27 ноември 2005

Образование vs. Квалификация

Като продължение на предходния постинг остава поведението на така наречения "бизнес". Тяхната работа е проста, гледат да си намерят колкото се може по квалифицирани хора, за колкото се може по-малко пари. Тъй като множеството на квалифицираните хора е различно от множеството на образованите такива (разбира се има и сечение) се оказва, че на бизнеса не му пука много за образованието. На него му трябват хора, които да вършат работа. За да си кофражист, зидар, заварчик, шофьор, сервитьор, продавач и т.н. не е нужно да имаш висше образование. От друга страна колкото и да си образован, нямаш ли я рутината и квалификацията не ставаш за нищо. Последното като, че ли е известно като синдрома "трите висши образования", където разни хора толкова учили, че пропуснали възможността да се реализират и седят безработни, но имат претенции. Всичко в тази схема е добре, докато не започва да се изпитва глад за квалифицирани хора. Факт е, че в момента в България има търсене на хора с определена квалификцаия, но няма такова предлагане. Резултатът е от една страна натиск върху вдигане на заплатите, а от друга допълнителни разходи за обучение на неподходящия персонал. Все неща, които не се харесват на бизнеса и се почва тръбене как университети произвеждат хора, чието образование (да се разбира квалификация) не съответства на нуждите на бизнеса. Последното от своя страна се изражда в преса към университетите да променят програмите си, така че бизнесът да е доволен. Университетито от своя страна не се сещат да доят фирмите, въпреки че за някоя от големите ситуацията е критична и правят някое и друго дарение, и с радост гледат да угодят на бизнеса. Техният могив е прост. Студенти им по-лесно ще се реализират, което ще е повод да искат повече пари от държавата.

Полезна ли е такава тенденция? Според мен не. Оказва се, че така висшето образование се превръща от серия квалификационни курсове. А защо това е проблем? Имам един съсед, който учи в университета на застрахователите. Той си плаща и като, че ли да е доволен от това, което получава. Най-вероятно ще излезе по-добре подготвен за разбиранията на бизнеса, спрямо някой студент от УНСС да речем. Все пак на него му водят хора, които си разбират от работата и му обясняват всяка една вратичка и възможност в данъчното законодателство на България. Идеалният човек за бизнеса, още със започването на работата ще може да прекарва схемите, така че да не се плаща данъци, но да бъдат законни. Всичко това, обаче до момента, в който не се променят законите. Тогава някой друг наново ще трябва да му обяснява какво може да се прави и как да го постига. Тоест квалификацията девалвира лесно.

Според мен това е и основното нещо, което я различава от образованието. Целта на образованието е да дава фундаментални познания, да стимулира човек да мисли и да има по абстрактен поглед над нещата. А когато се изправи пред приложната задача и проблем, имайки погледа отгоре, лесно да намери правилното решение. Когато на човек не му липсва мисленето и погледа над нещата, той лесно ще се реализира в интересните му области и ще добие необходимата рутина, с което и да се хареса на бизнеса. От друга страна, ако приложната област спре да бъде толкова перспективна, ще е по-лесно да си смени реализацията.

Разбира се обучението в университетите не може да не се застъпва и практичната част, която цел е да показва как да се използват знанията. Може би това е едно от сериозните им предизвикателства, пред които са изправени. За да могат да предлагат такъв продукт им трябват хора, които хем да са добре подготвени теоритично, хем да имат доста голям практически опит. За съжаление, тези хората кът, защото или са запрашили на запад или имат добре платени длъжности в частния сектор. За сметка на това университетите разполагат с два други типа хора. Едните са чисти теоритици, които не могат да обяснат това, което преподават къде може да се използва. Последното нещо страшно демотивира студентите. Другите хора пък идват от практическия свят и с радост дават рецепти, това или онова как става, но нищо повече. Резултатът е ясен.

За да имат добър преподавателски състав определено университети трябва да дават не лоши заплати. Последното от своя страна води до необходимост от повече приходи, които могат да дойдат и от други източници, а не само да се чака от държавата. Една от не лошите ниши, която засега не се оползотворява много са квалификационните курсове. Като, че ли засега в тази обстановка, частните университети се ориентират по-добре, въпреки, че и държавните университети вече се осъзнават, предлагайки серия от квалификационни курсове, като магистърски програми. Тъй като там финансирането от държавата е малко, а търсенето голямо (това си мисля, че след някоя и друга година ще се промени) влизат не лоши постъпления. Интересно е дали тези количествени натрупвания ще доведат до качествени изменения.

И нещо, с което искам да завърша темата е: трябват ли й на България образовани хора или е нужно да бъдат само квалифицирани? Може би, ако ще работим на ишлеме, тоест да идват чужди компании с тяхно know-how, отговора е по-скоро не. Но ако искаме да развиваме отрасли с висока добавена стойност, да правим собствено know-how, без образование няма да се мине. В крайна сметка не е все едно, дали в страната има завод за процесори, които се правят по поръчка отвън или има фирма, която ги проектира и прибира кинти от други, които ги произвеждат. Последният коментар е за outsourcing-а ;-)

5 коментара:

radi каза...

