03 февруари 2008

Индивидуалната свобода

Последните няколко години разни младежи непрекъснато ни облъчват със съвети какво трябва да се направи за благото на страната и хората в нея. То не беше намаляване на държавната намеса в икономиката (каквото и да значи това), то не бяха данъчни реформи (в полза на тесен кръг хора) или пък съкращаване на разходите (без ясното виждане как ще стане това). Това щяло да увеличи индивидуалната свобода и да се отрази положително на всички. В такива ситуации се сещам за един пасаж (то няколко поредни страници са интересни в тази връзка, но няма как да ги цитирам, пък от друга страна ме мързи да ги преразкажа в контекста, в който ми трябват) от „Интересни Времена“ на Тери Пратчет в издание на ИК „Вузев“ и превод на Владимир Зарков:
Вторачи се унило в пода. Животът на мъжете с биволи несъмнено беше достатъчно тягостен и без някой да им помага... Как му се искаше да каже на хлапетата: „Защо сте и толкова симпатични, и толкова тъпи? Най-голямото добро, което може да сторите на селяните, е да ги оставите на мира. Когато грамотните започнат да се борят вместо неграмотните, само забъркват поредната гнусотия. Щом толкова искате да им помогнете, постройте голяма библиотека или нещо подобно... и не заключвайте вратата.“
На доста хора в България не им дреме много за това имат или нямат индивидуална свобода. Още по-малко им дреме за хората, които се мъчат да извоюват такава за всеки. Но тъй като свободата не идва даром, определено не са склонни да платят цената за нея. В крайна сметка не всички са максималисти, за да им трябва свобода за да вършат глупости. Или както се казва в такива случаи: „Който не рискува, не губи“.

Няма коментари: