Подновяване на УЕП в електронното банкиране на ОББ

Преди близо година написах постинг за електронното банкиране в ОББ. Целта му беше да покажа колко недомислия има в него. За мое учудване, той се оказа доста полезен за някои хора. Поради тази причина сега има кратко продължение.

Както може да се досетите, през тази една година се наложи подновяване на УЕП и съответно системата не иска да работи автоматично с новия подпис, тъй като поради неясни за мен причини електронния подпис трябва да се регистрира. Точно в този хубав и прекрасен момент чудесното ви ползване на електронно банкиране под Linux удря на камък. За тази регистрация се нуждаете от IE и Windows съответно. Не че се прави нещо кой знае какво особено, освен цъкане на OK на едно съобщение, но това са изискванията. Не знам дали има ограничения за Windows-а, за каквито съм говорил в предишния си пост, тъй като подкарах нещата под XP.

В процеса на тестване на нещата дали работят без проблем в последствие под Linux, попаднах на още една странна реализация в системата. На моя лаптоп не са инсталирани удостоверителните вериги на българските доставчици на УЕП, тъй като не ми се е налагало да проверявам електронно подписани документи. Това не ми пречи да ползвам електронното банкиране на други банки, но в реализацията на ОББ е необходимо да имате инсталирани нещата на вашия доставчик. При тях, ако собствения ви браузер не може да валидира подписа, който искате съвсем съзнателно да използвате, то сайта на ОББ не иска и да чуе за него, въпреки че сайта би трябвало да може самостоятелно да си го валидира. Поне на мен ми се губи цялата логика.

Търговската политика на БТК

Вчера успях да натрупам още „положителни“ впечатления от търговската политика на БТК. Задачата на пръв поглед беше проста, закриване на един ADSL и промяна на плана на друг. И на двата договорите са изтекли, така че няма никакви правни ограничения. Отиваме в център за обслужване на клиенти. Ситуацията е много културна. Като за фирма те настаняват в някаква стаичка и обясняваш какво искаш да стане. Всичко точно, но девойката учтиво обяснява как нищо не може да направи, защото си имаме account manager и само той може да пипа нещата. Чудесно! Наясно съм с наличието на тази персона, но се надявах да минем и без нея. Звъня и на телефона и обяснявам какво искаме и съответно да обясни как се процедира. Обикновено предлагат да те навестят лично (което за мен е неудобно, защото аз като техническо лице и управляващия фирмата, трябва да седим да чакаме да дойде някой, вместо ние двамата да се замъкнем в удобно за нас време в офис на БТК), но този път офертата беше друга – ще ни остави едни бланки на портиера, които ние трябва да попълним и после ще ги оставим обратно пак на портиера. Малко странен начин на комуникация, при който за теб не остават никакви следи, че си я осъществил, но какво да се прави живеем в България.

Разбира се, девойката се поинтересува защо искаме да закрием ADSL, на което аз и обясних, че услугата им е неадекватна. В крайна сметка на мен ми трябва интернет с публично статично IP, зад което да навържа колкото машини искам и изобщо не се нуждая от domain, пощенски кутии и хостинг, които, ако ги имам по две, съвсем да се чудя какво да ги правя, но за сметка на това ми взимат пари за тях. Последното им прави и предложението доста неизгодно от ценова гледна точка.

Като цяло услугите на БТК ценово в София са голяма резачка, но другия ADSL се намира на място, където алтернативите не са големи. Само че с промяната на неговия план и съответно подписване на нов договор се удари някаква странна греда. Нямам нищо против да се подпише договор за някакъв срок и ако искам да го прекратя предсрочно да платя всички такси до края на периода. Не мога да разбера обаче защо след изтичане на този период искат автоматично да ми се поднови за нов такъв, през който, ако искам да се прекрати, пак държа неустойки. И така до края на света и то при положение, че в общите им условия договорът се продължава непрекъснато с един месец, което ти дава по-голяма гъвкавост за прекратяване. Разбира се, цялата тази врътка е уредена в едни „специални условия“, на които името не им съответства, тъй като в тях грам бонус няма за клиента.

Звъня пак на девойката да и обясня, че това, което искат е неприемливо, но вместо разбиране ми бе обяснено да не променям плана. За моите разбирания това означава, че не ме искат за клиент. Единственото топлещо в случая е, че БТК имат специално назначен служител, който да ми го каже.

Прехвърляне на партида в CEZ

Преди време разказвах за едни мои преживявания (линк1, линк2) с CEZ във връзка с опит за смяна на партида. Цялата офанзива приключи още миналата година, но понеже имаше и смяна на тарифата от стопански потребител на битов такъв, то не бързах да се радвам. Причина за този скептицизъм беше, че авансовите вноски, които след смяната на партидата бяха предефинирани, бяха на цена за стопански потребител. Липсата на информация в блога ми по въпроса доведе до притеснения на редица познати. Вече мога да успокоя всички. След като си получих изравнителната сметка мога да се похваля, че всичко точно. Въпреки това третото ми посещение в офис на CEZ не беше по-малко драматично.

Този път нямаха проблеми с тока, ужким им работеше информационната система, а и аз нарочно не бях платил последната сметка за ток, така че да няма dead-lock като при първия ми опит. Попаднах на една жена, която погледна документите и бързо започна да върши работата. Възникна въпросът дали досега съм им бил клиент. Резултатът беше, че имам три партиди, които при миграцията на информационната им система от гледна точка на вътрешно представяне се водеха на три различни като записа клиента, но с еднакво ЕГН. Честно казано не съм задълбавал какъв точно е проблемът, но жената се зае да оправя този проблем, както и да попълни липсващите и мои лични данни. Тази на пръв погледи тривиална операция по някаква причина се оказа над компетенциите и, като програмата и се сърдеше непрекъснато. Наложи се да отида на съседното гише. Добре че се освободи бързо.

Явно жената на новото гише беше гуруто в салона. Това може би трябваше да ми вдъхне доверие и спокойствие. Работата потръгна, но не съвсем. Програмата непрекъснато даваше грешки. Но и жената и намери цаката. Оказа се, че на всяка втора операция по въвеждане на данни програмата гърми и беше необходимо да се излиза от нея, да се влиза отново и да се продължава нататък. Не знам дали по принцип така си работи или просто съм уцелил happy hour, но беше още една причина да благославям „Информационно обслужване“, които се оказаха разработчик на системата. А операциите никак не бяха малко: въвеждането ми като потребител, прехвърлянето на наличните ми партиди (което всъщност са две операции, една по прекратяване и една по включване), тъй като някои от тях се водят на гаражи, където няма консумация на ток, то трябваше да се въвеждат и нулеви количества по авансовите фактури, тъй като схемата за изчисляване на авансовите суми се reset-ва при смяна на титуляра на партидата, прехвърляне на партида, за която все пак бях отишъл, въвеждането на авансовите сметки и за нея, както и заявка за монтиране на тарифен превключвател, за да имам вече и нощна тарифа. Горе долу поседях близо час на гишето. През повечето време нямаше необходимост от комуникация със жената, така че си седях кротко и само и съчувствах, че работи при толкова скапани условия. Нямаше нужда да и викам, тъй като лично тя не беше виновна, а едва ли това щеше да ускори процеса. По същото време на съседните гишета идваха някакви напушени хора, викаха до небесата и сравнително бързо си заминаваха. Аз бях абсолютен контраст за цялата обстановка. А обстановката беше доста напрегната. Още в началото докато си чаках реда, дойде един доста едър човек, като трикрилен гардероб с надстройка и вместо да се поинтересува кой е последен, само поклати бавно глава и просъска: „Шъ се лее кръв!“. После като си тръгвах цялата опашка и портиера с учудени погледи питаха какво е станало, защо са ме мотали толкова и дали съм успял да свърша работа.

За разлика от първото ми посещение, този път не се налагаше да си платя сметката, за да станат всички въртели. CEZ бяха въвели формуляр, с който декларираш от кога влизаш във владение на имота и предполагам на негова база получават правна защита в случай, че новия клиент откаже да плати задължения останали от стария. Не знам дали с моите постинги „имам принос“ в това нововъведение, но искам да помоля хората от CEZ, които четат блога ми (знам, че има и такива) вземете мерки и по отношение на информационната си система. Не заради мен (аз се надявам в следващите няколко години да нямам административни взимания давания с вас), а заради хората зад гишетата.

