28 април 2008

Бе ТаКа и продължава и да бъде - част 3

В тази последна част ще споделя опита си с ADSL Helpdesk. Вече от близо четири години имам взимане даване с ADSL услугата на БТК и след като се подкарат настройките не се срещат проблеми. Вярно, че от време на време модемът изисква рестартирано, но какво да се прави, такъв е животът. Покрай подкарването се е налагало да моля за някакви донастройки (пускам IPSec тунели между отделни места, а освен това се налага да правя отдалечена администрация от време на време, което изисква необходимост от forward на пакети към машина стояща зад модема) на модема, но поне навремето нещата вървяха добре.

За съжаление последните няколко дни Суперлюбо си беше взел почивка за един от ADSL-ите. Беше странно, че така са се скапали нещата и хората, които го ползват, звъннали да helpdesk-а да се оплачат и да се види какво може да се направи. Тъй като те не са технически грамотни, нещата са малко изтървани и от БТК се мъчат да прехвърлят проблема към устройството, за което е закачен модема. Като чуват, че става въпрос и за компютри под linux, добиват вида на дявол бягащ от тамян. Работата се закучва и като се подкарва втори ден без интернет и съответно липса на свързаност с останалите места на тази фирма, искам не искам трябва да се заема.

Запътвам се към мястото на модема – промишлена зона в покрайнините на София. Както може да се очаква машините от локалната мрежа стигат до модема, а той от своя страна и хабер си няма какво да прави с пакетите и връща destination unreachable. Рестартирането на модема не помага. Тръгвам да звъня на helpdesk-а. Честно да ви кажа, това е голям мазохизъм. БТК така са си разчели персонала, че трябва да чакате средно около 20 минути, докато се свържете с оператор. Глупаци! Поне това се смята лесно. Няма никаква трудност да се оцени цикличността в натоварването, колко време отива за комуникация и прочие, така че да смъкнат това време значително. По останали доставчици, но които съм звънял не ми се е налагало да чакам толкова. Даже на *88 не съм чакал повече от 5 минути, при положение, че там маймуните са много повече. Това, че някои от операторите са калъфи, е друга тема. В крайна сметка по дефиниция на системата те са хора, които всячески се мъчат да филтрират достъпа от страна на потребителите до хората, които могат да свършат работа, като в рамките на нивото си на компетентност се мъчат да разрешат проблемите, ако могат. Ако не могат, ще предадат на когото трябва. Иначе са учтиви, спор няма.

Свързвам се с някакъв Нейчо. Обяснявам му, че имам проблем и как модемът на Layer 3 не вижда отсрещното устройство на БТК. Той пък ми заявява, че имат големи проблеми upgrade-вали нещо и било нормално точно в момента да нямам интернет. Опитите да му обясня, че това е проблем вече втори ден, който по никакъв начин не би трябвало да е свързан с техните глобални проблеми са неуспешни. От целия диалог разбирам, че наличието на проблем е някаква новост за него, а заявката за минаване на модема от IP extended (което по обяснението му трябва да е накакъв bridge режим) в NAT била вече изпълнена. Wtf? Модемът винаги е работил в NAT режим, а конфигурацията му по другия начин според официалните писания на БТК е невъзможна и трябва доста да поплачеш на някой, че да се навият да ти я изпълнят. Поне такива ми бяха спомените. Така и не може да ми отговори има ли проблем на Layer 2 между двете устройства, а опитите да му обясня каква представляват WAN връзките се оказват неуспешни. Проблемът ми е записан и щяло да се работи по него. Тъй като на мен такива не ми минават веднага питам колко време трябва да им дам за да са оправили проблема. Според него до час и половина са щели да се справят с глобалния проблем, след това трябвало да рестартирам модема и работата трябвало да тръгне. Ако не тръгнела да звъня отново.

Ясно е, че няма какво да правя час и половина там и се изнасям. В крайна сметка и отдалечено мога да проверя имали свързаност, а освен това съм инструктирал охраната как да рестартира модема при необходимост. Два часа по-късно модемът е рестартиран и аз пускам traceroute до съответния ip адрес. Не минават много hop-ове и се появява едно циклене в мрежата на БТК, които еднозначно определят крайния резултат. Ясно, звъним отново на helpdesk-а и отново 20 минути слушам музичка в слушалката. Обажда ми се Валентин. Обяснявам му на него ситуацията. Той от своя страна ме пита как свети модема. Като разбира, че не съм до него иска да ме отсвири. Модемът трябвало да се активира, което можело да стане само на място. На въпросът ми защо се налага активиране на модем който работи успешно повече от две години (всъщност три и половина), той ми отговаря, че поради разни форсмажорни обстоятелства модемът бил влязъл в някакъв защитен режим и трябвало да се активира. Малко съм нанервен от цялата тази ситуация и „стимулиращо“ му обяснявам, че неговите колеги не се отнасят сериозно към проблема ми и ако не е това случаят ще се оплача лично от него, че гледа да ме отсвири. Той пък се засяга от това и го класифицира като лична нападка. Потвърждава ми, че сигнала до модема бил много хубав, но те дистанционно не можели да направят нищо. Аз понеже паса трева, му „повярвам“. Достатъчно му вдигнах кръвното на младежа и вече късно вечерта се вдигам отново към местоположението на модема. Явно това е единствения начин да се кача на следващо ниво в играта на helpdesk-а.

