Не е много здравословно човек да преследва на всяка цена целите, които си поставя. В още по-голяма степен това е в сила, ако тези действия се отразяват и върху други хора. За съжаление през последните 6 години, поради болните амбиции на няколко човека, икономическата политика в България, доколкото я е имало, е фокусирана върху бързото приемане на еврото.
Поради болни амбиции повишението на акцизите за да се достигнат минималните изискуеми нива от ЕС бе изтеглено с няколко години, така че да не се генерира инфлация в годините на членство на България в ERMII.
Поради болни амбиции, вместо да се увеличат драстично МЗР-тата през 2005 за да се ограничи кредитния ръст, бяха въведени кредитни тавани. По този начин нямаше да се налага на по-късен етап тяхното намаление, което да освободи ликвидност, която да помпа инфлацията и да пречи на приемането на еврото. За сметка на това кредитът в икономиката се измести към небанков, върху който почти липсва надзор, а ценовите балони в икономиката продължиха да се помпат.
Когато се видя, че кредитните тавани трябва да се премахнат, поради приемането на България в ЕС, МЗР-тата се увеличиха само на 12%. Високият ръст на кредита не притесняваше хората с болни амбиции, които успокояваха останалите, че се наблюдава връщане на отпускането на кредити в банковата система. В същото време дисбалансите в икономиката продължиха да се трупат.
Когато се спука балона и всеки спря да вярва в платежоспособността на другарчето си, хората с болни амбиции видяха своя шанс да намалят МЗР-тата. Наляха едни пари в банковата система като антициклична мярка без да се интересуват доколко банките се нуждаят от нея. Логично тя изтече навън, а валутния резерв на БНБ намаля с някой и друг милиард.
Поради болни амбиции Министерство на финансите не емитира краткосрочен дълг, а само дългосрочен. По този начин се стреми да се създаде ликвиден пазар, чрез който да се покрие лихвения критерий за приемане на еврото. Само че в текущото икономическо състояние на повечето хора хоризонтите са им по-къси и не се интересуват от дългосрочни инструменти. Особено пък ако са в лева. От друга страна като имаш пари, които не може да инвестираш при нисък риск в българската икономика, логично ще финансираш други икономики. Голям праз, че това става на фона на намаляващ валутен резерв на БНБ и проблеми с приходната част на бюджета. Едни отрицателни потоци по финансовата сметка може и да не се забележат.
Хубавото на цялата картинка е че през тази година мандатите на тези „амбициозни“ хора изтичат. Лошото е, че на тяхно място могат да се появят „по-амбициозни“.
Поради болни амбиции повишението на акцизите за да се достигнат минималните изискуеми нива от ЕС бе изтеглено с няколко години, така че да не се генерира инфлация в годините на членство на България в ERMII.
Поради болни амбиции, вместо да се увеличат драстично МЗР-тата през 2005 за да се ограничи кредитния ръст, бяха въведени кредитни тавани. По този начин нямаше да се налага на по-късен етап тяхното намаление, което да освободи ликвидност, която да помпа инфлацията и да пречи на приемането на еврото. За сметка на това кредитът в икономиката се измести към небанков, върху който почти липсва надзор, а ценовите балони в икономиката продължиха да се помпат.
Когато се видя, че кредитните тавани трябва да се премахнат, поради приемането на България в ЕС, МЗР-тата се увеличиха само на 12%. Високият ръст на кредита не притесняваше хората с болни амбиции, които успокояваха останалите, че се наблюдава връщане на отпускането на кредити в банковата система. В същото време дисбалансите в икономиката продължиха да се трупат.
Когато се спука балона и всеки спря да вярва в платежоспособността на другарчето си, хората с болни амбиции видяха своя шанс да намалят МЗР-тата. Наляха едни пари в банковата система като антициклична мярка без да се интересуват доколко банките се нуждаят от нея. Логично тя изтече навън, а валутния резерв на БНБ намаля с някой и друг милиард.
Поради болни амбиции Министерство на финансите не емитира краткосрочен дълг, а само дългосрочен. По този начин се стреми да се създаде ликвиден пазар, чрез който да се покрие лихвения критерий за приемане на еврото. Само че в текущото икономическо състояние на повечето хора хоризонтите са им по-къси и не се интересуват от дългосрочни инструменти. Особено пък ако са в лева. От друга страна като имаш пари, които не може да инвестираш при нисък риск в българската икономика, логично ще финансираш други икономики. Голям праз, че това става на фона на намаляващ валутен резерв на БНБ и проблеми с приходната част на бюджета. Едни отрицателни потоци по финансовата сметка може и да не се забележат.
Хубавото на цялата картинка е че през тази година мандатите на тези „амбициозни“ хора изтичат. Лошото е, че на тяхно място могат да се появят „по-амбициозни“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар