03 февруари 2008

Фокусите и свещените крави

Като малък доста се впечатлявах от фокусите. Един от тях, който доста ми харесваше, беше номерът с рязкото дърпане на покривката, така че всички неща върху нея да останат. Нещо такова се опитва да направи последните седмици и Федералният резерв на САЩ.

Всяка една от централна банка си има някаква свещена крава, около която си настройва паричната политика. За БНБ това е да поддържа фиксиран курс с еврото, за ЕЦБ е да има ценова стабилност (макар и покрай ипотечната криза в САЩ да се фокусира върху ликвидността в банковата система), а за Фед-ът, макар и да не са го декларирали официално и поддържането на икономически растеж. В последните години минаха през големи пируети в постигането на тази цел. След рецесията през 2001, въпреки стимулирането на икономиката с фискални средства базисната инфлация (без храни и енергийни стоки) пое стремително надолу, което позволи на Фед-ът да смъкне лихвите до доста ниски нива. Това от своя страна даде тласък на ипотечния пазар, като трябва да се отбележи, че ако не беше ръстът на цените на имотите, то в някои от месеците САЩ щяха да отчетат дефлация.

Комбинацията нисък растеж с дефлация не е много приятна. Все пак фискалните и монетарни стимули дадоха ефект и икономиката на САЩ се отблъсна от това дъно, инфлацията взе да се ускорява и лихвите потеглиха нагоре, макар и плавно.. Все пак лихвите се задържаха доста време на ниски нива, което позволи да се надуе ипотечният балон.

Благодарение на лихвените маневри се стимулира вътрешното търсене и растежът на БВП-то бе спасен. Но цената бе увеличаване на дефицита по текущата сметка, което увеличи външната задлъжнялост и някак си логично доведе до обезценка на долара (почти два пъти). Механизмите, по които стана това сами по себе си са интересни, тъй като американският долар (все още) е световната валута, но не са предмет на този постинг.

Последните една-две години икономиката на САЩ бе изправена пред дилемата за стимулиране на растежа или удържане на инфлацията. Изборът на нов председател на Фед-а, който е известен сред академичните среди с поддържането на политика за таргетиране на инфлацията, не даде еднозначен отговор на този въпрос и като че ли поддържането на умерен растеж остана приоритет. Може би хората, които взимат решенията си мислят, че след добрите от икономическа гледна точка години на 90-те, понятието рецесия (каквото и да значи това) е изчезнало и икономиката може да се предпази от навлизане в това състояние с правилните мерки. Сигурно е възможно отклонението от потенциала да се минимизира. Грийнспан успяваше да го прави, като влияеше по правилния начин на очакванията на икономическите агенти. Но цялата магия свърши. Отлагането на рецесията само доведе до увеличаване на размерите и. Като капак се появи и ипотечната криза в САЩ, която катализира процесите.

Стимулите за икономиката през вътрешното търсене бяха изчерпани и ако трябва да се стимулира икономическия растеж, то това остана да дойде по линия на износа. Може би това е бил и един от мотивите да се толерира слабия долар. В момента икономиката на САЩ е капана на слаб растеж, висока инфлация и голям дефицит по текущата сметка. В цялата тази ситуация, стимулирането на износа е някак си логична политика. От друга страна обаче затягането на финансовата стабилност трябва да мине през затягане на потреблението. Последната цел лесно се адресира с вдигане на лихви, което е логично действие за ограничаване на инфлацията.