Иначе покрай поредния ми дълъг престой отново се нагледах на всякакви куриозни случаи, два от които смятам да разкажа. В първия случай казусът беше, че на някаква фирма и начисляват консумацията на ток база, тъй като нямало достъп до електромера. Нищо, че той е изнесен в табло на улицата. Инкасаторите на CEZ нямали ключ от таблото. Но май не са се и поинтересували и как да го получат, тъй като на съответното място имало служители от 8 до 20 часа и спокойно са могли да съдействат. Собственичката на фирмата явно и беше кипнало и след консултации с call центъра на CEZ беше инструктирана да остави ключа, в който и да е център за обслужване на клиенти. Само че точно в този център отказваха да и го приемат. Въпросният електромер се намирал някъде извън София и служителката я молеше да го занесе в съответния офис, който обслужвал района. Тъй като мястото май не беше много близко, то собственичката на фирмата изобщо не беше навита на такъв вариант. В крайна сметка жената зад гишето капитулира, взе ключа и дълго време се чудеше какво да го прави. Май го прикачи по някакъв начин към вътрешната кореспонденция на CEZ.

Вторият случай показва с какви хора се налага да се справят служителите на CEZ. Една жена също като мен искаше да смени титуляра на партидата. Само че това, което беше проблем, е че нямаше документи за имота. Причините за това бяха някакви много сложни наследствени казуси. Освен това не знаеше ИТН номера, но можела да каже точния адрес. Жената зад гишето реши все пак да помогне с каквото може. Най-малкото с какъв комплект документи е удачно да се снабди. На въпрос къде се намира имота, отговорът беше някакво село в Карловско. Доста далеч от района, в който оперира CEZ.

В заключение мога да изкажа искрени съчувствия на хората, които им предстои да посещават офиси на CEZ и съответно да им пожелая успех.

Deja Vu

Навремето като бях студент в изборните курсове имахме възможност да посещаваме курс по застраховане. Беше с приличен хорариум, разделен на две части, които се водеха в два последователни семестъра и обхващаше областта на животозастраховането. Курсът беше базиран на програмата на някакъв актюерски институт или асоциация от Великобритания и даже изпитът в някаква степен беше заимстван от там. По мое време титулярът на курса се беше изнесъл за постоянно в чужбина, но това не пречеше асистентът да се представя добре и с лекциите. Поне през първия семестър. През втория семестър курсът не се състоя или по-точно не се състоя в този формат. Шефът на катедрата беше решил да направи промени, като покани някаква рускиня да води курса. Тя от своя страна беше доста зле като лектор, имаше свои виждания какво трябва да се включва в курса, като в някаква степен успя да дублира друг курс свързан с теория на риска, който имаше доста теоретична насоченост. Не съм наясно какви са били интригите и защо така се е получило, но ние студентите бяхме най-големите потърпевши. Излишно е да казвам, че хубавият курс оттук насетне спря да се провежда.

Тази история съвсем скоро се повтори отново. Разликата за мен беше в това, че вместо студент, бях заел позицията на преподавател. От няколко години с още двама човека се бяхме нагърбили да водим курс по Иконометрия. В началото не беше лесно и курсът не беше на ниво, но като че ли през последните три години нещата бяха добре стабилизирани. От гледна точка на материали бяхме успяли да се подготвим добре. Имаше в електронен вариант записки на лекциите и практическата част беше силно застъпена в упражнения, за които също имаше записки. От своя страна по време на упражненията се ползваше свободен софтуер, работещ под всички популярни платформи, така че студентите не бяха принудени да пиратстват софтуер, ако искат да се упражняват извън университета. От гледна точка на представяне на материала над 1/3 от лекциите бяха направени на презентация и съответно бяха по-интерактивни. За нас, като преподаватели това, което беше най-ценно, е че предавахме съвременни неща. Едва ли са много курсовете в България, които се движат с не повече от 10 години закъснение от последните постижения в областта. Разбира се, това че давахме толкова много, предполага, че и сме изисквали доста от студентите, но едва ли някой трябва да се оплаква, че сме го натискали да учи. От гледна точка на препитването също гледахме да сме в крак с модата и във формирането на оценката имаше проект, тест през семестъра, а през последната година въведохме и бонусна система през домашни. Сигурно е излишно да казвам колко усилия коства всичко това, за да се подготви.

Поради неясни за мен причини всичко това приключи. Тази година вместо ние да водим курса беше поканен чужденец. Не знам какво хората са се захласнали по вносното, но това, което се получи е, че дойде чужденецът, изпя си концентрирано нещата и в крайна сметка се оказа, че покри около 15% от това, което ние разказваме. В тези 15% най-новите постижения, за които разказваше, бяха от 60-те години на миналия век. Предвид динамиката, с която се развиват нещата в областта на иконометрията, това е старо, доста старо. Някои от нещата даже отдавна са отречени като подходи.

От някаква гледна точка това развитие за мен е положително, тъй като преподаването е доста ангажиращо и времеемко, така че ще имам повече свободно време. Няма да се налага да развивам два от проектите си (QUESTions GENerator и FreeGIVE), които са свързани с преподаването ми и това ще освободи допълнително време. Поне за момента мога да ги обява за мъртви, така че, ако някой иска да се разправя с първия проект може да ми се обади, за да му дам достъп до административните неща. От друга страна ми е малко обидно, тъй като грубо казано последни научихме за какво става на въпрос. Но какво да се прави, такъв е животът.

Втори сблъсък с CEZ

След първия сблъсък с CEZ последва и втори такъв. Отново неуспешен. Този път не им работеше информационната система. При положение, че хората бяха там 10 минути преди започване на работното време, успяха да открият, че има проблем 10 минути, след като започна, което грубо казано означава загуба 20 минути в опити за диагностика и отстраняване. Не че е от значение. Честно казано приемам философски този „малшанс” и гледам да не се ядосвам за това, че съм загубил по някой и друг час, за да се замъкна до офиса им и да си чакам реда. Дано следващият път имам късмет да успеят да ми вземат парите.

Разбира се, за престоя си там се нагледах отново на абсурдни ситуации. Ще гледам да разкажа една от тях културно, макар че в края и обстановката бе доста взривоопасна. Един младеж се оплаква, че във фактурата му за пореден път отчетът е завишен с 1000 киловатчаса. Разбира се, този „дискомфорт” се отстранява лесно като се подаде молба до ЧЕЗ да се вземат предвид алтернативни показания, а в 7 дневен срок идва лице за арбитраж. Всичко е чудесно, стига да не ви се налага често да минавате по тази процедура, което не правеше младежа щастлив. Той беше готов да направи инвестиция в очила с висок диоптър за съответния служител на CEZ, но само да му кажели кой е той. От друга страна CEZ има навика да изпраща фактурите си със закъснение, така че те обикновено идват след крайния срок за плащане и може би около седмица преди да ви бъде преустановено подаването на ток (не знам кой трябва да бъде сезиран за това нещо). В такава ситуация дори и да сте в правото си е рисково да не платите завишената сметка, защото ще ви спрат тока, а дори и после да ви намалят сметката ще се охарчите доста, за да ви го пуснат отново. Разбира се, за тази ситуация не са виновни CEZ, защото те използвали външна фирма за изпращане на сметките и съответно тя е виновна за забавянето им, а ако не искате да си плащате високата сметка просто е трябвало по някакъв начин да се сетите, че ще ви я завишат (сигурно като си я проверявате през интернет или телефон) и да дойдете по-рано.

Първи сблъсък с CEZ

Всичко трябваше да бъде толкова просто. Най-обикновена смяна на титуляр на партида. Нищо и никаква работа, която струва около 17 лева с ДДС-то (една много пазарно ориентирана цена съобразена с извършените разходи). Нямаше и какво да се обърка. Като единствен собственик на имота, въоръжен с всички документи показващи това, нямаше за какво да се заяждат. Работите потръгнаха зле. Тамън успях да се докопам до гишето след 15 минутно изчакване на предния клиент и токът спря. Лоша поличба откъде и да я погледнеш. Няма по добър атестат за професионализъм от това да спре токът на енергото. Както и да е. През тази 15 минутна пауза успяхме с жената зад гишето да оправим, каквото имаше по документите. Непопълнени полета и всякакви неща от сорта. След като тръгна цялата информационна система (няколко минути след идването на тока) жената започна да рови до колко ми е основателно искането. Проверяваше ИТН-то, адреси и прочие и тамън да станат работите и токът спря отново. Още 20-тина минути отидоха в чакане. Но какво да се прави, то е като при финансовите пирамиди. Като се набуташ веднъж, се донабутваш още малко, че да излезеш на сухо. След още 20 минути започнахме отначало. Този път електроснабдяването беше стабилно, но изкочи следващия проблем. Имал съм неплатена сметка на тази партида и без да бъде платена не можело да се прехвърли на мое име. Ситуацията става патова, защото тази сметка е платена, но има лаг между момента на плащането и момента на отчитане в системата, който съм нацелил. Опитите да убедя жената да прехвърли задължението към мен са неуспешни, макар и плащанията в последствие да се разнасят по ИТН и така или иначе парите ще дойдат. От друга страна, ако платя на момента, после другите пари не можело да ми ги върнат. И най-добре да дойда в друг ден, когато всички транзакции са приключили успешно. Чудесно! След повече от час прекаран в офис на CEZ ще трябва отново да инвестирам толкова време за нищо и никаква услуга.