Отново съм на мястото. Модемът отново и хабер си няма какво да прави с пакетите. Преди да тръгна да слушам поредната порция музика по телефона, решавам да се поборя още малко. Включвам модема директно към лаптопа си и специално гледам да boot-на с windows. Това разбира се, с нищо не променя картинката, но след два рестарта на модема има напредък. Модемът явно успя да установи някаква връзка и поне DNS resolvе-а връща винаги страничката за активация. Явно Валентин е бил прав, модемът има нужда от активация. Пиша потребител и парола и процесът стартира. За мое съжаление някъде по средата дава грешка и не може да бъде завършен. Няколко опита, все същата история. Лошо. Пак ще трябва да се звъни.

Следва поредното 20 минутно музикално изпълнение, но този път съм подготвен. Позагубил съм форма на FreeCell, но на Spider пасианса се представям добре. Този път се обажда Калоян. Обяснявам му как имам проблеми с модема, как негови колеги са ми казали, че трябва да се активира, как е възникнало проблем и какво правим оттук насетне. Той предположи, че сървърът бил претоварен и затова не станало, да пробвам от ново. Пробваме. Следващата хипотеза е свързана с това, че модемът има нужда от reset-ване към заводски настройки. Хващам първия кламер и изпълнявам инструкциите. Вече и страничката за активация не се зареждаше. След няколко reset-вания и рестартирания положението не се оправя. От лаптопа виждам модема, но неговия DNS resolve не работи, а traceroute докъдето и да е връща destination unreachable. Чакам инструкции от младежа. Така или иначе съм си загубил доста време, мога да правя всякакви глупости докато си обходи списъка с мерки, че най-накрая да стигне случая до който трябва. Следващите мерки бяха леко смешни. Може би проблемът бил в това, че получавам настройките по DHCP и ако мога да забия настройките IP настройките. Няма смисъл да му обяснявам защо това няма да сработи. В крайна сметка е по-бързо и лесно да следвам инструкциите, а резултатът ще е един и същ, следващо ниво в процеса на диагностика.

Най-накрая изчерпихме списъка и разбрах, че проблемът ми щял да бъде предаден на по-висока инстанция. Щял да бъде оправен до утре сутринта (действието се развива някъде преди 22 часа в петък), рестартирам тогава модема и после трябвало да успея да го активирам. Супер. Обяснявам обаче, че не спя с този модем и ако не взема аз да се замъкна специално и отново за това, то няма кой да го направи, пък от друга страна да седя на някакво забутано място не ми е представата за приятно изкарване на почивните дни. Човека подходи с разбиране и каза, че ще предаде на колегите си да направят и активация. Специално питам дали е възможно, след като Валентин ми е обяснил, че не може. Според Калоян в повечето случаи нямало проблем. Разбираме се, ако няма развитие да звъня утре сутрин отново.

На следващия ден хората от фирмата потвърждават, че интернета работил. Можело значи да стават нещата, само желание липсва. Като се тегли чертата излиза, че съм батисал близо 5 часа. Два в телефонни разговори, от които един да чакам за оператор. И още около два в транспортиране от и до мястото.

Бе ТаКа и продължава и да бъде - част 2

Във предишната част споделих опита си на клиент на БТК в качеството си на физическо лице. Но ако си мислите, че ако сте бизнес абонат ще ви се размине „подобаващото“ отношение, то жестоко се лъжете. Тази история е от преди няколко месеца и касае така наречените account manager-и или както им вика един познат докато прави едни характерни патешки стъпки - корпоретки.

От време на време консултирам разни хора по IT въпроси, та на едни такива им смениха account manager-а. Новият беше някаква девойка, която явно амбицирана, държеше да се срещне с тях, да се запознаят и да им предложи нови решения и услуги. Така се намеси и моята личност. След разни уговорки за срещи и стиковане на календари се разбрахме да се видим в нейния офис. Всичко точно, отиваме на съответното място, звъним и на телефона, но никой не вдига. Чакаме още малко, пак звъним, пак никой не вдига. Човекът от охраната даде някакъв списък с телефони и каза да звъним на съседните, тъй като са били в една стая, та ще се разберем. На мен това ми се стори странно като подход, но в списъка имаше и мобилен телефон на нашата девойка, та решихме да пробваме и на него. Отново греда.

Харесахме си друга мадама от списъка и звъннахме на нея. Обяснихме и каква е ситуацията, тя ни каза, че нашата девойка я няма на работа днес. Била болна, но да не се притесняваме, може, тя ще я замести в разговорите. Жалко, че така се е получило, но щяло да си паснем с девойката, с която имахме среща. Била млада, много разбрана и още куп хубави думи. В цялата тази ситуация това, което пропускам е, че действието се развива в първия понеделник след 8 декември. Ясно, тенекия. Ама бая груба. Ако си възпрепятстван за среща освен, ако не си пред умирачка, винаги може да предупредиш.

Та започваме да си говорим с втората девойка. Можело да си оптимизираме сметките. За някакви ADSL сме плащали много, то всъщност ако минем на някакви други планове сме щели да плащаме малко повече, но пък ще получаваме много повече. Обяснявам и, че скорост не ни вълнува, а свързаност. Наистина едната тарифа е доста изгодна, но само ако запазим скоростта, което пък тя каза, че нямало как да стане. Аз и обясних врътката, че договорът изтича след три месеца и дали не може да го преподпишем при по-изгодните условия, което неясно за мен се оказало проблемация и било възможно седмица да няма интернет. Wtf? Като прехвърляхме преди наколко години ADSL от една фирма на друга фирма в един от центровете на БТК, дори и не усетихме липсата му, а сега при положение, че говорим с „правилния“ човек, възникват усложнения. И то тези усложнения възникват само в случая, че искаме да запазим скоростта.

Както и да е, казахме и, че ще си помислим и взехме да разпитваме за разни нови неща, които са взели да предлагат. Честно казано девойката освен за цени за друго не можеше да говори. Това е много хубаво качество, ако продаваш домати, но когато предлагаш комуникационни решения трябва да отбираш малко и от същността на услугите. Няма да навлизам в детайли за какво сме си говорили, но поне за мен беше доста показателно, че като споменах, цялата IT инфраструктура се движи по linux, девойката не можа да възпроизведе правилно името, т.е. за пръв път чуваше, че има такова животно. Веднага стана ясно, че от срещата няма да разберем доколко решенията, които ползваме са съвместими с услугите, които предлагат. Какво пък, не бива да бъдем максималисти.

Бе ТаКа и продължава и да бъде - част 1

Като гледам рекламата на Мтел за HomeBox услугата, която предлагат, мисля, че много добре са хванали нещата, които дразнят повечето хора в поведението на БТК. Това ме връща към едни спомени от не чак толкова далечното минало, когато да имаш телефон беше лукс, чакаше се по няколко години (не малко вицове има по въпроса), докато стане заветното разширение на телефонната централа, а ако по някакви независещи от теб причини настъпят усложнения с пускането на телефона, то никой не ти цепи басмата (като ни прокарваха телефон преди повече от 20 години, се оказа, че кабелът между апартамента и абонатната кутия е прекъснат някъде и на баща ми му дадоха срок от 1 ден да го оправи или губи номера) и отново минаваш в списъка на чакащите. Поне за мен това, че от няколко години са частна компания по никакъв начин не се е отразило положително на качеството на услугите, които предлагат. В няколко постинга ще разкажа за доста фрапантни за мен сблъсъци с техни служители.

Първата история е с повече от година давност. Всичко започна с едно гневно съобщение по ICQ защо не съм си в къщи. Разбира се, понеже си бях в къщи последва доуточняващ въпрос защо не вдигам телефона и след още една итерация ми стана ясно, че той просто не работи. Тъй като няколко седмици преди това бях получил уведомително писмо, че ще ни цифровизират линиите, което трябваше да стане факт до 5-6 дни от момента, в който разбрах, че телефона не работи, то не тръгнах да си давам зор. Явно „колежката не беше пуснала още сигнала“. Заветната дата мина, но телефона не проработи. Тръгнах да звъня на повреди. Разбира се, това се случваше от работата (в тази връзка ми е интересно тези, които предлагат 3 в 1 услуги как дават възможност потребителя да съобщи за проблем). Приеха ми проблема, с което трябваше да считам случая за приключен. Дадох им шанс за два-три дни да го оправят, но те не го оправдаха.

Последва повторно обаждане на повреди. От него разбрах, че те са реагирали на първия ми сигнал, явно покрай цифровизацията са сменяли чифтове, които май не ги подменили като хората, но понеже вече са ги оправили сметнали, че моят проблем е изчезнал. Да, но не беше. Записаха си го отново. Тъй като наближаваха коледните празници, ги попитах с надежда дали ще успеят да подкарат телефона дотогава, за да се чуя с едно кило познати на спокойствие. Обещаха, че ще се постараят. Единственото, което успяха да се постараят бе да ми върнат топката в моята половина. На третото обаждане (между Коледа и Нова година) вече беше ясно, че е идвал техник, но трябва да се осигури достъп до абонатната кутия и като си изпълня моето „задължение“ ще дойде човек да подкара телефона.