Какво става всъщност? За изненада на всички на извънредно заседание на Фед-а основната лихва бе свалена с 0.75 процентни пункта. Голяма глупост. Една седмица по-късно с още 0.5 процентни пункта. Все пак трябва да са последователни. Тъй като във Фед-а не бачкат идиоти, явно разполагат с информация, която не е публично достъпна. Определено това смъкване не е за да стимулират икономическия растеж. Тези неща се правят бавно, за да се формират „правилните“ очаквания в икономическите агенти и ако има възможност за такова намаление, то ще е разхвърляно върху период от няколко месеца. При рязко смъкване се получава ефектът от фокуса с покривката. Освен паника, не се създават никакви очаквания в икономическите агенти и съответно това няма как да се отрази благоприятно на растежа. Другата възможност, която остава е свързана със здрава ликвидна криза в банковата система. Това е най-бързият начин да се налеят пари в банките без да бъдат обременени с допълнителни разходи. Интересно обаче какво ще стане с инфлацията? Числата за януари и февруари ще са от критична важност, което ще повлияе и върху очакванията на икономическите агенти. Аз поне си мисля, че след това рязко смъкване на лихвите и овладяване на финансовата криза Фед-ът ще почне да ги вдига постепенно като жертва растежът.

Един от моите познати обаче не е съгласен с тази моя хипотеза. Според него изборите през есента ще са мотив да се отложи рецесията с още една година. Това от своя страна ще доведе до пик в инфлацията, през който така или иначе трябва да се мине, защото това е един от лесните начини да се намалят лошите кредити в икономиката и да спомогне за бързо оздравяване на финансовата система. Ако положението във финансовата система на САЩ е толкова трагично, то тази стъпка е неизбежна. Това обаче директно означава допълнително обезценяване на валутата и може би в момента наблюдаваме пикови стойности за долара. Кой знае, може би след година 1 лев ще бъде 1 долар и ще се върнем със спомените си в хубавите години на комунизма с тази разлика, че доларът може би няма да е вече световната валута.

4 коментара:

Симеонов каза...

От позицията на времето мисля е лесно да кажа, че с намаляването на лихвения процент се търсеше подобряване на ликвидността.

Много интересен е въпросът какво ще прави ФЕД с лихвения процент от тук нататък. Според мен няма да го вдига и ще остави инфлацията да расте като по този начин средният американец ще плати цената. ФЕД ще се съсредоточи върху core inflation, а там не влизат петрола и храните.

Търсената цел според мен е обезценка на долара и избягване на по-сериозна криза до 1 година след изборите.

Приятелят от САЩ да не се казва Ангеларий?

Поздрави!

P.S. пак казвам, че не съм икономист и ако бъркам някъде ще се радвам да ме поправи.

D каза...

@Симеонов: Какво ще прави ФЕД с лихвите е божа работа. Според мен до изборите за президент ще крепят икономическия растеж, а след това ще гледат да закърпват икономическата стабилност и съответно ще влязат в една дълга рецесия.

Петролът и храните не влизат в core inflation-а директно, но ако техните ценови шокоме не се овладеят навреме участват косвено.

В постинга не се споменава за приятел от САЩ.

Симеонов каза...

Казваш "Божа" била :) Не съм на същото мнение. Все пак хора ги взимат тези решения.

Аз лично се опитвам да си изясня картината за да мога да направя по-точни прогнози.

Чичо ми изрази същата позиция като теб за растежа и отлагането на рецесията. Той се опита да ми го обясни със стохастични модели и нервност (волатилност) на системата в ключови моменти или нещо подобно но в крайна сметка не ми стана много ясно.

Мога ли да те попитам ти как стигна до този извод и как реално става/ще стане отлагането на рецесията според теб?

"Петролът и храните не влизат в core inflation-а директно, но ако техните ценови шокоме не се овладеят навреме участват косвено."

Малко повече за тази връзка ако кажеш ще съм ти благодарен. Също как се овладяват пазарни шокове?

Благодаря за отговора и ще чакам следващия. Дано да има такъв :)

Поздрави!

Бъди здрав и успех!

D каза...

@Симеонов: Каналите могат да бъдат много, но при горивата най-значителният е като че ли транспортните разходи. Те участват в почти всички дейности. Ако ценовият шок е временен отделните фирми могат да го поемат, но ако не е, рано или късно ще го прехвърлят към клиентите си и така по веригата докато се стигнат крайните потребители. Разбира се, това става в рамките на няколко месеца.