Успокоението ми беше, че имаше хора доста по зле от мен. На съседното гише трима човека се опитваха да осъществят същата процедура. Бяха наемодател, управител на фирма, която е наемател и представител на фирма, която е бивш наемател. Целта на занятието бе да се прехвърли партидата от едната фирма на другата фирма. Нямаше проблеми новият наемател да поеме партидата и да сключи договор, но изведнъж изникнаха проблеми да се прекрати стария договор. Какъв бил този представител, имал ли печат на фирмата, откъде да знаят, че този дето го е упълномощил бил управител на фирмата, носи ли свидетелство за актуалност, те нямали интернет и нищо че фирмата е пререгистрирана, не могат да проверят. Хората направо се видяха в чудо. Чудеха се как в една държавно-общинска фирма като Топлофикация са свършили работата за пет минути, а в една частна фирма като CEZ им се правят такива спънки. Решението беше някакви тромави неща, като пращане на факс, който поради липсата на ток нямаше как да бъде получен и така нататък. Но какво да се прави единственото нещо по-лошо от държавните монополи, са частните такива, като примерите валят из ведро. И за да не бъда разбран погрешно, жените зад гишетата бяха учтиви, но просто такива процедури са им спуснали.

Електронно банкиране с ОББ

В края на юни блогът става на три години. Всичко започна от една случка с ОББ и сега по случай трите години ще им посветя още един постинг. Не, не съм станал техен клиент, но помагах в активирането на електронно банкиране за една фирма.

Представа си нямам как е уредено електронното банкиране из другите банки, но специално регистрацията на това на ОББ е мъка. Обезателно трябва да се спазват всички инструкции. Лошото е, че само това не е достатъчно, както и че на сайта им има доста неактуални вече неща. Например, навремето ползваха самоподписани сертификати на web сървърите и имаше инструкция да се отговаря с yes на всички въпроси (много несериозен подход). Времето със самоподписаните сертификати е отдавна минало, но инструкцията седи.

Та да започнем с регистрацията. В зависимост как стигнете до нея, може да минете и през кратки инструкции как протича цялата процедура. Има една стъпка, в която се генерира сертификат и там задължително ви трябва IE заради някакви ActiveX неща. По отношение на регистрацията не срещам такова изискване и смело решавам да пробвам с Firefox под Linux. Груба грешка. Първоначално казва, че ми трябва IE, но след един refresh работата тръгва. Макар и самата регистрация да е преминаване през няколко форми, в които се събира информация и после се изпраща на някъде, тя е така направена, че се чупи под Firefox (това е толкова невероятно, че направо си мисля, че е направено нарочно). Отделно има някакви недомислици, че не може да въведе запетая в полето за адрес или пък са ви ограничили паролата да съдържа само букви и цифри.

Регистрирам се през IE, след което започвам да чакам да ми обработят регистрацията. Макар и в инструкциите да пише да проверя какво става след 24 часа, всъщност мина цяла седмица. Не знам защо е толкова бавно и какви са административните процедури, но поне на мен ми се струва, че този срок е ужасно дълъг.

След като заявката е обработена, следващата стъпка е подписване на договор. Титулярът мина през банката да свърши тази формалност и му дадоха едно листче, като тези за дебитните карти на Борика, на което имаше потребител (някаква дълга комбинация от цифри) и парола за генериране на сертификата. Тук е мястото да отбележа, че тази парола е за генериране на сертификата. За логване в системата се ползва паролата зададено в процеса на регистрация, така че е хубаво да се помни.

С генерирането на сертификата падна голяма борба. Има едни инструкции, в които пише как трябва да се настрои IE, така че да няма проблеми с изпълнението на ActiveX нещата. Всичко точно, но греда. Първо трябваше да разкарам блокирането на popup-и, но след това забих на някаква доста неинформативна грешка. Няколко опита, но все същото. Така или иначе без сертификат, може да се прави всичко без нареждане на преводи. Тъй като искам да се ползва електронен подпис (като си говорих с човек от ОББ работят със всички доставчици), се чудя защо ми е да генерирам този сертификат (всъщност недостатъка на подхода със сертификата на ОББ е че трябва да се импортира в browser-а, което означава, че всеки който знае паролата за импортираните сертификати, както и паролата за вход в системата може да банкира на воля, което на мен ми се вижда не много надеждна работа. От друга страна, ако го запишете на някаква карта и съответно имате и устройство за четене е далавера, тъй като важи три години и не плащате нищо за него, а разходите за карта и устройство ги има и при УЕП), и не мога ли да действам с подписа. Системата разпознава наличието на подписа, но също така информира, че е нужно ръчно да се регистрира. От профила за електронното банкиране намирам регистрация на УЕП, но това не променя крайния резултат.

Тъй като и регистрацията и генерирането на сертификат ги правя привечер в извън работното време на банката, то опцията да се обадя на поддръжката не е изпълнима. Някак си попадам на някакъв FAQ. Та там някъде имаше въпрос какво се прави, ако има проблем с генерирането на сертификата. Разбира се, имаше предположение че не са спазени инструкциите за настройка на IE, което веднага бе отхвърлено. Таман започвам да се чудя защо работата не върви и виждам коментар – може би ползвате Windows Vista. Аха, ето къде бил ключът от палатката. В крайна сметка това е единственият Windows във фирмата, намиращ се на един ново закупен лаптоп. Добре че си носа моя лаптоп и на него имам XP, което си бях взел за да компилирам програмите, които пиша и под Windows, та работата минава успешно. Но като цяло ситуацията е много тъпа. Ако вие сте новорегистрирана фирма, няма откъде да си купите Windows различен от Vista (ако сте фирма с история, може да се надявате, че поне веднъж сте сглупили да си купите XP) и съответно за един кратък момент от време трябва да се правите на пирати, за да подкарате електронното банкиране на ОББ. Честно казано не знам какво би станало, ако ползвате IE с wine под linux, но така или иначе пак се нарушава лиценза.

На следващия ден показвам на титуляра как става ауторизацията в системата и таман дойде негов ред да пробва, и се оказа, че сертификатът, с който се борих предишната вечер, вече не може да се използва. Явно в ОББ са валидирали електронния подпис. Разбира се, срещнах малко затруднения с подкарването му, но в този случай вината си беше моя, че не съобразих няколко неща (под Firefox първо ти иска PIN-а замаскиран в термина „главна парола“, а след това се избира сертификат) но работите тръгнаха.

Самото банкиране изглежда доста приятно направено и няма никакъв проблем да се ползва под Linux с Firefox. Единственото, което ме дразни, е че всеки път изкача съобщение за миграция от сертификати издадени от банката към използване на УЕП, макар и вече да се ползва УЕП.

SMS часовник

Vivatel са пуснали много интересна услуга, за която и те най-вероятно не подозират: получаване на sms на всеки час. Тъй като услугата не е добре документирана, не мога да ви кажа за коя целева група е предназначена, нито какви са условията по нейното активиране, но мога да спомена как попаднах на нея. Клиент на американския оператор Cingular изпраща sms на клиент на холанския оператор T-mobile, който ползва roaming в България през Vivatel. Крайният резултат е получаване на въпросния sms, както и неговото повторение на всеки следващ час. Като причина за това е, че отделните мрежи явно нямат добра свързаност и съответно някой по веригата предава съобщението нататък, без да уведоми този, от когото го е получил, че всичко при него е минало наред. Пичовете от американския оператор имаха грижата да погледнат опашката с sms и казаха, че проблемът не е при тях. Холандците не бяха чак толкова услужливи и казаха, че до 36 часа съобщението ще се expire-не. На Vivatel не беше звъняно, най-малкото поради факта, че с тях директни отношения в този казус има само T-mobile. Така или иначе ситуацията стана досадна, та се наложи услугата да бъде деактивирана чрез смяна на roaming оператора от Vivatel на Globul. В резултат не само, че спря да се получава sms на всеки час, но дойдоха и няколко забавени sms-и.