Нека помислим малко. Излиза, че БТК нямат достъп до техни съоръжения и аз трябва да им съдействам. Не останах доволен от това развитие на нещата. Със същия успех можеха да ме накарат да се завирам по шахтите им, но ако не съдействам оставам на сухо. Беше ясно, че вляза в ЕС без работещ телефон. А задачата да се намери заветния ключ от таблото не беше лесна. Усложненията идваха от това, че живея под наем във вход, в който не познавам никой освен съседите срещу мен и честно казано и хабер си нямам кой да питам къде се намира въпросния ключ. Към това се добавиха и усложняващи ситуацията обстоятелства, като прибиране късно от работа и разни ангажименти през почивните дни, поради които не можех да тормозя съседите в човешко време.

Така се минаха няколко седмици и дойде сметката за телефона. Тя беше символична. Някъде около 3 лева. БТК бяха решили да ме компенсират за неудобството, че цял месец съм без телефон (въпреки, че за първите 10 дни те не бяха информирани). Това малко ме успокои, че дори и да не намеря бързо ключа от таблото, няма да плащам кой знае колко пари (за спрян телефон, което си мислих да направя се плащат 6 лева на месец). Между временно мина и касиерката на входа и я разпитах дали знае в кой може да е ключа. Тя ми каза да питам предишния касиер. Той също не знаеше, но може онзи два етажа по-нагоре знае. Той ме прати на първия етаж и след няколко итерации ударих в задънена улица, тъй като веригата се прекъсна.

След някоя и друга седмица мина и вторият месец без телефон. Малко след това дойде и втората сметка на БТК. Този път не бяха толкова благосклонни към мен и настояваха да получат около 15 лева. Така де, в крайна сметка аз съм виновен, че нямам телефон. Явно трябваше да се прави решителна офанзива. Наскочих на съседката отсреща, която е доста бойна жена дали може да ми съдейства. Каза ми да не се притеснявам, ще проучи въпроса в кой е ключа. Една седмица по-късно ми съобщи, че е обходила всичките апартаменти и никой и представа си няма в кой е ключа, така че имам зелена светлина да срежа катинара, щял да се купи катинар с парите от входни такси, а ножовка съм могъл да взема от еди кой си.

Тъй като ми е неудобно да искам от непознат човек ножовка за видимо криминални цели, решават да инвестирам в такава. Тъй като е безотговорно да оставя след това таблото незаключено, взимам и катинар. Тъй като нямам ключ от входната врата към мазетата, няма да правя предварителна подготовка, а като взема такъв от съседите ще комбинирам рязането с идването на техника от БТК.

Дойде и денят Х. Време му беше да идва, в крайна сметка седя вече три месеца без телефон. Дойде някакъв чичага в предпенсионна възраст. Беше доста комуникативен и наблюдателен. С едно завъртане беше огледал всички важни предмети в стаята и взе да ме разпитва какъв съм, с какво се занимавам и т.н. За сметка на това лафът „викам ти майсторе, защото не ти знам името“ напълно му отговаряше. Искаше да върже някаква джаджа към розетката на телефона, чрез която да проследи кабела из цялата инсталация до кутията в мазето. Това, че телефонът ни е с RJ накрайник и съответно и розетката е такава, не го зарадва много. На първо време искаше да среже жиците, за да си закачи крокодилчетата. После реши да не е чак толкова груб и само прогори изолацията със подръчна запалка. След което се сети, че неговия уред има и RJ накрайник. Е, по-добре късно, отколкото никога.

Джаджата пищеше по особен начин, което беше явна индикация, че някъде има нещо на късо. Слязохме в мазето. Не се зарадва, че тепърва ще режа катинара, но нямаше избор. Все пак бях сръчен. След 3-4 минути почти бях готов и тамън да се напъна за финалната офанзива, чичагата ме спря. Оказа се, че някакви винче не било завинтено и поради тази причина може да се извади някаква планка, така че кутията да се отвори без да се маха катинара. Докато ме гледал как се напъвам си спомнил, че май имало някаква такава хватка.

Дотук добре. Кутията е вече отворена и взе да се мотае из кабеляците. Забавните работи бяха две. Едното беше свързано с това, че кабелите за моя пост бяха закъсени в кутията. А другото беше свързано с това, че новият цифровизиран номер и още някакъв бяха изписани с фулмастер върху стената на кутията. Като се тегли чертата излиза, че съм бил три месеца без телефон, защото някой хубавец от БТК е насрал ситуацията и вместо да си я оправи е решил да шкартира всички оплаквания, като прехвърля задължения към мен.

25 април 2008

Бързи, смели, сръчни

Развитието на технологиите определено ни променя драстично начина на живот, което би трябвало да кара фирмите, заели определени ниши, да са доста гъвкави. Това обаче не се случва. Този мой постинг малко или много е провокиран от излизането на четвъртия сезон на Battlestar Galactica, чийто четвърти епизод ще бъде излъчен довечера по SciFi. Това, което ме изумява към момента, е, че след излъчването на някой епизод не минават и 12 часа и някой вече е направил запис на излъчването по телевизията, направил е цялата врътка с конвертиране на звук и картина, за да се смъкне обема и го е сложил в торент тракер, където в продължение на няколко дни над 20 хиляди човека seed-ват на поразия. А след още 12 часа се появяват и субтитри на български, които са с доста добро качество. И целият този зор се дължи на факта, че някой е подценил доста сериозни пазарни позиции (не говоря само за България) и хората трябва да пиратстват, за да гледат това, което искат, сега, а не след не знам си колко месеца или години.

21 април 2008

Най-бедна ли е България в Европа?

В едни свои разсъждения Александър Божков твърди:
Година и четири месеца след присъединяването на България към Европейския съюз, осем години след началото на процеса на присъединяване, единадесет години след преодоляването на хиперинфлацията и икономическата катастрофа, осемнадесет години след падането на Берлинската стена, България продължава да бъде най-бедната и най-изостаналата страна в Европа.
Естествено възниква въпроса това дали е така? Списъкът със страните в Европа може да се види тук, а някакъв показател за БВП на глава от населението във физически обем за доста страни може да се види тук. Лесно се вижда, че България е далеч не е най-последната. След България са нареждат доста бивши съветски републики като Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Казахстан, Армения, Азербейджан. От страните, с които граничим, единствено Гърция е по-напред от нас, за 2005 (за тогава са данните) с Румъния сме на едно дередже (знам, че през 2006 са дръпнали леко), а останалите ни съседи (Турция, Сърбия и Македония) са след нас. Ако погледнете как сме спрямо останалите балкански страни то ще видите, че след нас се нареждат Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина.

От това сравнение стават ясни 2 неща. Първо, че не сме най-бедните в Европа, след като има поне 13 страни по-бедни от нас. Второ, това сравнение дава доста добре представа защо изоставаме от централно европейските страни. Просто сме в беден район, а вътрешният ни пазар е малък. Ако граничехме с голяма и богата страна (каквато Гърция не е), то като покупателна способност нямаше да изоставаме много от 10-те нови членки и съответно щяхме да се развиваме динамично като Балтийските страни (най-бедните от 10те нови членки). Положителното в цялата ситуация, че макар и късно (заради размириците в бивша Югославия) се движим напред. Който не вярва, нека погледне как се развива външната търговия между балканските страни.

17 април 2008

Има ли пилот в самолета?

Финансовият министър много успешно демонстрира в следната статия, че и хабер си няма какво се случва в икономиката, което поражда и доста притеснения относно това как се мотивира провеждането на каквато и да е икономическа политика.
"Растежът на заплатите в България е 22% средностатистически, което няма как да не окаже влияние върху високото ниво на инфлацията от миналата година и началните месеци на 2008 г.", посочи Орешарски, след като в началото на седмицата НСИ обяви рекордните 14.2% за годишната инфлация през март. "Специфичният вътрешен момент, който ни притеснява и който се опитваме да управляваме, е темпото, с което нарастват доходите... Ако външните шокове са на приемливо равнище и се овладее ръстът на работните заплати в границата на продуктивността, очакваме по-ниско равнище на инфлацията за тази година", добави финансовият министър.

Притесненията на Масларова

В статия от вестник „Сега” социалният министър демонстрира (надявам се това да е случаят) чувство за хумор:
Безработните в България се свършиха и това притеснява министър Масларова. "Притеснени сме, че намаляват хората, в които трябва да се влагат средства, вероятно ще влагаме в надграждане на знанията на работниците", заяви тя.

15 април 2008

Проектите ми в OpenFMI

В края на февруари регистрирах още един проект с име FreeGIVE в OpenFMI, с което проектите там, в които участвам, станаха три. За момента активността около него ще бъде в svn хранилището (май това е основната причина да го регистрирам), където съм сложил нещата, които до момента съм направил по един иконометричен пакет за R. Принципно цялата идея може да се развие в много посоки (за момента ще ги пазя в тайна), но засега ще се концентрира основно върху този пакет, като се надявам в неговата разработка да се включат и други хора (те си знаят кои са). Може би е уместно да се попита защо няма компилирани пакети за windows или кога този пакет ще се включи към официалните пакети за R. Отговорите са свързани най-вече с появяване на документация по отделните функции, нещо, за което не съм се напънал много. Все пак хората, които искат да го ползват и без документация (не знам какви джедаи трябва да бъдат, за да успеят) могат да го дръпнат от хранилището. Ако са под linux доста лесно ще го добавят към останалите пакети. Ако са под windows ще им трябват неща като perl, latex и още доста глупости.

Интересно е какво става с останалите два проекта? Като че ли този, покрай който има най-много движение е RDsuite, макар и спрямо началната версия да няма кой знае какви видими промени. За следващата версия, която най-вероятно ще излезе есента (да не се заричам много) са планирани три важни и видими нововъведения. Така или иначе, който се интересува от този проект, може да дойде да ме види на априлската конференция на „Линукс за българи” или както се казва вече.

