Винаги съм мислел, че ИПИ не ги бива в сметките, но поредното плашене на гарги надхвърли и “най-смелите” ми очаквания. Преди да кажа няколко неща по същество искам да обърна внимание, че когато се правят прогнози, сценарии за развитие при разни шокове или оценка на някаква икономическа политика от ключово значение са два компонента: допускания върху, които е направена сметката и консистентност на резултата. На допусканията на ИПИ няма да се спирам, макар и някои от тях да са леееко странни. Това, което ще коментирам, е именно консистентността на резултата. За какво става въпрос? Ако отидете на врачка и тя ви каже: “Ще стане голям пожар в къщата ти, пожарната няма да дойде и ти ще умреш...” най-много да се притесните доста. Особено ако сте много суеверен. Но ако тя продължи: “... от удавяне” трябва да Ви светне червената лампичка, че ви говорят глупости.
Да видим какво твърдят ИПИ, влошаване на бюджетния баланс с 3.2% от БВП, влошаване на текущата сметка с над 8% от БВП, намаляване на потоците по финансовата сметка по линия на ПЧИ, увеличаване на паричното предлагане и всичко това за малка отворена икономика в условия на валутен борд. Все несъвместими неща. Много е странно как фискалния стимул, ще доведе до влошаване на текущата сметка с размер надвишаваш 2.5 стойността му, но да допуснем, че ми липсва въображение и това е възможно. Забавното става след това. От влошаването на текущата сметка с над 8% и по-малко ПЧИ следва, че изменението на валутния резерв ще е с поне 8% от БВП по-лошо, т.е. валутния резерв ще нараства с по-малко темпове или направо ще спада. Това изменение ще се отрази и на пасивите на Емисионно управление на БНБ. Част от намалението 3.2% ще дойде от влошаване на депозита на правителството, но в задачата се пита откъде ще дойдат другите 5%. Е определено няма да дойдат от депозита на Банково управление и разните други остатъци, но дори и да допуснем че тези компоненти ще изчезнат, то пак няма да покрият 5% от БВП. Остават резервите на банките и парите в обръщение. Ако БНБ няма да променя МЗР (няма такова допускане в сценария), то ще е странно какво ще е това увеличаване на паричното предлагане, което ще води до намаление на резервите на банките и стигаме до основната глупост – имаме увеличаване на паричното предлагане с намаление на банкнотите в обръщение. Супер ексцентрично. Като се има предвид с колко трябва да паднат банкнотите в обръщение, това е невъзможно. Та на база развитието на платежния баланс директно може да се направи изводът, че паричното предлагане ще се свие и то с доста. Нещо повече, въпреки намаляването на валутния резерв е много вероятно покритието на лева да се увеличи (ИПИ твърдят обратното). Разбира се, това развитие не е по-добро от това, което предлагат ИПИ, защото е индикатор за рецесия. И стигаме до поредния интересен резултат: фискален стимул води до рецесия. Всички тези интересни резултати се базират на оценката на фискалния стимул върху текущата сметка.
Да видим какво правим с инфлацията и какво ще я породи. 35% са си множко. Честно казано няма да е паричното предлагане дори и да не се влошава значително текущата сметка (под 3% от БВП), защото просто измененията ще са малки. Защо това е така? Фискалният стимул се отразява на търсенето, което ще е трудно да бъде задоволено от местно предлагане в краткосрочен план и следователно голяма част от стимула ще излезе през текущата сметка, тъй като потреблението ще генерира внос. Ефектът върху растежа е минимален. От това развитие следва малко увеличение на парите в обръщение и съвсем малко повече прегряване на икономиката (ако си мислим, че сега прегрява). Все неща, които водят до малко увеличение на инфлацията.
Явно ИПИ си мислят, че увеличението ще дойде през заплатите в частния сектор. Първо искам да обърна внимание, че това увеличение е абсурдно или по-скоро абсурдното е, че ще бъде мотивирано от увеличаване на заплатите в бюджетния сектор. Не казвам, че няма да има ефект, просто няма да е толкова голям. Хванете ги хората в бюджетния сектор и ги сравнете с хората, които са на заплатата някъде. Ако получите отношение 1:6 няма да сте далеч от истината. Не е нужно да сте физик, за да прецените до къде ще се простира ефектът. Но все пак да допуснем, че нарастват с 50%. Какво става оттук насетне? Работодателят има няколко избора: прехвърля увеличението върху потребителя, поема го за сметка на печалбата, да направи организационни промени, чрез които да уволни част от хората за да намали разходите, но като страничен ефект повишава производителността или да спусне кепенците. Тъй като сме малка и отворена икономика в условия на валутен борд, то не е трудно да се сети човек, че фирмите в търгуемия сектор (в термините на международната икономика) не могат да направят първото, защото конкуренцията отвън ще ги изхвърли от пазара (това не значи, че храните в магазините няма да поскъпнат). Увеличение на цените ще има в нетъргуемия сектор, но то не е автоматично 50%. В сектора на услугите, който е доста labour intensive, цените ще нараснат доста, но примерно в търговията увеличението ще е символично. Вземете например продавачка в магазин и си помислете каква част от цената на сиренето, което купувате отива за нейната заплата. Правилно, минимална. Като сложите 50% отгоре ще получите и минимално нарастване. Направете си сега труда да видите какви са теглата в потребителската кошница и преценете с колко трябва да нараснат непроизводствените услуги, за да има 35% инфлация. С много, нали? Като се има предвид, че сме в условия на пазарна икономика с доста силна конкуренция в някои сектори, все си мисля че преобладаващия шок ще се поеме от фирмите и потреблението, в термините по националните сметки, няма да нарасне значително от увеличаването на заплатите. И причината е много проста, просто доходът в икономиката не е нараснал с много и ако едни хора ще могат да харчат повече (тези на заплата), то други ще харчат по-малко (някои работодатели и съкратени работници). Та ако не е станало ясно, инфлацията няма да е толкова. От целия фискален стимул ефектът ще е едноцифрено число, а 35% са за гаргите.
Какъв тогава е проблемът с голямото увеличение на заплатите в бюджетния сектор? Ако се върнем на един мой скорошен постинг, проблемът е, че бюджетът няма да е устойчив на външни шокове. В години, когато икономика прегрява, лесно се правят излишъщи, но години на рецесия, породена от някакви шокове, е трудно, но задължително за да не се загуби доверието във финансовата система.
Да видим какво твърдят ИПИ, влошаване на бюджетния баланс с 3.2% от БВП, влошаване на текущата сметка с над 8% от БВП, намаляване на потоците по финансовата сметка по линия на ПЧИ, увеличаване на паричното предлагане и всичко това за малка отворена икономика в условия на валутен борд. Все несъвместими неща. Много е странно как фискалния стимул, ще доведе до влошаване на текущата сметка с размер надвишаваш 2.5 стойността му, но да допуснем, че ми липсва въображение и това е възможно. Забавното става след това. От влошаването на текущата сметка с над 8% и по-малко ПЧИ следва, че изменението на валутния резерв ще е с поне 8% от БВП по-лошо, т.е. валутния резерв ще нараства с по-малко темпове или направо ще спада. Това изменение ще се отрази и на пасивите на Емисионно управление на БНБ. Част от намалението 3.2% ще дойде от влошаване на депозита на правителството, но в задачата се пита откъде ще дойдат другите 5%. Е определено няма да дойдат от депозита на Банково управление и разните други остатъци, но дори и да допуснем че тези компоненти ще изчезнат, то пак няма да покрият 5% от БВП. Остават резервите на банките и парите в обръщение. Ако БНБ няма да променя МЗР (няма такова допускане в сценария), то ще е странно какво ще е това увеличаване на паричното предлагане, което ще води до намаление на резервите на банките и стигаме до основната глупост – имаме увеличаване на паричното предлагане с намаление на банкнотите в обръщение. Супер ексцентрично. Като се има предвид с колко трябва да паднат банкнотите в обръщение, това е невъзможно. Та на база развитието на платежния баланс директно може да се направи изводът, че паричното предлагане ще се свие и то с доста. Нещо повече, въпреки намаляването на валутния резерв е много вероятно покритието на лева да се увеличи (ИПИ твърдят обратното). Разбира се, това развитие не е по-добро от това, което предлагат ИПИ, защото е индикатор за рецесия. И стигаме до поредния интересен резултат: фискален стимул води до рецесия. Всички тези интересни резултати се базират на оценката на фискалния стимул върху текущата сметка.
Да видим какво правим с инфлацията и какво ще я породи. 35% са си множко. Честно казано няма да е паричното предлагане дори и да не се влошава значително текущата сметка (под 3% от БВП), защото просто измененията ще са малки. Защо това е така? Фискалният стимул се отразява на търсенето, което ще е трудно да бъде задоволено от местно предлагане в краткосрочен план и следователно голяма част от стимула ще излезе през текущата сметка, тъй като потреблението ще генерира внос. Ефектът върху растежа е минимален. От това развитие следва малко увеличение на парите в обръщение и съвсем малко повече прегряване на икономиката (ако си мислим, че сега прегрява). Все неща, които водят до малко увеличение на инфлацията.
Явно ИПИ си мислят, че увеличението ще дойде през заплатите в частния сектор. Първо искам да обърна внимание, че това увеличение е абсурдно или по-скоро абсурдното е, че ще бъде мотивирано от увеличаване на заплатите в бюджетния сектор. Не казвам, че няма да има ефект, просто няма да е толкова голям. Хванете ги хората в бюджетния сектор и ги сравнете с хората, които са на заплатата някъде. Ако получите отношение 1:6 няма да сте далеч от истината. Не е нужно да сте физик, за да прецените до къде ще се простира ефектът. Но все пак да допуснем, че нарастват с 50%. Какво става оттук насетне? Работодателят има няколко избора: прехвърля увеличението върху потребителя, поема го за сметка на печалбата, да направи организационни промени, чрез които да уволни част от хората за да намали разходите, но като страничен ефект повишава производителността или да спусне кепенците. Тъй като сме малка и отворена икономика в условия на валутен борд, то не е трудно да се сети човек, че фирмите в търгуемия сектор (в термините на международната икономика) не могат да направят първото, защото конкуренцията отвън ще ги изхвърли от пазара (това не значи, че храните в магазините няма да поскъпнат). Увеличение на цените ще има в нетъргуемия сектор, но то не е автоматично 50%. В сектора на услугите, който е доста labour intensive, цените ще нараснат доста, но примерно в търговията увеличението ще е символично. Вземете например продавачка в магазин и си помислете каква част от цената на сиренето, което купувате отива за нейната заплата. Правилно, минимална. Като сложите 50% отгоре ще получите и минимално нарастване. Направете си сега труда да видите какви са теглата в потребителската кошница и преценете с колко трябва да нараснат непроизводствените услуги, за да има 35% инфлация. С много, нали? Като се има предвид, че сме в условия на пазарна икономика с доста силна конкуренция в някои сектори, все си мисля че преобладаващия шок ще се поеме от фирмите и потреблението, в термините по националните сметки, няма да нарасне значително от увеличаването на заплатите. И причината е много проста, просто доходът в икономиката не е нараснал с много и ако едни хора ще могат да харчат повече (тези на заплата), то други ще харчат по-малко (някои работодатели и съкратени работници). Та ако не е станало ясно, инфлацията няма да е толкова. От целия фискален стимул ефектът ще е едноцифрено число, а 35% са за гаргите.
Какъв тогава е проблемът с голямото увеличение на заплатите в бюджетния сектор? Ако се върнем на един мой скорошен постинг, проблемът е, че бюджетът няма да е устойчив на външни шокове. В години, когато икономика прегрява, лесно се правят излишъщи, но години на рецесия, породена от някакви шокове, е трудно, но задължително за да не се загуби доверието във финансовата система.
1 коментар:
Винаги съм се учудвала на хъса ти да се разправяш с ИПИ и да им даваш безплатни уроци. Мисля, че вече за всички е очевидно, че младежите там не знаят и не се интересуват от (приложна) икономика, а явно скоро няма и да се научат, просто защото не им остава време от публичини изяви и желание да излязат в prime-time/първа страница с гръмко заглавие. Най-жалкото е, че медиите са окупирани от хора като ИПИ и подобни и смислени консистентни анализи и мнения не се срещат.
Публикуване на коментар