Бе ТаКа и продължава и да бъде - част 3

В тази последна част ще споделя опита си с ADSL Helpdesk. Вече от близо четири години имам взимане даване с ADSL услугата на БТК и след като се подкарат настройките не се срещат проблеми. Вярно, че от време на време модемът изисква рестартирано, но какво да се прави, такъв е животът. Покрай подкарването се е налагало да моля за някакви донастройки (пускам IPSec тунели между отделни места, а освен това се налага да правя отдалечена администрация от време на време, което изисква необходимост от forward на пакети към машина стояща зад модема) на модема, но поне навремето нещата вървяха добре.

За съжаление последните няколко дни Суперлюбо си беше взел почивка за един от ADSL-ите. Беше странно, че така са се скапали нещата и хората, които го ползват, звъннали да helpdesk-а да се оплачат и да се види какво може да се направи. Тъй като те не са технически грамотни, нещата са малко изтървани и от БТК се мъчат да прехвърлят проблема към устройството, за което е закачен модема. Като чуват, че става въпрос и за компютри под linux, добиват вида на дявол бягащ от тамян. Работата се закучва и като се подкарва втори ден без интернет и съответно липса на свързаност с останалите места на тази фирма, искам не искам трябва да се заема.

Запътвам се към мястото на модема – промишлена зона в покрайнините на София. Както може да се очаква машините от локалната мрежа стигат до модема, а той от своя страна и хабер си няма какво да прави с пакетите и връща destination unreachable. Рестартирането на модема не помага. Тръгвам да звъня на helpdesk-а. Честно да ви кажа, това е голям мазохизъм. БТК така са си разчели персонала, че трябва да чакате средно около 20 минути, докато се свържете с оператор. Глупаци! Поне това се смята лесно. Няма никаква трудност да се оцени цикличността в натоварването, колко време отива за комуникация и прочие, така че да смъкнат това време значително. По останали доставчици, но които съм звънял не ми се е налагало да чакам толкова. Даже на *88 не съм чакал повече от 5 минути, при положение, че там маймуните са много повече. Това, че някои от операторите са калъфи, е друга тема. В крайна сметка по дефиниция на системата те са хора, които всячески се мъчат да филтрират достъпа от страна на потребителите до хората, които могат да свършат работа, като в рамките на нивото си на компетентност се мъчат да разрешат проблемите, ако могат. Ако не могат, ще предадат на когото трябва. Иначе са учтиви, спор няма.

Свързвам се с някакъв Нейчо. Обяснявам му, че имам проблем и как модемът на Layer 3 не вижда отсрещното устройство на БТК. Той пък ми заявява, че имат големи проблеми upgrade-вали нещо и било нормално точно в момента да нямам интернет. Опитите да му обясня, че това е проблем вече втори ден, който по никакъв начин не би трябвало да е свързан с техните глобални проблеми са неуспешни. От целия диалог разбирам, че наличието на проблем е някаква новост за него, а заявката за минаване на модема от IP extended (което по обяснението му трябва да е накакъв bridge режим) в NAT била вече изпълнена. Wtf? Модемът винаги е работил в NAT режим, а конфигурацията му по другия начин според официалните писания на БТК е невъзможна и трябва доста да поплачеш на някой, че да се навият да ти я изпълнят. Поне такива ми бяха спомените. Така и не може да ми отговори има ли проблем на Layer 2 между двете устройства, а опитите да му обясня каква представляват WAN връзките се оказват неуспешни. Проблемът ми е записан и щяло да се работи по него. Тъй като на мен такива не ми минават веднага питам колко време трябва да им дам за да са оправили проблема. Според него до час и половина са щели да се справят с глобалния проблем, след това трябвало да рестартирам модема и работата трябвало да тръгне. Ако не тръгнела да звъня отново.

Ясно е, че няма какво да правя час и половина там и се изнасям. В крайна сметка и отдалечено мога да проверя имали свързаност, а освен това съм инструктирал охраната как да рестартира модема при необходимост. Два часа по-късно модемът е рестартиран и аз пускам traceroute до съответния ip адрес. Не минават много hop-ове и се появява едно циклене в мрежата на БТК, които еднозначно определят крайния резултат. Ясно, звъним отново на helpdesk-а и отново 20 минути слушам музичка в слушалката. Обажда ми се Валентин. Обяснявам му на него ситуацията. Той от своя страна ме пита как свети модема. Като разбира, че не съм до него иска да ме отсвири. Модемът трябвало да се активира, което можело да стане само на място. На въпросът ми защо се налага активиране на модем който работи успешно повече от две години (всъщност три и половина), той ми отговаря, че поради разни форсмажорни обстоятелства модемът бил влязъл в някакъв защитен режим и трябвало да се активира. Малко съм нанервен от цялата тази ситуация и „стимулиращо“ му обяснявам, че неговите колеги не се отнасят сериозно към проблема ми и ако не е това случаят ще се оплача лично от него, че гледа да ме отсвири. Той пък се засяга от това и го класифицира като лична нападка. Потвърждава ми, че сигнала до модема бил много хубав, но те дистанционно не можели да направят нищо. Аз понеже паса трева, му „повярвам“. Достатъчно му вдигнах кръвното на младежа и вече късно вечерта се вдигам отново към местоположението на модема. Явно това е единствения начин да се кача на следващо ниво в играта на helpdesk-а.

Отново съм на мястото. Модемът отново и хабер си няма какво да прави с пакетите. Преди да тръгна да слушам поредната порция музика по телефона, решавам да се поборя още малко. Включвам модема директно към лаптопа си и специално гледам да boot-на с windows. Това разбира се, с нищо не променя картинката, но след два рестарта на модема има напредък. Модемът явно успя да установи някаква връзка и поне DNS resolvе-а връща винаги страничката за активация. Явно Валентин е бил прав, модемът има нужда от активация. Пиша потребител и парола и процесът стартира. За мое съжаление някъде по средата дава грешка и не може да бъде завършен. Няколко опита, все същата история. Лошо. Пак ще трябва да се звъни.

Следва поредното 20 минутно музикално изпълнение, но този път съм подготвен. Позагубил съм форма на FreeCell, но на Spider пасианса се представям добре. Този път се обажда Калоян. Обяснявам му как имам проблеми с модема, как негови колеги са ми казали, че трябва да се активира, как е възникнало проблем и какво правим оттук насетне. Той предположи, че сървърът бил претоварен и затова не станало, да пробвам от ново. Пробваме. Следващата хипотеза е свързана с това, че модемът има нужда от reset-ване към заводски настройки. Хващам първия кламер и изпълнявам инструкциите. Вече и страничката за активация не се зареждаше. След няколко reset-вания и рестартирания положението не се оправя. От лаптопа виждам модема, но неговия DNS resolve не работи, а traceroute докъдето и да е връща destination unreachable. Чакам инструкции от младежа. Така или иначе съм си загубил доста време, мога да правя всякакви глупости докато си обходи списъка с мерки, че най-накрая да стигне случая до който трябва. Следващите мерки бяха леко смешни. Може би проблемът бил в това, че получавам настройките по DHCP и ако мога да забия настройките IP настройките. Няма смисъл да му обяснявам защо това няма да сработи. В крайна сметка е по-бързо и лесно да следвам инструкциите, а резултатът ще е един и същ, следващо ниво в процеса на диагностика.

Най-накрая изчерпихме списъка и разбрах, че проблемът ми щял да бъде предаден на по-висока инстанция. Щял да бъде оправен до утре сутринта (действието се развива някъде преди 22 часа в петък), рестартирам тогава модема и после трябвало да успея да го активирам. Супер. Обяснявам обаче, че не спя с този модем и ако не взема аз да се замъкна специално и отново за това, то няма кой да го направи, пък от друга страна да седя на някакво забутано място не ми е представата за приятно изкарване на почивните дни. Човека подходи с разбиране и каза, че ще предаде на колегите си да направят и активация. Специално питам дали е възможно, след като Валентин ми е обяснил, че не може. Според Калоян в повечето случаи нямало проблем. Разбираме се, ако няма развитие да звъня утре сутрин отново.

На следващия ден хората от фирмата потвърждават, че интернета работил. Можело значи да стават нещата, само желание липсва. Като се тегли чертата излиза, че съм батисал близо 5 часа. Два в телефонни разговори, от които един да чакам за оператор. И още около два в транспортиране от и до мястото.

Бе ТаКа и продължава и да бъде - част 2

Във предишната част споделих опита си на клиент на БТК в качеството си на физическо лице. Но ако си мислите, че ако сте бизнес абонат ще ви се размине „подобаващото“ отношение, то жестоко се лъжете. Тази история е от преди няколко месеца и касае така наречените account manager-и или както им вика един познат докато прави едни характерни патешки стъпки - корпоретки.

