Новият Министър на икономиката ще ми стане голям любимец. Взел е да води сериозна борба с инфлацията. Според тази статия първата стъпка е да контролира цените в 11 града. Този контрол на първо време ще бъде наблюдение от фронтовата линия. Много похвална инициатива, още повече че това и сега се прави от НСИ. Те ако не наблюдават цените няма как да конструират ценовите индекси. Забавното е, че НСИ макар и формално да има някаква независимост е под шапката на Министерски съвет и имат доста топли връзки с Министерство на икономиката. Явно Петър Димитров им няма вяра на хората. Надявам се на по-късен етап, когато борбата загрубее, да не взима светлия пример на Зимбабве.
Все пак има ли нещо притеснително в инфлацията? Според мен не. Вярно тази година може да стигнем двуцифрена инфлация, но какво от това. Ако някой ми каже, че ще изгубим конкурентосособност мога да му се изсмея. Ако бяхме страна с нормално функционираща централна банка, която провежда политика на inflation targeting щеше да има ограничаване на паричното предлагане (при валутен борд се изисква голямо въображение за провеждането на такова нещо), което от своя страна щеше да доведе до поскъпване на националната валута и последиците върху конкурентоспособността щяха да са абсолютно същите.
Какви са факторите за това поскъпване? Основното поскъпване идва по линия на хранителните стоки и според мен има три основни причини. Те, без да претендирам за реда на значимост, са: ниско предлагане (дали е суша, наводнение или нещо друго, явно тази година реколтата не е много добра), поскъпване на световните цени (явно увеличаване на търсенето на биогорива променя относителните цени на основните групи стоки, като изстрелва хранителната група в небесата) и конвергенция на ценовите нива. За последното доста подпомага присъединяването ни към ЕС, отпадането на митническите формалности с Румъния и Гърция, което от своя страна допълнително стимулира търговията. Ако някой си направи труда да отиде на страницата на Евростат, ще види че ценовото ниво на хранителните стоки в България за 2006г. Е 51.4% от това ЕС15. Числата за Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Македония са съответно 65.8, 90.7, 77.4, 63 и 51.7%. Отпадането на пречките за търговия определено подпомага процеса за изравняване на цените, така нищо чудно не малко част от поскъпването да идва и от догонване на ценовото равнище на Румъния. В последното няма нищо лошо. Така или иначе, ако искаме да ставаме членове на еврозоната, е хубаво ценовото ни равнище да доближи максимално това на ЕС15.
Така че Петър Димитров и Правителството да вземат да спят спокойно. Все пак сме в пазарна икономика и ако някой реши да прави спекулация, друг ще вземе да направи конкурентно предложение. Борбата срещу естествените процеси да не е най-умното нещо, с което може да си запълва времето човек.
Все пак има ли нещо притеснително в инфлацията? Според мен не. Вярно тази година може да стигнем двуцифрена инфлация, но какво от това. Ако някой ми каже, че ще изгубим конкурентосособност мога да му се изсмея. Ако бяхме страна с нормално функционираща централна банка, която провежда политика на inflation targeting щеше да има ограничаване на паричното предлагане (при валутен борд се изисква голямо въображение за провеждането на такова нещо), което от своя страна щеше да доведе до поскъпване на националната валута и последиците върху конкурентоспособността щяха да са абсолютно същите.
Какви са факторите за това поскъпване? Основното поскъпване идва по линия на хранителните стоки и според мен има три основни причини. Те, без да претендирам за реда на значимост, са: ниско предлагане (дали е суша, наводнение или нещо друго, явно тази година реколтата не е много добра), поскъпване на световните цени (явно увеличаване на търсенето на биогорива променя относителните цени на основните групи стоки, като изстрелва хранителната група в небесата) и конвергенция на ценовите нива. За последното доста подпомага присъединяването ни към ЕС, отпадането на митническите формалности с Румъния и Гърция, което от своя страна допълнително стимулира търговията. Ако някой си направи труда да отиде на страницата на Евростат, ще види че ценовото ниво на хранителните стоки в България за 2006г. Е 51.4% от това ЕС15. Числата за Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Македония са съответно 65.8, 90.7, 77.4, 63 и 51.7%. Отпадането на пречките за търговия определено подпомага процеса за изравняване на цените, така нищо чудно не малко част от поскъпването да идва и от догонване на ценовото равнище на Румъния. В последното няма нищо лошо. Така или иначе, ако искаме да ставаме членове на еврозоната, е хубаво ценовото ни равнище да доближи максимално това на ЕС15.
Така че Петър Димитров и Правителството да вземат да спят спокойно. Все пак сме в пазарна икономика и ако някой реши да прави спекулация, друг ще вземе да направи конкурентно предложение. Борбата срещу естествените процеси да не е най-умното нещо, с което може да си запълва времето човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар