Излезе първият брой на NG България. Честно казано аз вестници и списания много, много не си купувам, но си казах ето това трябва да се види. Обичам да се мотая наляво надясно, освен това да снимам, така че като нищо попадам в target групата. Оставаше и да се сдобия от някъде с него. Почнах да обикалям реповете, но ударих на камък. Беше свършило! Явно рекламната кампания си беше свършила работата, доста хора са го сметнали за интересно и полезно, пък и явно първия брой не е бил в голям тираж. Както каза един мой колега: "Който е взел правата, добри пари ще направи". За сметка на това обикаляйки реповете се върнах във времето на социализма. Питайки най-учтиво дали им се намира списанието, получавах троснат отговор: "Свърши!". Направо съжалих, че съм им развалил спокойствието на лелките. И понеже се чуваха слухове, че ще се пуска reprint, направо се чудих как ще направя втори рейд по удобните ми бутки. Та направо се отказах да го търся повече.
Между другото да вметна, освен гадните лелки, по бутките от време на време се вместват и свестни хора. Така на пример на спирката на 280 на Ректората има един младеж, който освен, че е учтив има вид на много компетентен по това, което продава. Така например, навремето като търсих Orbiphone карти ме светна, че такива неща не се продават вече и какви са възможностите за аналогични продукти на други фирми, както и какви услуги предлага Orbitel. Направо да му се чуди човек защо не си е намерил по-добра работа.
Както и да е. Бях отписал списанието и не го търсих вече, но нещеш ли една вечер мотаейки се в един магазин за храни от веригата "Фамилия" гледам на щанда с вестници седи и списанието. Супер, даже имаше и няколко броя. Без да се замислям си го взех и започнах да трупам впечатления. Първото е, че цената никак не е лоша. Следващото, което разбрах, че противно на рекламния слоган, светът не може да се разгледа за два часа. Ако искате да прегледате списанието като хората трябва повечко време да си отделите. Иначе в списанието освен преводни статии, които са основната част, имаше и няколко правени от българи за България (от тях набелязах къде е хубаво да се отиде), както и от стари броеве имаше препечатени статии за България (от една страна са интересни, а от друга са ми малко странни, но все пак коментират неща преди близо век).
Освен хубавите впечатления, имам и малко по-такива. Едното нещо, което ми направи впечатление е, че списанието се печати в Румъния. Честно казано ми е все едно къде се печати, но ми е малко странно. Толкова ли е по-евтина и качествена тази дейност в Румъния, че не е изгодно да се прави в България. Другото нещо, за което не ми е все едно е, че си личи кои снимки са правени от българи и кои не. Статиите писани от българи, са придружени със снимки любителско качество, такива дето и аз си ги правя на кило. Предполагам, че за първите броеве ще е така, но няма да е лошо българският екип да вземе да се стегне и като се пише за нещо, да праща професионални фотографи.
Иначе дилемата ми е дали да се абонирам за следващата година или да си го купувам от бутките. Май засега смятам, че е по-голяма тръпка да си го купувам.
Между другото да вметна, освен гадните лелки, по бутките от време на време се вместват и свестни хора. Така на пример на спирката на 280 на Ректората има един младеж, който освен, че е учтив има вид на много компетентен по това, което продава. Така например, навремето като търсих Orbiphone карти ме светна, че такива неща не се продават вече и какви са възможностите за аналогични продукти на други фирми, както и какви услуги предлага Orbitel. Направо да му се чуди човек защо не си е намерил по-добра работа.
Както и да е. Бях отписал списанието и не го търсих вече, но нещеш ли една вечер мотаейки се в един магазин за храни от веригата "Фамилия" гледам на щанда с вестници седи и списанието. Супер, даже имаше и няколко броя. Без да се замислям си го взех и започнах да трупам впечатления. Първото е, че цената никак не е лоша. Следващото, което разбрах, че противно на рекламния слоган, светът не може да се разгледа за два часа. Ако искате да прегледате списанието като хората трябва повечко време да си отделите. Иначе в списанието освен преводни статии, които са основната част, имаше и няколко правени от българи за България (от тях набелязах къде е хубаво да се отиде), както и от стари броеве имаше препечатени статии за България (от една страна са интересни, а от друга са ми малко странни, но все пак коментират неща преди близо век).
Освен хубавите впечатления, имам и малко по-такива. Едното нещо, което ми направи впечатление е, че списанието се печати в Румъния. Честно казано ми е все едно къде се печати, но ми е малко странно. Толкова ли е по-евтина и качествена тази дейност в Румъния, че не е изгодно да се прави в България. Другото нещо, за което не ми е все едно е, че си личи кои снимки са правени от българи и кои не. Статиите писани от българи, са придружени със снимки любителско качество, такива дето и аз си ги правя на кило. Предполагам, че за първите броеве ще е така, но няма да е лошо българският екип да вземе да се стегне и като се пише за нещо, да праща професионални фотографи.
Иначе дилемата ми е дали да се абонирам за следващата година или да си го купувам от бутките. Май засега смятам, че е по-голяма тръпка да си го купувам.
2 коментара:
Не си права мила. Аз се абонирах. Ако си го купуваш просдто отиваш и си го взимаш. А аз се абонирах и всеки ден с надежда гледам пощенската си кутия. Обаждам се в Сонома и ги питам кога ще го доставят - утре и моля да ни извините. Май няма да ви извиня. Не съм сигурен, че ще продължа да съм техен клиент и догодина.
@martin: Разбрах, че има някакъв проблем с разпространението за София. Навремешният ми опит с получаването на вестник "Капитал" беше сред основните причини да не се абонирам сега. Като гледам, че вече по бутките списанието седи със седмици, явно няма много тръпка със закупуването му, така че не съм прав наистина. На теб ти пожелавам да си получаваш броевете оттук нататък през годината редовно.
Публикуване на коментар