13 февруари 2009

Deja Vu

Навремето като бях студент в изборните курсове имахме възможност да посещаваме курс по застраховане. Беше с приличен хорариум, разделен на две части, които се водеха в два последователни семестъра и обхващаше областта на животозастраховането. Курсът беше базиран на програмата на някакъв актюерски институт или асоциация от Великобритания и даже изпитът в някаква степен беше заимстван от там. По мое време титулярът на курса се беше изнесъл за постоянно в чужбина, но това не пречеше асистентът да се представя добре и с лекциите. Поне през първия семестър. През втория семестър курсът не се състоя или по-точно не се състоя в този формат. Шефът на катедрата беше решил да направи промени, като покани някаква рускиня да води курса. Тя от своя страна беше доста зле като лектор, имаше свои виждания какво трябва да се включва в курса, като в някаква степен успя да дублира друг курс свързан с теория на риска, който имаше доста теоретична насоченост. Не съм наясно какви са били интригите и защо така се е получило, но ние студентите бяхме най-големите потърпевши. Излишно е да казвам, че хубавият курс оттук насетне спря да се провежда.

Тази история съвсем скоро се повтори отново. Разликата за мен беше в това, че вместо студент, бях заел позицията на преподавател. От няколко години с още двама човека се бяхме нагърбили да водим курс по Иконометрия. В началото не беше лесно и курсът не беше на ниво, но като че ли през последните три години нещата бяха добре стабилизирани. От гледна точка на материали бяхме успяли да се подготвим добре. Имаше в електронен вариант записки на лекциите и практическата част беше силно застъпена в упражнения, за които също имаше записки. От своя страна по време на упражненията се ползваше свободен софтуер, работещ под всички популярни платформи, така че студентите не бяха принудени да пиратстват софтуер, ако искат да се упражняват извън университета. От гледна точка на представяне на материала над 1/3 от лекциите бяха направени на презентация и съответно бяха по-интерактивни. За нас, като преподаватели това, което беше най-ценно, е че предавахме съвременни неща. Едва ли са много курсовете в България, които се движат с не повече от 10 години закъснение от последните постижения в областта. Разбира се, това че давахме толкова много, предполага, че и сме изисквали доста от студентите, но едва ли някой трябва да се оплаква, че сме го натискали да учи. От гледна точка на препитването също гледахме да сме в крак с модата и във формирането на оценката имаше проект, тест през семестъра, а през последната година въведохме и бонусна система през домашни. Сигурно е излишно да казвам колко усилия коства всичко това, за да се подготви.

Поради неясни за мен причини всичко това приключи. Тази година вместо ние да водим курса беше поканен чужденец. Не знам какво хората са се захласнали по вносното, но това, което се получи е, че дойде чужденецът, изпя си концентрирано нещата и в крайна сметка се оказа, че покри около 15% от това, което ние разказваме. В тези 15% най-новите постижения, за които разказваше, бяха от 60-те години на миналия век. Предвид динамиката, с която се развиват нещата в областта на иконометрията, това е старо, доста старо. Някои от нещата даже отдавна са отречени като подходи.

От някаква гледна точка това развитие за мен е положително, тъй като преподаването е доста ангажиращо и времеемко, така че ще имам повече свободно време. Няма да се налага да развивам два от проектите си (QUESTions GENerator и FreeGIVE), които са свързани с преподаването ми и това ще освободи допълнително време. Поне за момента мога да ги обява за мъртви, така че, ако някой иска да се разправя с първия проект може да ми се обади, за да му дам достъп до административните неща. От друга страна ми е малко обидно, тъй като грубо казано последни научихме за какво става на въпрос. Но какво да се прави, такъв е животът.

12 коментара:

Анонимен каза...

Мите, явно не сте се връзвали в общата картинка на българското висше образование с вашата напредналост и актуалност... Новият преподавател е дал именно очакваното от него...
Поздрави и както си написал - "всяко зло за добро" ;) Със сигурност ще си оползотвориш времето подобаващо!

