Едно от нещата, които следа с голям интерес за българската икономика, е кредитирането и състоянието на банките. Поредният голям фалит в световната икономика през септември направи ситуацията в България интересна и като че ли имаше доста дълъг период на здрава паника. Преоценка на рискове, масово теглене на депозити, изнервени шефове на банки и т.н. В резултат на всичко това БНБ намали изискванията за минималните задължителни резерви (МЗР), чрез което да налее ликвидност в банковата система. Принципно наливането на ликвидност в банковата система може да стане по няколко начина (в някои, от които участие има правителството) и в тази връзка ми беше интересно доколко са премерени мерките на БНБ. При необходимост има две групи от мерки, които могат да се приложат: симетрични (при които отделните банки се третират еднакво) и асиметрични (при които ликвидността се излива в определени банки). Лошото на втория тип мерки е, че когато тръгнеш да помагаш на конкретни банки по този начин, се получава черен PR. Тоест мерките могат да влошат ситуацията. Пипането на МЗР-тата е в първата група от мерки, но тогава проблемът е, че искайки да налееш пари в конкретни банки, трябва да го направиш за всички и съответно ти трябва повече ресурс.
За съжаление данните от паричната статистика идват с не лошо закъснение и така или иначе човек си прави изводите за това, което се е случило, постфактум. След първата интервенция на БНБ през октомври резултатът беше здраво дърпане на депозитите на търговските банки от БНБ, което помогна да се успокои междубанковия пазар. Нетния ефект от първата мярка беше сравнително малък, но тъй като бе въведена със задна дата, то това позволи търговските банки да дръпнат голяма сума пари, която после трябваше да върнат. Разбира се, в тази ситуация беше интересно какво ще правят банките с тези пари и като че ли повечето мнения се концентрираха около това, че ще ги изнесат на депозит навън, за да им носят лихви и после ще ги върнат обратно. Това принципно е хубаво стига валутния резерв в БНБ да не е под постоянно наблюдение на стадо изнервени анализатори. Излизайки данните за октомври нещата станаха по-интересни. Оказа се, банките не са изнесли парите навън, а горе долу същата сума е била издърпана от депозитите им на резиденти. Това правеше ситуацията още по-драматична, тъй като беше интересно парите, които банките са дръпнали от БНБ, как ще бъдат върнат. Сигурно това е накарало БНБ да продължи с по-нататъшното разхлабване на ограниченията, макар и не без подсказване от страна на ключови банкери. Излизайки данните за ноември, наяве излезе още един факт – българските банки нямат проблеми с чуждестранното финансиране. Сумата, която трябваше да върнат в БНБ през ноември беше осигурена чрез привличане на депозити на нерезиденти, което е най-често практикувания начин за взимане на пари от банките майки. От такава гледна точка резкия спад в кредитирането не трябва да се разглежда като проблем с намиране на ресурс от страна на банките, а по-скоро с нежелание от тяхна страна да кредитират. В този контекст не трябва да е учудващо, че наливането на допълнителна ликвидност от страна на БНБ през декември, изтече през връщане на депозити към банките майки и изнасяне на депозити навън.
В тази ситуация е леко странно защо БНБ продължават да наливат ликвидност, както се случи и през януари, след като е ясно, че банките няма да кредитират (вярно, че промените за декември и януари се анонсираха едновременно, но кой ги е карал да бързат). В крайна сметка ефектът е намаление на валутния резерв в БНБ, което допълнително фрустрира разни хора (за периода октомври 2008 – януари 2009 депозитите на търговските банки в БНБ спадат с 2.4 млрд лева, което обяснява около 46% от намалението на валутния резерв). Така или иначе банките не искат да кредитират колкото пари да им буташ. Причините за това са две. От една страна има рязка промяна в очакванията и след сваляне на розовите очила всеки се чуди до колко му е добър портфейла. Това от своя страна ги кара да не поемат допълнителни рискове. Този страх ще продължи доста време, дори и след отшумяването на кризата и както Нели беше писала в тази ситуация едва ли е най-удачно да се провежда политика в стил „нема се пуашите копеуета” и съответно да се форсират банките да кредитират. Другата причина е свързана с това, че стадото от вложители в банките само чака командата „действай!”, за да катурне банковата система, така че всяка банка гледа да има по-голяма наличност в кеш.
