Прави ми впечатление, че пица вълната здраво е завладяла масовите заведения в София. Разбира се, освен пица са си обогатили менюто си със някакви салати и нещо като манджи, но все пак основния фокус са пиците. Сигурно си има и причина. Преди месец като се мотах в Германия питах един немец каква е типичната храна, която консумират, и той каза: пица! Обикновено заведенията, които не предлагат пици не са мнозинство в София и повечето от тях са тясно специализирани в някаква кухня (китайска, индийска, турска, мароканска, морска и т.н.).
Едно от заведенията, които не предлагат пици и доста ми допада е “Бар на края на вселената”. Предлагат доста нестандартни неща и като подсказва името, предлагат и коктейли. Чудесно място, където може да се разнообразите в края на работния ден и да пийнете нещо лекичко в компания. Принципно заведението се намира в “Студентски град”, но преди две години някъде отвориха бар и в центъра на София. Когато се мотая в центъра в търсене и закупуване на нещо е удобно място за питстоп и презареждане.
Пред няколко седмици, следвайки плана с питстопа, минахме оттам с Нелка за презареждане. Беше малко след 18 часа и заведението като цяло беше празно (т.е. имаше избор къде да се седне). Пльоснахме се на една маса и зачакахме сервитьорката да ни донесе меню, макар и да имахме някаква предварителна нагласа какво искаме. Разбира се, сервитьорката, ангажирана да се задява с едни младежи на съседната маса, реши да не ни забелязва. След десетина минути чакане решихме да поправим тази грешка. След пресрещане на траекторията й се докопахме до заветното меню, както и да поръчаме нещо за пиене. Пиенето почти веднага го донесе някаква нейна колежка, но явно на нашето девойче не и бяхме много симпатични, защото се наложи да почакаме може би още половин час за ни вземе поръчката. През това време заведението се пълнеше и някъде след първия час престой в него, дойде някакъв младеж, който ни помоли от масата да се преместим на бара, тъй като тази маса била резервирана, а нашето момиче забравило да я маркира като такава. Що за нахалство! Ако девойката беше по-сръчна отдавна да сме си тръгнали, а ако знаехме, че тази маса е резервирана, можеше да седнем на друга маса, вместо да се мъчим с някакви високи столове. Както и да, решихме да не го правим на въпрос. Малко след преместването дойде и манджата, презаредихме, не оставихме и стотинка бакшиш и отпрашихме. Масата, от която ни бяха изгонили, си седеше празна, а неприятното чувство на неудовлетвореност остана.
Едно от заведенията, които не предлагат пици и доста ми допада е “Бар на края на вселената”. Предлагат доста нестандартни неща и като подсказва името, предлагат и коктейли. Чудесно място, където може да се разнообразите в края на работния ден и да пийнете нещо лекичко в компания. Принципно заведението се намира в “Студентски град”, но преди две години някъде отвориха бар и в центъра на София. Когато се мотая в центъра в търсене и закупуване на нещо е удобно място за питстоп и презареждане.
Пред няколко седмици, следвайки плана с питстопа, минахме оттам с Нелка за презареждане. Беше малко след 18 часа и заведението като цяло беше празно (т.е. имаше избор къде да се седне). Пльоснахме се на една маса и зачакахме сервитьорката да ни донесе меню, макар и да имахме някаква предварителна нагласа какво искаме. Разбира се, сервитьорката, ангажирана да се задява с едни младежи на съседната маса, реши да не ни забелязва. След десетина минути чакане решихме да поправим тази грешка. След пресрещане на траекторията й се докопахме до заветното меню, както и да поръчаме нещо за пиене. Пиенето почти веднага го донесе някаква нейна колежка, но явно на нашето девойче не и бяхме много симпатични, защото се наложи да почакаме може би още половин час за ни вземе поръчката. През това време заведението се пълнеше и някъде след първия час престой в него, дойде някакъв младеж, който ни помоли от масата да се преместим на бара, тъй като тази маса била резервирана, а нашето момиче забравило да я маркира като такава. Що за нахалство! Ако девойката беше по-сръчна отдавна да сме си тръгнали, а ако знаехме, че тази маса е резервирана, можеше да седнем на друга маса, вместо да се мъчим с някакви високи столове. Както и да, решихме да не го правим на въпрос. Малко след преместването дойде и манджата, презаредихме, не оставихме и стотинка бакшиш и отпрашихме. Масата, от която ни бяха изгонили, си седеше празна, а неприятното чувство на неудовлетвореност остана.
1 коментар:
Мястото в центъра ми харесваше много до снощи и затова съм им прощавала бавното обслужване и туткане. Но снощи управителят на салона на Христо Белчев 1 се усра пословично. Демонстрира непознаване на закона и разпоредбите за сервиране на алкохол, държа се нагло и тъпо. Време е да тръгват си тръгват вече за село момченца като него, че въздух не остана в тоя град от невежи, мързеливи и самонадеяни селски келеши! Няма да стъпя повече в Бар на края на вселената, моите близки и приятели също!
Публикуване на коментар