Днес се открива новата учебна година в училищата. Този път е комбинирана с предупредителна стачка на учителите, като това, което е по-различно от друг път е, че учителите са били дузпата на синдикатите, които освен своите финансови интереси за друго не се интересуват, и че исканията на учителите далеч не са свързани с финансови претенции.
Аз нямам наблюдения за развитието на средното образование, но от край време се каня да напиша още един постинг за висшето образованието, най-вече провокиран от инициативата (която не подкрепям) на ФМИ и СУ в началото на месец май. Цялата тази инициатива дойде като контра мярка на инициативи на МОН за реформиране на висшето образование. В момента ситуацията е малко патова. Всички страни (университети, студенти и бизнес) са недоволни от статуса на системата, но за да се направи реформа, то всички страни трябва да направят компромиси, за които те не са готови и като цяло всички искания, маскирани под ключовата дума “приоритет”, се насочват към държавата за повече пари, сочейки се някакви кухи статистики. За съжаление повечето пари не оправят проблемите, а като че ли само отлагат тяхното решаване. А какви са проблемите? Преди 2 години бях писал за какво се борят студентите и университетите и какво разбира бизнеса под термина “образование”, а Нели е коментирала развитието на българската наука, в контекста на протеста на някакви млади учени от БАН.
Лично според мен държавните университети и БАН се вживяват в ролята на някакви социални организации, които са се увесили на врата на правителството, и всячески се мъчат да бягат от принципите на пазарната икономика, като не искат да продават продукта, който произвеждат.
По отношение на науката ще дам един прост пример. Ако се концентрирам на исканията от страницата на ФМИ, то точката “Държавна политика за привличане на средства за наука и образование по линия на Европейския съюз” показва доколко мениджмънта на тези институции не е в час как се развиват нещата. Изобщо не се налага да има държавна политика за да кандидатства някой (университет, научна организация, частна фирма, а дори и физическо лице) за средства за наука по линия на Европейския съюз. Просто заинтересуваните организации, трябва да кандидатстват за финансиране на някой от проектите си. И точно тук идва проблемът – или няма проекти или никой не го е грижа да се бори за финансиране. Излиза, че държавата налива на калпак някакви пари за наука, които стигат, колкото да се поддържа мизерията, а според горното искане, тя трябва да се бори и да намира работа на научните организации. На мен не ми изглежда логично. Между временно разни по-предприемчиви хора сред академичните среди, вместо да седят с кръстени ръце и крака, докато работят над себе си, самосиндикално се борят за проекти, възползвайки се от титли и академични длъжности и имиджа на организацията, за която работят, след което вършат работата, гушват парите, а за организацията не остава нищо. Те са прави за себе си. Защо трябва да делят парите с хора, които не си мърдат пръста? От друга страна е тъпо, че организацията, за която работят не намазва нищо (най-вече когато покрай даден проект се закупува техника или софтуер) и се получава малко лафа “моето си е мое, чуждото е общо”. Разбира се, това не пречи същите тези хора да искат по-високи заплати. Въпреки, че като се замисля, то всеки иска по-висока заплата при запазване на количеството работа.
Очевидно проблемът се крие зад не доброто управление на университетите и БАН, като цялата тази некомпетентност се е бетонирала зад термина “академична автономност” и не ще да еволюира при новите правила на играта. В такава ситуация на държавата и остава (отделен е въпросът дали го прави) да следи ефективността на средствата, които дава или чрез нормативни промени, без да засяга автономността на съответните организации, да ги накара да мислят по-пазарно.
За съжаление и двете неща не се харесват сред академичните среди. Ето и един прост пример. В началото на тази година Даниел Вълчев лансира идеята да има диференциране на държавната субсидия според успеха, както от кандидат студентския изпит, така и от следването. Лично на мен тази идея ми се струва доста добра, защото в момента се наблюдава това как доста умни младежи влизат държавна поръчка в добри специалности, след което поради разни причини зарязват ученето и се хващат да работят здраво, влачат си изпити и изкарват нисък успех. В същото време други по-мотивирани хора си плащат сами цялото образование, но просто поради факта, че не са получили добра подготовка в гимназията, не са се класирали за държавна поръчка. Разбира се, веднага се намериха хора, които да критикуват идеята. Щяло да има много субективизъм в системата, щяло да се поражда корупция и така нататък, въпреки че сега разните му там стипендии се раздават на същия принцип и ако тази промяна води до такива странични ефекти, то те така или иначе вече трябва да се наблюдават. Засилването на конкуренцията между студентите не се харесва на самите студенти и искат да си защитават статута.
Най-забавното е че именно това предложение провокира протестите от 11 май. Всичките там работи за пари са придатък, който даже е малко смешен. Например искането за “Заплащане на труда на учителите, преподавателите и учените, съответно на това на държавните чиновници” е малко глупаво от страна на преподавателите и учените, тъй като може да доведе до ефективно намаляване на заплатите им. Който не вярва, да провери в държавен вестник как се движат заплатите на чиновниците, тъй като те се регламентират с постановление на Министерския съвет.