От време на време консултирам разни хора по IT въпроси, та на едни такива им смениха account manager-а. Новият беше някаква девойка, която явно амбицирана, държеше да се срещне с тях, да се запознаят и да им предложи нови решения и услуги. Така се намеси и моята личност. След разни уговорки за срещи и стиковане на календари се разбрахме да се видим в нейния офис. Всичко точно, отиваме на съответното място, звъним и на телефона, но никой не вдига. Чакаме още малко, пак звъним, пак никой не вдига. Човекът от охраната даде някакъв списък с телефони и каза да звъним на съседните, тъй като са били в една стая, та ще се разберем. На мен това ми се стори странно като подход, но в списъка имаше и мобилен телефон на нашата девойка, та решихме да пробваме и на него. Отново греда.

Харесахме си друга мадама от списъка и звъннахме на нея. Обяснихме и каква е ситуацията, тя ни каза, че нашата девойка я няма на работа днес. Била болна, но да не се притесняваме, може, тя ще я замести в разговорите. Жалко, че така се е получило, но щяло да си паснем с девойката, с която имахме среща. Била млада, много разбрана и още куп хубави думи. В цялата тази ситуация това, което пропускам е, че действието се развива в първия понеделник след 8 декември. Ясно, тенекия. Ама бая груба. Ако си възпрепятстван за среща освен, ако не си пред умирачка, винаги може да предупредиш.

Та започваме да си говорим с втората девойка. Можело да си оптимизираме сметките. За някакви ADSL сме плащали много, то всъщност ако минем на някакви други планове сме щели да плащаме малко повече, но пък ще получаваме много повече. Обяснявам и, че скорост не ни вълнува, а свързаност. Наистина едната тарифа е доста изгодна, но само ако запазим скоростта, което пък тя каза, че нямало как да стане. Аз и обясних врътката, че договорът изтича след три месеца и дали не може да го преподпишем при по-изгодните условия, което неясно за мен се оказало проблемация и било възможно седмица да няма интернет. Wtf? Като прехвърляхме преди наколко години ADSL от една фирма на друга фирма в един от центровете на БТК, дори и не усетихме липсата му, а сега при положение, че говорим с „правилния“ човек, възникват усложнения. И то тези усложнения възникват само в случая, че искаме да запазим скоростта.

Както и да е, казахме и, че ще си помислим и взехме да разпитваме за разни нови неща, които са взели да предлагат. Честно казано девойката освен за цени за друго не можеше да говори. Това е много хубаво качество, ако продаваш домати, но когато предлагаш комуникационни решения трябва да отбираш малко и от същността на услугите. Няма да навлизам в детайли за какво сме си говорили, но поне за мен беше доста показателно, че като споменах, цялата IT инфраструктура се движи по linux, девойката не можа да възпроизведе правилно името, т.е. за пръв път чуваше, че има такова животно. Веднага стана ясно, че от срещата няма да разберем доколко решенията, които ползваме са съвместими с услугите, които предлагат. Какво пък, не бива да бъдем максималисти.

Бе ТаКа и продължава и да бъде - част 1

Като гледам рекламата на Мтел за HomeBox услугата, която предлагат, мисля, че много добре са хванали нещата, които дразнят повечето хора в поведението на БТК. Това ме връща към едни спомени от не чак толкова далечното минало, когато да имаш телефон беше лукс, чакаше се по няколко години (не малко вицове има по въпроса), докато стане заветното разширение на телефонната централа, а ако по някакви независещи от теб причини настъпят усложнения с пускането на телефона, то никой не ти цепи басмата (като ни прокарваха телефон преди повече от 20 години, се оказа, че кабелът между апартамента и абонатната кутия е прекъснат някъде и на баща ми му дадоха срок от 1 ден да го оправи или губи номера) и отново минаваш в списъка на чакащите. Поне за мен това, че от няколко години са частна компания по никакъв начин не се е отразило положително на качеството на услугите, които предлагат. В няколко постинга ще разкажа за доста фрапантни за мен сблъсъци с техни служители.

Първата история е с повече от година давност. Всичко започна с едно гневно съобщение по ICQ защо не съм си в къщи. Разбира се, понеже си бях в къщи последва доуточняващ въпрос защо не вдигам телефона и след още една итерация ми стана ясно, че той просто не работи. Тъй като няколко седмици преди това бях получил уведомително писмо, че ще ни цифровизират линиите, което трябваше да стане факт до 5-6 дни от момента, в който разбрах, че телефона не работи, то не тръгнах да си давам зор. Явно „колежката не беше пуснала още сигнала“. Заветната дата мина, но телефона не проработи. Тръгнах да звъня на повреди. Разбира се, това се случваше от работата (в тази връзка ми е интересно тези, които предлагат 3 в 1 услуги как дават възможност потребителя да съобщи за проблем). Приеха ми проблема, с което трябваше да считам случая за приключен. Дадох им шанс за два-три дни да го оправят, но те не го оправдаха.

Последва повторно обаждане на повреди. От него разбрах, че те са реагирали на първия ми сигнал, явно покрай цифровизацията са сменяли чифтове, които май не ги подменили като хората, но понеже вече са ги оправили сметнали, че моят проблем е изчезнал. Да, но не беше. Записаха си го отново. Тъй като наближаваха коледните празници, ги попитах с надежда дали ще успеят да подкарат телефона дотогава, за да се чуя с едно кило познати на спокойствие. Обещаха, че ще се постараят. Единственото, което успяха да се постараят бе да ми върнат топката в моята половина. На третото обаждане (между Коледа и Нова година) вече беше ясно, че е идвал техник, но трябва да се осигури достъп до абонатната кутия и като си изпълня моето „задължение“ ще дойде човек да подкара телефона.

Нека помислим малко. Излиза, че БТК нямат достъп до техни съоръжения и аз трябва да им съдействам. Не останах доволен от това развитие на нещата. Със същия успех можеха да ме накарат да се завирам по шахтите им, но ако не съдействам оставам на сухо. Беше ясно, че вляза в ЕС без работещ телефон. А задачата да се намери заветния ключ от таблото не беше лесна. Усложненията идваха от това, че живея под наем във вход, в който не познавам никой освен съседите срещу мен и честно казано и хабер си нямам кой да питам къде се намира въпросния ключ. Към това се добавиха и усложняващи ситуацията обстоятелства, като прибиране късно от работа и разни ангажименти през почивните дни, поради които не можех да тормозя съседите в човешко време.

Така се минаха няколко седмици и дойде сметката за телефона. Тя беше символична. Някъде около 3 лева. БТК бяха решили да ме компенсират за неудобството, че цял месец съм без телефон (въпреки, че за първите 10 дни те не бяха информирани). Това малко ме успокои, че дори и да не намеря бързо ключа от таблото, няма да плащам кой знае колко пари (за спрян телефон, което си мислих да направя се плащат 6 лева на месец). Между временно мина и касиерката на входа и я разпитах дали знае в кой може да е ключа. Тя ми каза да питам предишния касиер. Той също не знаеше, но може онзи два етажа по-нагоре знае. Той ме прати на първия етаж и след няколко итерации ударих в задънена улица, тъй като веригата се прекъсна.

След някоя и друга седмица мина и вторият месец без телефон. Малко след това дойде и втората сметка на БТК. Този път не бяха толкова благосклонни към мен и настояваха да получат около 15 лева. Така де, в крайна сметка аз съм виновен, че нямам телефон. Явно трябваше да се прави решителна офанзива. Наскочих на съседката отсреща, която е доста бойна жена дали може да ми съдейства. Каза ми да не се притеснявам, ще проучи въпроса в кой е ключа. Една седмица по-късно ми съобщи, че е обходила всичките апартаменти и никой и представа си няма в кой е ключа, така че имам зелена светлина да срежа катинара, щял да се купи катинар с парите от входни такси, а ножовка съм могъл да взема от еди кой си.

Тъй като ми е неудобно да искам от непознат човек ножовка за видимо криминални цели, решават да инвестирам в такава. Тъй като е безотговорно да оставя след това таблото незаключено, взимам и катинар. Тъй като нямам ключ от входната врата към мазетата, няма да правя предварителна подготовка, а като взема такъв от съседите ще комбинирам рязането с идването на техника от БТК.

Дойде и денят Х. Време му беше да идва, в крайна сметка седя вече три месеца без телефон. Дойде някакъв чичага в предпенсионна възраст. Беше доста комуникативен и наблюдателен. С едно завъртане беше огледал всички важни предмети в стаята и взе да ме разпитва какъв съм, с какво се занимавам и т.н. За сметка на това лафът „викам ти майсторе, защото не ти знам името“ напълно му отговаряше. Искаше да върже някаква джаджа към розетката на телефона, чрез която да проследи кабела из цялата инсталация до кутията в мазето. Това, че телефонът ни е с RJ накрайник и съответно и розетката е такава, не го зарадва много. На първо време искаше да среже жиците, за да си закачи крокодилчетата. После реши да не е чак толкова груб и само прогори изолацията със подръчна запалка. След което се сети, че неговия уред има и RJ накрайник. Е, по-добре късно, отколкото никога.

Джаджата пищеше по особен начин, което беше явна индикация, че някъде има нещо на късо. Слязохме в мазето. Не се зарадва, че тепърва ще режа катинара, но нямаше избор. Все пак бях сръчен. След 3-4 минути почти бях готов и тамън да се напъна за финалната офанзива, чичагата ме спря. Оказа се, че някакви винче не било завинтено и поради тази причина може да се извади някаква планка, така че кутията да се отвори без да се маха катинара. Докато ме гледал как се напъвам си спомнил, че май имало някаква такава хватка.

Дотук добре. Кутията е вече отворена и взе да се мотае из кабеляците. Забавните работи бяха две. Едното беше свързано с това, че кабелите за моя пост бяха закъсени в кутията. А другото беше свързано с това, че новият цифровизиран номер и още някакъв бяха изписани с фулмастер върху стената на кутията. Като се тегли чертата излиза, че съм бил три месеца без телефон, защото някой хубавец от БТК е насрал ситуацията и вместо да си я оправи е решил да шкартира всички оплаквания, като прехвърля задължения към мен.

Няколко дни без лаптоп

В съботата ми се прецака захранващия адаптер на лаптопа. Всъщност може би се е прецакал в някой от предните дни, но тъй като не ми се е налагало да го ползвам едва в събота разбрах. Съобщението, че ми остават еди колко си минути бързо бе последвано от изключване на компютъра. Принципно и преди ми се е случвало да си мисля, че съм включил лаптопа в контакта, пък той да е на батерии, но чат с понаместване на кабела нещата се оправяха (тук е моментът да споделя, че когато първо пускам компютъра, а след това го включвам в електрическата мрежа, то индикаторът за захранването в KDE-то на Fedora-та показва батерийка, независимо че не е на батерии. Ако някой знае как се оправя това неудобство, да сподели). Явно около огъването на кабелите някъде го бях прекъснал за постоянно и този път този фокус не проработи. Бях неприятно изненадан. Доста от нещата ми седят само там и ги нямам другаде и нямаше как да свърша нещата, които бях запланувал. Много е гадно като си направиш някакъв план изведнъж всичко да отиде по дяволите. Макар и денят да не бе загубен, тъй като можеше да свърша и други полезни за мен неща, някак си ми отиде цялото настроение, вкиснах се и нищо не ми се правеше.

Тъпото е, че тези адаптери нямат винчета за разглобяване и май ги лепят по някакъв гаден начин, така че отваряне без безвъзвратно повреждане на корпуса не може да се направи. Това ме отказа да си играя в къщи на млад електротехник и прехвърлих джаджата в задбалансовите активи. Все пак, за да се убедя, че проблемът е там, а не някъде другаде, набързо инвестирах в един мултицет (дълго отлагана инвестиция, остава да вида и кога необходимостта от бормашина ще ме изненада неприятно). Нямаше изходно напрежение.

Звънях на хората, от които си го бях купил с надеждата да продават адаптери, но се оказа, че не работят в съботата и никой не ми вдигаше (както се оказа по-късно и да имаше някой, нямаше да свърша веднага работа). Поразрових се из мрежата да видя от къде какво мога да купя. Това, че беше събота доста стесняваше възможностите. Във всичките магазини, в които продават техника, като Плесио, Мултирама, Технополис и прочие продават универсални адаптери. Точно пък с такива неща на руска рулетка не ми се играе. Не е ли 18.5V и 3.5A, не ми го пробутвайте. Все пак компютърът ми е в гаранция и ако нещо му се случи, това ще е първата причина, поради която ще ми отсвирят гаранцията. Явно ще трябва да се чака понеделника да си купя оригинално захранване.

Разбира се, имаше възможност да претендирам за гаранционно обслужване, но няколко неща ме отказаха от това. Първо исках да имам ползваем лаптоп ASAP. Ако се позовавах на гаранцията, то трябваше да си пакетирам компютъра, както съм го получил и да го оставя в сервиза. Там да ми го приемат, после някой да му отдели внимание по някое време и да констатира очевидния проблем, след което да си го получа в някой от следващите дни или седмици. Това не ми се понрави като идея. Да оставим настрана нещата, че сервизът ми е на майната си, пък отпуска за такива неща не ми се пуска. Второ в гаранционната карта със ситен текст е споменато, че гаранцията може да не важи за аксесоари и като се има предвид колко често сервизите се позовават на ситния текст, то вероятността да ме отсвирят не беше малка и само щях да си загубя времето. Да оставим настрана, че вината най-вероятно е и моя. Та прецених, че по-добре да дам 50 лева и да не се разправям с глупости.

Дойде и понеделникът. Звъня в магазина и обяснявам как се интересувам от захранващ адаптер за еди какъв си лаптоп. Обясниха ми как не продавали оригинални адаптери, как ги доставяли със сервизна поръчка, но могат да ми предложат универсален адаптер. Трябва само да дойда с лаптопа, за да видя дали ще сработят нещата. Отбих предложението с аргументите, които изказах по-горе и минах в контраатака. Обясних и че на техния сайт пише, че имат в наличност оригинален адаптер, който би трябвало да ми свърши работа. Изненадата беше пълна и ме помолиха да кажа кой е каталожният номер. Никакъв проблем. Казаха ми, че в момента го нямат в магазина, но могат да го доставят и да мина да си го получа. Попитах кога може да стане това и ми обясниха, че правят доставките сутрин преди обяд, така че на следващия ден ще мога да си го взема. Казах, че ме устройва. Още един ден щях да го преживея, особено като се има предвид, че си ползвам лаптопа основно през уикендите. Казаха, че ще ми се обадят. Пък аз помолих да потвърдят, че този адаптер е съвместим с моя модел лаптоп. Отговорът последва доста бързо, което не ме изпълни с кой знае колко доверие за верността му. Досега ми се е случвало да се сблъсквам хора, които не знаят характеристиките на нещата, които продават, но не ми се е случвало да попадам на хора, които да нямат представа дали продават нещо. Добре, че са измислили мрежата. Кратка справка в страницата на производителя потвърди, че това е моят адаптер.

Дойде и следващият ден (вторник). Гледах да не се отделям от телефона, за да не пропусна ценното обаждане. А то все не се случваше. Наближаваше към 13 часа и реших да поема инициативата в свои ръце. Звъннах в магазина. Този път попаднах на някакъв младеж, обясних му за какво се обаждам и попитах дали ми е дошло адаптера. Той малко се стъписа, проведе някакви консултации, на няколко пъти слушах музика от тяхната телефонна централа и ми каза да се обадя утре да проверя дали е дошъл. Определено се ядосах. Ако имах възможност щях ей така на пук да си го взема от другаде и да ги отсвиря. За съжаление имам доста ангажименти в работата и не мога да отделя време за търсене, пък фирмите, които на първо време мога да запитам или го нямат в продуктовата гама или направо на страницата им пише, че го няма в наличност. Кофти работа като го закъсаш с един от основните дистрибутори.

Дойде и следващия ден (сряда). Улисан в работа, не усетих как наближи обяд. Извъня ми телефона и девойката от магазина ми се обади, че мога да си получа адаптера. Зарадвах се и малко по-късно запраших натам. Всичко беше точно и останах доволен.

От цялата тая история започнах да се питам защо са ни толкова смотани фирмите. В крайна сметка не мога да виня девойката, че не познава продуктите, които продават, ако фирмата не и е осигурила нужното обучение. Ако отидете в Технополис или Техномаркет, такива хора с лопата да ги ринете. Не мога да виня девойката, че им е скапана логистиката. Толкова ли е трудно, да държат наличности на различни аксесоари на производителя, чийто дистрибутор са, в мрежата си от магазини. Добре, че съм в София, защото, ако бях в някой град в провинцията, сигурно и сега щях да си седя с неизползваем лаптоп. В крайна сметка доволният клиент е този, който си свърши бързо работата. Лошото е масово фирмите не се стараят да правят клиентите доволни, а ги вълнуват основно финансовите резултати. Някак си пропускат, че двете неща са свързани.

