13 октомври 2005

Един ден в Рила

Миналата събота се разходих до Седемте езера в Рила. Причината беше проста: пристигна ми новия фотоапарат и исках да го тествам из природата. Витоша също беше вариант, но никога досега не съм имал цифрови снимки от езерата, което еднозначно реши въпроса, къде да се проведат тестовете. Между другото в Рила също е доста удобно да се правят еднодневни разходки както във Витоша, като единствения недостатък е че излизат малко по-скъпо заради транспорта до там. От друга страна пък липсва панаира, който се наблюдава на Алеко и Черни връх, а и определено гледките са доста по-добри.

Оставаше да се измисли и малшрута. От край време ми е мерак да направя кръгчето ЦПШ - х.Мальовица - в.Мальовица - х.Седемте езера - х.Вада - ЦПШ за един ден, но предвид продължителността на деня, не беше умна идея. Можеше да сеналожи да се ходи по тъмно в гора, въпреки че след нощното катерене на Черни връх преди месец и половина това не ме притесняваше много. Все пак решихме да скъсим маршрута, който стана тръгване от х.Вада нагоре по Зелени рид, стигане на Раздела над х.Вазов и спускане през езерата до х.Седемте езера и оттам надолу до х.Вада.

Пристигнахме към 8:30 сутринта на х.Вада и паркирахме колата. Там е гледката е много мизерна, странно ми е как хижа, до коята има път е толкова зле поддържана. Не ни впечатли надписа платен паркинг, тъй като хижата изглеждаше като необитаема и стартирахме да катерим. Времето беше леко облачно, но само за малко. Всъщност като набрахме височина се оказахме над облаците и печеше едно чудесно слънце. С една дума - Екстра! Останах и много доволен от фотоапарата - Panasonic FZ30. Голямото оптично увеличение, както и скоростта на зареждане и фокусиране определено доста ми харесаха. Успях да направя близо 200 снимки, между които една на Черни връх и една на Мусала. А че езерата ги изщраках спор няма. Горе долу към 12 часа се бяхме качили на Раздела, там се помотахме, хапнахме и после тръгнахме да се спускаме лека-полека надолу през езерата. Гледката отгоре е страхотна. Един съвет, ако имате избор не катерете езерата, а ги спускайте. Насладата ще е много по-пълна.

Към 16 часа бяхме обратно на хижа Вада. Там се бяха изпаркирали доста коли, и на всички без една, която беше спряла малко по-далеч от хижата, имаше листчета (които трябваше да бъдат нещо като касова бележка) на които пишеше таксата за паркиране. Изглежда някой искаше да вземе от мен 3 лева. И той се представяше като ЕТ Румен Стоянов - Дейви от село Бели Искър. Честно казано можеше да си тръгна и да не платя, още повече, че това не представляваше никакъв документ за мен, нито пък и според закона за счетоводството. Така или иначе събирането на пари без издаване на фискален бон, нищо че фирмата е малка и най-вероятно минава през графата патентни данъци, води до данъчно нарушение. Както и да е реших да си платя, така или иначе е глупаво да се правиш на тарикат, а от друга страна се надявах, давайки тези пари, да помогна за подобряването на хижата. И така тръгнах да търся хижаря, на който да дам парите. Забравих да отбележа, че хижата изглеждаше толкова пуста, колкото и сутринта. Започнах да чукам наляво надясно по вратите влизах тук и там, но нямаше никой. Да знаете, ако решите да правите филм на ужасите, в хижата мястото е много добро. По-голяма мизерия не съм виждал. След като пообиколих няколко стаи и коридори и се бях отказал да търся когото и да било, реших да си тръгвам. Обаче по пътя към колата, от една врата (откъдето бях започнал претърсването) се появи хижарят. Обясних му, че го издирвам да си платя и се запътих към него. Груба грешка. Този човек от половин метър така лъхаше на алкохол, че се чудех как е прав. Явно парите, които му дадох, определено няма да отидат в оправянето на хижата, а ще бъдат инвестиране в някой и друг казан. Така, че като ходите на хижа Вада, внимавайте къде спирате.

Иначе горещо препоръчвам разходките из Рила, има доста възможности за еднодневни кръгчета.

1 коментар:

radi каза...

е, щом е само .5 метра значи не е толкова зле. при нас единият съсед напива всеки в 10м радиус от него.