30 ноември 2008

Креативност


Преди няколко дни получих номинация за креативен блог. Не съм от най креативните (искрено завиждам на хората нарисували горното върху парче мазилка), но благодаря.

29 ноември 2008

За Starbucks и гъзарията

По повод ироничния коментар на Нели за Starbucks, проведох следния разговор с нея:
аз: айде сега
гроздето било кисело
да те черпя едно кафе за 4ри лева
Nelly: е не, за мен от по-скъпичкото, за 5.5 )))))
аз: ми добре
не мога да не ти направя това удоволствие
Nelly: ама да си с лаптопа и да си го отвориш там и да си браузваш, иначе не е същото
аз: ма с лаптоп ще отидем
Nelly: а най-добре да вземеш бял мак, изживяването ще е по-пълноценно
аз: айде са, бял лаптоп
какви са тези расови дискриминации
Nelly: ама да си личи че браузваш
примерно в амазон
или нещо още по-гъзарско
аз: аз мога и в пернишката да браузвам
Nelly: там кой штъ види, бре?
и за 5.50 има първо, второ и хляб


28 ноември 2008

Виц за 220 милиона евро

Следващият виц е провокиран от “адекватната” реакция на българското правителство относно загубата на 220 милиона евро по програма ФАР.

Франц-Херман Брюнер, шеф на ОЛАФ в разговор със Сергей Станишев:
-Г-н Станишев, не мога да разбера защо не искате да се преборите с корупцията при усвояване на средства от ЕС и хитрувате на дребно. Нали разбирате, че при всяка една измама Ви хващаме?
Сергей Станишев повдигнал очилата, подсмихнал се и леко раздразнено казал:
-Хайде сега ще се обиждаме! Чак пък при всяка една измама ...

14 ноември 2008

Накъде отиват лихвите

Горната картинка е показателна за динамиката на реалната лихва в САЩ през един доста голям период от време, за който могат да се правят доста аналогии и сега (икономически и политически). Малко или много историята се повтаря и няма да сбъркате, ако направите прогноза за развитието на показателя, като насложите динамиката (от 70-та година насам) още веднъж до него. Вярно амплитудите може да не са същите, времето да тече с малко по-различна скорост, но профилът е същия. Поне нещата случили се през първите 6 липсващи години го потвърждават. От такава гледна нека всички, които са хванали влакчето на понижаващите се лихви да са една идея по-внимателни, защото няма да е много далеч времето, когато трендът ще се обърне и зорлем да успеят да изкарат положителна доходност.

13 ноември 2008

За техническите рецесии

Според последните новини голямо нещастие е сполетяло Германия и те „технически“ са в рецесия, която може да се сравнява с рецесията им преди 12 години. Това от своя страна доста фрустрира всякакви надървени инвеститори, които всеки момент очакват края на света.

Когато си говорим за технически рецесии, сигурно е хубаво да разберем какво му е техническото. Според дефиницията трябва в две последователни тримесечия да има спад в растежите на съответното тримесечие спрямо предходното на същата година. Само че нюансът, който убягва на повечето хора е, че тези растежи имат сезонен компонент и той трябва да се изчисти при сравнението. Има какви ли не иконометрични техники, които могат да се приложат, но всички те страдат от един съществен недостатък – има (на моменти сериозно) изместване в последните точки, което може и да доведе до грешни интерпретации. От такава гледна точка е много по-удачно да се сравняват годишни растежи (текущо тримесечие към съответното тримесечие на предходната година).

И като си говорим за Германия един пресен пример. Първото тримесечие за тази година е доста силно, което измества цялата база за следващите тримесечия. Както може да се сетите, не всеки ден е Великден и съвсем нормално на тримесечна база, второто тримесечие не може да повтори резултатите и спрямо първото има спад от 0.4%. В същото време на годишна база ръстът през второто тримесечие е рекорден 3.1% при 1.8% за второто. Обаче от това техническо упражнение се правят някакви трагедии, формират се негативни очаквания, които наистина след това могат да катурнат каруцата. В момента Германия както е в техническа рецесия, така има 1.3% растеж за третото тримесечие на годишна база. Вярно, че имат проблеми в икономиката си и има забавяне, но за икономика като тяхната този растеж никак не е малък.

12 ноември 2008

БСК и бюджет 2009

От статия в Дневник:
Преди това БСК призова да се заложат по-реалистични показатели в макрорамката, сред които икономически растеж от 2%, дефицит по текущата сметка от 24% до 26% от БВП, инфлация от 4.5% и преки чуждестранни инвестиции не по-големи от 4 млрд. евро.
Ако не виждате каква тотална глупост е горното изречение, ще бъда така добър да обясня. През последните години високият икономически растеж в България се движи основно от вътрешното търсене. За момента то се финансира основно отвън, но и води до високи дефицити по текущата сметка (няма да се спирам дали това е хубаво или лошо, тъй като отговорът не е еднозначен). В предложения от БСК сценарий има значително забавяне на растежа. Като се има предвид, че очакват забавяне на външното финансиране с 1.3 млрд евро спрямо прогнозата на правителството и с над 2 млрд. евро, спрямо очакваните потоци за 2008, то не е трудно да се съобрази, че вътрешното търсене ще бъде силно засегнато. В тази ситуация човек едва ли трябва да е много съобразителен за да стигне до извода, че дефицитът по текущата сметка ще намалее (БСК са на друго мнение). Разбира се, може да се помисли за сценарии, в които се скапва износа и това да действа в посока влошаване на текущата сметка, но ако сте си играли да смятате еластичности, то ще видите че един такъв сценарий ще намали допълнително вътрешното търсене, нетния ефект от влошаването ще е доста ограничен и по-никакъв начин няма да изчисти подобрението на текущата сметка, дължащо се на свиването на външното финансиране. Има и няколко екстремни случая, но те със сигурност не са в сферата на положителни растежи на икономиката, както предполага сценария на БСК. Всъщност от цитираните три показателя (изключвам инфлацията) един е винаги в противоречие с останалите два.

03 ноември 2008

За причинно следствените връзки в икономиката

Като се съберат много български макроикономисти да коментират световната криза винаги става някакъв цирк. Дори предаването на Асен Григоров за кризата го показа, но най-якото представление е когато се съберат всякакви научни работници. Тази статия, отразяваща едно такова събитие, е много забавна. Като нещото, на което се кефя най-много е:
Според икономиста Веселин Пасев, българските банки трябва да намалят лихвите по кредитите, тъй като това е причината за високата инфлация в България.
За разлика от младежите минали през школата на ИПИ, чийто връх в моделирането е слагането на два показателя на една графика, то за разните му научни работници няма проблем да аргументират „сериозно“ каквато и да е глупост и съответно да спечелят някоя анти-нобелова награда по икономика за сериозни приноси в осмислянето на причинно следствените връзки. Навремето много ми беше допаднала една статия, в която се твърдеше, че да се пребори дефицита по текущата сметка, то бюджетния баланс трябва да бъде на 2-3% дефицит. Поне „иконометричните сметки“ това показват. Ироничното в случая е, че новопостъпващите данни не могат да отхвърлят тази „зависимост“. В крайна сметка финансовата криза ще свие кредитирането в България и съответно ще ограничи дефицита по текущата сметка, но от друга страна през автоматичните стабилизатори ще редуцира и бюджетния излишък и двата баланса ще продължат „да бъдат“ отрицателно корелирани, а научните работници убедени в своята правота. Подобна е ситуацията и с лихвите и инфлацията.