Тъй като вече има налични данни на ниво банка за последното тримесечие на 2008, от които става ясно кой е пил вода с депозитите и кой е дръпнал рязко спирачката на кредитирането, то е интересно какво предстои от тук насетне. С оглед на налетите пари сигурно ще се наблюдават още някой и друг месец спокойствие преди нещата на междубанковия пазар отново да се натегнат. Тогава ще е интересно какво ново ще ни предложат policy maker-ите. Според мен за момента БНБ не са премерени в действията си, което ще им ограничи възможностите за маневриране в бъдеще. От друга страна след няколко месеца ще има достатъчно данни, за да се правят какви ли не спекулации (било то аргументирани или не) за състоянието на някои банки, което пък ще бъде психологическа бариера за по смели индивидуални решения в случай на нужда.
За съжаление данните от паричната статистика идват с не лошо закъснение и така или иначе човек си прави изводите за това, което се е случило, постфактум. След първата интервенция на БНБ през октомври резултатът беше здраво дърпане на депозитите на търговските банки от БНБ, което помогна да се успокои междубанковия пазар. Нетния ефект от първата мярка беше сравнително малък, но тъй като бе въведена със задна дата, то това позволи търговските банки да дръпнат голяма сума пари, която после трябваше да върнат. Разбира се, в тази ситуация беше интересно какво ще правят банките с тези пари и като че ли повечето мнения се концентрираха около това, че ще ги изнесат на депозит навън, за да им носят лихви и после ще ги върнат обратно. Това принципно е хубаво стига валутния резерв в БНБ да не е под постоянно наблюдение на стадо изнервени анализатори. Излизайки данните за октомври нещата станаха по-интересни. Оказа се, банките не са изнесли парите навън, а горе долу същата сума е била издърпана от депозитите им на резиденти. Това правеше ситуацията още по-драматична, тъй като беше интересно парите, които банките са дръпнали от БНБ, как ще бъдат върнат. Сигурно това е накарало БНБ да продължи с по-нататъшното разхлабване на ограниченията, макар и не без подсказване от страна на ключови банкери. Излизайки данните за ноември, наяве излезе още един факт – българските банки нямат проблеми с чуждестранното финансиране. Сумата, която трябваше да върнат в БНБ през ноември беше осигурена чрез привличане на депозити на нерезиденти, което е най-често практикувания начин за взимане на пари от банките майки. От такава гледна точка резкия спад в кредитирането не трябва да се разглежда като проблем с намиране на ресурс от страна на банките, а по-скоро с нежелание от тяхна страна да кредитират. В този контекст не трябва да е учудващо, че наливането на допълнителна ликвидност от страна на БНБ през декември, изтече през връщане на депозити към банките майки и изнасяне на депозити навън.
В тази ситуация е леко странно защо БНБ продължават да наливат ликвидност, както се случи и през януари, след като е ясно, че банките няма да кредитират (вярно, че промените за декември и януари се анонсираха едновременно, но кой ги е карал да бързат). В крайна сметка ефектът е намаление на валутния резерв в БНБ, което допълнително фрустрира разни хора (за периода октомври 2008 – януари 2009 депозитите на търговските банки в БНБ спадат с 2.4 млрд лева, което обяснява около 46% от намалението на валутния резерв). Така или иначе банките не искат да кредитират колкото пари да им буташ. Причините за това са две. От една страна има рязка промяна в очакванията и след сваляне на розовите очила всеки се чуди до колко му е добър портфейла. Това от своя страна ги кара да не поемат допълнителни рискове. Този страх ще продължи доста време, дори и след отшумяването на кризата и както Нели беше писала в тази ситуация едва ли е най-удачно да се провежда политика в стил „нема се пуашите копеуета” и съответно да се форсират банките да кредитират. Другата причина е свързана с това, че стадото от вложители в банките само чака командата „действай!”, за да катурне банковата система, така че всяка банка гледа да има по-голяма наличност в кеш.
Тъй като вече има налични данни на ниво банка за последното тримесечие на 2008, от които става ясно кой е пил вода с депозитите и кой е дръпнал рязко спирачката на кредитирането, то е интересно какво предстои от тук насетне. С оглед на налетите пари сигурно ще се наблюдават още някой и друг месец спокойствие преди нещата на междубанковия пазар отново да се натегнат. Тогава ще е интересно какво ново ще ни предложат policy maker-ите. Според мен за момента БНБ не са премерени в действията си, което ще им ограничи възможностите за маневриране в бъдеще. От друга страна след няколко месеца ще има достатъчно данни, за да се правят какви ли не спекулации (било то аргументирани или не) за състоянието на някои банки, което пък ще бъде психологическа бариера за по смели индивидуални решения в случай на нужда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар