Кризата в Аржентина и случаят на България

Доколко е възможно криза подобна на тази сполетяла Аржентина да сполети и българската икономика? В настоящия постинг ще разкажа за причините довели до премахването на валутния борд в Аржентина. Трябва да се отбележи, че валутния борд не може да се катурне от само себе си, нито пък да бъде бутнат чрез валутни спекулации или неща от сорта. Просто поради ред причини може да дойде момент, в който политическата му цена става висока и под някакъв обществен натиск се стига до неговото премахване.

Какви са били стъпките в Аржентина?

1. Лоша фискална дисциплина. Когато разходите надвишават приходите, бюджетът е на дефицит. Този дефицит трябва да се финансира от някъде и правителството трупа дълг. Увеличаването на правителствения дълг само по себе си не е нещо лошо, но трябва да става в някакви граници. Като показател за големината на правителствения дълг е прието да се използва неговата стойност отнесена към това, което произвежда икономиката или накратко казано в процент от БВП. При страните, използващи валутен борд, увеличаването на правителствения дълг не се толерира от рейтингови агенции и инвеститори, тъй като това е индикация за нарастване на риска в икономиката. Въпреки това е възможно правителството да е на дефицит и правителствения дълг като процент от БВП да намалява. Това е възможно, ако икономиката расте с по-голям темп в номинално изражение, отколкото дългът. Например ако правителственият дълг е 50% от БВП и икономиката расте с 10% в номинално изражение (само за сравнение България през последните години расте с 10-15%), то е възможно с бюджетен дефицит до 5% от БВП да не се увеличава правителственият дълг. Това че е възможно, не означава, че трябва икономиката да се движи близо до границата, защото винаги стават някакви шокове, чрез които да се прекрачи границата. Забавяне на растежът на икономиката или влизането и в рецесия влияят отрицателно по две линии. Първо по-ниският растеж на икономиката директно смъква границата, например ако икономиката вместо да расте с 10% в номинално изражение, расте с 8% (не толкова голяма промяна), то комфортния диапазон за дефицит спада на 4% от БВП. Ако правителството се е залепило близко до 5% таван за бюджетен дефицит, то при този шок започва да увеличава дълга си. Това увеличение е подпомогнато и от втория ефект. При по-ниския ръст на икономиката бюджетния дефицит, който се задава в номинално изражение, вече не е 5%, а повече. От друга страна при по-слабо развитие на икономиката, приходите са по-ниски и дефицитът се отваря и в номинално изражение. И така правителството вместо да поддържа дефицит от под 4% се озовава с такъв от 6-7% и нарастващ дълг. Рейтинговите агенции свалят рейтингите и международните финансови инвеститори се отдръпват. За последното може да е повлиял и самия шок, но резултатът е, че правителството не може да финансира разходите си през външен дълг.
2. Липса на реформи. Когато правителството изпадне в такава ситуация, то трябва да започне да затваря дефицита в бюджета. Тъй като той се отворил заради неочаквано забавяне в икономиката, не е логично да тръгне да увеличава данъците. По отношение на разходите икономии в Аржентина са могли да станат в секторите на образование и здравеопазване, които не са били ефективни. Опитът на правителството да прави каквито и да е реформи в тези сектори било посрещнато на нож от синдикатите и е имало доста протести. Доколкото са ми разказвали, тогава в доста кратък период са се изредили няколко министъра, но реформата така и не започнала. Правителството трупало дълг, който трябвало да се финансира с местни спестявания. Набързо била променена нормативната база, така че всякакви пенсионни фондове да могат да държат повечето от активите си в правителствени ДЦК. Разбира се, самите фондове се нуждаели от малко политическо сръчкване да почнат да го правят. От друга страна се оказало възможно (не знам дали първоначално такъв е бил замисъла или е била направена законодателна промяна) централната банка да покрива местната валута не само с долари, но и с ДЦК на правителството деноминирани в долари. Политическата преса не се е разминала и на банките и те са преалокирали част от активите си в ДЦК на правителството. Трябва да се отбележи, че банките и пенсионните фондове са били частни, но това по никакъв начин не пречи да бъдат мотивирани от правителството да направят нещо не чак толкова рационално. Неизбежното се случило. Увеличаващия се дълг на правителството и недобрата структура на активите на банките довело до загуба на доверие. Хората преценили за по-малко рисково да си държат депозитите в Уругвайски банки и започнало изтичане на валута. На правителството и централната банка не им трябвало много време да забранят преводите към чужди банки за да стабилизират валутните резерви. Но тогава потоците взели да се концентрират в няколко местни банки, които се считали за по-стабилни. Но това поставило пред ликвидна криза банките с по-малко доверие и се наложило замразяване на преводите между банките. По-нататък се сещате какво е станало. Опашки за изтегляне депозити, затворени банки, безредици и т.н. Недалновидната политика на правителството, мотивирана от синдикални искания, е довела до финансова криза. Когато стане финансова криза, икономическата криза е въпрос на време и сами можете да се сетите какво е станало с бюджетния дефицит и как правилата на валутния борд са се оказали пречка за овладяването на ситуацията без да ескалира напрежението.

Тази история я знам от един аржентински професор на име Алфредо Канавесе, който преди 3 години изнесе в България беседа относно премахването на валутния борд в Аржентина. Какво е станало след това с Аржентина от икономическа гледна точка е доста интересно, още повече че Канавесе, който е бил един хората даващи съвети за икономическата политика, разказа продължението с доста детайли. Но не това ми беше целта на постинга.

С този постинг ми се ще да направя някакви сравнение с настоящата ситуация в България. От фискална гледна точка икономиката на България изглежда в доста добро състояние. Нисък правителствен дълг, бюджетен излишък, ниски данъци. Въпреки това рисковете не са за подценяване. В българската икономика са се натрупали доста напрежения, които могат до доведат до финансова и/или икономическа криза и след този шок бюджетната позиция да не е добра, което да доведе до загуба на доверие, обезценяване на валута, хиперинфлация и всякакви други неприятни неща, за които може да се сетите като погледнете към 1996-1997 година. Лично моето мнение е че бюджетната позиция в момента е толкова стабилна, че ще издържи на рецесия в икономиката дори и от по-голям мащаб, така че може би не трябва да се притесняваме, нищо че другата седмица идват представители на S&P да смъкнат кредитния рейтинг на страната. Какъв е проблемът тогава? Проблемът е в това, че някои хора и организации си мислят, че тази бюджетна позиция е прекалено силна и може бюджетът да си позволи да раздаде доста пари за заплати, пенсии или там каквито разходи се сетите. В някакъв смисъл те са прави. Например, дори и да се направи 100% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, най-вероятно бюджетът ще излезе отново на излишък или на малък дефицит. Това, което те пропускат, като не гледат в дългосрочен план е ,че бюджетът няма да е устойчив на шокове.

Има ли опасност за шокове? Уха! От гледна точка на икономическото развитие една рецесия на световната икономика или по-конкретно на САЩ, които са се запътили с бясна скорост натам ще доведе до доста турболенции, които при нас в случай, че правителството клекне пред големите социални искания ще доведе до не малък бюджетен дефицит и затруднения от външно финансиране. Тази икономическа криза може лавинообразно да нарасне, ако заради нея се влоши състоянието на банковата система поради рязко увеличаване на необслужваните кредити. Разбира се, финансовата криза може и да се появи без да е необходим външен шок или забавяне на растежа в България. В момента кредитите растат с такива темпове, че едва ли някой е в състояние да каже какво е качеството на портфолиото на банките. Стане ли по-голяма финансова криза, икономическата криза, която да влоши бюджета, ще е на няколко месеца разстояние. И при двата сценария, ако правителството отслаби значително сегашната бюджетна позиция, е много вероятно да се окаже, че правилата на валутния борд са излишни. Ако се стигне до там, ще индексират заплатите на всички ни и то с доста над 100%.