Няколко дни в Холандия: колоездене

В един от дните се замъкнахме до Keukenhof , което е един парк с какви ли не цветя. Няма да слагам снимки от там, защото каквото и да сложа все няма да е достатъчно. Беше много хубаво. Това, което е интересно, е начинът, по който се придвижихме. А той беше с колелета. По разни туристически брошури го дават да се вземе влак до Haarlem и от там с колела до Keukenhof градинката и след това се продължава да Leiden. Общо 30 km. Ради ме убеди, че ако тръгнем от неговата квартира (в покрайнините на Амстердам) ще бъде по кратко. Хванах се на въдицата и въртях педали като побъркан. Само в едната посока разстоянието беше около 35 km, та се наложи на връщане да хванем влак от близката (на 5 km) гара.

Самото колоездене беше емоционално. Докато излезем от Амстердам минахме през няколко хубави паркчета, гори, градини или там както ги наричат. Определено знаят как и къде да си почуват тези хора. По велоалеите има табелки, които указват къде се стига, ако се тръгне в дадена посока.

Лошото е, че обикновено това е следващото населено място и ако имате по-далечна цел, трябва да си изградите някаква поредица от населени места, през които да минете. По едно време имах чувството, че сме се загубили. Добре, че минахме покрай една бензиностанция и се снабдихме с пътна карта на Холандия и вече можеше аргументирано да разберем защо сме се загубили.

Макар и колоезденето да беше дълго, не беше много уморително с изключение на катеренето на мостове. Забравих да спомена, че бяхме на градски колелета без скорости (или за да бъдем коректни с две скорости, което превключване не работеше) така, че катеренето беше зор. Отделен е въпросът, че с такова колело не може и да се развива кой знае каква скорост.

Иначе велоалеите (някои от тях придатък към пътя) бяха приятни, стига да не са успоредни на някоя магистрала. Особено приятно е като се минава покрай ливади с лалета.

Единственото рисково нещо са хората, които карат някакви мотопеди по тях, тъй като човек (поне аз) лесно се залъгва, че шумът е от някаква кола и е доста стресиращо, когато изведнъж някой профучи покрай теб с не малка скорост.

Успях да попадна с колелото и в задръстване. Тъй като Холандия е осеяна с какви ли не каналчета, то при преминаването на някоя от големите лодки се налага да се вдигат мостове.

Процедурата не е бавна, но за няколко минути се събират доста велосипедисти около бариерите на вдигнатия мост. След тътената от спуснатия мост всички в купом се изстрелват напред. В резултат, на което велосипедистите карат в няколко колони и се изпреварват. А ако случайно някой падне, определено ще стане голямо мазало.

Като цяло велосипедния трафик в Холандия е много уреден (не само с алеи, а и светофари, ленти за ляв завой и т.н.) и мога само да съжалявам, че това в България няма да стане скоро.