в България университетите правят ли някакъв research за по-големите фирми? например: идва някоя финансова организация в УНСС и казва, имаме такъв и такъв пазар, такова и такова потребление, можете ли да разучите и разработите еди каква си симулация? или още по-добър вариант: research proposals към БАН, разните министерства и т.н.

при нас например много здраво се финансират университетите от DoD и NSF. отделно е, че фабриката налива пари за 4-5 човека в нашата катедра като ги задължава да имат еди какъв си общ среден успех.

D каза...

@radi: Честно казано много малко български фирми се занимават с research. В момента ситуацията тук е такава, че само да прилагаме вече измислени технологии ще дръпнем много, така че никой не се зори да надскочи това.

Иначе в българските университети не се прави research. Това е и причина да няма застъпена силно приложна страна на обучението. Research-ът, който се прави в България, е основно по международни проекти към БАН. Разбира се отвреме на време и някой университетски преподавател се закача към някой проект, но там ситуацията е по-скоро да се използва името на университета. Както може да се предположи, университета не получава нищо и всичко е един частпром.

Иначе в БГ май сме още далеч от момента, в който фирмите ще финансират образованието на някои студенти. Като се им предвид структурата на капитала на големите фирми и какъв им е времевия хоризонт, това още не им се струва рационално. Малките фирми няма какво да ги коментираме. Интересно какво ще е развитието на университета на застрахователите, защото той е направен с такава цел, но с разликата, че студентите сами си плащат ;-)

Didi каза...

Temata i komentrite mnogo mi haresaha, samo ne mojah da razbera kak'v e tozi Uni na zastrahovatelite??? Da niamash predvid programata za obuchenie na Drujestvoto na Actuaries?

Bih mogla da dop'lnia temata s malko komentari kak tochno stava finansiraneto v UK i kak rabotiat Univesitetite (dokolkoto s'm zapoznata razbira se). Bez da vlizam v podrobnosti, shemata e:
1) na vseki 7 godini se pravi taka narechenoto RAE (Research Assesment Excercise), na koeto na baza na research quality-to na s'otvenia Uni mu se zakacha grade (ot 1 do 5, ima i 5*). Na baza na tozi grade sled tova govenment-a otpuska pari, no te stigat samo za basic needs in terms of research funding. No tozi grade ako e visok pomaga na Uni-to sled tova da si nameri pari ot drugi iztochnici.
2)pari ot taksi na studentite. Tova sa ogromni prihodi. Tuk kakto znaete niama priemni izpiti, vsichko e po documents (i vsiaka godina vdigat fee-to :-) ). Pochti vsichki zav'rshvat! Ima razlika v diplomite obache. V zavisimost ot resultatite si poluchavash distinction (samo nai-dobrite), ili prosto diploma, ili certificate (ako si mnogo zle). Taka che vsichki sa happy nakraia -uni-to ima prihodi,a studenta diploma. Btw masata studenti sa ujasno demanding, zashtoto si plashtat. Nakraia na kursa ti te evaluate-vat i tazi ocenka se gleda na tvoia Appraisal i se otchita pri t.nar. Performance Related Pay. Parite ot taksi obache sa za financirane na teaching procesa (zali, oborudvane i t.n.) i podd'rjane na administration-a.
3)nai-serioznoto finansirane za research idva ot external funding (research grants). Tuk e ujasno competitive, no horata namirat pari ot mnogo mesta. Niamam vreme da gi opisvam, no iskam da kaja che pisaneto na grant proposals i application si e full-time job :-). Triabva da b'desh osobeno creativen za da fitnesh tvoiat research v iziskvaniata i nujdite na funding sourse-a (kakto kazva edin kolega: nothing wrong with this). Ako imash ime i dobri poznati :-) na podhodiashti poziciii v podhodiashti companies, togava problem't ne e tolkova goliam. I nakraia vsichko prihodi (i razhodi) se poiaviava v annual report-a na Universiteta. Vseki moje da go vidi (i da se orientira). Niakoi drug p't moje da napisha neshto po v'rposa kak FT pravi klasaciata na Business Schools. A sega moga samo da kaja che imam da pop'lvam edna anketa "The best company to work for",koiato mi e izpratena (random) i rezultatite ot koiato s'hto se poiaviavat v FT (shte vidim dali moyat employer shte e v spis'ka)...

D каза...

@didi: Преди време няколко застрахователни компании си направиха университет (по-скоро се води висше училище). Ако се интересуваш това е страницата му. Иначе не знам в БГ кога ще се засили контрола върху университетите. Сега всичко се акредитира на кило, за да няма сътресения. Акредитациите по специалности са още мираж, а даже някои от популярните специалности в СУ могат да имат затруднения.

radi каза...

@didi: ооо да... research proposals са си наистина full-time job. :)

btw да се похваля: нашето уни си взе акредитацията за следващите 5-10 години... ама много лабави новите студенти :(
това шефа разправяше днес: влиза в час ентусиазиран, че ще ги научи на нещо и те хоп "какво ще има на изпита и как разпределяте оценките".