Последният проект е свързан с една програмка за генериране на затворени и балансирани тестове, като взима въпросите от някакво предварително дефинирано множество. Като че ли там развитията хич не се очертават, защото за момента ми върши работа, макар и варианта, който ползвам е с леки корекции покрай един бъг. Все пак, ако ми се освободи време, може да се напъна да я поукрася, да оправя директорийната структура, както и да взема да пусна пакети по отделните дистрибуции. Отделен е въпросът дали си заслужават всички тези усилия.

Отзвук

От време на време по разни поводи се налага да се мотая извън България. Толкова, доколкото на летището една от касиерките в един магазин, виждайки ми бордната карта и накъде пътувам, ме поздрави и се сбогува с мен на български, явно не сме чак толкова неизвестно кътче на картата. Разбира се, за нашата популярност доста голям принос имат нашите политици, макар и да не е с добро. В неделя вечер, докато преглеждах програмите по телевизията да се ориентирам каква е прогнозата за времето, попаднах на вечерната емисия в Euronews. Във водещите новини ми се появи познато от някъде лице, което докато се сетя на кой принадлежи, беше придружено с коментар от сорта на: „Румен Петков подаде оставка заради връзки с мафията”. Добре, че бяха изборите в Италия, иначе щяхме да бъдем първата водеща новина. Явно чуждите медии добре се ориентират кое е сензация. Предполагам, че в по-уредените страни като стане скандал, новините се фокусират върху фактите от скандала и това, че въпросното лице, намесено в него, ще се оттегли доброволно се подразбира. Нямам представа дали при първоначалното отразяване на скандала в чуждите медии, липсата на оставка е било предадено като новина (в смисъла, който влага Бареков), но сега определено беше отразено като сензация. Репортажът след това беше убийствен. Кадри с убийството на Георги Стоев със всички политически коментари около него, комбинирано с факти за броя убити през последните години без нито един заподозрян. Колкото и да не е предубеден човек, сериозно би се замислил дали иска да стъпи в нашата страна.

Спор няма, че сме големи тарикати, но като гледам и останалите от ЕС са доста адаптивни и не знам доколко може да си изчистваме имиджа с това, че нищо фатално не се е случило или да омаловажаваме проблемите, както прави един бедствен министър:
Европейската комисия постави миналата седмица срок от два месеца за доизграждане на системата, но от министерството на бедствията и авариите, казаха че реалистично телефонът ще работи за цялата страна в края на тази година. От ведомството успокояват, че докато делото започне да се разглежда ще минат около две години и дотогава системата ще функционира.

11 април 2008

Въпрос на гледна точка

Една статия в Bloomberg, която илюстрира колко са големи разминаванията във вижданията на икономистите от двете страни на Атлантика относно това, което се случва със световната икономика. Лично на мен ми е смешно, като това се дължи на предисторията. Като цяло МВФ смятат, че американската икономика бързо ще се възстанови от кризата (това ми напомня лафа на падащия човек минаващ покрай 11тия етаж – до тук добре), за разлика от европейската. В някакъв такъв аспект изниква съмнения доколко са реалистични и прогнозите им за България.

Защо трябва да има обща ДДС политика в ЕС?

В България с много малки изключения има една ставка по ДДС и към момента тя е 20%. Това прави в някаква степен администрирането на приходите от данъка относително евтино, но от друга страна лишава правителството от един доста добър инструмент върху определяне на структурата на потреблението и не само. Дори и в най-простите учебници по микроикономика са показани ефектите от релативната промяна на цените на стоките, които потребява даден потребител. В повече страни от ЕС това не е така. Явно нямат проблемите на нашето правителство с администрирането на каквото и да и могат да си позволят лукса да използват диференцирани ставки.

Може би това не би трябвало да ни грее много, но от както сме членове на ЕС има начини да се възползваме от тази диференциация. За последно закона за ДДС съм го чел от преди малко повече от година, но сега малко по спомени ще разкажа как може да стане това (ако има неточности, моля да ми ги посочите). Между другото това е една много добра ниша за развиване на бизнес, особено в областта на книгите, тъй като в някои страни ДДС-то върху тях е доста ниско, а във Великобритания е 0%.

Цялата работа започва с това, че търговията между фирми от страни в ЕС не се третира като внос износ, а като вътрешнообщностна сделка. Това означава, че ако продавате на стока на фирма от друга страна членка на ЕС вече начислявате ДДС съгласно вашето законодателство. Тоест ако английска фирма продава книги на българска фирма ДДС ставката трябва да е 0%, а за компактдискове 17.5%, което е по ниска ставка от 20% в България. Тъй като все пак стоката идва в България, което може би ощетява българския бюджет с приходи, то на база VIES декларациите се прави трансфери на приходите от ДДС.