GSM неволи

Не мина и месец откакто си взех новия телефон и се появи дефект. За съжаление той не е такъв, какъвто лесно може да се пренебрегне, тъй като засяга телефонните функции и телефонът мога за го ползвам за всичко друго, но не и да провеждам разговори. Тъй като е в гаранция, го занесох в магазина, от който го купих. И от там започнаха проблемите. Няма да казвам от коя верига съм го купил, тъй като поради небрежност на персонала, това може да Ви се случи (а според практиката и се случва) в повечето от веригите за продажба на мобилни телефони. Оказа се че през последния месец съм бил горд собственик на телефон, който не съм купил. Или поне формално така изглежда. IMEI номерът, написан на фактурата и гаранционната карта, не съвпада с този върху телефона. Мен това ме изненада доста неприятно. Имам развален телефон, без документ за покупка и без валидна гаранция. Наложи се да донеса и кутията на телефона. Номерът на нея съвпадаше с този от фактурата и гаранцията. Щеше и да е странно, ако не съвпада. Имам навика да проверявам такива неща. Явно при разглеждане на новодоставената стока, някой е разменил телефоните от две кутии. Човекът от магазина се оказа разбран. Призна ми гаранцията и ми преправи на ръка IMEI номера. Според него, така вече ставам формален собственик на телефонния апарат. Разбира се, аз не съм много успокоен от това развитие, защото за мен големият проблем остава. Покрай тази статия (Дневник нещо са се излакомили и искат абонамент за статии на повече от 2 седмици и това май ще е последната референция, която правя към тях) развивам параноя. В момента има човек, който формално е собственик на телефона, който имам. В случай на необходимост може да покаже документ за покупка и кутията на моят апарат е в него. Ако на този човек му откраднат телефона и той подаде оплакване в полицията, то ще излезе, че аз ползвам неговия телефон. Човекът от магазина каза да не се притеснявам, случвали са се такива неща, контактували са с полицията по подобни казуси и в такава ситуация нещата нямало да се развият неблагоприятно за мен. Аз мога само да се надявам, че ще е така и най-вече да не попадам в такъв казус. А междувременно трябва да си изградя навик да проверявам и номерата по самите джаджи, които купувам, а не само тези на опаковката.

Как се провеждат разследванията?

Една статия от Mediapool, която дава насоки как се провеждат разследванията в България. В общи линии те привикват за справка в полицията и без да ти повдигат обвинения те карат да напишеш самопризнания, защото така било по-лесно (не става ясно за кой). Така или иначе те знаели, че си виновен и ако не ги слушаш ще стане по-лошо. Някой пак с трици лови маймуни.

Бар на края на вселената и обслужването

Прави ми впечатление, че пица вълната здраво е завладяла масовите заведения в София. Разбира се, освен пица са си обогатили менюто си със някакви салати и нещо като манджи, но все пак основния фокус са пиците. Сигурно си има и причина. Преди месец като се мотах в Германия питах един немец каква е типичната храна, която консумират, и той каза: пица! Обикновено заведенията, които не предлагат пици не са мнозинство в София и повечето от тях са тясно специализирани в някаква кухня (китайска, индийска, турска, мароканска, морска и т.н.).

Едно от заведенията, които не предлагат пици и доста ми допада е “Бар на края на вселената”. Предлагат доста нестандартни неща и като подсказва името, предлагат и коктейли. Чудесно място, където може да се разнообразите в края на работния ден и да пийнете нещо лекичко в компания. Принципно заведението се намира в “Студентски град”, но преди две години някъде отвориха бар и в центъра на София. Когато се мотая в центъра в търсене и закупуване на нещо е удобно място за питстоп и презареждане.

Пред няколко седмици, следвайки плана с питстопа, минахме оттам с Нелка за презареждане. Беше малко след 18 часа и заведението като цяло беше празно (т.е. имаше избор къде да се седне). Пльоснахме се на една маса и зачакахме сервитьорката да ни донесе меню, макар и да имахме някаква предварителна нагласа какво искаме. Разбира се, сервитьорката, ангажирана да се задява с едни младежи на съседната маса, реши да не ни забелязва. След десетина минути чакане решихме да поправим тази грешка. След пресрещане на траекторията й се докопахме до заветното меню, както и да поръчаме нещо за пиене. Пиенето почти веднага го донесе някаква нейна колежка, но явно на нашето девойче не и бяхме много симпатични, защото се наложи да почакаме може би още половин час за ни вземе поръчката. През това време заведението се пълнеше и някъде след първия час престой в него, дойде някакъв младеж, който ни помоли от масата да се преместим на бара, тъй като тази маса била резервирана, а нашето момиче забравило да я маркира като такава. Що за нахалство! Ако девойката беше по-сръчна отдавна да сме си тръгнали, а ако знаехме, че тази маса е резервирана, можеше да седнем на друга маса, вместо да се мъчим с някакви високи столове. Както и да, решихме да не го правим на въпрос. Малко след преместването дойде и манджата, презаредихме, не оставихме и стотинка бакшиш и отпрашихме. Масата, от която ни бяха изгонили, си седеше празна, а неприятното чувство на неудовлетвореност остана.

Данъчни неволи

Този постинг е нещо като продължение на предишния подобен, но този път акцентът пада по-скоро върху това как се правят промените в данъчното законодателство с всичките му последствия.

В общи линии става въпрос за Декларация №6 по чл.42 ЗДДФЛ, която се подава от работодателите. Декларацията изглежда по следния начин.
Бас ловя, че някой програмист я е мислил. По-смотан дизайн на декларация не съм виждал. Принципно работодателят декларира какви данъци е начислил върху изплатени възнаграждения, като самите възнаграждения се класифицират в четири групи:

• аванс по трудов договор
• изплатено възнаграждение през месеца (заплати, но без изплатените аванси)
• начислени, но неизплатени възнаграждения
• възнаграждения по договор за работа без да са възниквали трудови правоотношения (граждански договори и т.н.)

Принципно тази декларация се подава всеки месец и за някои работодатели е възможно да са начислили данъци и в четирите групи възнаграждения. Поради тази причина колоните са четири. Само че от тук започва и гъвкавостта на декларацията. Първо няма значение коя колона за кой тип възнаграждение ще се ползва. Просто това може да се укаже с кода за вид на плащането. Нещо повече, всяка една колона може да се отнася за различен период. Това ог своя страна означава, че ако примерно имате само един вид плащане (заплати в края на месеца и не давате аванс) в посочения формуляр можете да декларирате начислените данъци за четири месеца. Лично на мен това ми се вижда страшно глупаво. Таз гъвкавост може само да обърка хората при попълване на декларацията, а не да ги улесни.

Тъй като декларацията се предава по електронен път, то основните проблеми покрай нея тепърва започват. Едва на 25 януари 2007 година е утвърден спецификацията на входните файлове с данни от изпълнителния директор на НАП. Макар и доста късно, все пак е положително, че е почти месец преди евентуалното първо предаване на тази декларация. Фирмите, които разработват такъв софтуер имат тренинг (все пак не за първи път ги изненадват с промени в законодателството) и би трябвало да се справят. Разбира се, НАП предоставят безплатен софтуер за хората, така че фирмите да не се чувстват задължени да си купуват софтуерен продукт за да попълват декларацията.

Наближава краят на февруари, но НАП още не са издали софтуер. За да не те глобят, отиваш в офиса на НАП и подаваш хартиен екземпляр. Те не могат да ти го приемат, защото нещата се подават по електронен път, но удрят нещо като входящ номер, че да е видно че си ходил.

Софтуерът излиза на 13 март. По-добре късно отколкото никога. Написан е за Windows. Явно НАП са решили да станат по-модерни, но многоплатформената поддръжка липсва. Така или иначе софтуерът им е тромав, поне да бяха седнали да го напишат на Java. Пускам го и се сблъсквам с феноменални интерфейсни решения (цъкнете за оригинален размер).
Това програмата да има менюта и табове едновременно е някаква невероятно революционна „идея“. Обикновено човек се спира или само на менюта или само на табове. Но разбира се, защо да не хвърлим потребителя на черешата. Винаги е хубаво нещата да могат да стават по няколко начина, така че ако пишем после документация, да се чудим как да ги опишем.

Вторият момент е начина на навигация из записите. Този тип навигация беше доста модерен по едно време. Май от Borland да го бяха въвели, но като цяло е доста неудобен. Трябва да се обхождат всички записи от една страна, а от друга страна не е много ясно дали разглеждаш запис, дали редактираш или правиш нещо друго. Да знам, че се свиква, но това не го прави добро решение. Разбира се, висотите в този вид интерфейс съм ги виждал в програми писани от Информационно обслужване, където като вземеш да редактираш някой въведен запис, вместо да го промениш и възможно да го запишеш като нов такъв.

Третият ключов момент, който открих е как се държи програмата при различни резолюции. Принципно програмата в режим под 1024x768 е неизползваема, но забавното е че се прави проверка дали прозореца се събира на екрана. Ако прозорецът не се събира (доста е висок за 800x600), той се мащабира, но не се появява скролер и част от полетата се крият, но навигационния панел остава. В резултат на което програмата е неизползваема. Но какво да се прави, по-добре това, отколкото нищо.

Разбира се, сагата не свършва дотук. След като се е появила програмата, в края на март се прави опит да се подадат декларации попълнени през нея. Има малко тънкости относно генерирането на файловете, които биха озорили счетоводител с недобри компютърни познания, но такъв е живота. Отиваш в офиса на НАП и изненада. Не могат да ти приемат дискетата. Само клиентския софтуер бил готов, сървърната част още не била написана. Смях голям. То да беше някаква сложна система, а то някакви елементарни записи. Някой студент като се хване за 3 дни ще напише всичко както си му е реда. Забавното в случая е, че до миналият месец в НАП още нямаха софтуера, с който трябва да се обработват дискетите и хаосът е пълен.

Мисля, че този пример показва на какво ниво е професионализма в администрацията, по отношение на планиране и изпълнение на разни проекти. Едни дребни неща не могат да се направят като хората, пък камо ли сериозни неща като електронно правителство. Ако се намеси и конфиденциалност на лична информация, нещата стават трагични.

Germanos и обучението на служителите им

Вчера като се разхождах из София, спонтанно реших да влезна в един магазин на Germanos. Още не съм си купил апарат, който да замени този, който изгубих, и това беше една добра възможност да огледам какво се предлага. Както е характерно в такива магазини, ти наскачат някакви продавач консултанти. Обясних му на съответния консултант какво търся (Nokia, s40 интерфейс, радио и mp3 плеър) и да ми каже какво може да ми предложи. Не че щях да купувам. Такива инвестиционни решения при мен се взимат трудно. Той човека ми посочи това, което би трябвало да ми свърши работа. Телефончето не беше в ниския клас и имаше разни екстри (син зъб, камера и т.н.), за част от които поне на мен не ми е ясно дали ще ги подкарам под linux. Ей така за майтап реших да го питам има ли проблем да подкарам синия зъб под linux, защото нямам Windows. Стана мазало. Човека в първия момент се зачуди за какво му говоря и вместо чистосърдечно да си признае че не знае започна да ми обяснява, че няма проблем тъй като мога да си сваля Windows от internet, да си го инсталирам и след това да инсталирам софтуера, който върви с телефона. Този подход в търсене на продажбата ми хареса много. Аз го контрирах, че пиратски софтуер не ползвам. Все пак е странно за да си купиш нещо, да те агитират да ползваш пиратски Windows (би било забавно ако това е някаква политика на Germanos). При което последва железен аргумент: linux-а също е пиратски софтуер, нищо че е безплатен. Това направо ме срази. Представям си цялата тази случка, като някое от рекламните им клипчета, в които се хвалят какви специалисти са. Май програмата за обучение на служителите на Germanos ги учи да бъдат агресивни, но не и да не говорят глупости. Като се позамисля, това май е проблем на доста места.

Булбанк и банкоматите

Булбанк е една от банките с най-лошо банкиране на дребно, въпреки че искат да го развиват. По отношение на постигнатите висини в тази област си мисля, че спокойно задминават ОББ. Като се почне от малка мрежа от банкомати, които през повечето време не работят (случвало ми се е като се разхождам, да подминавам 3 неработещи), та се стигне до персонал, който не познава продуктите, които предлага банката (един познат навремето беше обяснявал на служителката, какви кредитни карти би трябвало да могат да му издадат, на база информацията от сайта им). Все се надявах покрай сливането на Unicredit и HVB в тази насока да има положително развитие, тъй като Централна и Източна Европа остава под управлението на Bank Austria (част от HVB), което в термините на българския пазар означава, че по-скоро Булбанк се влива в Биохим, а не обратното. За мое съжаление май нещата не се развиват добре. От това сливане по отношение на мрежата от банкомати май водещи са били негативите на Булбанк, тъй като банкоматите на новата група продължават да бъдат често нефункциониращи.

Вчера присъствах на следната забавна случка. Възрастен човек иска да изтегли пари от банкомат, който навремето е бил обслужван от Хебросбанк, но за негово съжаление той не работи. Човекът се опитва да влезе в банката след работно време, за да “изкаже” възмущенията си. На вратата го посреща жена, която с цялото си нахалство му заявява, че банката не е виновна, че банкомата не работи, а лошите хора по улицата, които го разваляли. Направо си умрях от смях.

Явно мастодоните не се променят лесно.

Правителството и неправителствените организации

Едва ли някой е доволен от работата на правителството и държавната администрация. Като се почне от обикновените граждани и се стигне до министър председателя, всеки има някакви претенции. С цел да бъдем повече правова държава и да се защитават интересите на отделните граждани, функционират доста неправителствени организации. Повечето от тях защитават интересите на малка и специфична група от обществото, но има и такива, които имат по-глобален поглед върху нещата и се мъчат да влияят върху вземането на политически решения. Темите обикновено са свързани с ефективност на администрацията, реформи в сектори като здравеопазване и образование, икономическа политика и т.н.

Преди два дни, преглеждайки пресата, попаднах на една статия, в която се цитираше изследване на една такава организация. Станаха ми интересни някои твърдения и реших да се запозная с въпросното изследване. За мое съжаление съответното изследване не беше сложено на страницата и аз реших най-културно да ги питам хората на оставения e-mail за контакт как човек може да се сдобие с него. Вече трети ден нямам отговор. Няма кой да ми каже, че изследването още не е излязло официално (какъвто май е случая) или че трябва да си платя някаква сума да го получа или нещо трето. Просто съм игнориран. Брех да го вземе дяволите, за какво се борите да реформирате администрацията, след като по нищо не се отличавате от нея.

Само за сравнение преди година ми трябваха едни данни общодостъпни данни от НСИ, които седят на страницата им. Чисълцата за съответния месец се бавиха да излезнат и аз им писах на хората да ги питам какво става. Хората ми не само, че ми отговориха веднага, а ми се извиниха за причиненото неудобство и ми ги пратиха после по пощата. Направо не беше за вярване, че си комуникираш с администрация.

Концертът на INXS в София

В петък бях на концерта на INXS. Не беше лош концерт, но за сметка на това организаторите от Balkan Entertainment Company се оказаха някакви мошеници и постъпиха доста некоректно с част от публиката. За какво става въпрос? Първоначално концертът трябваше да се проведе на стадион Академик. Тъй като публиката едва ли щеше да го напълни, то се предвиждаше сцената да бъде разположена по-широката страна на стадиона, което освен че изкуствено прави стадиона по-пълен е огромна глупост. В тази ситуация имаше два типа билети. Едни по-скъпи, за нещо което се нарича VIP зона, на което далаверата му е, че си фронтално срещу сцената и по-евтини билети (с около 24%), на които прецаквацията е че си по фланговете. Разбира се, че ще се правим на гъзари, защото перспективата погледът ми да сключва ъгъл от 20 градуса със сцената не е от най-хубавите.
Дотук всичко върви добре, имам си билет два месеца преди концерта. Но явно нещата не са вървели добре за организаторите или по-точно не са се сбъднали очакваните продажби и изведнъж концертът се мести. Вместо на стадион Академик ще бъде в зала Фестивална. Формално причината е лошото време (което липсваше), въпреки че на билета пише: „Когато концертът е на открито, то той ще се състои независимо от метеорологичните условия.“, а не формално (като гледам колко беше пълна залата) да е липсата на кворум. Сигурно в тази графа попада следната клауза: „При екстремни обстоятелства организаторите си запазват правото за промяна на датата и мястото на концерта“.
Така или иначе ми е все тая къде щеше да бъде концерта, стига да не се променят началните условия, при които съм взел решението си какъв билет да си купя. За моя голяма изненада организаторите приравниха всички видове билети, такова животно като VIP зона, така и не се появи и в крайна сметка се оказа, че 10-те лева, които съм дал в повече са си жива набутвация.