28 ноември 2005

Буквата на закона

България е една страна, в която има много закони, но те не се спазват. Правоохранителните органи дотолкова са изпуснали положението, че е нещо съвсем нормално да правиш едно кило закононарушения. Нещо повече, по някой път за да оцелееш в средата си длъжен да не спазваш законите. Опитай се например да спазваш ограничението за скоростта от 50 km/h в София в делничен ден. Тъй като по големите булеварди останалите карат обикновено с 80 и повече, Вие трябва да си седите в дясната лента, до момента до който не ви се изпречи някоя паркирала кола. Тогава трябва да се престроиш, но това е трудно под наплива от коли, които се движат с 20 km/h по-бързо от вас и накрая се чувстваш принуден и ти да караш с тази скорост. От друга страна има и не малко хора, които се чувстват над тези неща. Един познат спокойно си префишава скоростта и никакви фишове, актове и записи от фотокамери не му влияят, защото е гъст със шефа на КАТ и тези неща просто изчезват. Нахалството на тези хора няма край. Веднъж пътувайки в автобуса слушах как една жена, която работеше Министерство на отбраната, веднъж била спраня от полицай на междуградски път (не магистрала) при скорост 130 km/h. Понеже карала бързо и се наложило да се връща 100 метра назад. Показала си служебните документи и полицая я е пуснал, даже я предупредил, къде е следващия пост и да намали като го наближи.

В безсилието си изпълнителнаат власт да се справи с тези проблеми от време на време се провежда PR акции и се утежняват наказанията. Резултати разбира се никакви, само се вдига стойността на рушветите. Последната потресаваща идея на този фронт е да се криминализира неплащането на данъци. В момента криминално деяние е само тяхното укриване, но декларирал ли си ги, ако не си ги платиш в срок следват административни наказания и принудително събиране. Оказва се обаче, че изпълнителната власт в лицето на Агенцията по държавни вземания (АДВ) не може да се справи със задълженията си и иска да ги прехвърли на съдебната власт. Сякаш тя се справя със задълженията, които има до момента. Нещо повече, това не решава проблемите и дава възможност за доста нови своеволия, което едва ли е полезно за обществото.

Така например всички "длъжници" на НОИ, които са в чужбина ще подлежат на наказателна отговорност. Тоест в момента, в който се приберат в България ще могат да бъдат арестувани и осъдени да лежат в някой затвор. Това сигурно трябва да ги стресне много, въпреки че и по сегашния закон държавата може да ги прецака, като откаже да им издаде международен паспорт и след изтичане на стария, ако нямат друго гражданство ще бъдат принудени да се приберат и като си дойдат тук да им се приложи процедура по принудително събиране. Явно тази мярка е доста неефективна, щом трябва да се разшири със затвор. Последното има и друго предимство, че така ще обхване и хората с двойно гражданство, защото в момента, в който си дойдат в България ще бъдат арестувани и затворени. Познайте колко ще бъдат ефективни тези мерки, колко ще се прилагат и кой ще го отнесе.

Разбира се в проекто предложението има идея задълженията под някаква сума да не се преследват от наказателна отговорност, за да не се преследват обикновените граждани. Звучи справедливо и много популистки. Нега гадните разбойници да го отнесат, обикновеният гражданин ще спечели. Да, ама не. Това да станеш длъжник на държавата е много лесно. Имаш фирма, бизнеса се развива добре, стриктен си към държавата и иведнъж хоп рутинна данъчна ревизия. Тези неща неща нестават често и в един хубав момент, когато те ревизират за последните пет години, се оказва, че не си имал право да ползваш данъчен кредит по ДДС, защото някой от твойте контрагенти не бил изряден към държавата. Много забавно нали, данъчните в това отнешение четат законите като дявола евангелието и се оказваш с връчен акт за няколко хиляди лева, недай си боже и повече плюс лихвите, които не са малко. Ти може да не си съгласен с тази констатация и да го обжалваш в съда, но това не спира изпълнението. В сегашната ситуация, ако считаш, че закона е на твоя страна може да си позволиш да не го платиш, най-много да ти блокират сметката, докато съдът те реабилитира. Другите процедури за събиране трудно ще се задействат. В новата ситуация това няма да е възможно, защото ставаш пресъпник. Къде отива ограничената отговорност на съдружника. Да му мислят и дребните акционери в разните му АД-та. Тамън ще си правят по-лесно общите събрания в пандиза.

