30 декември 2010

За Facebook и събирането на данни

Все още успявам да стоя далеч от Facebook (за Skype се предадох това лято покрай един проект). Идеята да се регистрирам в сайт, който осмисля живота ми, докато се мъчи да ме профилира, събирайки информация за мен не ми допада много. Това, което обаче ме изненада неприятно, че Facebook знае доста неща за мен и без да съм му потребител.

От време на време някой познат ме кани да се присъединя към Faceebook. В писмата, които ме агитират да се присъединя, има списък с „други хора, които може би познавате във Facebook“. Хората в списъка са най-различни (приятели, колеги, студенти, роднини или просто „виртуални“ познати) и в повечето случаи не се познават помежду си. Някак си абсурдно ми се стори идеята на база профилирането на поканващия да се генерира този списък. Свързващото звено между всички предложени в списъка хора с мен беше кореспонденцията в GMail.

Зачудих се доколко Google продават данни в посока Facebook. Поразпитах моите познати в Google, но бях посрещнат с голямо учудване. Предположиха, че докато хората си проверяват GMail пощата през Facebook, то последният им проверява с какви хора си комуникират. Малко кофти, нали? Моето запитване обаче явно е задействало някакви комуникации между двете компании, тъй като вече като получавам писма с покани за Facebook, списъкът с потенциални познати отсъства. За съжаление това не значи, че кофти практики са преустановени.

27 декември 2010

Какво има на рисунката?

Има едни кубчета предназначени за малки деца. Те съчетават няколко неща, които ги правят доста подходяща покупка.
  1. Пълнежът им е от дунапрен. Съответно са леки и детето може много лесно да ги хваща, мести и играе с тях, без да има риск да се нокаутира с някой ръб.
  2. Има цветни картинки на тях. Цветовете не са много, само четири (син, червен, жълт и зелен). Достатъчно контрастни и различими един от друг, без да натоварва очите на детето. В същото време картинките са прекалено прости и могат да се използват за всякакви игри за обучение на невронните мрежи на децата. Въпроси от сорта на къде е чадърчето, какъв е цветът на обувката, посочи каишката на часовника могат да се практикуват по цял ден.
Проблемът на мен в цялата ситуация е, че има една картинка, която не знам какво е нарисувано. Не претендирам, че на снимката долу съм я показал в правилната ориентация.
Представям си аз как си играем с хлапето, стигаме до нея и се чудя какво да му обясня. Досега предположенията ми са за телевизор, радио и тонколона, но всякакви други идеи са добре дошли.

26 декември 2010

Писъмце от НАП

От НАП са били така любезни да ми пратят писмо, с което ме информират за започването на поредната кампания за подаване на декларации за облагане на доходите на физическите лица.

Нещо, което доста ме зачуди и как да интерпретирам следното изречение:
До 3 януари ще работи и електронната система за подаване на подоходни декларации по Интернет с електронен подпис.
Ако трябва да го интерпретирам директно, то който подал данъчна декларация до 3 януари през Интернет, подал. След това по каналния ред, на хартия. Едва ли от НАП са имали предвид точно това, изпращайки писмото. Най-малкото е глупаво ограничение. От друга страна се чудя, ако едно прессъобщение не могат да напишат като хората, интересно какво ли става с писането на данъчните закони.