Анонимен каза...

Звучи жалко. Има ли някъде в интернет програма на курса ви (да кажем от последната година), за да преценя доколко актуални и нови неща сте преподавали?

dvasilev каза...

@Анонимен: Принципно имаше сайт, но го свалихме. Курсът беше ориентиран към регресионен анализ (без панелни истории, защото това си е друга наука, ако трябва да се преподава като хората), за да няма дублиране с други курсове и конспектът му изглеждаше така:
1. Предмет на иконометрията. Интуитивно понятие за линейна регресия.
2. Линеен регресионен модел.
3. Асимптотична теория, оценяване и статистически изводи при общ линеен модел.
4. Автокорелация. Следствия, откриване и техники за оценяване.
5. Хетероскедастичност. Тестове и методи за отстраняването й.
6. Мултиколинеарност.
7. Специфициране на модела.
8. Модели с лагови променливи.
9. Бейсов подход в иконометрията.
10. Оценяване и статистически изводи за системи уравнения.
11. Коинтеграция.
12. Иконометрични модели с разпределения, различни от нормалното.
13. Модели с качествени променливи и с ограничени стойности на зависимата променлива.

При тези формулировки нестава ясно какво точно влиза в отделните теми, но нещата, които могат да се класифицират като актуални са две. Едното е свързано с general-to-specific подхода за избор на модел, като не пропускаме да наблегнем на примерчетата защо е по-добър от обратния подход. Другото е свързано с оценяването на коинтеграция през теста на Johansen, със всичките му импликации за проверка на дългосрочни зависимости, причинно следствени връзки и намаляване на размерност на система уравнения.

Анонимен каза...

Мерси. Звучи много добре. Вярвам, че студентите са получили добри познания и нивото на изследванията по нашите земи ще се повиши (от което има нужда, съгласете се).
Това за general-to-specific е много добре. Панелният анализ е наистина отделна вселена. Johansen е дълбока вода и по скромните ми наблюдения много хора го прилагат механично (щото софтуерът го позволява лесно), но без да вникват. Затова има голяма полза и от другите коинтеграционни методи.
Като софтуер какво ползвахте - R?
И ако не е тайна - за този курс препоръчвахте ли някакъв учебник?

dvasilev каза...

@Анонимен: По отношение на учебниците курсът не следваше конкретен учебник, а по скоро някакъв микс. Списък с препоръчана литература лесно се прави, но да няма много смисъл, ако студентите не могат да се сдобият с нея. Специално работите с коинтеграцията се базираха на Hendry, D.F. (1995). Dynamic Econometrics. Oxford: Oxford University Press както и на мои записки от един курс, воден от Neil Ericsson.
По отношение на софтуера се ползваше R. Преди 5 години пакетите свързани с иконометрия бяха доста зле, така че се наложи да си направя собствен пакет. За съжаление не съм му написал документацията на функциите и поради тази причина и не съм го пуснал като официален пакет.

По отношение на методите, старали сме се да разказваме разнообразни неща, а не да се фокусираме върху един подход. Конкретно за коинтеграцията сме коментирали и Englе и Granger подхода, със всичките му слабости. Честно казано и този подход много хора го прилагат механичко и пропускат едни детайли покрай критичните стойности на теста за стационарност.

Анонимен каза...

Мерси. Ще се радвам да поговорим и на живо :) Че малко вече почвам да се пресищам от "икономиката" на някои популярни медийни икономисти.

"Честно казано и този подход много хора го прилагат механичко и пропускат едни детайли покрай критичните стойности на теста за стационарност." -> да не се ползват оригиналните критични стойности например на ADF или DF теста, а модифицираните на Engle-Granger?

dvasilev каза...

@Анонимен: E-mail-ът ми не е тайна - d.vasilev @ gmail . com

Иначе това, което често съм виждал е следното: някой направи регресия за long-run връзка в e-views, експортира си остатъците и ги прекара през ADF теста, но забравя да погледне например таблиците с критични стойности от MacKinnon, James G., (1991) "Critical Values for Cointegration Tests", in Long-Run Economic Relationships, R.F. Engle and C.W.J. Granger (eds.), London, Oxford, pp 267-276 и ползва на готово, това, което му даде програмата.

Анонимен каза...

Така е.
Критичните стойности за коинтеграционните тестове, които се основават на оценените остатъци, най-лесно се смятат по формулата в MacKinnon (1991). Ако на някого му се играе повече, да си смята според ориганала Engle-Granger (1987) или точните p-values по James G. MacKinnon (1996). "Numerical Distribution Functions for Unit Root and Cointegration Tests", Journal of Applied Econometrics, Vol. 11, No. 6, pp. 601-618.

Любопитно ми е кой метод за оценка на коинтеграционния вектор (ако е най-много един) препоръчвате? Но извън Johansen.

dvasilev каза...

@Анонимен: Като се има предвид, че принципно подходите са два, мисля, че не разбирам правилно въпроса. Така или иначе аз предпочитам оценяването през система.

Анонимен каза...

Оценяването през система е ефектно и красиво, но често е трудно приложимо. Правилната спецификация на модела е трудна, въпреки механичното и лесно прилагане (което масово се прави, както писахме). Освен това, силата на теста е много съмнителна при недостатъчно дълги редове (кое е "дълго" и кое не е друг въпрос).

Пояснявам. Ако подозираме, че има не повече от 1 коинтеграционен вектор (най-просто, при 2 променливи), кой метод за оценка на параметрите на вектора препоръчвате (извън Johansen)?

dvasilev каза...

@Анонимен: Честно казано при къси времеви редове, каквото и да се ползва все ще има проблем. В такава ситуация е чисто привидно предимството на метода на Engle и Granger. Чисто хипотетично, ако разменим местата на обяснявана и обясняваща променлива, или имаме лош късмет двете променливи да си влияят една на друга, то проблемът с несъстоятелните оценки е голям. Използването на техники за справяне с тези проблеми ще намалят бързо степените на свобода и всъщност сме в изходна позиция. Ако въпросът е коя модификация бих препоръчал, то едва ли мога да дам аргументиран отговор, тъй като не съм задълбавал в тази материя, пък и не съм попадал на статия, която да да прави сравнения в някакъв контролиран експеримент, още повече, че както вече казах симпатизирам на оценяването в система. Между другото Johansen не е единствения метод за оценка в система. Забелязал съм, че някои хора смело оценяват ECM модели и подобни и съответно, в контекста на получената дългосрочната връзка правят извод какъв е коинтеграционния вектор, но честно казано поне за мен това е малков рисков бизнес.

Спецификацията на VAR модела за теста на Johansen не е трудна, тъй като за този частен случай на системи многомерните тестове за свойства на модела са добре развити. Доколкото за нуждите на теста не се гонят ефективни оценки, то процедурата не е и толкова лакома за дължина на извадката. Не знам дали успях да отговоря на въпроса.

Анонимен каза...

Не съм много съгласен, че при по-къси редове предимството на тестовете, основавани на остатъци, е хипотетично. Може да се постигне достатъчно robustness с поставянето на различни променливи като зависими (освен ако от теорията предварително не ни е зададено коя искаме да е зависима). Могат и да се правят оценки доколко е добър моделът - и така, докато стигнем до "правилния" модел.
И при максимум един вектор (това е важно) просто няма нужда от Johansen.
Както и да е. Въпросът ми се се отнасяше до оценката на коинтеграционния вектор. По стечение на обстоятелствата в момента точно това правя (извън Johansen) и ми става интересно. Мога да споделя допълнително. Оказа се, че има достатъчно на брой читави техники.
Поздрави.