За какво е целия цирк. В последно време заради безотговорни нотариуси и други длъжностни лица е лесно да си регистрираш фирма, на което лице искаш, да правиш закононарушения като източване на ДДС (това не може да стане без помощ на някой данъчен служител) и накрая когато далаверата бива разкрита го отнася клетия циганин, който няма нищо, а на всичкото отгоре и нищо неподозира. Както може да се очаква той пари не може да даде. По новата схема пак той ще е виновен, пак няма да може да си плати, но държавата ще му осигури няколко годишен пансион в знак на компенсация. Супер ефективно.

Другото притеснение на данъчните, е че с цел да не се плащат данъчни задължения се декапитализира фирмата и като се стане въпрос за принудително събиране тези от АДВ пият вода. Дори в сегашната ситуация, повечето такива декапитализации са в закононарушение и могат да се повдигнат наказателни обвинения, но явно работата трябва да е по-сигурна. Ако работата е законна и въпросната фирма е регистрирала загуба, то някоя друга трябва да е наравила съответната печалба и данъчните биха могли през данъци и други врътки да си върнат част от парите. Представете си обаче, че така се случват нещата, че вашия бизнес фалира и имате задължения към данъчните, но няма с какво да ги платите. При новата схема явно ще трябва да лежите в затвора. Това разбира се няма да помогне да се платят задълженията, а и са допълнително разход за държавата. Ако леженето в затвора опрощава задълженията става ебати кефа. Ако за 10 години в пандиза изплатиш задължение от няколко милиона, което си го врътнал през офшорни фирми, ще станеш най-скъпо платения работник в държавата, а като си излежиш присъдата може спокойно да отидеш на Карибите.

Ако имаш приятел прокурор, с който да делкате, както и добри адвокати може направо да заминеш за Карибите и да спестиш пансиона. Та мисълта ми е следната: познайте колко ще са ефективни мерките и кой ще го отнесе? Това само показва безсилието на държавата да се справи с проблемите и си търси извинение. В момента има законови процедури, чрез които могат да се съберат парите, ако длъжника има някакви активи. Ако няма такива, пандиза едва ли ще изкара отнякъде допълнителни спестявания.

1 коментар:

D каза...

Още нещо по темата от http://www.capital.bg/show/index.php?broi=2005-47&page=08-47-1&rubr=komentar

Над бизнеса надвисват нескончаеми данъчни ревизии

Според новите правила, които парламентът се готви да приеме, процедурата заедно със съдебното обжалване може да се точи четири години

Румяна ГЕОРГИЕВА*

Внесеният в Народното събрание законопроект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), приет на първо четене в пленарната зала и обсъждан в момента в комисията по бюджет и финанси, предвижда нов ред за възлагане на ревизиите и обжалване на издадените ревизионни актове. Предлага се съществено изменение в досегашния ред и в сроковете за обжалване. Измененията не облекчават процедурата, каквито са очакванията на бизнеса, а създават нови предпоставки за натиск върху него и търсене на възможности за избягване на законовите норми.
При сега действащото законодателство процедурата е следната: данъчноревизионният акт, с който приключва ревизията, може да се обжалва пред съответния регионален данъчен директор. Той се произнася по същество и правомощията му са да потвърди акта, да го отмени - цялостно или частично, и да върне преписката за назначаване на нова ревизия или да го отмени окончателно. С потвърждаването на акта се дава възможност за обжалването му по съдебен ред и решаването му по същество без право на връщане за нова ревизия. Данъчният субект има право да обжалва пред съда и когато регионалният директор не се произнесе с решение в определения срок.
С промените в кодекса се предлагат нескончаеми ревизии с неизвестен край,

Ако някой оцелее

след всички етапи на проверки и обжалвания. Въвежда се отново отменената с Данъчния процесуален кодекс практика след изтичане на срока на ревизията да се издава друг документ, различен от ревизионен акт, който по-рано се наричаше акт за констатация, а сега - ревизионен доклад. Какво ще струва това на бизнеса? Срок на ревизията - 3 месеца, с възможност за продължение с 1 месец, общо 121 дни. Като добавим и процедурата във връзка с издаването, връчването на ревизионния доклад и възраженията по него, срокът на ревизионните действия се удължава с 31 дни съгласно чл.117 от ДОПК. Срокът се удължава и с предвидените в чл.119 действия за писмено уведомление на органа, който е възложил ревизията, за съставянето и връчването на ревизионния доклад, както и за определянето на компетентния орган да издаде ревизионния акт. Т.е. от момента на произнасянето на органа, издаващ ревизионния акт, до връчването му минават още 52 дни. Това удължаване на срока от общо 83 дни се дължи на въвеждането на ревизионния док­лад и орган, който ще се произнесе, без да има пряко участие в извършването на ревизията. Дотук от започването на ревизията до връчването на ревизионния акт изтичат не по-малко от 204 дни, или 6 месеца и 24 дни. (За някои от тези действия ДОПК въобще не предвижда срок.) И ако след тези процедури някоя от фирмите получи ревизионния си акт, ще има какво да обжалва.
Това обаче не изчерпва възможностите. В случай че не се издаде ревизионен акт на 197-ия ден, настъпва нов момент. Съгласно чл.119, ал.2 органът, издаващ ревизионен акт, може, вместо да издаде акта, да поиска от възложителя на ревизията възобновяването и за нови два месеца. В този случай трябва да се предвидят нови 60 дни, като съответно срокът за издаване и връчване на ревизионния акт отново се удължава с предвидените срокове по цялата процедура. Дотук при нормално протичане на ревизията и с едно възобновяване до връчването на ревизионния акт са изминали приблизително 383 дни, или 12 месеца и 18 дни. Ако допуснем благоприятно развитие на нещата и органите няма да използват изцяло предоставените им по чл.22, ал.1 срокове за размяна на книжа и други документи, можем да очакваме, че ревизията ще завърши за 365 дни, или за 12 месеца.
При всичките тези изчисления не е взета предвид възможността изпълнителният директор да продължава срока на ревизията по свое усмотрение за неограничен срок - чл.114, ал.3. И когато фирмата, преминала през цялата тази процедура, се е сдобила с дългоочаквания ревизионен акт, предстои обжалването му по административен и съдебен ред. Четиринадесетият ден на срока, в който заинтересуваната страна може да го обжалва чрез органа, издал ревизионния акт, до горестоящ административен орган (решаващ орган, който не е установен от закона - чл.152, ал.2), започва да тече от момента на връчването на ревизионния акт. В 7-дневен срок органът, издал ревизионния акт, следва да изпрати преписката на решаващия орган. Дадена е възможност органът, издал ревизионния акт, да посочи пред решаващия орган и жалбоподателя фактите и обстоятелствата, за които предлага постигане на споразумение между страните. В 45-дневен срок от постъпване на жалбата (или 59-дни при постигане на споразумение) решаващият орган следва да се произнесе с решение.

Дотук са изминали 431 дни

и евентуално - ако ревизираният субект е получил най-сетне потвърдения ревизионен акт, той може да го обжалва по съдебен ред. Но съществува и друга възможност - да не получи акта.
Съгласно чл.155, ал.4 за конкретни случаи ревизиращият орган може да отмени изцяло или отчасти ревизионния акт, като преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. При подобна хипотеза в съответствие с чл.199, ал.4 до издаването на така очаквания ревизионен акт изминават нови 204 дни. Или до този момент са изтекли 635 дни, които заедно с новите 59 дни (при административното обжалване) са общо 694 дни, което прави почти две години. До този срок може да се получи административно потвърден ревизионен акт за определените с него данъчни, здравни и осигурителни права и задължения.
Оттук започва съдебното обжалване. Ако приемем по една година на съдебна инстанция, което по-скоро е невъзможно, при двете съдебни инстанции до решаването на спора с влязло в сила съдебно решение може да се достигне след приблизително общо четири години. И ако и на този етап има оцеляла фирма, следва нова изненада. Съгласно чл.160, ал.2, вместо делото да се реши окончателно, при допуснати от приходните органи нарушения съдът може да отмени изцяло или частично акта и да върне преписката на органа по административното обжалване, а той от своя страна да изпрати преписката на органа по приходите, който е допуснал тези нарушения. Така

Омагьосаният кръг се повтаря

Особено съществено е да се знае, че през целия този период по решение на ревизиращия орган всички активи на фирмата и банковите и сметки могат да бъдат запорирани и тя да не може да осъществява стопанската си дейност.
Ако искате да си представите нещата нагледно, вижте двете схеми.
И си задайте логичния въпрос: въвеждането на подобни сложни процедури води ли до широко прокламираните намерения за облекчаване на фирмите и създаване на благоприятна бизнес среда?

* Авторката е директор в Българската стопанска камара.