След последното екскурзионно взех повече да се замислям относно продукта, който предлагат българските хижи. Тези размисли допълнително бяха провокирани от разни мнения из форумите за отделни хижи, както и от някое и друго описание из блоговете. Като цяло всяка година ходя някъде за по седмица и през това време трупам впечатления за около 4-6 хижи. На база тези наблюдения мога да кажа, че по-свестните хижи се намират на по-трудно достъпните места.
Колкото и феноменално да звучи леснодостъпните хижи или не стават за пребиваване или трудно им се слага етикета хижа. В първата категория спадат основно хижи в Родопите (където конкуренцията от малки хотелчета е засмукала основните ползватели), въпреки че споменът ми от преди две години покрай транзитното минаване покрай хижа Вада в Рила не може да бъде засенчен от цялата мизерия в Родопите. Във втората категория спадат хижи, които се възползват от естествения им монопол (в крайна сметка в природен парк хотел не се строи лесно или поне не евтино) и се опитват да бъдат малко или много над стандарта за хижа. На пръв поглед изглежда супер. Чистичко и подредено и макар и да няма самостоятелни санитарни възли в стаите, наличието на топла вода не е под въпрос. Добре заредени барчета, а по някой път има и добро разнообразие на скара и бира.
Разбира се, хубавите неща свършват дотук. Това че добре развитата кръчмарска дейност на места ограничава консумацията на собствена храна няма да го коментирам. Така или иначе при екскурзионните, които правим, винаги разчитаме на храна на хижата, така че не сме имали “конфликт на интереси” с хижарите. Лично мен ме дразнят няколко други аспекта. Когато на такова място пристигнеш вир вода от някъде, се оказва, че няма къде да се стоплиш като хората, а камо ли да си изсушиш дрехите. Няма я вече класическата печка, в която бумтят дърва, в подножието и наредени обувките за сушене, премръзнали ръце, които да пресрещат топлината, която отделя и някъде в ъгъла на столовата да са накачени дрехи, които да изсъхват. Кръчмарския принцип на лесно достъпните хижи е запратил всичко това в миналото. В най-добрия случай може да ви посрещне камина. За съжаление около нея трудно се нареждат хора в кръг. Освен това трябва да сте късметлии да не се очаква група чужденци, които всеки момент ще посетят високопланинската кръчма, защото в такива ситуации премръзналата ви физиономия пред камината загрознява пейзажа.
Честно казано не мога да ги обвинявам “хижарите”. Взели са нещо под аренда, искат им едни пари и те трябва да ги изкарват отнякъде. Хижата трябва да се поддържа и развива и някак си логично се мъчат да търсят нови ниши от клиенти. Странното е обаче, когато от търсене на нови ниши, се оказва че истинските планинари са натикани в ъгъла, а предлаганите условията са доста под нивото на изискванията на разни пишман туристи (в крайна сметка хигиената е враг номер едно на туриста). В една такава ситуация туристите избягват хижата, а останалите оплюват хижата по форуми и тя запада.
Не мога да разбера все пак защо се налага да се стига до такива крайности и кой е виновен за това. Явно след преминаването ни към пазарна икономика нещо в целият бизнес модел на управлението на хижите е сбъркано.
Колкото и феноменално да звучи леснодостъпните хижи или не стават за пребиваване или трудно им се слага етикета хижа. В първата категория спадат основно хижи в Родопите (където конкуренцията от малки хотелчета е засмукала основните ползватели), въпреки че споменът ми от преди две години покрай транзитното минаване покрай хижа Вада в Рила не може да бъде засенчен от цялата мизерия в Родопите. Във втората категория спадат хижи, които се възползват от естествения им монопол (в крайна сметка в природен парк хотел не се строи лесно или поне не евтино) и се опитват да бъдат малко или много над стандарта за хижа. На пръв поглед изглежда супер. Чистичко и подредено и макар и да няма самостоятелни санитарни възли в стаите, наличието на топла вода не е под въпрос. Добре заредени барчета, а по някой път има и добро разнообразие на скара и бира.
Разбира се, хубавите неща свършват дотук. Това че добре развитата кръчмарска дейност на места ограничава консумацията на собствена храна няма да го коментирам. Така или иначе при екскурзионните, които правим, винаги разчитаме на храна на хижата, така че не сме имали “конфликт на интереси” с хижарите. Лично мен ме дразнят няколко други аспекта. Когато на такова място пристигнеш вир вода от някъде, се оказва, че няма къде да се стоплиш като хората, а камо ли да си изсушиш дрехите. Няма я вече класическата печка, в която бумтят дърва, в подножието и наредени обувките за сушене, премръзнали ръце, които да пресрещат топлината, която отделя и някъде в ъгъла на столовата да са накачени дрехи, които да изсъхват. Кръчмарския принцип на лесно достъпните хижи е запратил всичко това в миналото. В най-добрия случай може да ви посрещне камина. За съжаление около нея трудно се нареждат хора в кръг. Освен това трябва да сте късметлии да не се очаква група чужденци, които всеки момент ще посетят високопланинската кръчма, защото в такива ситуации премръзналата ви физиономия пред камината загрознява пейзажа.
Честно казано не мога да ги обвинявам “хижарите”. Взели са нещо под аренда, искат им едни пари и те трябва да ги изкарват отнякъде. Хижата трябва да се поддържа и развива и някак си логично се мъчат да търсят нови ниши от клиенти. Странното е обаче, когато от търсене на нови ниши, се оказва че истинските планинари са натикани в ъгъла, а предлаганите условията са доста под нивото на изискванията на разни пишман туристи (в крайна сметка хигиената е враг номер едно на туриста). В една такава ситуация туристите избягват хижата, а останалите оплюват хижата по форуми и тя запада.
Не мога да разбера все пак защо се налага да се стига до такива крайности и кой е виновен за това. Явно след преминаването ни към пазарна икономика нещо в целият бизнес модел на управлението на хижите е сбъркано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар