви жилища в една кооперация на стойност 100 хиляди лева без ДДС, то семейството, за което не е първо жилище, ще плати 120 хил. лева. В последствие ако реши да го продаде на друго семейство без жилище, то едва ли ще се навие да го продаде на 100 хиляди лева, защото така се инкасира 20 хиляди лева загуба. В същото време семейството без жилище едва ли ще иска да даде 120 хиляди лева на първото семейство, при положение, че може да закупи второто жилище от строителната фирма за 100 хиляди лева. В крайна сметка този стимул прави неизгодно купуването на първо жилище от частни лица, които не са се възползвали от стимула, и съответно ги поставя в по-неблагоприятно положение.

Да обясня защо е трудно за администриране. Най-малкото поради факта, че фирмата, която извършва продажбата, няма да е наясно с каква ставка трябва да обложи продажбата. Не че на база на представени документи няма да може да реши да не начислява ДДС, но крайната дума има данъчната администрация. В такава ситуация едва ли някой ще рискува да не начислява ДДС при положение, че след някоя и друга година данъчните установят, че е приложил неправомерно облекчението и съответно си изискат парите. По чистият вариант е данъчната администрация да възстановява в последствие платения ДДС (вариантът да дава становище към фирмата продавач каква ставка да използва не е удачен, тъй като могат да стават злоупотреби с timing-а), което едва ли облекчава много купувача, тъй като така или иначе в първия момент трябва да извади съответната сума.

Разбира се, не на последно място седи въпроса за избягване на злоупотребите и как се дефинира първо жилище. Ако си имал преди това жилище, но си го продал, може ли да се ползваш от облекчението или не. Ако можеш, то това си е бизнес ниша, за избягване на плащане на ДДС. Ако не, към момента проверка с какви жилища разполага дадено лице и доста тегава, пък камо ли с какви е разполагал. Да оставим настрана всякакви комплицирани ситуации, които са резултат на обтегнати семейни отношения.
Намаляване на осигурителната тежест
Трябва доста да си се напушил, за да смяташ, че с намаляване на осигурителна тежест, ще противодействаш на нарастване на безработицата по време на криза. Но така или иначе това съм го коментирал и преди. За сметка на това негативния ефект върху бюджета ще е налице.
Достъпният кредит е условие, без което не може да се излезе от кризата. Затова, съвместно с БНБ и Асоциацията на търговските банки, ще осигурим:
  1. Намаляване на минималните задължителни резерви на търговските банки до 6%;
  2. БНБ да плаща лихви за резервите;
  3. Прилагане на отложеното от миналата година провизиране по международните стандарти и привеждане на праговете за капиталова адекватност на банките в съответствие с Базелските критерии.
Горният цитат е смешен по-две причини. Първо, касае политика, която е извън правомощията на правителството. Аналогичен пример би било следното: „Съвместно със Софийски градски съд ще осъдим еди кой си на еди колко си години“. БНБ е независима институция и не може да и се казва какво да прави. Разбира се, принципно може да се променят законите, така че БНБ да стане послушна институция, само, че като част от ЕС ще си имаме големи ядове с ЕЦБ, които няма да допуснат едно такова развитие (не е като да нямат възможност, но няма да се спирам на правни аспекти на договора за присъединяване към ЕС).

Другото смешно нещо е свързано с това, че намалението на МЗР-тата ще увеличи кредитирането. Ехооо! Не поради липса на ресурс банките не кредитират. Колкото и ресурс да им налееш в момента, те пак няма да кредитират. Вместо да се опукват патроните сега, по-добре да се запазят, когато ще са необходими. Така или иначе при приемането ни в еврозоната ще трябва да свалим МЗР-тата на 2%.

Ако трябва да обобщя накратко – основните мерки на антикризисната програма са боклук. Дано тези, които са писали програмата, го осъзнават. В противен случай ни чакат големи ядове.