Като цяло изводът е ясен. Системата не иска да се реформира, а на хубост сила не става. Звучи ли Ви познато?
Аз нямам наблюдения за развитието на средното образование, но от край време се каня да напиша още един постинг за висшето образованието, най-вече провокиран от инициативата (която не подкрепям) на ФМИ и СУ в началото на месец май. Цялата тази инициатива дойде като контра мярка на инициативи на МОН за реформиране на висшето образование. В момента ситуацията е малко патова. Всички страни (университети, студенти и бизнес) са недоволни от статуса на системата, но за да се направи реформа, то всички страни трябва да направят компромиси, за които те не са готови и като цяло всички искания, маскирани под ключовата дума “приоритет”, се насочват към държавата за повече пари, сочейки се някакви кухи статистики. За съжаление повечето пари не оправят проблемите, а като че ли само отлагат тяхното решаване. А какви са проблемите? Преди 2 години бях писал за какво се борят студентите и университетите и какво разбира бизнеса под термина “образование”, а Нели е коментирала развитието на българската наука, в контекста на протеста на някакви млади учени от БАН.
Лично според мен държавните университети и БАН се вживяват в ролята на някакви социални организации, които са се увесили на врата на правителството, и всячески се мъчат да бягат от принципите на пазарната икономика, като не искат да продават продукта, който произвеждат.
По отношение на науката ще дам един прост пример. Ако се концентрирам на исканията от страницата на ФМИ, то точката “Държавна политика за привличане на средства за наука и образование по линия на Европейския съюз” показва доколко мениджмънта на тези институции не е в час как се развиват нещата. Изобщо не се налага да има държавна политика за да кандидатства някой (университет, научна организация, частна фирма, а дори и физическо лице) за средства за наука по линия на Европейския съюз. Просто заинтересуваните организации, трябва да кандидатстват за финансиране на някой от проектите си. И точно тук идва проблемът – или няма проекти или никой не го е грижа да се бори за финансиране. Излиза, че държавата налива на калпак някакви пари за наука, които стигат, колкото да се поддържа мизерията, а според горното искане, тя трябва да се бори и да намира работа на научните организации. На мен не ми изглежда логично. Между временно разни по-предприемчиви хора сред академичните среди, вместо да седят с кръстени ръце и крака, докато работят над себе си, самосиндикално се борят за проекти, възползвайки се от титли и академични длъжности и имиджа на организацията, за която работят, след което вършат работата, гушват парите, а за организацията не остава нищо. Те са прави за себе си. Защо трябва да делят парите с хора, които не си мърдат пръста? От друга страна е тъпо, че организацията, за която работят не намазва нищо (най-вече когато покрай даден проект се закупува техника или софтуер) и се получава малко лафа “моето си е мое, чуждото е общо”. Разбира се, това не пречи същите тези хора да искат по-високи заплати. Въпреки, че като се замисля, то всеки иска по-висока заплата при запазване на количеството работа.
Очевидно проблемът се крие зад не доброто управление на университетите и БАН, като цялата тази некомпетентност се е бетонирала зад термина “академична автономност” и не ще да еволюира при новите правила на играта. В такава ситуация на държавата и остава (отделен е въпросът дали го прави) да следи ефективността на средствата, които дава или чрез нормативни промени, без да засяга автономността на съответните организации, да ги накара да мислят по-пазарно.
За съжаление и двете неща не се харесват сред академичните среди. Ето и един прост пример. В началото на тази година Даниел Вълчев лансира идеята да има диференциране на държавната субсидия според успеха, както от кандидат студентския изпит, така и от следването. Лично на мен тази идея ми се струва доста добра, защото в момента се наблюдава това как доста умни младежи влизат държавна поръчка в добри специалности, след което поради разни причини зарязват ученето и се хващат да работят здраво, влачат си изпити и изкарват нисък успех. В същото време други по-мотивирани хора си плащат сами цялото образование, но просто поради факта, че не са получили добра подготовка в гимназията, не са се класирали за държавна поръчка. Разбира се, веднага се намериха хора, които да критикуват идеята. Щяло да има много субективизъм в системата, щяло да се поражда корупция и така нататък, въпреки че сега разните му там стипендии се раздават на същия принцип и ако тази промяна води до такива странични ефекти, то те така или иначе вече трябва да се наблюдават. Засилването на конкуренцията между студентите не се харесва на самите студенти и искат да си защитават статута.
Най-забавното е че именно това предложение провокира протестите от 11 май. Всичките там работи за пари са придатък, който даже е малко смешен. Например искането за “Заплащане на труда на учителите, преподавателите и учените, съответно на това на държавните чиновници” е малко глупаво от страна на преподавателите и учените, тъй като може да доведе до ефективно намаляване на заплатите им. Който не вярва, да провери в държавен вестник как се движат заплатите на чиновниците, тъй като те се регламентират с постановление на Министерския съвет.
Като цяло изводът е ясен. Системата не иска да се реформира, а на хубост сила не става. Звучи ли Ви познато?
Няма коментари:
Публикуване на коментар