До тук всичко изглежда чудесно, но ако отидете на страницата на amazon.co.uk ще видите, че за поръчки към България ще ви бъдат начислени 20% ДДС. Защо се получава така? Причината се дължи в нещо, което се нарича дистанционна продажба. Това грубо казано е възможност една фирма да има ДДС регистрация в друга страна (административно не знам как се изпипват тези неща) и когато прави продажби в съответната страна ползва тамошната регистрация и ставка на данъка. Тъй като спрямо някои страни ДДС в България е по-високо, то това е един подходящ начин да бъдеш ценово по-конкурентен на пазара, за който изнасяш. От друга страна дистанционните продажби намаляват и необходимостта да се трансферират приходи от ДДС между отделните страни. Това в някаква степен обяснява и защо, ако дадена фирма продава за някакъв период стоки в друга страна членка над определен оборот, то тя е длъжна да се регистрира в съответната страна по ДДС и да извършва търговията през дистанционни продажби. Това обяснява и защо amazon.co.uk начисляват 20% ДДС.

Основният въпрос е как да се противодейства? Много просто продажби през фирми, които не удрят лимитите. В момента, в който ви заплашва регистрация по ДДС в страната, в която продавате, използвате следваща фирма и така си правите мрежа от фирми, всяко от които може да начислява ниската ставка. Разбира се фирмата, която посреща стоката в страната не трябва да е регистрирана по ДДС, за което се налага пак да не се надминават някакви прагове. Като и в предишния случай, клонирането е от полза.

Струва ли си цялата врътка? Според мен за доста стоки си струва, особено за книги. Не знам дали в момента някой се възползва от тази схема, но рано или късно ще се появят такива субекти. Единствения начин да се обезсмисли използването и е отделните страни членки да имат обща ДДС политика, което в контекста на данъчното законодателство в България означава, че е време правителството да се замисли за диференцирани ставки по ДДС. В това отношение приходите не би трябвало да пострадат сериозно, а плюсовете може да са не малко.

10 април 2008

Кризисен PR

Последните няколко седмици България се тресе от голям скандал свързан с МВР. Едва ли са много хората, които смятат, че Румен Петков трябва да остане министър, но БСП се мъчат да си правят политическо харакири. Някакви леви политици ни обясняват как министъра трябвало да остане за да се започнат реформите, но от тази статия в Дневник е ясно за какво е цялата борба:
Президентът предупреди, че трябва да се вземат мерки, които да ограничат критиките и не биха допуснали да бъде наложени санкции на България с юнския доклад на Европейската комисия.
Често се сблъсквам с поведение на хора, които вместо да си признаят за проблемите и да мислят как да се борят с тях, убеждават околните, че нищо страшно не се е случило, но това преминава границите, до които съм свикнал.

06 април 2008

Политическите предизвикателства пред България

Преди време бях писал за икономическите предизвикателства пред България. В някакъв такъв контекст е интересно те на какви политически предизвикателства съответстват. Следващата година трябва да има редовни парламентарни избори и независимо кой ги спечели (БСП или ГЕРБ) са ясни две неща – ДПС ще е и в следващото правителство и икономическата политика няма да претърпи сериозни промени. Като че ли няма много мистерия кой ще е следващия финансов министър и кой ще е следващия управител на БНБ. Вярно, че покрай смяната на караула изпълнителната власт ще е в безтегловност няколко месеца, но за разлика от предишния път няма да се борим за еврочленство.

Като че ли най-голямото предизвикателство пред бъдещия финансов министър (а може би още и пред сегашния) са заплатите в бюджетната сфера. Както вече съм казвал ситуацията на трудовия пазар ще доведе до бързо нарастване на заплатите и ако ще има разни преструктурирания и фалити на фирми от частния сектор, то в обществения сектор изобщо не е ясно, че ще протекат такива оздравителни процеси. В момента правителството като че ли се опитва да нанесе изпреварващ удар като гледа да намали разходите за заплати.

Поне из пресата непрекъснато минават съобщения за това колко щата са били съкратени в дадена администрация. Само че тази реформа е доста на парче и механична (без туй не правят нищо, с 10% по-малко ще правят същото нищо) и със сигурност няма да подобри качеството на предлаганите услуги. Основният мотив е свързан с приемането ни в ERMII, за което няма предварителни условия, но в крайна сметка решението е политическо. Според слуховете, които се въртя в пространството, ЕЦБ не е много щастлива от едно такова развитие и всячески се мъчи да го възпрепятства с мотива, че ни е рано и имаме много дисбаланси в икономиката (кредити, текуща сметка, инфлация). При липсата на възможност за провеждане на активна парична политика, то в момента борбата с инфлацията се свежда до ограничаване на правителственото потребление, в частност и нарастването на заплатите. В резултат на което при изготвянето и на тазгодишния, а вероятно и на следващия бюджет ще се спазва правилото, че фонда за заплата няма да расте в номинално изражение, а ако трябва да се компенсират хората с процента на инфлация, то трябва да се направят нужните съкращения. Ситуацията става за чудо и приказ, когато във всичките тези калкулации се ползват и смешни проценти за очакваната инфлация (съкращенията трябва да са по-големи от планираните).

Хората, които натискат отвън нашите политици, в някакъв аспект са прави. Според официалната статистика заплатите в обществения сектор са по-високи. Но това е само половината истина. Най-голямата група от хора, която се финансира директно от бюджета, са наетите в образователния сектор (43% от всички наети в бюджетния сектор). Ако погледнете данните за заплатите през 2007 ще видите, че средно тези хора взимат по-малко пари отколкото съответните наети в частния сектор (наетите в частния сектор взимат с 37% повече) и изобщо не им пука (и са абсолютно прави) кой какви притеснения имал за членството на България в ERMII. Прибавете към това и факта, че учителската стачка не е приключила (няма подписано споразумение) и можете да си представите какви циркове ще станат през това лято. Кадърните хора, обидени от отношението към тях, ще напуснат системата (в крайна сметка мотото на всякакви либерални реформатори е, на който не му харесва да си ходи), ще има циркове относно закриването на училищата (защо моето училище, а не това в съседното село), а за капак на всичко БВП за 2008 ще излезе с около 5млрд. лева повече от планираното и на есен ще станат поредните политически разправии как дялът на разходите за образование намалявал и как то не било приоритет. Преструктурирането на училищната мрежа ще освободи допълнителни средства в системата, но докато стане това, качеството на услугата съвсем ще се е сринало.

Подобни сценарии могат да се опишат и в други бюджетни области, но проблемът не е в това, че ще има циркове и тази есен. Лично за мен това, което е плашещо, че ефектът от тези механични съкращения ще се изчерпи през следващата година и тогава вече ще трябва да се правят истински реформи, които не виждам кой може да ги направи. Дори на ключови позиции да бъдат поставени всичките „медийни“ икономисти, които тръбят за реформи, то ефектът ще е нулев (за да успешна една реформа освен да си наясно какво искаш да постигнеш, трябва да си наясно как да го постигнеш и как да мотивираш останалите за тази кауза, а за последните две неща трябва доста опит) и в крайна сметка заплатите в бюджетния сектор ще се наложи да поемат нагоре. Неприятното в такава ситуация е това, че е възможно да се наложи и увеличаване на данъците (особено ако в ЕК сметнат, че MTO-то за България е над 1% поради застаряването на населението), което като се има предвид кой трябва да взима такива решения, не знам как ще бъде преглътнато идеологически. А когато се сблъскат идеологията и реалността нищо хубаво не ни чака.

05 април 2008

Психологията около валутните курсове

Когато се интересувам от някакви международни икономически новини първото място, на което отивам е Bloomberg. Доста бързо се появяват статии защо на пазара са се случили разни събития. По някой път икономическата логика леко куца, но за това не са виновни толкова хората, които пишат статиите, а по-скоро самите участници, тъй като статиите от Bloomberg винаги се опитват да опишат техните очаквания. Преди няколко години си спомням как например доларът поскъпна, защото излязоха данни за по-висока инфлация и в съответната статия това беше посочено като аргумент. Едва ли ще намерите учебник по макроикономика, в който да има такава зависимост, но всъщност това, което се случи тогава бе, че пазарът очакваше увеличаване на лихвите като мярка за борба с инфлацията и съответно това бе веднага калкулирано в цената.

През тази седмица се случи някакво подобно събитие, което показва какво стадо са участниците на пазара. В началото на седмицата имаше поевтиняване на еврото спрямо долара. Като че ли всичко започна от някакви проблеми с UBS, но все пак се намесиха и фундаментални фактори като спадове на някакви индекси за продажби в Германия. В резултат на което започнаха да циркулират слухове, колко зле е европейската икономика (без да е ясно спрямо кое) и веднага се калкулираха очаквания за намаление на лихвите от страна на ЕЦБ. Разбира се, това че американците вършат глупости не значи, че останалите трябва да ги повтарят. В четвъртъка ЕЦБ остави лихвите непроменени (ценовата стабилност за тях е по-важна) и валутният курс се върна на старите си нива, а някои хора със сигурност са пили вода.

В цялата тази случка интересното е доколко американската икономическа политика е някакъв benchmark, по който останалите „трябва“ да се равняват. В момента американската икономика го е закъсала яко (направо са ми странни някои очаквания как тя бързо ще се възстанови догодина, още повече, че тоталния и край ще настъпи някъде след изборите за президент, но за сметка но това европейците нямало да се оправят, вапреки че за момента са една от най-стабилните икономики) и май единствения и шанс да се приземи по-леко е останалите да потънат с нея. Само че те не искат и доларът ще продължи да се обезценява.

01 април 2008

Изтичане на информация


Честно казано нямам нищо против да намирането на улицата на писма между отделни държавни институции. Може би това е един доста ефективен начин за осветляване на дейността им. Но определено съм против на улицата да се намират писма (или части от тях) между гражданите и институциите. Снимката горе показва колко добре са развити политиките на НАП по отношение запазването на конфиденциалност.