Общината и велосипедните алеи

Този постинг е провокиран от едно хубаво събитие – фотографската изложба на Ян Артюс-Бертран “Земята отвисоко”. Изложбата сама по себе си е хубава, но показва и какво е отношението на общината към велосипедистите, а именно – “не сте ми интересни”. Ако общината беше загрижена за велосипеда, като средство за транспорт, то едва ли щеше да даде разрешение изложбата да бъде разположена върху велосипедна алея. Ако нещо такова се беше случило в Холандия, цялата тази навалица на снимката горе щеше да се реди пред лекарските кабинети.

Аз не се придвижвам с велосипед на работа. Разстоянието, което трябва да изминавам, за моите разбирания е голямо, а честно казано би ме мързяло. Въпреки това се дразня на двуличието на общината по отношение на велосипедистите. Едно е да правиш PR акции как си направил велосипедни алеи .... в парка и си начертал някакви ленти около НДК (които или се използват като място за игра на малки деца или правят труден живота на пешеходците, ако не трябва да минават през тях), а съвсем друго е да имаш ясна визия какво трябва да се направи. Както е показано на снимката по-долу (от Берлин), най-лесно, а и най-евтино, е да се отдели една малка лента от пътното платно и където е необходимо да се преправят светофарните уредби. А когато се мине критичната маса от велосипедисти, да се изградят и специални алеи.