29 април 2009

Болни амбиции

Не е много здравословно човек да преследва на всяка цена целите, които си поставя. В още по-голяма степен това е в сила, ако тези действия се отразяват и върху други хора. За съжаление през последните 6 години, поради болните амбиции на няколко човека, икономическата политика в България, доколкото я е имало, е фокусирана върху бързото приемане на еврото.

Поради болни амбиции повишението на акцизите за да се достигнат минималните изискуеми нива от ЕС бе изтеглено с няколко години, така че да не се генерира инфлация в годините на членство на България в ERMII.

Поради болни амбиции, вместо да се увеличат драстично МЗР-тата през 2005 за да се ограничи кредитния ръст, бяха въведени кредитни тавани. По този начин нямаше да се налага на по-късен етап тяхното намаление, което да освободи ликвидност, която да помпа инфлацията и да пречи на приемането на еврото. За сметка на това кредитът в икономиката се измести към небанков, върху който почти липсва надзор, а ценовите балони в икономиката продължиха да се помпат.

Когато се видя, че кредитните тавани трябва да се премахнат, поради приемането на България в ЕС, МЗР-тата се увеличиха само на 12%. Високият ръст на кредита не притесняваше хората с болни амбиции, които успокояваха останалите, че се наблюдава връщане на отпускането на кредити в банковата система. В същото време дисбалансите в икономиката продължиха да се трупат.

Когато се спука балона и всеки спря да вярва в платежоспособността на другарчето си, хората с болни амбиции видяха своя шанс да намалят МЗР-тата. Наляха едни пари в банковата система като антициклична мярка без да се интересуват доколко банките се нуждаят от нея. Логично тя изтече навън, а валутния резерв на БНБ намаля с някой и друг милиард.

Поради болни амбиции Министерство на финансите не емитира краткосрочен дълг, а само дългосрочен. По този начин се стреми да се създаде ликвиден пазар, чрез който да се покрие лихвения критерий за приемане на еврото. Само че в текущото икономическо състояние на повечето хора хоризонтите са им по-къси и не се интересуват от дългосрочни инструменти. Особено пък ако са в лева. От друга страна като имаш пари, които не може да инвестираш при нисък риск в българската икономика, логично ще финансираш други икономики. Голям праз, че това става на фона на намаляващ валутен резерв на БНБ и проблеми с приходната част на бюджета. Едни отрицателни потоци по финансовата сметка може и да не се забележат.

Хубавото на цялата картинка е че през тази година мандатите на тези „амбициозни“ хора изтичат. Лошото е, че на тяхно място могат да се появят „по-амбициозни“.

28 април 2009

Търговската политика на БТК

Вчера успях да натрупам още „положителни“ впечатления от търговската политика на БТК. Задачата на пръв поглед беше проста, закриване на един ADSL и промяна на плана на друг. И на двата договорите са изтекли, така че няма никакви правни ограничения. Отиваме в център за обслужване на клиенти. Ситуацията е много културна. Като за фирма те настаняват в някаква стаичка и обясняваш какво искаш да стане. Всичко точно, но девойката учтиво обяснява как нищо не може да направи, защото си имаме account manager и само той може да пипа нещата. Чудесно! Наясно съм с наличието на тази персона, но се надявах да минем и без нея. Звъня и на телефона и обяснявам какво искаме и съответно да обясни как се процедира. Обикновено предлагат да те навестят лично (което за мен е неудобно, защото аз като техническо лице и управляващия фирмата, трябва да седим да чакаме да дойде някой, вместо ние двамата да се замъкнем в удобно за нас време в офис на БТК), но този път офертата беше друга – ще ни остави едни бланки на портиера, които ние трябва да попълним и после ще ги оставим обратно пак на портиера. Малко странен начин на комуникация, при който за теб не остават никакви следи, че си я осъществил, но какво да се прави живеем в България.

Разбира се, девойката се поинтересува защо искаме да закрием ADSL, на което аз и обясних, че услугата им е неадекватна. В крайна сметка на мен ми трябва интернет с публично статично IP, зад което да навържа колкото машини искам и изобщо не се нуждая от domain, пощенски кутии и хостинг, които, ако ги имам по две, съвсем да се чудя какво да ги правя, но за сметка на това ми взимат пари за тях. Последното им прави и предложението доста неизгодно от ценова гледна точка.

Като цяло услугите на БТК ценово в София са голяма резачка, но другия ADSL се намира на място, където алтернативите не са големи. Само че с промяната на неговия план и съответно подписване на нов договор се удари някаква странна греда. Нямам нищо против да се подпише договор за някакъв срок и ако искам да го прекратя предсрочно да платя всички такси до края на периода. Не мога да разбера обаче защо след изтичане на този период искат автоматично да ми се поднови за нов такъв, през който, ако искам да се прекрати, пак държа неустойки. И така до края на света и то при положение, че в общите им условия договорът се продължава непрекъснато с един месец, което ти дава по-голяма гъвкавост за прекратяване. Разбира се, цялата тази врътка е уредена в едни „специални условия“, на които името не им съответства, тъй като в тях грам бонус няма за клиента.

Звъня пак на девойката да и обясня, че това, което искат е неприемливо, но вместо разбиране ми бе обяснено да не променям плана. За моите разбирания това означава, че не ме искат за клиент. Единственото топлещо в случая е, че БТК имат специално назначен служител, който да ми го каже.

18 април 2009

Приложението на икономическите теории

През тази седмица две в някаква степен независими събития ме убедиха за пореден път, че в България в следващите няколко десетилетия няма да има видим прогрес в нивото на икономическите знания. От една страна проблемът е чисто историческо-политически, тъй като така наречения ни икономически академичен елит се е оформил в едни други времена, но от друга страна и доста от по-модерно мислещите хора сред академичната общност имат доста изкривени понятия за икономиката. В настоящия си постинг ще се спра на едно от събитията, което е една статия във вестник Капитал. От нея може да научим няколко „доста интересни“ факти за икономическите теории:
Кризата все по-ясно показва, че много от тези теории имат значителни проблеми с адекватността си спрямо действителността. Може би най-важната причина за това е, че те са изграждани въз основа на данните за големи и сравнително затворени икономики.
Преди година и половина бях написал един постинг относно икономическата наука. В контекста на горния цитат са важни две неща. Първото е, че чрез данни и иконометрични оценки не се прави теория, а второто е, че всяка теория е направена при някакви допускания. Когато допусканията не са изпълнени, то е логично да се очаква, че и изводите да не са валидни.

За съжаление в този динамичен свят, изпълнен с индивидуална конкуренция, като че ли е по-важно да си прочел колкото се може повече статии, които без затруднения да цитираш във увода на своите разработки (макар че не рядко се наблюдават и референции към статии, които не е нужно и да са прочетени), отколкото да се разбрал поне една от тях. От практична гледна точка това води до запознаване с увода и заключението, а същността и съответно допусканията, при които са направени изводите, не са толкова интересни. В контекста на България този ефект се засилва и от факта, че повечето български икономисти са доста скарани с математически инструментариум, който се ползва в съвременната икономика, и дори да искат, трудно могат да разберат същността на нещата.

Поради тази причина доста често икономическата теория не се прилага коректно, а резултатът е приложно ориентирани статии, на които, ако хората, които взимат решенията, се доверят, могат доста здраво да закопаят икономиката. Примери за това много, даже наскоро бях коментирал един такъв.